М О
Т И В
И
към присъда № 2/01.02.2021г. по НОХД № 500/2020г. на СлОС
Съдебното производство е образувано
по повод на внесения от Окръжна прокуратура гр.Сливен обвинителен акт п.д. № 66/19г.
от 08.10.2020г. против М.Е.С. *** за престъпление по чл.343 ал.4 вр.ал.3
предл.6 б.“б“ предл.1 вр.ал.1 вр.чл.342 ал.1 вр.чл.63 ал.1 т.2 от НК.
Производството пред СлОС е по реда на глава двадесет и седма от НПК т.е. с
проведено съкратено съдебно следствие пред първата инстанция.
В с.з. представителят на Окръжната
прокуратура заявява, че поддържа обвинението против подсъдимата М.Е.С. така
както същото е било повдигнато и предявено с обвинителния акт. Намира, че
същото е доказано по несъмнен начин от събраните по делото доказателства /които
подкрепят и направеното от подсъдимата самопризнание/ и настоява подсъдимата да
бъде призната за виновна по него и осъдена. Предлага на подсъдимата М.Е.С. да бъде наложено
наказание при условията на чл.58а ал.1 от НК /с оглед на разпоредбата на чл.373
ал.2 от НПК/, като съответно да й бъде определено наказание при наличие на
смекчаващи и на отегчаващи отговорността обстоятелства и при превес на вторите т.е.
в размер над средния предвиден в закона и съобразно нормата на чл.63 ал.1 т.2
от НК, което да бъде редуцирано с една трета. Обоснова искане изпълнението на така
определеното на подсъдимата наказание с оглед на наличните смекчаващи
отговорността обстоятелства и преди всичко предвид възрастта й, и съответното поради
липсата на законови пречки за приложението на чл.66 от НК, да не бъде търпяно
ефективно, а да бъде отложено за подходящ изпитателен срок. Не се предлага на подсъдимата
М.Е.С. да се наложи и съответното наказание по чл.343г от НК - лишаване от
право да се управлява МПС, доколкото същата е неправоспособна и не може да бъде
лишена от право, което не притежава.
В настоящото наказателно
производство пострадалите П.Н.П., В.С.Р., Д.П.К., С.В.Р., С.А.К., И.С.И., С.Д.С.,
М.И.С., И.С.С., М.С.С., И.Г.П.,
Г.М.П., С.Ж.С., Ж.С.Ж. и В.И.Ж. бяха уведомени своевременно по реда на чл.247б
ал.2 от НПК за разпоредителното заседание и за въпросите по чл.248 ал.1 от НПК,
за правото да упълномощят повереник, както и че в 7-дневен срок от връчването
на съобщението могат да дадат отговор по
въпросите, които се обсъждат в разпоредителното заседание, и да направят своите
искания; че могат да направят искане за конституиране като частен обвинител и
граждански ищец, в 7-дневен срок от връчването на съобщението, но най-късно до
започване на разпоредителното заседание, както и че неявяването им без
уважителна причина не е пречка за провеждане на разпоредителното заседание,
както и че разпоредителното заседание не се отлага, ако не са намерени на
посочените от тях адреси за призоваване в страната.
Пострадалите В.С.Р., Д.П.К., чрез нейната
майка и законен представител В.С.Р. и С.А.К., чрез поверениците си,
както и пострадалият И.С.И., чрез повереника си, в разпоредително заседание
поискаха да бъдат конституирани само като частни обвинители в настоящия
наказателен процес. Съдът остави без уважение това искане на основание императивната
разпоредба на чл.392 ал.4 от НПК, че при разглеждането на дела срещу
непълнолетни не участва частен обвинител. Тези пострадали не поискаха да бъдат
конституирани като граждански ищци.
Пострадалите П.Н.П., С.В.Р., И.С.И.,
С.Д.С., М.И.С., И.С.С., М.С.С.,
И.Г.П., Г.М.П., С.Ж.С., Ж.С.Ж. и В.И.Ж., редовно призовани, не се явиха в
разпоредително заседание и до започването на същото не депозираха молба за
конституиране като частни обвинители и граждански ищци.
Подсъдимата М.Е.С., лично и чрез упълномощения си
защитник адв. К.Б., в с.з. не оспорва обвинението, още повече, че прави
признание по реда на чл.371 т.2 от НПК т.е. признава изцяло фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и изразява съгласие да не се събират
доказателства за тези факти. Изразява съжаление и разкаяние за стореното от нея.
