№ 83
гр. Стара Загора, 21.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Соня Хр. Каменова
Членове:Ива Н. Стефанова
Красимира Дончева Стоянова
при участието на секретаря Иванка Г. Георгиева
в присъствието на прокурора Г. В. В.
като разгледа докладваното от Ива Н. Стефанова Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20225500600379 по описа за 2022 година
Производството е по реда на гл.ХХІ от НПК.
С присъда № 22 от 15.03.2022 г., постановена по н.о.х.д. № 4/2022 г.
по описа на Старозагорския районен съд, подсъдимият Г. П. Д. е признат за
виновен в това, че на 02.05.2021 г. в с. ***, общ. Стара Загора, извършил
действие с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по
отношение на лице, навършило 14-годишна възраст – опипал по гърдите ****а
от гр. Стара Загора, като употребил за това сила – хванал я за раменете,
изблъскал я назад и я съборил на земята, запушил устата й с ръка, за да не
вика, и я душил, стискайки я с ръка за шията, поради което и на основание
чл.150, ал.1 от НК и чл.58а, вр. с чл.54 от НК му е наложено наказание две
години и осем месеца лишаване от свобода.
Със същата присъда подсъдимият Г. П. Д. е признат за виновен в
това, че на 17.06.2021 г. в гр. Стара Загора извършил действия с цел да
възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на
лице, навършило 14-годишна възраст – **** от гр. Стара Загора, на *** години
– смукал с уста зърната на гърдите й, удрял с ръка лявата й гърда, поставил
1
половия си член в устата й и я принудил да му прави фелацио, бъркал с пръсти
във влагалището й, като употребил за това сила – притискал с ръка устата й и я
залепил с тиксо, за да не вика, издърпал я в храсти, ударил й силен шамар по
лявата буза на лицето, съблякъл дрехите й, удрял я по тялото и корема,
принудил я да легне по гръб върху намиращи се на мястото камъни и ЖП-
релса, поради което и на основание чл.150, ал.1 от НК и чл.58а, вр. с чл.54 от
НК му е наложено наказание четири години и осем месеца лишаване от
свобода.
Със същата присъда подсъдимият Г. П. Д. е признат за виновен в
това, че на 18.08.2021 г. в гр. Стара Загора извършил действие с цел да възбуди
и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице,
навършило 14-годишна възраст – опипал по гърдите **** от гр. Стара Загора,
като употребил за това сила – блъснал я силно с ръце по гърба и я съборил на
земята, притискал я с ръце към намиращите се на мястото храсти и опитал да
скъса ризата й, поради което и на основание чл.150, ал.1 от НК и чл.58а, вр. с
чл.54 от НК му е наложено наказание две години и осем месеца лишаване от
свобода.
На основание чл.23, ал.1 от НК съдът е групирал така наложените на
подсъдимия Г. П. Д. наказания, като му е наложил едно общо най-тежко
наказание четири години и осем месеца лишаване от свобода.
На основание чл.24 от НК съдът е увеличил размера на така
наложеното общо най-тежко наказание на подсъдимия Г. П. Д. с още една
година лишаване от свобода, при което увеличеното му общо най-тежко
наказание става лишаване от свобода за срок пет години и осем месеца, което
на основание чл.57, ал.1, т.2, б.„а“ от ЗИНЗС следва да изтърпи при
първоначален „строг” режим. На основание чл.59, ал.1 и ал.2 от НК съдът е
приспаднал времето, през което подсъдимият Г. П. Д. е бил задържан, считано
от 01.09.2021 г.
Недоволен от така постановената присъда е останал подсъдимият Г.
П. Д., който я е обжалвал в законния срок – лично и чрез защитниците си адв.
И.К. и адв. Н.М.. В жалбите се твърди, че наложеното с присъдата наказание е
явно несправедливо, като не е приложен и институтът на условното осъждане,
за което е имало възможност. Жалбоподателят моли въззивния съд да измени
обжалваната присъда, като се съобрази със смекчаващите вината
2
обстоятелства, намали размера на наложеното му наказание и приложи чл.66,
ал.1 от НК. Подробни съображения за това развиват в пледоариите си адв.
И.К. и адв. Н.М..
Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора взема
становище, че обжалваната присъда е законосъобразна и правилна. Счита, че
наказанието е определено в рамките на закона и че законосъобразно и
правилно е приложен чл.24 от НК, предвид броя на деянията.
Пред въззивния съд не бяха направени доказателствени искания.
Окръжният съд, след като се запозна с направените в жалбите
оплаквания, събраните доказателства по н.о.х.д. № 4/2022 г. по описа на
Старозагорския районен съд, изразените становища на страните и провери
изцяло правилността на обжалваната присъда, намери за установено следното:
Жалбата на Г. П. Д. е частично основателна.
