Решение по дело №436/2024 на Районен съд - Провадия

Номер на акта: 39
Дата: 24 февруари 2025 г.
Съдия: Елена Симеонова Геренска
Дело: 20243130200436
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 21 ноември 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 39
гр. *******, 24.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – *******, V-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Елена С. Геренска
при участието на секретаря Е.К.А.
като разгледа докладваното от Елена С. Геренска Административно
наказателно дело № 20243130200436 по описа за 2024 година
Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН образувано въз основа на въззивна
жалба от ******* ЕИК ******* със седалище и адрес на управление с.******,
общ.*******, представлявано от Р. Б. Б.-председател, против Наказателно
постановление № КГ- 2564/21.10.2024 г. на Председателя на ДАМТН, с което
на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 10 000 лева за
нарушение на чл.8, ал.2 от Закона за чистотата на атмосферния въздух/ЗЧАВ/,
във вр. с чл.6, т.6 от Наредба за изискванията за качеството на течните горива,
условията, реда и начина за техния контрол/НИКТГУРНТК/.
В жалбата са изложени доводи за отмяна на Наказателното
постановление като незаконосъобразно и необосновано, издадено в
нарушение на процесуално-правните и материални разпоредби, с наложено
със същото явно несправедливо наказание, за което се сочат подробни
подкрепящи посоченото аргументи, възоснова на което се иска и същото да
бъде отменено.
В съдебно заседание, жалбоподателят, чрез процесуални представители
поддържа изцяло наведените с жалбата основания и доводи за отмяна на
атакуваното НП. Претендират се и разноски.
Въззиваемата страна и призованата на осн.чл.62 от ЗАНН Районна
прокуратура-Варна не изпращат представители в съдебно заседание, като в
нарочна молба от пълномощник, наказващия орган развива становище по
същество и моли наказателното постановление да бъде потвърдено, като
бъдат присъдени и разноски за юрисконсулско възнаграждение.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните
по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа
страна:
На 04.06.2024г. св. Г. П. и Ж.М.-служители на ДАМТН, извършили
1
проверка на бензиностанция „ЗК ******“, управлявана от *******, находяща
се в с. ******, общ.*******, на която присъствала и касиера на ЗК – св.Т.И..
След преглед на изисканите и предоставени от същата документи, сред които
и фирмена спецификация, издадена от ******* 08-01-2017 г., се пристъпило и
към вземане на проби - шест такива, разпределени, като контролни и
арбитражни. Пробите били запечатани, етикетирани и пломбирани, като една
от тях останала във фирмата, а останалите изпратени в гр.София, което било
отразено в съставения във връзка с проверката Протокол № В0068/04.06.2024г.
След изпитване на контролната проба в Изпитвателна лаборатория за горива,
смазочни материали и присадки към ДАМТН-ГД”ККТГ”- гр. София, със
сертификат за акредитация БСА per. № ******, валиден до 30.10.2024г, бил
издаден Протокол от изпитване № С-0176/07.06.2024г. На основание
изготвения протокол от изпитване в ГД "ККТГ" бил съставен Констативен
протокол № КП-0290/07.06.2024г. за съответствие на течното гориво с
изискванията за качество, видно от който изследваното течното гориво за
извънпътна техника и трактори по изпитаните показатели и получените
резултати се отклонявало от допустимите гранични стойности, тъй като не
съответствало на изискванията за качество по показателя "Пламна
температура“. Полученият резултат от изпитването бил 53,5 ° С, при норма
минимум 58 ° С, като след прилагане на критериите за прецизност на
използвания метод за изпитване, съгласно БДС EN ISO 4259-2
„Нефтопродукти и сродни продукти. Прецизност на методите за измерване и
на резултатите - Част 2: Тълкуване и приложение на данните за прецизност
относно методите за изпитване", в КП било посочено, че при получен резултат
от изпитването под 55,85 °С, продуктът не съответства на изискването за
качество по този показател.
