№ 2
гр. Гълъбово, 30.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГЪЛЪБОВО в публично заседание на четвърти
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Христо Ангелов
при участието на секретаря Антоанета Делчева
като разгледа докладваното от Христо Ангелов Административно
наказателно дело № 20225550200104 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Обжалвано е Наказателно постановление № НЯСС-113 от 20.05.2022г. на П.С.Г. –
председател на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор /ДАМТН/, с което
на О.Г., ЕИК ******, представлявана от Н.Т.К. – Кмет на общината, на основание чл.201,
ал.12 и чл.200, ал.1, т.39 от Закона за водите е наложено административно наказание
„имуществена санкция” в размер на 1 000 /хиляда/ лева – за извършено нарушение по
чл.190а, ал.2, вр чл.190а, ал.1, т.3 от Закона за водите.
В жалбата си и в с.з., жалбоподателя – чрез пълномощник моли НП да бъде отменено,
тъй като същото е незаконосъобразно и неправилно. В с.з.изразява становище, че НП е
незаконосъобразно и моли същото да се отмени.
Въззиваемата страна изразява становище, че НП е правилно и законосъобразно и
моли да бъде потвърдено
Районна прокуратура Стара Загора, ТО Гълъбово, редовно уведомена, не е изпратила
представител и не е взела становище по жалбата.
По делото бяха събрани писмени доказателства: копие от административно-
наказателната преписка на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор
(ДАМТН) гр.С., а именно: Наказателно постановление № НЯСС-113/20.05.2022г., ведно с
известие за доставяне; АУАН № 07-043/29.11.2021г. в оригинал; Заповед № А-
1
466/11.08.2021г.; Покана за съставяне на АУАН; Писмо с изх.№ 85-01-1470 от 29.09.2021г.
от гл.инсп.РО НЯСС ЮЦБ до Н.Т. - Кмет на О.Г.; Констативен протокол № 07-03-
139/14.09.2021г. от проверка и контрол на язовирна стена и съоръженията към нея и
документацията за експлоатацията; Писмо с изх.№ 85-01-156/09.02.2021г. на гл.инсп.РО
НЯСС-ЮЦБ до Н.Т. – Кмет на О.Г. и Констативен протокол № 07-03-24/28.01.2021г. от
проверка и контрол на язовирна стена и съоръженията към нея и документацията за
експлоатацията.
Бяха разпитани в качеството на свидетели: актосъставителя С. Г. К. и С. Н. П..
След преценка поотделно и в съвкупност на събрания по делото доказателствен
материал, доводите и становищата на страните, РС - Гълъбово намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
От фактическа страна:
На 14.09.2021г., на основание чл.190, ал.4, т.2 от ЗВ от С. Г. К., С. Н. П. - служители
в Регионален отдел „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях” – Южна
Централна България /РО НЯСС- ЮЦБ/ в присъствието на Д.М. - на длъжност старши
експерт ОМП и УК към О.Г., била извършена проверка и контрол на язовирна стена и
съоръженията към нея на яз. "А.", находящ се в поземлен имот с идентификатор
00552.95.252 в землището на с. Априлово, общ. Гълъбово. Видно от Акт за публична
общинска собственост №3/15.09.1998г., яз."А." е собственост на О.Г.. Язовир "А." е
класифициран в първа висока степен на потенциална опасност, съгласно Приложение № 1
към чл. 10, ал. 2 от Наредба за условията и реда за осъществяване на техническата и
безопасната експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях и за
осъществяване на контрол за техническото им състояние.
Констатациите от извършената проверка били обективирани в Констативен протокол
(КП) № 07-03-139/14.09.2021г. от проверка и контрол на язовирна стена и съоръженията към
нея и документацията за експлоатацията. Същият изпратен с писмо с изх. № 85-01‐
1470/29.09.2021г. и е регистриран в деловодството на О.Г. с писмо с вх.№ 12-00-
172/04.10.2021 г.
В хода на проверката, извършена на 14.09.2021г. чрез обхождане и оглед на
язовирната стена и съоръженията към нея на яз. "А." било установено, че водният откос е
земен, ерозирал по цялата дължина, на отделни места подкопан.