Първоинстанционният съд при разглеждане на делото и
постановяване на присъдата е приложил правилно закона за извършените
деяния, не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила,
изяснил е обстоятелствата, имащи съществено значение за правилното
решаване на делото, и фактическите положения, приети за установени, се
подкрепят от доказателствата по делото.
Жалбоподателят Г. П. Д. не оспорва авторството на деянията. Моли
въззивния съд да намали размера на наложените му наказания, като ги
съобрази със смекчаващите вината обстоятелства и с принципа на
справедливостта, както и да отмени приложението на чл.24 от НК.
Алтернативно, ако общото му наказание бъде до три години лишаване от
свобода, моли въззивния съд да прецени има ли възможност за приложение на
чл.66, ал.1 от НК, с оглед чистото му съдебно минало.
С оглед събраните доказателства в хода на съдебното производство
по н.о.х.д. № 4/2022 г. по описа на Старозагорския районен съд,
първоинстанционният съд обосновано и правилно е приел за доказано, че
подсъдимият Г. П. Д. е извършил престъпленията, в които е обвинен – три
престъпления по чл.150, ал.1 от НК.
Съдебното производство пред първата инстанция е преминало по
реда на гл. ХХVІІ от НПК – реда на съкратеното съдебно следствие по чл.373,
3
ал.2 от НПК.
Това е станало по изричното искане на подсъдимия Д., направено в
хода на разпоредителното заседание по делото пред районния съд. Там
подсъдимият Д. се е явил със защитниците си адв. И.К. и адв. Н.М.,
упълномощени от него в съдебната фаза.
В мотивите към обжалваната присъда подробно е изложена
приетата от районния съд фактическа обстановка по делото, която въззивният
съд изцяло възприема. Тя се подкрепя от съвкупния анализ на събраните по
делото доказателства – показанията на свидетелите ****а, **** и ****
(пострадали), *** (колежка на пострадалата ***), Г.Д.Г. и С.Г.Д. (били в
района на ЖП-гара *** на 01/02.05.2021 г.), С.В.С. (колега на пострадалата В.),
Л.Ц.Ц. и И.Н. И. (полицейски служители), назначените в хода на досъдебното
производство експертизи – съдебномедицински, ДНК и дактилоскопна,
писмените и веществени доказателства по делото.
Според безспорно установената фактическа обстановка по делото,
на 02.05.2021 г. около 4.50 ч. подсъдимият Д. бил на ЖП-гарата в с. ***, общ.
Стара Загора.
По същото време свидетелката ****а, която била на смяна като
ръководител-движение, излязла от апаратната, намираща в сградата на ЖП-
гарата, за да посрещне влак от гр. Стара Загора за гр. Пловдив. Влакът
пристигнал на гарата, престоял около една минута, след което тръгнал за гр.
Пловдив. От влака не слезли и не се качили пътници.
След заминаването на влака свидетелката *** тръгнала да се
прибира обратно в апаратната.
Тогава подсъдимият Д. (облечен с черен суитшърт с качулка,
сложена на главата му, и със зелена медицинска маска на лицето си) видял
свидетелката *** и решил да извърши блудствени действия спрямо нея. Той я
пресрещнал между първи и втори коловоз, застанал пред нея и я заговорил с
думите: „Мадам, какво става?”. *** била учудена от действията подсъдимия,
когото не познавала, и му казала да се отмести от пътя й, тъй като има работа.
Подсъдимият Д. се приближил до нея, хванал я с ръце за раменете,
изблъскал я назад и я съборил на земята. *** паднала на колене между първи и
втори коловоз, в непосредствена близост до бетоновата пътека към линиите.
4
Подсъдимият Д. я блъснал още веднъж и я съборил по гръб. Свидетелката ***
се изплашила и започнала да вика за помощ, но подсъдимият запушил устата й
с дясната си ръка, за да не вика, а с лявата я стиснал за шията и започнал да я
души. След това Д. започнал с лявата си ръка да я опипва по гърдите, докато с
дясната продължавал да натиска устата й, за да не вика. Свидетелката *** се
съпротивлявала – тя се опитвала да се освободи и с фенера, който държала в
лявата си ръка, успяла да удари 2-3 пъти по главата подсъдимия.
Така, блъскайки го с двете си ръце и като го удряла по главата,
тялото, врата и ръцете, докато той продължавал да я опипва по гърдите, ***
успяла да избута подсъдимия. Тя се изправила и с викове се насочила към
апаратната. Там била колежката й – свидетелката Р.Б., която чула виковете и
отворила вратата. В този момент свидетелката ***, която вече била пред
вратата, я избутала навътре, затворила я и я заключила. *** видяла как
подсъдимият Д. бързо се отдалечил по стълбите към тоалетната на рампата,
след което го изгубила от поглед.
Свидетелката *** веднага се обадила на тел. 112 и съобщила за
случилото се. На място пристигнали полицейски служители от Второ РУ –
Стара Загора, на които *** разказала за случилото се и дала описание на
извършителя.
