№ 57
гр. Пловдив, 14.02.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Георги В. Чамбов
Членове:Емил Люб. Митев
Антония К. Роглева
като разгледа докладваното от Емил Люб. Митев Въззивно частно търговско
дело № 20215001000943 по описа за 2021 година
Производството е по чл.274,ал.1, т.2 от ГПК във вр.с чл.229,ал.1 т.5 от ГПК.
Образувано е по частната жалба на Р. М. Д. с ЕГН: **********,
представляван от Адвокатско дружество „В. и Б.“ ЕИК .... против
протоколно определение от 15.11.2021 г., постановено от Пазарджишкият
окръжен съд по търг.дело№ 199/2020 г.
По силата на обжалваното определение съдът е приел, че са налице
предпоставките по чл.229,ал.1 т.5 от ГПК, на което основание е постановил
спиране на производството по делото до приключване на Досъдебно
производство № 91 /2020 г. по описа на РУ на МВР – град П. с влязъл в сила
съдебен акт.
В частната жалба се поддържа оплакването ,че за да се постанови
спиране на производството на приетото от съда основание- чл.229,ал.1 т.5 от
ГПК е необходимо съдът, който разглежда един гражданскоправен спор да
констатира, че са налице престъпни обстоятелства, които имат значение за
правилното решение на този спор. При това се касае до невъзможност тези
обстоятелства да бъдат установени в самото гражданско производство.
Претендира се отмяната на обжалваното определение като
незаконосъобразно и делото да се върне на първоинстанционния съд за
продължаване на производството по делото.
1
Пловдивският апелативен съд след преценка на изложените в частната
жалба оплаквания и доводи, приема за установено следното:
Частната жалба е депозирана в преклузивния срок по чл.275,ал.1 от
ГПК,подадена е от легитимирана страна срещу съдебен акт, който подлежи
на обжалване и това е изрично предвидено.
Разгледана по същество частната жалба е основателна по следните
съображения:
Делото е образувано по предявен от ищеца Р. М. Д. пряк иск по
чл.432,ал.1 от КЗ против ЗАД „Д.з.“АД, с който се претендира
застрахователно обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени
вреди, настъпили в резултат на ПТП. Предявен е и пряк иск за присъждане
на застрахователно обезщетение за претърпените имуществени вреди,
настъпили в резултат на същото ПТП.
За да постанови спиране на производството до приключване на
Досъдебното производство № 91/2020 г. по описа на РУ на МВР- град П. е
приел, че установяването на извършителя и неговата вина е от преюдициално
значение за отговорността на застрахователя по предявения иск. Приел е
наред с това, че факта на престъплението не може да бъде установен от
гражданския съд, а ще следва да се определи от наказателния съд.
ПАС намира, че фактът на образуване на едно досъдебно производство
сам по себе си не е основание да се постанови спиране на гражданското дело
на основание чл.229,ал.1, т.5 от ГПК. За да се спре едно производство на
това основание е необходимо съдът, който разглежда един гражданско –
правен спор сам да констатира, че са налице престъпни обстоятелства, които
имат значение за решаването на този спор. Това първо и второ: налице е
невъзможност тези обстоятелства да бъдат установени в самото граждански
производство.
Фактическият състав на деликтната отговорност включва на първо
място противоправно деяние или бездействие от страна на деликвента.
Становището на съда, че установяването на извършителя и неговата вина е от
преюдициално значение за отговорността на застрахователя не може да бъде
споделено. Както е добре известно при деликтната отговорност съгласно
чл.45,ал.2 от ЗЗД вината на деликвента се предполага до доказване на
2
противното. В този смисъл не е необходимо да се изчаква наказателния съд
в продължение на две, три или пет години да се произнесе с влязла в сила
присъда по въпроса за вината. За реализирането на деликтната отговорност е
необходимо да се установи, че деянието е противоправно, а дали е
съставомерно това е друг въпрос.
Ясно е ,че по въпроса за съставомерността ще се произнесе
наказателният съд, но преценката дали деянието е противоправно може и
следва да бъде направена от гражданския съд. В крайна сметка всички
елементи от фактическият състав на деликта – противоправно деяние, вина,
вреда и причинно- следствена връзка между деянието и настъпилата вреда
могат да бъдат установени самостоятелно в гражданското производство.
Основният аргумент обаче е, че в хипотезата на спиране на
производството по чл.229,ал.1, т.5 от ГПК гражданският съд трябва да
констатира наличието на престъпни обстоятелства, от които зависи изхода на
спора.
В този смисъл проверката на органите на досъдебното производство или
на прокуратурата не е основание за спиране на производството по едно
гражданско дело.
На са налице предпоставките за спиране на производството по делото по
чл.229,ал.1 ,т.5 от ГПК, поради което следва да се отмени определението на
първоинстанционния съд и делото да се върне на Пазарджишкият окръжен
съд за продължаване на процесуалните действия.
По тези съображения Пловдивският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ протоколно определение от 15.11.2021 г., постановено от
Пазарджишкият окръжен съд по търг.дело № 199/2020 г., с което
производството по делото е спряно на основание чл.229,ал.1 , т.5 от ГПК- до
приключване на Досъдебно производство/ ДБ/ № 91/2020 г по описа на РУ
на МВР- град П..
Връща делото на Пазарджишкият окръжен съд за продължаване на
производството по делото.
3
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4