Протоколите от изпитване и КП били връчени на представител на
*******. С писмо от 07.06.2024 г. била отправена покана до ЗК от инсп.М.,
служител на ДАМТН за съставяне на АУАНН, получена от председателя на ЗК
на същата дата. На 10.06.2024 г. с писмо изх.№03/10.06.2024 г. въззивника
изпратил писмо до ГД Контрол на качеството на течните горива, в което
посочил, че предвид актуална фирмена спецификация, издадена от *******,
която приложено изпратил /ФС 02-01-23 г. вл.в сила на 14.07.2023 г./ и
Наредба за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и
начина за техния контрол, нормата за „пламна температура" на Газьол за ИТТ
е 55 ° С, а не 58 ° С и съотв. при прилагане на актуалната норма за Газьол за
ИТТ от 55 ° С не следва да се констатира отклонение по показател „пламна
температура", тъй като резултатът отговаря на нормата. Оставената на
съхранение във ЗК проба била изпратена за изпитване в Изпитвателна
лаборатория за горива при „БТ“ООД гр.*****, като резултатите -
обективирани в Протокол №256/14.06.2024 г., видно от който резултатът на
показател пламна температура бил 55° С, #0,9, изпратен от ЗК на ГД Контрол
на качеството на течните горива с писмо изх.№04/14.06.2024 г. В съответствие
с процедурата по оспорване на резултата от ЗК, съгласно Приложение №12 от
НИКТГУРНТК г. се изготвила Експертиза №84-01-512-2/14.06.2024 за
съответствие на течно гориво след прилагане на процедура при оспорване на
резултати съгласно БДС EN ISO 4259-2 № Ек-006/17.06.2024 г. , която след
анализ на резултатите и представените документи дала заключение, че след
прилагане на Етап 1 от процедура по оспорване на резултатите, съгласно чл.
22, ал. 9 от НИКТГУРНТК, при условията на буква „в“ от Приложение №12 не
може да бъде установено съответствие или несъответствие на течното гориво
2
- Гориво за извънпътна техника и трактори по показател „Пламна
температура“, като за окончателно заключение относно съответствието или
несъответствието на течното гориво следва да се пристъпи към Етап 2 -
изпитване на арбитражна проба в трета акредитирана лаборатория. Посочено
било и в същата, че в случай, че не се премине към Етап 2 от Приложение
№12, резултатът по оспорения показател от Констативен протокол №КП-
0290/07.06.2024 г. на ГД ККТГ се счита за окончателен. Експертизата била
изпратена на председателя на ЗК ,получена на 20.06.2024 г- от представител
на ЗК.
На 09.08.2024 г. св. Г. П. съставила против ЗК ****** АУАН, за това че
на 04.06.2024 г. при проверка в обект: бензиностанция „ЗК ******“ находящ се
в с. ******“. общ. *******, ******* разпространява течно гориво Гориво за
извънпътна техника и трактори с Декларация за съответствие № 158 от
13.03.2024г., издадена.от ****** за партида № 158, в количество 1000 тона,
доставено количество 7 977 L по нареждане за експедиция
№0822711/27.03.2024г. и Фактура №**********/27.03.2024г., за което с
изготвения Констативен протокол е установено, че не съответства на
изискванията на чл. 6. т.6 от НИКТГУРНТК.Нарушението било
квалифицирано като такова по чл.8 ал.2 от ЗЧАВ вр. чл.6 т.6 от
НИКТГУРНТК. След връчването но АУАНН били направени възражения от
санкционираната ЗК ****** на осн.чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на съставения акт и при преценка за неоснователност на
подадените възражения било издадено и атакуваното Наказателно
постановление № КГ- 2564/21.10.2024 г. на Председателя на ДАМТН,с което
АНО изцяло възприел констатациите, описани в акта и правната
квалификация на нарушението - по чл.8, ал.2 от ЗАЧВ във връзка с чл.6 т.6 от
НИКТГУРНТК, за което и на основание чл.34 ал.2 от ЗЧАВ на Земеделска
кооперация „******, била наложена „Имуществена санкция” в размер на 10
000 лв. и било възложено да заплати разходите за вземане и изпитване на
пробите в общ размер на 410,00 лева.
Приетата за установена фактическа обстановка, съдът изведе въз основа
на анализа на доказателствата - писмени и гласни събрани в хода на
настоящото производство и приобщени в хода на съдебното следствие.