Бил извършен оглед на местопроизшествие и други процесуално-
следствени действия (съдебномедицински и ДНК експертизи, разпити на
свидетели, разпознаване и др.).
По описания по-горе начин на 02.05.2021 г. подсъдимият Д. е
осъществил от обективна и от субективна страна съставомерните признаци на
деянието, визирано в чл.150, ал.1 от НК, спрямо пострадалата ****а.
Оплакванията на жалбоподателя Д. са, че наложеното му наказание
е несправедливо и не е съобразено със събраните по делото доказателства.
Счита, че въз основа на тях районният съд е следвало да му наложи по-леко
наказание, като в жалбата, подадена лично от жалбоподателя Д., е посочено,
че са налице изключителни и многобройни смекчаващи вината обстоятелства.
Първоинстанционният съд е обсъдил всички смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства относно престъплението по чл.150, ал.1 от
НК, извършено от подсъдимия Д. спрямо пострадалата ***, като се е
съобразил и с разпоредбата на чл.373, ал. 2 от НПК. Тъй като съдебното
5
производство пред първата инстанция е преминало по реда на гл. ХХVІІ от
НПК – реда на съкратеното съдебно следствие, чл.373, ал.2 от НПК задължава
съда при постановяване на осъдителна присъда да определи наказанието при
условията на чл.58а от НК.
Районният съд е направил това и след като се е ръководил от
разпоредбите на Общата част на НК, а именно чл.54 от НК, е определил на
подсъдимия Д. наказание при баланс между смекчаващите и отегчаващите
вината обстоятелства. Като смекчаващи вината обстоятелства районният съд е
приел чистото съдебно минало и добрите характеристични данни. Като
отегчаващи вината обстоятелства са изтъкнати видът и характерът на
причинените на пострадалата *** травматични увреждания и това, че
осъществяването на инкриминираното деяние е било прекъснато не от дееца, а
вследствие активната съпротива на пострадалата ***. Районният съд е взел
предвид и това, че посоченото престъпление не изолиран случай в
поведението на Д., което го характеризира като деец с висока степен на
обществена опасност.
Обосновано, правилно и законосъобразно районният съд не е приел
като смекчаващо вината обстоятелство самопризнанието на подсъдимия Д.,
тъй като същото, макар и лаконично направено в хода на досъдебното
производство, не е допринесло за разкриването на обективната истина. А
самопризнанието му, направено в хода на съдебното производство, е
задължителна част от процедурните изисквания по чл.371, т.2 от НПК, за да
може наказателното производство до приключи по реда на гл.ХХVІІ от НПК –
по реда на съкратеното съдебно следствие.
Законосъобразна и правилна е преценката на районния съд, че при
тези обстоятелства на подсъдимия Д. следва да бъде наложено наказание при
баланс между смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства.
Тъй като за престъплението по чл.150, ал.1 от НК законът
предвижда наказание от две до осем години лишаване от свобода, районният
съд правилно е определил, че на подсъдимия Д. следва да бъде наложено
наказание в размер на четири години (малко под средния размер на
предвиденото в закона наказание). След като наказанието от четири години
лишаване от свобода се намали с една трета (една година и четири месеца), се
получава наказание от две години и осем месеца лишаване от свобода.
6
Настоящият съдебен състав напълно споделя горната преценка на
районния съд и счита, че не са налице основания за намаляване на наложеното
на подсъдимия Д. наказание. Не са налице и изключителни или многобройни
смекчаващи вината обстоятелства, въз основа на които да се приложи
разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК и съдът да слезе под минимума на
наказанието лишаване от свобода за извършеното престъпление.
Въззивният съд счита, че наложеното наказание на подсъдимия Д. –
две години и осем месеца лишаване от свобода, е справедливо,
законосъобразно и правилно. Още повече, че са спазени разпоредбите на
чл.58а, ал.1 от НК и това наказание на Д. е за тежко умишлено престъпление
против половата неприкосновеност, извършено чрез употреба на сила.
Въззивният съд счита, че с това наказание ще се постигнат целите
на наказанието по чл.36, ал.1 от НК, тъй като то е правилно
индивидуализирано, справедливо и съобразено с изискванията на чл.54 от НК.
Според безспорно установената фактическа обстановка по делото,
на 17.06.2021 г. около 11.00 ч. подсъдимият Д. бил в района на ЖП-гара Стара
Загора – от южната страна на гарата, в близост до северния портал на
административната сграда на бившия завод „****”.
По същото време свидетелката **** трябвало да отиде при
свидетеля С.С., който бил в офиса на рекламна къща, находящ се в
северозападния край на административната сграда на бившия завод „****”. В.
