№ 571
гр. Кюстендил, 15.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Андрей Н. Радев
при участието на секретаря Янка Ян. Ангелова
като разгледа докладваното от Андрей Н. Радев Гражданско дело №
20221520101513 по описа за 2022 година
„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ЕАД,ЕИК
*********,седалище и адрес на управление на дейността-гр. София, бул.“Д-р
Петър Дертлиев“№ 25,офис сграда Лабиринт,ет.2,офис 4,чрез юрисконсулт
И.Н.Н.,е предявило против А. Р. Х.,ЕГН ********** от *******,искове да
бъде установено по отношение на ответника,че същия му дължи сумите,както
следва: 1200,00/ хиляда и двеста/ лева главница,233,04 /двеста и тридесет и
три нула четири/ лева договорна лихва за периода от 14.09.2020 г. до
14.07.2021 год.;424.77 /четиристотин и двадесет и четири и седемдесет и
седем/ лева,представляваща обезщетение за забава за перода от 15.09.2020 г.
до датата на подаване на заявлението ,ведно със законната лихва за забава
върху главницата, от датата на входиране на заявлението до окончателното
изплащане на задължението.Претендира се и присъждане на разноските от
заповедно и настоящи производства.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор чрез
Адв. Е. Й.. Излага доводи за допустимост, но неоснователност на заявената
претенция.Твърди се,че ищецът не е предоставил на ответницата уговорения
кредитен ресурс,тъй като с него се рефинансира нейно предходно
1
задължение,че договорът за кредит не е обявен за предсрочно изискуем,че на
ответницата не е съобщен договорът за цесия,сключен между „Сити
Кеш“ООД,ЕИК ********* и ищцовото ТД,че цедентът не е имал годно за
прехвърляне вземане,че договорът за потребителски кредит е
нищожен,поради нарушение на правила на чл.10 и 11 ЗПК.
КРС, след като обсъди събраните по делото доказателства приема за
установено следното:
На 14.08.2020 г. между ответника и „СИТИ КЕШ“ООД,ЕИК *********
бил сключен Договор за паричен заем № 0453060 /л.5/, за сума в размер на
1200,00 лв., която Х. следвало да върне съобразно условията на договора – на
единадесет броя месечни погасителни вноски с посочен диференциран
размер,при фиксиран лихвен процент по заема – 35,04%, ГПР 41,88 %,дата на
първо плащане-14.09.2020 год. и на последно-14.07.2021 год., и общо
дължима сума от 1468,08 лв. Съгласно чл. 4,ал.1 от Договора същият има
значението на разписка досежно удостоверяване на обстоятелството за
реалното получаване и усвояване на предоставената в заем на ответницата
сума. Към договора е изготвено приложение № 1-погасителен
план/л.8/,съдържащ разбивка на погасителните вноски по месеци,както и
съответната част от вноската за главница и лихва.Съгласно чл.12 от договора
за изпълнението му се прилагат Общи условия /л.9-12/,като не се спори
между страните,чеответницата ги е получила,удостоверявайки това с
полагането на подпис в долната част на всяка страница.
На 26.08.2021 год. между кредитора и ищцовото дружество бил сключен
Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) /л.19-30/, по
силата на който, ведно с Приложение № 1 към него /л.33-35/, представляващо
неразделна част от същия, процесните вземания срещу длъжника били
цедирани на ищеца в производството
Видно от представеното на л. 32 от делото писмено доказателство е, че на
осн. чл. 99, ал. 3 от ЗЗД цедентът потвърдил писмено станалото прехвърляне
на вземания. Цедентът е упълномощил цесионера/л.31/ последният да
уведомява длъжниците от името на кредитора за станалото прехвърляне.
Представено е и Уведомление по чл. 99 от ЗЗД /л.16/, адресирано до
2
ответницата, без данни за получаване на същото от последната (л. 17-18/.
От приетата съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от в. л. С. Т. ,вкл. в
устно допълнената му част, се установява,че сумата по договора за
потребителски кредит не е предадена реално на ответницата,а със същата е
погасено нейно предходно задължение,че последната е сторила общо
плащания в размер на 622,00 лв.,при което към 29.01.2021 год. дължи по
главницата сума от 1200,00 лв.,неустойка от 386,96 лв. и договорна лихва от
233,04 лв.,а към 25.02.2022 год. размерът на законната лихва за забава върху
всяка дължима падежирала вноска възлиза на сумата от 134,98 лв.
Ищцовото дружество депозирало пред КРС заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК,което било
удовлетворено с издаването на ЗИПЗ по чл.410 ГПК № 254/23.03.2022 год. по
ч.гр.д.№ 500/2022 год. по описа на РС-Кюстендил/пиложено изцяло към
настоящото/,но поради подаденото от ответникът възражение се предявяват в
срок искове за установяване съществуване на вземанията на ищеца.