Свидетелските показания депозирани от разпитания свидетел - св.П. са
напълно безпротиворечиви, допълващи и в кореспондираща връзка с
писмените доказателства по делото, като единственото несъответствие в
същите е касателно датата на извършената от нея проверка, обяснение за което
се намира в периода от време минал оттогава и за която дата са налице
достатъчно други писмени доказателства удостоверяващи същата. Съдът
счита, че следва да кредитира и показанията на разпитаната св.Иванова, при
преценка на които съобрази обстоятелството, че същата работи в
санкционираната от АНО ЗК, но предвид изцяло подкрепящите гласните й
показания приложени писмени доказателства, намери за достоверни същите.
С оглед и на посоченото съдът възприема с доверие и цени както показанията
на разпитаните свидетели, така и писмените доказателствени източници.
При така установените фактически положения, съдът намира от правна
страна следното:
Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице и в установения от
закона срок от връчването на НП. Разгледана по същество, жалбата е
основателна, като съображенията за това на настоящата инстанция са
3
следните:
Актът за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление са съставени в законоустановените в ЗАНН срокове и от
компетентни органи. При издаване на НП, наказващият орган е спазил
задължението си по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН за преценка на събраните и
представени доказателства. Спазена е процедурата по съставянето и
връчването на АУАН и НП, като същите съдържат всички изискуеми
съобразно разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН реквизити, в това число
описание на нарушението, датата на осъществяването му и всички
обстоятелства на установяването му, като е посочена и конкретната нарушена
административна норма от Закона за чистотата на атмосферния въздух.
В случая по делото, от фактическа страна между страните няма спор
относно така установените стойности при извършената от страна на
контролните органи проверка и в частност показателят на „пламна
температура“ на изследваната в последствие проба от течното гориво за
извънпътна техника и трактори, а така и от страна на АНО касателлно
стойността на този показател при активиране на Етап 1 по оспорване на
резултата от въззивника. Възразява се на първо място по отношение- адресата
на описаното нарушение, доколкото се сочи, че същият няма качеството на
краен разпространител, което възражение съдът не релевира по следните
съображения:
Съгласно § 1, т. 23 от ДР на Закона за чистотата на атмосферния въздух,
"Разпространение на течни горива" е движението на течните горива по
веригата от производител, съответно от вносител, до крайния
разпространител, включително транспортиране, предоставяне на складови
услуги и съхранение на течни горива в местата по чл. 3, ал. 1, т. 5, а това са
резервоарите за съхраняване и използване на течни горива, петролните бази,
терминалите, бензиностанциите, авто- и жп цистерните, корабните горивни
танкове, с изключение на резервоарите на моторните превозни средства.
Според § 1, т. 20 от ДР на ЗЧАВ, "краен разпространител на течни горива" е
лице, което разпространява течни горива на бензиностанция с цел зареждане
на горивните резервоари на моторните превозни средства на потребителите,
включително на собствените моторни превозни средства. В този смисъл и
съобразно установеното по делото, ЗК ****** - жалбоподател има качеството
на краен разпространител и попада в хипотезата на такъв по смисъла на
цитираните разпоредби, предвид извършваната от него дейност, независимо
от изложените твърдения в подкрепа на противното.
С разпоредбата на чл. 34, ал. 2 от ЗЧАВ законодателят е предвидил
административно-наказателна отговорност за лице, което разпространява,
включително като краен разпространител, или използва течни горива, които
не съответстват на някое от изискванията за качество, определени в наредбата
по чл. 8, ал. 1, ако деянието не съставлява престъпление, независимо от
наличието или липсата на декларация за съответствие. С чл. 8, ал. 2 от ЗЧАВ
се забранява пускането на пазара, разпространението, транспортирането и
използването на течни горива, които не отговарят на някое от изискванията за
качество, определени в Наредбата по ал. 1, каквато Наредба за изискванията за
качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол е
приета, с ПМС № 156/2003 г.
Съгласно § 1 т.5 „а” от ДР на НИКТГУРНТК „Горива за извънпътна
техника и трактори“ са течни горива , получени от нефт, предназначени за
4
двигатели с компресионно запалване за извънпътна техника и трактори,
включени в тарифен номер 2710 19 43 по Комбинираната номенклатура на
ЕС. В чл.6 т.6 от същата наредба е посочено, че тези горива, които са със
съдържание на сяра до 10 mg/kg, следва да отговарят на техническите
спецификации на производителите.