слязла от автобус на автобусната спирка на ЖП-гарата, преминала през
подлеза на гарата и излязла на асфалтирана алея, намираща се между оградата
на бившия завод „****” и ЖП-линиите. Свидетелката В. вървяла в посока
запад – вдясно от нея имало ивица от дървета и храсти, която деляла
асфалтираната алея от ЖП-линиите. Мястото било безлюдно.
Свидетелката В. стигнала до средата на алеята, когато изведнъж
отзад я настигнал и хванал през раменете непознат за нея мъж – подсъдимият
Д.. Той бил гол до кръста, на врата си имал увита червена тениска и казал на
В.: „Ела, коте, да направим нещо с теб ... да ми духаш! Да свърша!”.
Свидетелката В. се изплашила и започнала да вика, като извикала и името на
свидетеля С. – офисът му бил на около 50 м. и тя се надявала да я чуе. Д.
сложил лепенка от кафяво тиксо на устата на В., за да не вика. След като
свидетелката В. махнала лепенката от устата си, подсъдимият веднага й
7
залепил друга. Свидетелката В. се опитала със жестове да обясни на
подсъдимия Д., че ще направи това, което иска, само да я освободи. Тогава Д.
свалил лепенката от устата на В., но запушил устата й с ръка и я повел по
алеята, като й показал намиращите се в страни храсти и й казал, че „това било
тяхното място”. В. се опитвала да го убеди да отидат в по-западния край на
алеята, за да се приближат още до офиса на свидетеля С., като се надявала да
бъдат видени от него, но Д. не се съгласил. Държейки свидетелката В.,
подсъдимият Д. започнал да я дърпа през храстите в посока към ЖП-линиите.
Косата на В. била вързана с ластик, който постоянно се закачал на храстите.
Това ядосало Д., който свалил ластика и го хвърлил на земята.
Когато стигнали до избраното от него място, подсъдимият Д. казал
на свидетелката В. точно къде да застане, а той се съблякъл съвсем гол, събул
и маратонките си. След това дръпнал блузата на В. нагоре през главата,
вдигнал и сутиена й над гърдите, без да го разкопчава, и започнал да смуче
зърната й, като й говорел, че искал да суче. Д. бил груб – удрял лявата й гърда
с ръка и започнал да я разпитва на колко години е и къде работи. След като В.
му казала, че е на 70 години, той се изненадал и казал, че е много запазена.
Показал й половия си член и й казал: „Виж какъв ми е голям! Виж какъв е
мощен! Не си виждала такъв голям нали?!”. Накарал я да му го лапне с устата
си и да му направи фелацио. Свидетелката В. не искала да прави това и се
опитала да убеди подсъдимия, че ще задоволи сексуалните му потребности
като държи члена му с ръка, но той не се съгласил.
Подсъдимият Д. ударил на свидетелката В. силен шамар по лявата
буза и докато тя била на колене върху камъните, вкарал половия си член в
устата й и започнал да го движи. В. била много изплашена и мълчала,
надявайки се всичко да приключи по-бързо и да си тръгне жива, като се
опитвала да остане в изправено положение и да не ляга, тъй като се страхувала
подсъдимият да не я изнасили. Въпреки че му казала, че е с дамска превръзка,
за да го откаже от намеренията му, подсъдимият събул панталона и бикините
й, на които имало ежедневна превръзка. Ядосан, че не била „кървава“ и че го
излъгала, подсъдимият Д. хвърлил превръзката на земята и започнал да нанася
удари върху пострадалата. Той я удрял по тялото и корема, като повечето от
ударите попадали в лявата й част; накарал я да легне по гръб, като вратът й
опирал в ЖП-релсата, а под гърба й имало камъни, които я наранявали и й
причинявали болка.
8
Тогава подсъдимият Д. застанал над лицето на В. и отново вкарал
половия си член в устата й, като я накарал да му прави фелацио. Тъй като не
получавал желаната от него ерекция, Д. се ядосал и накарал В. да движи
половия му член и с ръката си, като той започнал да бърка с пръсти във
влагалището на й. Действията му били груби и В. изпитвала болка.
Подсъдимият й казал, че иска да прави с нея анален секс, но тъй като тя го
излъгала, че има хемороиди, той се отказал от това си намерение.
Въпреки предприетите блудствени действия, описани по-горе,
подсъдимият Д. не можел да „свърши“ и това много го ядосало. В. през цялото
време търсела начин да се спаси, но се страхувала Д. да не я удари с някой от
камъните от мястото, на което била легнала – да я нарани сериозно или да я
убие. Тогава свидетелката В. решила да предложи на подсъдимия Д. да отидат
на друго по-спокойно място, където да продължат, като се надявала по този
начин да успее да получи помощ от някого. Тя му казала, че наблизо има
сграда, в която тя има стая с баня, и че там ще им е по-удобно. Подсъдимият
се съгласил и позволил на В. да се облече, като той също се облякъл.