Основната теза на защитата на подсъдимата е свързана с обосноваване на
необходимостта на подсъдимата да бъде наложено наказание при наличие на предимно
смекчаващи отговорността обстоятелства т.е. в размер под средния предвиден в
закона и съобразно разпоредбата на чл.63 ал.1 т.2 от НК, който да бъде намален
с една трета по реда на чл.58а ал.1 от НК. Обосновава се тезата така
определеното наказание лишаване от свобода да не бъде търпяно ефективно предвид
многобройните смекчаващи отговорността обстоятелства. Самата подсъдима моли
наложеното й наказание лишаване от свобода да не бъде търпяно ефективно. В този
смисъл е и становището на майка й.
От извършения внимателен анализ на
събраните и проверени в хода на проведеното съдебно следствие писмени и гласни
доказателства и доказателствени средства, преценени по отделно и в съвкупността
си, Сливенският окръжен съд приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимата М.Е.С. е родена на *** ***.
С постоянен и настоящ адрес ***. Българка е и е български гражданин. Има
завършено основно образование. Не е омъжена. В момента е ученичка. Не е осъждана.
Към момента на извършване на
деянието предмет на настоящото наказателно производство – 23.09.2018г. подс. М.С.
била непълнолетна, но е могла да разбира свойството и значението на деянието и
да ръководи постъпките си. Тя записана като ученичка в ***.
Съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗДвП, всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата,
отворени за обществено ползване трябва да се управлява от правоспособен водач.
За да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство
за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
МПС и да не е лишен от право да управлява МПС по съдебен или административен
ред. Съгласно текста на чл.151 т.6 от ЗДвП минималната възраст на водача за
управление на МПС от категории В и BE е осемнадесет години. Тъй като подсъдимата
С. не е била навършила пълнолетие към датата на деянието – 23.09.2018г. /тя е
непълнолетна и към настоящия момент/ и не е преминала съответно обучение, тя не
е притежавала и не притежава правоспособност да управлява моторно превозно
средство от категории В и BE и съответно свидетелство за управление на МПС.
Подс. М.С. и пострадалите Ж. С.,
Славян И. и П.П. се познавали отпреди и всички били в
една компания.
На 23.09.2018г. около 17.00-18.00
часа подс. М.С., постр. П.П., както и техните
приятели - Н., В., В., Д., П., Е., П., Р. и М. се
срещнали на беседка, намираща се до заведение „В.о" в гр. Нова Загора.
Малко по-късно управлявайки лек автомобил ***с рег.№ *** при тях пристигнал
постр. Ж. С..
След като постояли известно време
на беседката, подс. М.С. предложила на постр. Ж. С. да се разходят с неговия
автомобил. Той се съгласил и заедно се отправили към колата. Подсъдимата С.
седнала отпред вдясно, постр. П.П. се присъединил към
тях и седнал отзад по средата на седалката, а постр. Ж. С., който бил
правоспособен водач на МПС от началото на 2018г., седнал зад волана, за да
управлява автомобила. Докато пътували, постр. Ж. С. получил телефонно обаждане
от постр. С.И., който помолил да отидат да го вземат от дома му. Пътувайки
натам подс. М.С. попитала постр. Ж. С.: „Днеска нали и аз малко ще
покарам". Тъй като често й предоставял автомобила да го управлява в негово
присъствие, пострадалият С. отговорил: „Да бе, няма проблем".
Всички заедно с автомобила отишли
до постр. Славян И., който около 18.35 часа се качил в колата и седнал отзад
вдясно, а постр. П.П. се преместил вляво на задната
седалка. Постр. Ж. С. предложил да се разходят до близкото с.Загорци и се
отправили натам. Когато подминали с.Стоил Войвода, постр. Ж. С. спрял
автомобила и двамата с подс. М.С. си разменили местата, като тя седнала на
предната лява седалка зад волана, за да управлява колата, а пострадалият С. седнал
на предната дясна седалка. Потеглили отново като автомобила вече управлявала подс.
М.С..
Времето било топло, пътната
настилка суха, видимостта била нормална за светлата част на денонощието.