Горната фактическа обстановка се установява и доказва от посочените
доказателства.
Съобразявайки установеното съдът счете, че исковете са допустими, а по
същество частично основателни. Мотивите на съда са следните:
По допустимостта на исковите претенции:
Производството по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 415 ГПК е специално и е пряко
обвързано със заповедното по чл. 410 и сл. ГПК. Тази пряка обвързаност
произтича от обстоятелството, че искът по чл. 422 ГПК се счита за предявен
от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като целта
на исковото производство е да се установи вземането на ищеца от ответника -
длъжник, така както същото е заявено в заявлението и съответно в издадената
заповед за изпълнение. Искът по чл. 422 ГПК трябва да има за предмет
съдебното установяване на вземане, идентично със заявения в заповедното
производство дълг. Тази идентичност е процесуална предпоставка за
допустимост, за наличието на която съдът следи служебно. При разминаване
в произнасянето на съда по заповедното и исковото производство, би се
3
стигнало до недопустимо разминаване в претенциите /СПН би следвало да се
създаде относно всички съществени елементи на правоотношенията./ В
конкретния случай сочената по-горе идентичност между страните и предмет е
налице, искът е предявен съобразно указанията на заповедния съд по ч.гр.д.
№ 500/2022 г. на КРС и в срока за това действие, поради което съдът приема,
че искът е допустим.
По основателността на претенцията:
Видно от приетите по делото писмени доказателства, е това, че между
длъжника и кредитора е възникнало облигационно правоотношение, чийто
правопораждащ юридически факт е сключеният на 14.08.2020 г. между „Сити
кеш“ООД,с посочени по-горе данни, и ответницата Договор за паричен заем
№ 442891.
Досежно недействителността на последния, ответната страна, чрез
особения си представител, е навела съвкупност от доводи, които настоящият
състав не споделя.
Така, на първо място се оспорва съществуването на облигационна
обвързаност между страните поради това, че процесният договор бил
едностранен такъв, т. е. пораждал задължения само за кредитополучателя.
Така наведеното възражение по никакъв начин не е относимо към
действителността на процесния източник на облигационни отношения.
Действащото право познава както двустранните, така и едностранните
договори, в зависимост от това дали се пораждат задължения за едната или и
за двете страни по правоотношението. Принципът на свободата на
договарянето, намерил израз в разпоредбата на чл. 9 от Закона за
задълженията и договорите, позволява на страните да се съгласят да навлязат
в обвързаност помежду си дори и при пораждане задължения само за едната
страна по правоотношениято. В случая настоящият договор, представлява
такъв за потребителски кредит, чиято легална дефиниция, чл. 9, ал.1 от ЗПК
определя, на положение, при което „…кредиторът предоставя или се
задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане…“. Посочената дефиниция идва да покаже, че договорът за
4
потребителски кредит може да се сключи като реален такъв (когато
предоставянето на заемната сума е част от сключването на договора, а не от
изпълнението на същия и реално, след сключването му, доколкото сумата е
предоставена, за кредиторa не се пораждат задължения). В този смисъл
договорът е сключен като едностранен. Няма пречка обаче договорът да бъде
сключен и като консенсуален – тогава когато „кредиторът се задължава да
предостави на потребителя кредит“. В този именно случай, предаването на
заемната сума няма да е елемент от фактическия състав по сключване на
сделката, а ще бъде такъв от изпълнението й. Тоест, ще се породи задължение
за кредитора, след сключване на договора, да предаде заемната сума в
държане на ответника. В този смисъл, поради пораждане на задължения и за
двете страни, характеристиката на договора ще бъде като на двустранен
такъв.Установи се от заключението на в.л. Т.,в устно допълнената му в
съдебно заседание част,прието като обективно и безпристрастно,че
кредиторът с отпуснатият кредит е погасил предходно задължение на
ответницата към него.При това положение следва да се приеме,че с това
действие той е изпълнил задължението си да предостави реално в заем на
ответницата договорната сума.
На следващо място, противно на изложеното от ответната страна, в
процесния договор е посочен размерът на кредита,лихвен процент,който е
постоянен,ГПР,брой погасителни вноски и размерът им,разбивка на
погасителните вноски по компонентни главница и лихви,първа и последна
дата на погасителните вноски,поради което съдът приема,че са спазени
изикванията на специалният закон за потребителският кредит.Това обуславя
съответствието му с изискването на чл. чл. 11, ал. 1, т.7 от ЗПК.