Двамата тръгнали към портала на бившия завод „****”, където бил
офисът на свидетеля С.. След като стигнали до офиса и В. отворила вратата, тя
с облекчение видяла, че свидетелят С. бил там. Тогава В. се разплакала,
приближила се до С. и със страх му прошепнала, че мъжът, който е с нея, я е
изнасилил. Свидетелят С. хванал и извел навън подсъдимия, който избягал.
Свидетелят С. се върнал при свидетелката В., която треперела от
страх, плачела и не можела да говори спокойно, за да му обясни какво се е
случило. Тя показала на С. гърба си (целият издран и наранен от камъните,
върху които подсъдимият Д. я карал да легне), бузата си (със син отпечатък от
пръсти от ударения й от подсъдимия шамар) и подутата си устна. Виждайки
състоянието й, свидетелят С. веднага се обадил на тел. 112. На място
пристигнали полицейски служители от Второ РУ – Стара Загора, пред които
свидетелката В. разказала за случилото се.
Бил извършен оглед на местопроизшествие и други процесуално-
следствени действия (съдебномедицински и ДНК експертизи, разпити на
свидетели, разпознаване и др.).
По описания по-горе начин на 17.06.2021 г. подсъдимият Д. е
осъществил от обективна и от субективна страна съставомерните признаци на
9
деянието, визирано в чл.150, ал.1 от НК, спрямо пострадалата ****.
Оплакванията на жалбоподателя Д. са, че наложеното му наказание
е несправедливо и не е съобразено със събраните по делото доказателства.
Счита, че въз основа на тях районният съд е следвало да му наложи по-леко
наказание, като в жалбата, подадена лично от жалбоподателя Д., е посочено,
че са налице изключителни и многобройни смекчаващи вината обстоятелства.
Първоинстанционният съд е обсъдил всички смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства относно престъплението по чл.150, ал.1 от
НК, извършено от подсъдимия Д. спрямо пострадалата В., като се е съобразил
и с разпоредбата на чл.373, ал. 2 от НПК. Тъй като съдебното производство
пред първата инстанция е преминало по реда на гл. ХХVІІ от НПК – реда на
съкратеното съдебно следствие, чл.373, ал.2 от НПК задължава съда при
постановяване на осъдителна присъда да определи наказанието при условията
на чл.58а от НК.
Районният съд е направил това и след като се е ръководил от
разпоредбите на Общата част на НК, а именно чл.54 от НК, е определил на
подсъдимия Д. наказание при превес на отегчаващите вината обстоятелства.
Като смекчаващи вината обстоятелства районният съд е приел чистото
съдебно минало и добрите характеристични данни. Като отегчаващи вината
обстоятелства са изтъкнати приложената спрямо пострадалата В. сила с висок
интензитет (нееднократно и в един сравнително продължителен интервал от
време), видът и характерът на причинените на пострадалата В. множество
различни по вид травматични увреждания (по цялото тяло, вкл. и по половите
органи) и това, че осъществяването на инкриминираното деяние е било
прекъснато не от дееца, а вследствие съобразителността на пострадалата В. да
намери помощ. Районният съд е взел предвид и това, че посоченото
престъпление не изолиран случай в поведението на Д., което го характеризира
като деец с висока степен на обществена опасност.
Обосновано, правилно и законосъобразно районният съд не е приел
като смекчаващо вината обстоятелство самопризнанието на подсъдимия Д.,
тъй като същото, макар и лаконично направено в хода на досъдебното
производство, не е допринесло за разкриването на обективната истина. А
самопризнанието му, направено в хода на съдебното производство, е
задължителна част от процедурните изисквания по чл.371, т.2 от НПК, за да
10
може наказателното производство до приключи по реда на гл.ХХVІІ от НПК –
по реда на съкратеното съдебно следствие.
Законосъобразна и правилна е преценката на районния съд, че при
тези обстоятелства на подсъдимия Д. следва да бъде наложено наказание при
превес на отегчаващите вината обстоятелства.
Тъй като за престъплението по чл.150, ал.1 от НК законът
предвижда наказание от две до осем години лишаване от свобода, районният
съд правилно е определил, че на подсъдимия Д. следва да бъде наложено
наказание в размер на седем години (малко под максималния размер на
предвиденото в закона наказание). След като наказанието от седем години
лишаване от свобода се намали с една трета (две години и четири месеца), се
получава наказание от четири години и осем месеца лишаване от свобода.
Настоящият съдебен състав напълно споделя горната преценка на
районния съд и счита, че не са налице основания за намаляване на наложеното
на подсъдимия Д. наказание. Не са налице и изключителни или многобройни
смекчаващи вината обстоятелства, въз основа на които да се приложи
разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК и съдът да слезе под минимума на
наказанието лишаване от свобода за извършеното престъпление.