По този начин било констатирано - на място на язовира, че от страна на собственика
не са изпълнени предписанията дадени в КП 07-03-24/28.01.2021г. от проверка и контрол на
язовирна стена и съоръженията към нея и документацията за експлоатацията. В цитирания
протокол, Раздел „V. Предписания", точка 2. „По осъществяване на безопасна техническа
експлоатация", е дадено следното предписание:
1.Да се извършат ремонтно - възстановителни работи на водния откос в зоните на
подкопаване за възстановяване на техническата му изправност със срок на изпълнение:
02.08.2021 г.
Въз основа на горепосоченото, било установено, че на 03.08.2021г. О.Г., в качеството
2
си на собственик на язовир "А." не е изпълнила даденото на основание чл. 190а, ал.1, т. 3 от
ЗВ, предписание, а именно: „Да се извършат ремонтно - възстановителни работи на водния
откос в зоните на подкопаване за възстановяване на техническата му изправност със срок на
изпълнение: 02.08.2021г.“ с което е извършено нарушение на чл.190а, ал.2 от ЗВ и бил
съставен АУАН.
АУАН № 07-043/29.11.2021г. бил съставен в присъствието на надлежно
упълномощен представител на санкционираното лице. В АУАН представителя на
санкционираното лице отразил, че има възражения срещу АУАН. В законоустановения срок
не били направени възражения по АУАН.
Въз основа на АУАН № 07-043/29.11.2021г. е издадено обжалваното Наказателно
постановление № НЯСС-113 от 20.05.2022г. на П.С.Г. – председател на председател на
ДАМТН, в обстоятелствената част, на което, административно – наказващия орган напълно
е възприел описаната в АУАН, фактическа обстановка.
Нарушението било квалифицирано като такова по чл.190а, ал.2 от Закона за водите –
неизпълнение на даденото на основание чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ, предписание и
административно наказващия орган /АНО/, на основание чл.201, ал.12 и чл.200, ал.1, т.39 от
Закона за водите е определил и наложил на О.Г., ЕИК ******, представлявана от Н.Т.К. –
Кмет на общината, административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1 000
/хиляда/ лева.
От правна страна:
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Жалбата е подадена от надлежно лице, срещу което е издадено атакуваното НП.
Същата е подадена и до надлежния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/.
Съдът намира също така и че жалбата е подадена в установения седмодневен срок. По
изложените съображения, съдът намира, че жалбата е процесуално допустима и следва да
бъде разгледана по същество, тъй като е подадена в законовия срок и от лице, имащо правен
интерес.
По изложените съображения, съдът намира, че жалбата е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Настоящото производство е от административно-наказателен характер.
Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява
3
административно нарушение, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта и в
НП, и дали е извършено от него виновно. Освен това, за да бъде наказателното
постановление правилно и законосъобразно, е необходимо стриктно да бъдат спазени и
изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на наказателното постановление.
Съдът намира, че актът за установяване на административно нарушение е съставен от
компетентен орган, а издалият обжалваното наказателно постановление - П.С.Г. –
председател на ДАМТН е компетентно длъжностно лице да издава НП.
Съдът не установи процесуални нарушения или материалноправни пропуски при
издаване на АУАН и НП, които да обуславят отменително решение. Както АУАН, така и
НП съдържат всички необходими реквизити съгласно чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
Описаната фактическа обстановка се установява от безпротиворечиви относно
горните факти и обстоятелства, показания на свидетелите, както и от приетите с
определение писмени доказателства по делото.
Административно-наказателно производство е образувано със съставяне против
общината-жалбоподател на АУАН от компетентно длъжностно лице по смисъла на чл.201,
ал.11 от Закона за водите. Актът е съставен в присъствието на свидетели по установяване на
твърдяното нарушение.
Съдът намира, че при издаване на обжалваното НП са спазени всички изисквания по
ЗАНН – същото е издадено от компетентен орган и съдържа всички изискуеми съгласно чл.
57, ал.1 от ЗАНН, реквизити – отново са описани вменените нарушения и обстоятелствата,
при които те са извършени, посочени са датата и мястото на извършване на нарушенията. В
случая всяко от тях е извършено чрез бездействие – на датата, следваща срокът за
изпълнение на дължимото действие, съгласно дадените на основание чл.190а, ал.1, т.3 от
ЗВ, предписания. Правилно е посочена нарушената законова разпоредба - чл.190а ал. 2 от
Закона за водите и санкционната норма - чл.200, ал. 1, т. 39 от Закона за водите, въз основа
на която е наложено административното наказание.