Договорът отговаря на изизкванията на чл. 11, ал.1, т.9 и 9а: Според тази
разпоредба, договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език
и съдържа, освен друго, и – според т. 9 - лихвения процент по кредита,
условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който
е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и
процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни
обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се
предоставя за всички приложими лихвени проценти, а според т. 9 а - методика
за изчисляване на референтния лихвен процент съгласно чл. 33а. В договора
обаче ясно е посочен фиксиран лихвен процент от 35.04 процентни пункта.
5
Така, при положение, че лихвеният процент е фиксиран, не се е следвало
посочване в договора на условия, процедури и други обстоятелства, визирани
в тази законова разпоредба.
Освен в самият догтовор е изготвен и подписан и отделне погасителен
план,като са спазени всички законови изисквания на сочената разпоредба –
посочен е размерът на погасителната вноска (249,91 лв.), броят на
погасителните вноски (12), както и периодичността на плащането им (всеки
месец), като отделно са отбелязани и падежните дати на всяка една от тях.
На следващо място, разпоредбата на чл. 9 от процесния договор
установява съответствие на последния и с изискването на чл. 11, ал.1 т.12 от
ЗПК.
Предвид изложеното и от съдържанието на така представения договор,
настоящият съд формира извод за неговата валидност и действителност –
същият е сключен в писмена форма, на хартиен носител със шрифт не по-
малък от 12, по ясен и разбираем начин, посочени са чистата стойност на
кредита, годишният процент на разходите, фиксираният годишен лихвен
процент по кредита, условията за усвояването на кредита, условията за
издължаване на кредита от потребителя, лихвения процент по кредита,
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите, условията за упражняване правото на отказ
на потребителя от сключения договор за кредит, информация за разходите,
възникващи от момента на сключване на договора за кредит, и условията, при
които те могат да бъдат променяни.
Досежно възраженията на ответника по повод извършената цесия:
Кредиторът е прехвърлил процесното вземане с рамков договор за цесия,
ведно с приложение № 1 към него, представляващо неразделна част от
договора, като за извършването й било изпратено уведомление до ответника,
за което обаче липсват доказателства да е получено.
6
Не е спорно по делото, че процесното вземане е предмет на сключения
договор за цесия, индивидуализирано посредством посоченото приложение,
представляващо неразделна част от него и по този начин включено в обхвата
на рамковия такъв за извършеното прехвърляне на вземания.
Спорно е на първо място надлежното съобщаване на цесията на ответника
по делото.
Във връзка с горното следва да се посочи, че по правило с договора за
прехвърляне на вземания кредиторът прехвърля вземанията си на трето лице,
като за това не е необходимо съгласие на длъжника. За да произведе
действието си спрямо него обаче, цесионният договор следва да му бъде
съобщен от предишния кредитор съгласно разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал.
4 от ЗЗД. Уведомяването на длъжника е предвидено с цел същият да узнае за
договора за цесия с оглед изпълнение на задълженията му на новия кредитор
и също така да го защити срещу ненадлежно изпълнение на неговото
задължение на лице, което вече не е носител на правата по съответния
договор.
В съдебната практика се приема, че уведомлението може да се връчи на
длъжника и заедно с исковата молба, който факт следва да се зачете съгласно
чл. 235 ал.3 от ГПК. Липсва и законово ограничение съобщаването на цесията
да се извърши от новия кредитор, който действа като пълномощник на стария
кредитор, което действие се възприема за валидно и поражда правно
действие.
При тази правна постановка, настоящият състав намира, че ответницата Х.
е надлежно уведомена за извършената цесия в хода на процеса посредством
връчването на уведомлението за това като приложение към исковата
молба.Съдът отчита и обстоятелството, че ищцовото дружество е надлежно
упълномощено от цедента да уведомява длъжниците за станалото
прехвърляне на вземанията, поради което и считано от посочената дата
цесионният договор е породил действието си и спрямо ответника в
настоящото.
В допълнение следва да се посочи, че релевираното от особения
представител на ответника възражение, досежно липсата в приложение № 1
към рамковия договор за цесия, на посочване цената, на която е изкупено
вземането, се явява ирелевантно за действителността на цесията. Това е така,
7
доколкото уговарянето на цената, на която ще се изкупи вземането не е ел. от
фактическия състав на договора, и по конкретно - плащането й е ел. от
изпълнението на същия, но не и от сключването му и не влияе на
действителността му.