Въззивният съд счита, че наложеното наказание на подсъдимия Д. –
четири години и осем месеца лишаване от свобода, е справедливо,
законосъобразно и правилно. Още повече, че са спазени разпоредбите на
чл.58а, ал.1 от НК и това наказание на Д. е за тежко умишлено престъпление
против половата неприкосновеност, извършено чрез употреба на сила.
Въззивният съд счита, че с това наказание ще се постигнат целите
на наказанието по чл.36, ал.1 от НК, тъй като то е правилно
индивидуализирано, справедливо и съобразено с изискванията на чл.54 от НК.
На 18.08.2021 г. подсъдимият Д. отново отишъл на ЖП-гарата в гр.
Стара Загора, на същото място – на алеята между ЖП-линиите на и оградата
на бившия завод „****“, с цел да извърши блудствени действия с жена.
Същият ден свидетелката **** била на работа – работното й място
било в гр. Стара Загора, от южната страна на бившия завод „****“. Около
17.00 ч. тя приключила работа и си тръгнала пеша. Свидетелката Д. била сама
– тя минала през северния портал на бившия завод „****“ и продължила по
11
асфалтираната алея, водеща към подлеза на ЖП-гарата. Преди да влезе в
подлеза, Д. чула стъпки зад себе си и като се обърнала видяла непознат мъж,
който бил на около един метър зад нея.
Това бил подсъдимият Д., който бил гол до кръста и допушвал
кафява на цвят цигара, която хвърлил на земята. Подсъдимият посочил с ръка
към линиите на ЖП-гарата, със заповеднически тон извикал на Д. „Нататък!“ и
се хванал за слабините с ръка, като с движенията си показал, че иска да бъде
задоволен сексуално. Свидетелката Д. му казала, че не иска да отива натам и
че е към подлеза, но Д. настоявал да тръгне в посоката, която й посочил и пак
повторил „Натам и секс!“. Тъй като отказала да тръгне в желаната от него
посока, подсъдимият започнал да бута свидетелката с двете си ръце към ЖП-
линиите. Д. се опитала да избяга – обърнала се и тръгнала към подлеза на
гарата, но Д. я блъснал силно с двете си ръце по гърба и тя паднала на земята.
При това падане свидетелката Д. охлузила двете си колена, двете си длани,
лицето в областта на лявата скула и горната си устна, а черните й слънчеви
очила паднали от лицето й на земята. Д. се опитала да се изправи и помолила
Д. да я остави, за да се прибере вкъщи. Тогава той я хванал за раницата, която
била на гърба й, и я изправил. Свидетелката Д. успяла да сложи слънчевите си
очила на главата си и вече лице в лице с подсъдимия продължила да го
умолява да я остави. Подсъдимият Д. продължил да й говори със
заповеднически тон: „Натам и секс!“, показвайки в посока към намиращите се
в близост храсти и ЖП-линии.
Пострадалата Д. категорично отказала да тръгне в тази посока, при
което подсъдимият започнал да я бута силно с двете си ръце към ЖП-линиите.
Избутал я в намиращ се до мястото участък обрасъл с треви и продължил да я
натиска към храстите, като непрекъснато повтарял „Натам!“. От блъскането
слънчевите очила на Д. отново паднали на земята. Раницата, която била на
гърба й, също паднала на земята. Тя се огледала, но наоколо нямало никакви
хора, на които да извика за помощ. Изплашила се много и молейки
подсъдимия Д. да я остави, го попитала какво иска от нея, при което той й
казал, че щели да правят секс.
Той я избутал в храстите, притискал я към тях и се опитал да скъса
ризата й отпред. Свидетелката Д. извикала на висок глас: „Не ми късай
дрехите!“, след което подсъдимият Д. не скъсал ризата й, но пъхнал дясната си
12
ръка под нея и започнал да опипва по гърдите пострадалата. След това Д.
събул долнището на анцуга си и останал гол (отдолу нямал бельо), след което
продължил да опипва Д. по гърдите. Тя започнала да вика на висок глас да я
остави, но той продължавал да я опипва по гърдите. В този момент в близост
до мястото минавала неустановена в хода на досъдебното производство жена,
която чула виковете за помощ на Д. и извикала: „Вие какво правите там?“.
Чувайки гласа на жената, пострадалата извикала: „Елате да помогнете, опитват
се да ме изнасилят!“, и блъснала подсъдимия, който отстъпил назад.
Виждайки, че е забелязан от жената, подсъдимият Д. си обул долнището на
анцуга и избягал.
Свидетелката Д. вдигнала раницата си от земята, благодарила на
непознатата жена и двете се разделили.
Д. се прибрала вкъщи и съобщила на съпруга си какво се е случило.
Той пък се обадил на сина им Н.Д., който бил в гр. София, и който веднага
сигнализирал за случая на телефон 112.
На място в дома на свидетелката Д. пристигнали екип на ЦСМП –
Стара Загора, които прегледали пострадалата, и полицейски служители, пред
които тя разказала за случилото се.