От производителя на изследваното гориво ******* по преписката има
приложени две фирмени спецификации към Декларацията за съответствие
№158/13.03.2024 г. предоставенаот „***** при продажбата на провереното на
04.06.2024 г. дизеловото гориво на ЗК ****** – тази представена в деня на
проверката от св.Т.А.И. - ФС 08-01-17, вл.в сила на 18.05.2017 г. и приета от
АНО, който именно и възоснова на същата е издал атакуваното НП и от която
е видно, че техническото изискване към горивото по показател „ пламна
температура“ е min 58 ° С и представена допълнително, като актуална по
отношение на горивото такава от въззивника непосредствено след
извършената на обекта проверка, а именно фирмена спецификация ФС 02-01-
23 г. вл.в сила на 14.07.2023 г. в която е вписана „ пламна температура“ на
горивото min 55 ° С.
В случая, от писмените и гласни доказателства по делото безспорно се
установява, че горивото, което е било изследвано в стационарна лаборатория
на ГД ККТГ е с резултат 53,5 ° С и съотв. 55 ° С в Изпитвателна лаборатория
за горива при БТ ООД *****.
Предвид и значителната в случая разлика в посочените в тези
спецификации величини, които се явяват основен критерии при определяне на
съответствие на показателя „пламна температура“ и от друга страна
получените при изследването на горивото резултати, то и основният въпрос в
конкретния случай, е относно това коя от представената фирмени
спецификация от ******* е относима към партидата гориво, която е
изследвана от бензиностанцията на ЗК ******.
Според настоящия състав, анализът на всички приобщени по делото
писмени и гласни доказателства доказателства, дават положителен отговор на
този въпрос касателно именно и ФС 02-01-23 г. вл.в сила на 14.07.2023 г. Това
е така, доколкото видно представените и описани в деня на проверката
документи, изследваните проби са взети от посоченото в т.3 в Декларацията за
съответствие на качеството на течните горива 158/13.03.2024 г.от Течното
гориво - Дизелово гориво за извънпътна техника и трактори с вписана в
същото партида №158/13.03.2024 г.предоставено на ******, който от своя
страна е продал в количество 7977 литра на дата 27.03.2024г. на ЗК,****** по
документ за експедиция № 0822711 oт дата 27.03.2024г. и е издадена фактура
от 27.03.2024 г. на това количество. Именно и визираното гориво е било
изследвано от проверяващите органи на бензиностанцията на ЗК ******. По
отношение на същото от вписаната в съпътстващите закупуването му
документи партида, а именно 158/13.03.2024 г. се установи и че тази партида
е с протокол за изпитване 01400/12.03.2024 г., изпитано по актуалната към
момента фирмена спецификация ФС 02-01-23 /14.07.2023 г. на ******* ,видно
от приложено по делото писмо от дружеството/ л.113 от делото/, в
съответствие и с представената такава и заявеното от въззивника пред АНО, а
и от кредитираните свидетелските показания на св.Т.И. по отношение
обстоятелствата съпътстващи представените от нея на 04.06.2024 г.
документи.
Това води и до извод, че приложимата по отношение на изследваната
5
проба стойност на „пламна температура“ е посоченото в същата – min 55 ° С,
което е и съответно на БДС EN ISO 4259 .
Тази стойност предпоставя неизменно и други резултати при прилагане
на посочените в Констативния протокол от 07.06.2024 г. критериите за
прецизност на използвания метод за изпитване, съгласно БДС EN ISO 4259-2
„Нефтопродукти и сродни продукти. Прецизност на методите за измерване и
на резултатите - Част 2: Тълкуване и приложение на данните за прецизност
относно методите за изпитване", приложими към резултат от изпитване от
53,5 °С – изчислен в КП като 55,85 °С , а така и на посочения в изготвената
Експертиза.