Движили се по път SLV 1033, км 6+600 в с.Загорци, в посока към центъра на
селото. В този участък платното за движение е с дребнозърнеста структура на
асфалта, при равен участък на пътя, в зоната на плавен ляв завой, с две ленти
за движение, при двупосочно движение. В зоната на завоя е налице отклонение
надясно, което е с остаряла асфалтова настилка. То се явява продължение на
правия участък, като асфалтовата настилка е разположена по-ниско от нивото на
основния път. Така формираните два пътя определят У-образно кръстовище,
като основния път
завива наляво.
В
този участък подс. М.С. управлявала автомобила със
скорост около 69 км/ч. Опасната зона при тази скорост на движение и конкретните
пътни условия е около 60 м. Стигайки до У-образното кръстовище постр. Ж. С.
забелязал, че подсъдимата продължава движението си направо, което води към
десния път. Затова той бутнал волана наляво, за да продължат по основния път,
който се явява левия на У-образното кръстовище. В този момент, вместо да намали
скоростта посредством спирачката, подс. М.С. по погрешка натиснала педала на
газта и ускорила скоростта. При това движение в зоната на ляв завой на основния
път подсъдимата изгубила управление и допуснала автомобила да достигне дясната
граница на платното за движение.
Последвала рязка промяна на
направлението със завъртане на волана наляво от подсъдимата и пълна загуба на
управление с косо пресичане на лявата пътна лента. Завъртането на волана наляво
от подсъдимата било при курсов ъгъл, несъответстващ на линейната скорост на
движение и силите на триене между гумите и пътната настилка. Последвало линейно
преместване на автомобила от дясната лента с косо пресичане на лявата с
плъзгане по платното, с едновременна ротация около вертикална ос, в посока
обратна на часовата стрелка. Автомобилът навлязъл на левия банкет, като
последвал удар в крайпътно дърво в дясната странична повърхност на автомобила.
След удара автомобила придобил силна ротация около вертикална ос, в посока по
часовата стрелка, като достигнал крайно положение на покой.
Свидетел на пътнотранспортното
произшествие станал свид. И.И., който по това време
пътувал по същия път, в обратна посока от с.Загорци към гр.Нова Загора. Малко
преди да настъпи произшествието, той забелязал край пътя дърво с круши и спрял,
за да си откъсне от плодовете на дървото. Докато си берял круши чул звук на
кола, която се движила изключително бързо в посока от гр.Нова Загора към
с.Загорци, като мотора на колата се чувал силно заради високата скорост. На
У-образното кръстовище той видял как автомобилът тръгнал с „дрифт"
рязко наляво т.е. странично, от което се чул шум от стъргането
на гуми по асфалта. Вместо да намали скоростта автомобила, свидетелят забелязал
как колата ускорила движението си, вероятно поради подаване на газ. Последвало
рязко завиване на дясно, след което автомобила излязъл от пътя и последвал удар
в крайпътно дърво. Свид. И. останал като втрещен от видяното, но бързо се
опомнил и хукнал към катастрофиралия автомобил.
В този момент подс. М.С. изскочила
от шофьорското място на автомобила и започнала да крещи: „Помощ,
помогнете". Свид. И. се приближил до колата и видял, че на предната дясна
седалка виси провесено през вратата момче, което издавало хъркащи звуци. Свид. И.
погледнал на задната седалка и установил, че там има още две момчета, които
били в безсъзнание. Той незабавно подал сигнал на телефон „112" и няколко
минути по-късно на местопроизшествието пристигнали екипи на спешна помощ и
пожарната.
Междувременно постр. П.П. дошъл в съзнание, излязъл от автомобила целия окървавен
и започнал да пита какво се е случило, защото нямал спомен. Свид. И. го
посъветвал да легне отстрани на пътя и преместил напречно на пътя своя
автомобил, за да обезпечи произшествието.
В този момент пристигнал свид. Х.Б.,
който по това време минавал по същия път. Спрял и се притекъл на помощ като
поставил постр. П.П. да легне на предната седалка на
неговия автомобил.