Бил извършен оглед на местопроизшествие, изземване на
веществени доказателства (слънчевите на пострадалата Д., секретен ключ за
брава, филтър от изпушена цигара) и други процесуално-следствени действия
(съдебномедицински и ДНК експертизи, разпити на свидетели, разпознаване и
др.).
На 01.09.2021 г. в резултат на оперативните действия на инспектор
И.И. и инспектор Н.Я. (полицейски служители при ОД на МВР – Стара Загора)
подсъдимият Д. бил установен и задържан в района на ЖП-гара – Стара
Загора, в близост до северния портал на бившия завод „****“ и алеята, водеща
към него.
Със заповед за задържане от 01.09.2021 г. (л.189, т. 3 от д.п.),
считано от 12.10 ч. подсъдимият Д. бил задържан за срок до 24 часа по ЗМВР.
По описания по-горе начин на 18.08.2021 г. подсъдимият Д. е
осъществил от обективна и от субективна страна съставомерните признаци на
деянието, визирано в чл.150, ал.1 от НК, спрямо пострадалата ****.
13
Оплакванията на жалбоподателя Д. са, че наложеното му наказание
е несправедливо и не е съобразено със събраните по делото доказателства.
Счита, че въз основа на тях районният съд е следвало да му наложи по-леко
наказание, като в жалбата, подадена лично от жалбоподателя Д., е посочено,
че са налице изключителни и многобройни смекчаващи вината обстоятелства.
Първоинстанционният съд е обсъдил всички смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства относно престъплението по чл.150, ал.1 от
НК, извършено от подсъдимия Д. спрямо пострадалата Д., като се е съобразил
и с разпоредбата на чл.373, ал. 2 от НПК. Тъй като съдебното производство
пред първата инстанция е преминало по реда на гл. ХХVІІ от НПК – реда на
съкратеното съдебно следствие, чл.373, ал.2 от НПК задължава съда при
постановяване на осъдителна присъда да определи наказанието при условията
на чл.58а от НК.
Районният съд е направил това и след като се е ръководил от
разпоредбите на Общата част на НК, а именно чл.54 от НК, е определил на
подсъдимия Д. наказание при баланс между смекчаващите и отегчаващите
вината обстоятелства. Като смекчаващи вината обстоятелства районният съд е
приел чистото съдебно минало и добрите характеристични данни. Като
отегчаващи вината обстоятелства са изтъкнати видът и характерът на
причинените на пострадалата Д. травматични увреждания и това, че
осъществяването на инкриминираното деяние е било прекъснато не от дееца, а
по независещи от него причини. Районният съд е взел предвид и това, че
посоченото престъпление не изолиран случай в поведението на Д., което го
характеризира като деец с изключително висока степен на обществена
опасност.
Обосновано, правилно и законосъобразно районният съд не е приел
като смекчаващо вината обстоятелство самопризнанието на подсъдимия Д.,
тъй като същото, макар и лаконично направено в хода на досъдебното
производство, не е допринесло за разкриването на обективната истина. А
самопризнанието му, направено в хода на съдебното производство, е
задължителна част от процедурните изисквания по чл.371, т.2 от НПК, за да
може наказателното производство до приключи по реда на гл.ХХVІІ от НПК –
по реда на съкратеното съдебно следствие.
Законосъобразна и правилна е преценката на районния съд, че при
14
тези обстоятелства на подсъдимия Д. следва да бъде наложено наказание при
баланс между смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства.
Тъй като за престъплението по чл.150, ал.1 от НК законът
предвижда наказание от две до осем години лишаване от свобода, районният
съд правилно е определил, че на подсъдимия Д. следва да бъде наложено
наказание в размер на четири години (малко под средния размер на
предвиденото в закона наказание). След като наказанието от четири години
лишаване от свобода се намали с една трета (една година и четири месеца), се
получава наказание от две години и осем месеца лишаване от свобода.
Настоящият съдебен състав напълно споделя горната преценка на
районния съд и счита, че не са налице основания за намаляване на наложеното
на подсъдимия Д. наказание. Не са налице и изключителни или многобройни
смекчаващи вината обстоятелства, въз основа на които да се приложи
разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК и съдът да слезе под минимума на
наказанието лишаване от свобода за извършеното престъпление.
Въззивният съд счита, че наложеното наказание на подсъдимия Д. –
две години и осем месеца лишаване от свобода, е справедливо,
законосъобразно и правилно. Още повече, че са спазени разпоредбите на
чл.58а, ал.1 от НК и това наказание на Д. е за тежко умишлено престъпление
против половата неприкосновеност, извършено чрез употреба на сила.
Въззивният съд счита, че с това наказание ще се постигнат целите
на наказанието по чл.36, ал.1 от НК, тъй като то е правилно
индивидуализирано, справедливо и съобразено с изискванията на чл.54 от НК.