В този смисъл и съобразявяйки получените резултати за показател
„пламна температура“ в Протокол от изпитване № С-0176/07.06.2024г. на
контролната проба в стационарна акредитирана лаборатория от 53,5 ° С и от
55,0° С, получен резултат в Протокол от изпитване №256/14.06.2024 г. на
Изпитвателна лаборатория за горива при „БТ" ООД - гр. ***** на контролна
проба, както и осреднения такъв от 54,25 ° С в изготвената във връзка с
процедура при оспорване на резултатите Експертиза от 17.06.2024 г. след
проведената Процедура при оспорване на резултати, съгласно БДС EN ISO
4259-2 от Приложение №12, във връзка с чл. 22, ал.9 от НИКТГУРНТК въз
основана Етап 1 и посочена преизчислена в експертизата граница на
съответствие от 55,73 °С, то и изчислените стойности на получените граници
на съответствие както в КП, така и в експертизата се явяват получени при
неправилно заложен критерии за минимална долна граница за показател
пламна температура - 58°С. Съответно неприлагането на действителната
граница - 55°С, ведно с критериите за прецизност на използвания метод за
изпитване, съгласно чл. 7 от НИКТГУРНТК при съотв.95% доверителна
вероятност, т. к. пробата от проверявания продукт е взета от краен
разпространител (бензиностанция) /съгласно Приложение № 12 към чл. 22, ал.
9 Процедура при оспорване на резултати съгласно БДС EN ISO 4259-2 I -
Критерии за оценяване на съответствието спрямо изискванията
„Определянето на съответствието на течните горива с изискванията за
качество и за съдържание на биогориво в течно гориво съгласно БДС EN ISO
4259-2 е при доверителна вероятност приблизително 95 на сто и нормално
разпределение“/, то и води до компрометиране на посочената в НП стойност
и извод, обосноваващи несъответствието на изследваното гориво на
изискванията на посочения показател, а така и тези в изготвената Експертиза,
в която различният критерии, отчитайки и посочената доверителна
вероятност принципно не би довела до прилагането на буква "в" от
Приложение № 12.
Ето защо по изложените съображения, съдът намира за недоказан
вторият съставомерен обективен елемент от вмененото на жалбоподателя
административно нарушение, а именно течното гориво да не отговаря на
някое от изискванията на Наредбата и в частност на изискванията по
показател "пламна температура, поради и което атакуваното наказателно
постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН в съдебните производства по
обжалване на издадени НП пред районния съд, страните имат право на
присъждане на разноски по реда на АПК. В настоящото производство са
претендирани разноски от двете страни, като исканията са направени
своевременно, преди приключване на делото пред настоящия съд. Предвид
6
изхода на делото се явява основателна претенцията на жалбоподателя за
присъждане на разноски в настоящия съдебен процес. Претендира се
адвокатско възнаграждение в размер на 1000,00 лв., като е представен и
Договор за правна защита и съдействие, в който е отразено, че е заплатено в
брой посоченото договорено възнаграждение. Въззиваемата страна е
направила възражение за прекомерност . При определяне на размера на
съдебните разноски, отчитайки извършената по делото работа, сложността на
казуса и положените усилия от страна на процесуалния представител на
жалбоподателя, съдът намира, че присъждане на разноски за процесуално
представителство в искания размер от 1000,00 лева, който се явява и под
минималния такъв изчислен на осн. чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба
№ 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
съответства в достатъчна степен на фактическата и правна сложност на
делото, с участието на същия в проведеното о.с.з и осъществената във връзка с
делото дейност и в този смисъл направеното възражение за прекомерност на
размера на юрисконсултско възнаграждение от страна на процесуалния
представител на възиваемата страна е неоснователно.
Предвид гореизложеното, съдът и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № КГ-2564/21.10.2024 г. на
Председателя на ДАМТН, с което на ******* ЕИК ******* със седалище и
адрес на управление с.******, общ.*******, представлявано от Р. Б. Б.-
председател, е наложена имуществена санкция в размер на 10 000 лева за
нарушение на чл.8, ал.2 от Закона за чистотата на атмосферния въздух/ЗЧАВ/,
във вр. с чл.6, т.6 от Наредба за изискванията за качеството на течните горива,
условията, реда и начина за техния контрол/НИКТГУРНТК/ и на ******* са
възложени разходи в размер на 410,00 лева.
ОСЪЖДА Държавна агенция за метрология и технически надзор ДА
ЗАПЛАТИ на ******* ЕИК *******, сумата от 1 000,00 /хиляда/лева за
направени разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - Варна по реда на АПК в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – *******: _______________________
7