За да бъда изваден постр. Ж. С. се
наложило събралите се на място хора да преместят на ръце автомобила с около
метър, за да го освободят от дървото. След преместването служители на
противопожарната служба отрязали колонката между двете десни врати на
автомобила и извадили постр. Ж. С., който бил в изключително тежко състояние, в
безсъзнание, от устата и носа му течало кръв. Той бил незабавно транспортиран с
линейка в спешното отделение в гр. Нова Загора, а впоследствие в спешното
отделение при МБАЛ „Д-р Ив. Селимински" -Сливен, където след извършените
прегледи и изследвания се установило, че в резултат на ПТП-то е в коматозно състояние, с множество повърхностни травми и
кръвонасядания в областта на лицето, крайниците и гърдите. При извършените
рентгенови изследвания и КАТ на главата са били установени контузия на мозъка и
контузионно огнище на десния бял дроб. Въпреки
предприетите и проведени животоспасяващи терапевтични процедури, тежкото
състоянието на пострадалия продължило да се влошава, което наложило извършване
на 29.10.2018г. оперативно лечение на мозъка. Операцията била успешна, но поради
продължителното залежаване и изтощаване на организма са настъпили възпалителни
изменения на десния бял дроб с генерализиране на възпалителния процес, поради
което на 14.12.2018г. в 10,09 часа постр. Ж. С. починал.
Постр. Славян И. също бил
транспортиран с линейка в спешното отделение в гр. Нова Загора, а впоследствие
в спешното отделение при МБАЛ „Д-р Ив. Селимински" - Сливен, където след
извършените прегледи и изследвания се установило, че в резултат на ПТП-то е в коматозно състояние, с множество охлузвания в областта на
лицето и с данни за счупване на лявата предмишница,
на лъчевата и лакътната кости, с разместване на
получените костни фрагменти. При извършените рентгенови изследвания и КАТ на
главата са били установени и данни за счупване на зъба на втория шиен прешлен,с
притискане на това място на шийния сегмент на
гръбначния мозък и счупване на черепа, както и контузионно
огнище на левия бял дроб. Въпреки предприетите и проведени животоспасяващи
терапевтични процедури, тежкото състоянието на пострадалия И. продължило да персистира /да се влошава/ и на 04.10.2018г. в 03,57 часа
той починал.
Постр. П.П.
също бил транспортиран с линейка в спешното отделение в гр. Нова Загора, а
впоследствие в спешното отделение при МБАЛ „Д-р Ив. Селимински" - Сливен,
където след извършените прегледи и изследвания се установило, че в резултат на
ПТП-то е получил контузия в областта на главата и травми областта на дясната
раменна става и дясно подбедрие. Същият бил приет на
23.09.2018г. за лечение в МБАЛ „Д-р Ив. Селимински" - Сливен, откъдето бил
изписан за домашно лечение на 26.09.2018г.
Подс. М.С. имала съвсем леки
наранявания, поради което останала на местопроизшествието, за да изчака
пристигането на полицейските органи.
Видно от свидетелските показания на
полицейските служители, както и от справка от ОД на МВР - Сливен, в 19:46:18
часа подсъдимата С. била проверена с Дрегер 7510 №
ARB А 0150, който не отчел наличие на алкохол.
На място пристигнала свид. Х.П. -
майка на подсъдимата, която отвела дъщеря си на преглед в болница, където било
констатирано, че няма сериозни наранявания по тялото.
Пристигналият на място дежурен
разследващ полицай от РУ на МВР - Нова Загора извършил оглед на
местопроизшествието, а катастрофиралия автомобил бил извозен на паркинг на ОД
на МВР - Сливен и оставен на съхранение до приключване на наказателното
производство.
Според заключението на назначената
в хода на досъдебното производство съдебномедицинска експертиза на труп №
226/18г., в резултат на настъпилото пътнотранспортно произшествие постр. Славян
И. е получил автомобилна травма - травма вътре в лек автомобил като пътник при
неговото блъскане по време на движение в крайпътно дърво, при което автомобилът
на пострадалия е получил тежки деформации, а самият пострадал е получил тежка
съчетана травма с обхващане на главата, гръдния кош и крайниците. Пострадалият
по спешност е бил транспортиран от мястото на произшествието до спешно
отделение при МБАЛ "Д-р И. ***, като при приемането му пострадалият е бил
в тежко коматозно и шоково състояние. По спешност е
бил приет в ОАИЛ при същата болница.