Правилно и законосъобразно на основание чл.23, ал.1 от НК
районният съд е групирал така наложените на подсъдимия Д. наказания, като
му е наложил едно общо най-тежко наказание четири години и осем месеца
лишаване от свобода.
Въззивният съд, обаче, не споделя преценката на районния съд, че в
случая следва се приложи чл.24 от НК и да се увеличи размерът на така
наложеното общо най-тежко наказание на подсъдимия Д. с още една година
лишаване от свобода, като наказанието му стане пет години и осем месеца
лишаване от свобода.
Действително, подсъдимият Д. е извършил в един сравнително
15
кратък период от около три месеца три престъпления против половата
неприкосновеност на различни лица, което го характеризира като деец с
висока степен на обществена опасност. Но тези обстоятелства са взети
предвид при индивидуализиране на наказанията за всяко едно от трите деяния.
Разпоредбата на чл.24 от НК дава възможност за увеличение на
общото най-тежко наказание при групиране на наказания от един и същи вид,
но не създава безусловно задължение в този смисъл за съдилищата.
Увеличаването му следва винаги да бъде в резултат на констатация за
завишена обществена опасност на извършените деяния, за лична такава на
дееца и за невъзможност да бъдат постигнати целите на индивидуалната и
генералната превенция по чл.36 от НК, ако не се приложи чл.24 от НК. В този
смисъл е и константната съдебна практика.
В конкретния случай подсъдимият Д. е млад човек, неосъждан, с
добри характеристични данни и е полагал общественополезен труд до
задържането си (работил е в складовата база като общ работник), което дава
основание за извода, че поправянето и превъзпитаването му би могло да бъде
постигнато и с налагане на общото най-тежко наказание четири години и осем
месеца за трите деяния.
Поради това въззивният съд счита, че не са налице основания за
прилагане института на чл.24 от НК. Увеличаването на наложеното на
подсъдимия Д. общо най-тежко наказание с една година лишаване от свобода
води до явно несправедлив размер на наказанието.
Поради това, според въззивния съд, обжалваната присъда следва да
бъде изменена, като бъде отменено приложението на чл.24 от НК и размерът
на общото най-тежко наказание на подсъдимия Д. остане четири години и
осем месеца лишаване от свобода – така, както го е определил районният съд
на основание чл.23, ал.1 от НК.
С оглед размера на наказанието лишаване от свобода – над три
години, не може да се обсъжда евентуалното приложение на чл.66, ал.1 от НК,
за което пледира жалбоподателят Д..
На основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС подсъдимият Д. следва да
изтърпи горното наказание при първоначален „общ” режим.
Предвид гореизложеното, обжалваната присъда следва да бъде
16
изменена, в частта й, с която на основание чл.24 от НК районният съд е
увеличил размера на наложеното общо най-тежко наказание на подсъдимия Д.
с една година лишаване от свобода и е постановил на основание чл.57, ал.1,
т.2, б.„а“ от ЗИНЗС подсъдимият Д. да изтърпи така увеличеното общо най-
тежко наказание пет години и осем месеца лишаване от свобода при
първоначален „строг” режим.
Следва да бъде отменено приложението на чл.24 от НК и да бъде
постановено на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС подсъдимият Д. да
изтърпи наложеното му общо най-тежко наказание четири години и осем
месеца лишаване от свобода при първоначален „общ” режим.
При извършената цялостна служебна проверка на обжалваната
присъда, съобразно чл.314, ал.1 от НПК, съдът не констатира други основания
за изменяне или отменяне на присъдата.
Поради изложеното въззивният съд счита, че жалбата на Г. П. Д. е
частично основателна – обжалваната присъда следва да бъде изменена в частта
й относно приложението на чл.24 от НК и режима на изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода, както беше изложено по-горе.
В останалата си част обжалваната присъда следва да бъде
потвърдена.
Воден от горните мотиви и на основание чл.334, т.3 и чл.337, ал.1,
т.1 от НПК, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда № 22 от 15.03.2022 г., постановена по н.о.х.д. №
4/2022 г. по описа на Старозагорския районен съд, В ЧАСТТА Й , с която на
основание чл.24 от НК е увеличен размерът на наложеното общо най-тежко
наказание на подсъдимия Г. П. Д. с една година лишаване от свобода, при
първоначален „строг” режим на основание чл.57, ал.1, т.2, б.„а“ от ЗИНЗС,
КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ приложението на чл.24 от НК по отношение на
наложеното на подсъдимия Г. П. Д. общо най-тежко наказание.
На основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС ОПРЕДЕЛЯ подсъдимият
17
Г. П. Д. да изтърпи наложеното му общо най-тежко наказание четири години и
осем месеца лишаване от свобода при първоначален „общ” режим.
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 22 от 15.03.2022 г., постановена по
н.о.х.д. № 4/2022 г. по описа на Старозагорския районен съд, в останалата й
част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и
протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
18