Не може да бъде споделено твърдението във въззивната жалба, поддържано от
процесуалния представител на жалбоподателя и в с.з. в смисъл, че е допуснато съществено
процесуално нарушение, съставляващо основание за отмяна на НП, тъй като не е спазен 6
месечния срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН. АУАН № 07-043 е съставен на 29.11.2021г., а НП №
НЯСС-113 е издадено на 20.05.2022г. Срокът по чл.34, ал.3 от ЗАНН наистина е 6 /шест/
месечен, наистина е преклузивен, но същият изтича на 29.05.2022г., а не на 29.04.2022г.
както се твърди. Ето защо процесното НП е издадено в срока по чл.34, ал.3 ЗАНН.
По изложените съображения, съдът намира, че в случая не са налице никакви
формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на
административно-наказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени
процесуални нарушения, водещи до порочност на административно-наказателното
4
производство, респективно - до формална незаконосъобразност на съставения АУАН и/или
на издаденото въз основа на него НП.
Безспорно е, че О.Г. е собственик на язовира и следва да е отговорна за изпълнение
на дадените на основание чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ, предписания на ДАМТН.
Безспорно е, че предписанието: „Да се извършат ремонтно - възстановителни работи
на водния откос в зоните на подкопаване за възстановяване на техническата му изправност“
със срок на изпълнение 02.08.2021г., не е изпълнено.
Съгласно чл.200, ал.1, т. 39 от ЗВ - Наказва се с глоба, съответно имуществена
санкция, освен ако не подлежи на по-тежко наказание, физическото или юридическото лице,
което не изпълни предписание по чл. 190а ал.1, т.3 от ЗВ. Предвиденото административно
наказание е по вид "имуществена санкция" в размер от 1 000 лева до 20 000 лева. Съдът
счита, че настоящия случай не е маловажен и по отношение на него не са приложими
правилата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като нарушението не разкрива необичайно ниска степен
на обществена опасност, а напротив - неизпълнението на предписанията от собствениците
на язовири и съоръженията към него, когато не отговарят на изискванията на Закона за
водите създава риск за живота и здравето на хората. В случая наказващият орган е
определил размера на имуществената санкция в размер на 1000 лева, която е законодателно
определения минимум, като е отчел в достатъчна степен предпоставките по чл. 27, ал. 2 и ал.
3 от ЗАНН. Следва да се отбележи, че законодателят е определил този праг на санкцията за
това нарушение, с което е подчертал значимостта на засегнатите обществени отношения.
Ето защо, съдът намира, че така наложеният размер на санкцията се явява съответен на
целите на административното наказание, визирани в чл. 12 от ЗАНН, поради което и същият
се явява справедлив.
Воден от горното, настоящият състав счита, че обжалваното НП е правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода от делото, Съдът счита за основателна претенцията на
процесуалния представител на АНО за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на
основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН. Пред въззивната инстанция АНО е представляван от
юрисконсулт, който е представил писмено становище и направил своевременно искане за
присъждане на разноски. Възнаграждението следва да бъде определено съгласно
разпоредбата на чл.37 от Закона за правната помощ съгласно която заплащането на правната
помощ е съобразно с вида и количеството на извършената дейност и се определя от наредба
на МС по предложение на НБПП. В случая за защита в производство по ЗАНН, според
чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ се предвижда възнаграждение от 80
до 150 лева. Настоящото производство се разгледа в едно съдебно заседание по същество, с
разпит на двама свидетели, като същото не е с голяма правна и фактическа сложност,
поради което следва да се присъди минималния размер на юрисконсултско възнаграждение,
5
а именно 80 лева, който ще отговоря на осъщественото процесуално представителство.
Воден от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № НЯСС-113 от 20.05.2022г. на
П.С.Г. – председател на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор /ДАМТН/,
с което на О.Г., ЕИК ******, представлявана от Н.Т.К. – Кмет на общината, на основание
чл.201, ал.12 и чл.200, ал.1, т.39 от Закона за водите е наложено административно наказание
„имуществена санкция” в размер на 1 000 /хиляда/ лева – за извършено нарушение по
чл.190а, ал.2, вр чл.190а, ал.1, т.3 от Закона за водите.
ОСЪЖДА О.Г., ЕИК ******, представлявана от Н.Т.К. – Кмет на общината, да
заплати на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор - С. сумата от 80 лв.
разноски.
РЕШЕНИЕТО не е окончателно и подлежи на касационно обжалване в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – Стара Загора по реда на
глава ХІІ от АПК.
Съдия при Районен съд – Гълъбово: _______________________
6