Причината за настъпването на
смъртта му е съчетаната травма, с обхващане на главата, гръбначния стълб и
гръбначния мозък, гръдния кош и крайниците. Непосредствената причина за
настъпването на смъртта е изпадането на пострадалия в състояние на тежък
травматичен и хеморагичен шок, поради множествените
травми в областта на главата, гръбначния стълб, гърдите и крайниците, с установените
масивни кръвоизливи, които са довели до изпадането на пострадалия в състояние
на дълбока кома и тежък травматичен шок. Настъпването на смъртта на пострадалия
е било неизбежно и неминуемо. Животът му е бил неспасяем.
Описаните увреждания са получени
вследствие действието на твърди, тъпи и тъпоръбести предмети и са получени по
механизма на удряне и притискане на главата, гръбначния стълб, гърдите и
останалите травмирани области на тялото по такива предмети и притискане на тези
области на тялото между такива предмети. Смъртта се дължи на получените тежки
травматични увреждания при възникналото пътнотранспортно произшествие и
настъпилите усложнения. Описаните травми и настъпилата смърт са пряка и
непосредствена последица на възникналото пътнотранспортно произшествие.
Локализацията на уврежданията сочи,
че най-силни са били травмите в областта на лявата половина на главата, в
тилните области на шията, лявата половина на гръдния кош и левите горни
крайници. Установените увреждания са получени вследствие удряне на травмираните
области на тялото по вътрешното обзавеждане на лекия автомобил и притискането
на главата, гръбначния стълб, гръдния кош и крайниците от деформиралите се
части на лекия автомобил вследствие блъскането му в дървото. Счупването на зъбчето
на втория шиен прешлен се дължи на възникване на предпоставки за камшичен удар в шийния сегмент на
гръбначния стълб, поради бърза промяна на скоростта на движението и посоката на
движението на автомобила. Установените увреждания се дължат на силните удари по
деформиралите се части на автомобила вследствие възникналите центробежни и
инерционни сили и притискането на тялото на пострадалия в травмираните области.
Според заключението на назначената
в хода на досъдебното производство съдебномедицинска експертиза на труп №
297/18г., в резултат на настъпилото пътнотранспортно произшествие постр. Ж. С.
е получил автомобилна травма - травма вътре в лек автомобил като пътник при
неговото блъскане по време на движение в крайпътно дърво, при което автомобилът
на пострадалия е получил тежки деформации, а самият пострадал е получил тежка
съчетана травма с обхващане на главата и гръдния кош. Пострадалият по спешност
е бил траспортиран от мястото на произшествието до
спешно отделение при МБАЛ "Д-р И. ***, като при приемането му пострадалият
е бил в тежко коматозно и шоково състояние. По
спешност е бил приет в ОАИЛ при същата болница.
Причината за настъпването на
смъртта му са настъпилите усложнения на получената съчетана травма с обхващане
на главата и гръдния кош, с дифузни травматични промени главния мозък и белите
дробове. Непосредствената причина за настъпването на смъртта е изпадането на
пострадалия в състояние на сепсис и тежкият интоксикационен
синдром, поради генерализиране на възпалителния процес. Настъпването на смъртта
на пострадалия е било неизбежно и неминуемо.
Описаните увреждания са получени
вследствие действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети и са получени по
механизма на удряне и притискане на главата, гръдния кош и останалите
травмирани области на тялото по такива предмети и притискане на тези области на
тялото между такива предмети. Смъртта се дължи на настъпилите тежки
възпалителни усложнения настъпили вследствие продължителното залежаване на
пострадалия, поради тежките травматични увреждания при възникналото
пътнотранспортно произшествие. Описаните травми и настъпилите усложнения и
настъпилата смърт на пострадалия са пряка и непосредствена последица на
възникналото пътнотранспортно произшествие.
Локализацията на уврежданията сочи,
че най-силни са били травмите в областта на главата и дясната половина на
гръдния кош. Установените увреждания са получени вследствие удряне на
травмираните области на тялото по вътрешното обзавеждане на лекия автомобил и
притискането на главата и гръдния кош от деформиралите се части на лекия
автомобил вследствие блъскането му в дървото.