Въпреки горното исковете са неоснователни и следва да се
отхвърлят.Според нормата на чл. 99, ал. 1 от ЗЗД, кредиторът може да
прехвърли своето вземане, само ако законът, договорът или естеството на
същото позволяват това, а в случая императивната норма на чл. 26, ал. 1 от
ЗПК, не е позволявала на първоначалния кредитор да прехвърли на ищеца
процесните вземания срещу ответника по договора за потребителски кредит
от 14.08.2020 г. Последният, представлява договор за потребителски кредит
по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК, към който се прилагат поради това и нормите
на чл. 143-148 ЗЗП. Съгласно разпоредбата на чл. 143, т. 15 ЗЗП /в редакцията
към 2020 г. /, неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка
уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност
и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца или доставчика и потребителя, като дава възможност на търговеца
или доставчика без съгласието на потребителя да прехвърли правата и
задълженията си по договора, когато това може да доведе до намаляване на
гаранциите на потребителя, какъвто е случая.
В чл. 5,ал.3 от Общите условия на процесния договор за кредит е
предвидено, че кредиторът има право по всяко време да прехвърли правата си
по договора за кредит на трето лице, като в чл.12 от договора е предвидено,
че с подписване на договора потребителят се е съгласил изрично с
ОУ.Горепосочената клауза в договора не е уговорена индивидуално в текста
на процесния договор за заем, а само в общите му условия /чл. 146, ал. 2 от
ЗЗП/ - тя е нищожна по силата на чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, във вр. с чл. 24 ЗПК.
Съгласно чл. 26 ЗПК, кредиторът може да прехвърли на трето лице вземането
си по договора за потребителски кредит само при условие, че договорът за
потребителски кредит предвижда такава възможност,а в случая процесният
договор за кредит не предвижда такава възможност, защото в него това не е
уговорено, а клаузата на чл. 5,ал.3 от общите му условия, е неравноправна
съгласно чл. 143, т. 15 от ЗЗП и поради това нищожна по силата на чл. 146,
8
ал. 1 от ЗЗП, във вр. с чл. 24 ЗПК, тъй като не е уговорена индивидуално
Поради изложеното исковете ще се отхвърлят като неоснователни.
По разноските
С оглед резултата по делото разноски ще се присъдят на
ответницата.Последната е представлявана от адвокат Е. Й. от АК-Кюстендил
при условията на чл.38 от ЗАдвокатурата, като претендира заплащането на
възнаграждение. С оглед на това и вземайки предвид размерите на
отхвърлените претенции за исковите суми,съобразно чл. 78, ал. 1 ГПК, както
и предвидените в чл. 7, ал. 2, т. 1 т.2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения минимални размери,в редакцията на
наредбата,относима към датата на упълномощаването на адв.Й.,настоящият
състав на съда намира, че за първоинстанционното производство ищецът
дължи на процесуалния представител на ответникът адвокат Е. Й. от
Адвокатска колегия Кюстендил на основание чл. 38, ал. 2 Закона за
адвокатурата сумата от 914,00-деветстотин и четиринадесет лева.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ предявените от „АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ЕАД,ЕИК *********,седалище и адрес на
управление на дейността-гр. София, бул.“Д-р Петър Дертлиев“№ 25,офис
сграда Лабиринт,ет.2,офис 4,чрез юрисконсулт И.Н.Н.,против А. Р. Х.,ЕГН
********** от *******,искове да бъде установено по отношение на
последната,че му дължи сумите,както следва: 1200,00/ хиляда и двеста/ лева
главница,233,04 /двеста и тридесет и три нула четири/ лева договорна лихва
за периода от 14.09.2020 г. до 14.07.2021 год.;424.77 /четиристотин и двадесет
и четири и седемдесет и седем/ лева,представляваща обезщетение за забава за
периода от 15.09.2020 г. до 25.02.2022 год.,ведно със законната лихва за
забава върху главницата, от 25.02.2022 год. до окончателното изплащане на
9
задължението.
ОСЪЖДА „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ЕАД,ЕИК
*********,седалище и адрес на управление на дейността-гр. София, бул.“Д-р
Петър Дертлиев“№ 25,офис сграда Лабиринт,ет.2,офис 4,ДА ЗАПЛАТИ на
адвокат Е. С. Й.,ЕГН ********** от Адвокатска колегия-Кюстендил,адрес-
гр.Кюстендил, ул.“Гороцветна“ № 35,сумата от 914,00-деветстотин и
четиринадесет лева,представляваща адвокатско възнаграждение,за
осъщественото от същият по реда на чл.38 от Закон за адвокатурата
процесуално представителство по делото на ответницата А. Р. Х.,ЕГН
********** от ******.
Решението подлежи на обжалване с въззизвна жалба пред Окръжен съд
Кюстендил в 14-дневен срок от съобщаването му на страните,на ищеца по
реда на чл.50,ал.5 ГПК.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
10