Според заключението на назначената
в хода на досъдебното производство съдебномедицинска експертиза № 61/19г., в
резултат на настъпилото пътнотранспортно произшествие постр. П.П. е получил автомобилна травма, изразяваща се в следните
телесни увреждания:
- контузия
в областта на главата с данни по досъдебното производство за сътресение на
мозъка;
- разкъсно-контузна рана на езика;
- контузия
на гръдния кош, предимно в дясната му половина, със спонтанна, палпаторна и функционална болезненост, без клинични и от
проведените образни изследвания данни за фрактури на костни структури,
участващи в изграждането му;
- контузия на дясната ръка в
областта на раменната става с рентгенологични данни
за непълно счупване на раменната кост в областта на нейната шийка, наложило
обездвижването на ръката за срок от 20 дни.
Описаните в медицинските документи
увреждания имат травматична генеза, дължат се на действието на твърди тъпи и
тъпоръбести предмети и добре отговарят да са получени по време на описаното в
материалите по досъдебното производство пътнотранспортно произшествие. При този
вид автомобилни травми върху телата на пътниците в автомобилния салон, през
различните фази на произшествието действат различни по своята посока и величина
травмиращи сили. Под тяхното действие те, телата или части от тях се придвижват
в пространството, влизат в контакт с различни елементи от вътрешното оборудване
на автомобилния салон или с телата на останалите пътници, удрят се, притискат
се и се травмират. Именно по тези механизми са се получили и уврежданията на
постр. П.П., описани в медицинските документи по
досъдебното производство. Имайки предвид локализацията и характеристиките на
уврежданията, получени от пострадалия П. в резултат на пътнотранспортно
произшествие, станало на 23.09.2018г. около 19.00 часа на входа в с.Загорци,
общ.Нова Загора вещото лице заключава, че посоката на основната травмираща
сила, която ги е причинила е била предимно отстрани отдясно, леко отпред на
пострадалия.
В резултат на удар на главата с или
върху твърд тъп предмет постр. П.П. е получил
сътресение на мозъка. Видно от материалите по досъдебно производство и най-вече
от свидетелските показания на непосредствения очевидец на произшествието -
свид. И.И., сътресението на мозъка е протекло в
началото с пълна загуба на съзнание, макар и за сравнително кратък период от
време. По този начин получената от постр. П.П.
черепно-мозъчна травма е осъществила смисъла на медико-биологичния
характеризиращ признак „разстройство на здравето, временно опасно за живота
му".
В резултат на директен удар в
областта на дясната раменна става постр. П.П. е
получил непълно счупване на раменната кост на едноименната ръка в областта на
нейната шийка. Това увреждане е довело до затруднения в движенията и
пълноценното осъществяване на функциите на ръката за срок не по-малък от 40-50
дни при нормален ход на оздравителните процеси. По този начин увреждането е
осъществило смисъла на медико-биологичния характеризиращ признак „трайно
затрудняване движенията на десния горен крайник".
.
Според заключението на автотехническата експертиза, назначена в хода на
досъдебното производство:
1. Скоростта
на движение на автомобила ***преди пътнотранспортното произшествие е около 69
км/ч;
2. Опасната
зона за спиране на автомобила ***е около 60 м;
3. Настъпилото
произшествие е резултат на движение на автомобила с технически несъобразена
скорост съобразно видимостта, релефа на местността и характера на пътната
настилка. Последвало е рязка корекция на направлението на автомобила чрез
завъртане на волана наляво, като е последвала пълна загуба на управление.
4. Опасната
зона за спиране на автомобила при 50 км/ч е около 38 м;
5. Водачката
на автомобила е имала техническата възможност да следи непрекъснато платното
пред автомобила и предотврати пътнотранспортно произшествие, като намали
скоростта до максимално разрешената скорост на движение от 50 км/ч;
6. Водачката
на автомобила е нямала техническата възможност да предотврати пътнотранспортно
произшествие при подбраната скорост на движение и е имала техническата
възможност да предотврати пътнотранспортно произшествие при максимално разрешената
скорост на движение.
7. С
действията си и избора на скоростта водачката сама се е поставила в техническа
невъзможност да предотврати загубата на управление и последвалия удар в
крайпътното дърво.
8. Техническите
причини, довели до възникването на пътнотранспортно произшествие са:
- предприетите
технически неправилни действия на водачката при допуснатата загуба на
управление. Напускането на дясната лента за движение е резултат от конкретни
действия на водачката и не се е дължало на друг участник в движението;
- предприетата
технически неправилна маневра от водачката, довела до настъпила пълна загуба на
управление и напускане на платното от лявата страна по посока на движението.
- управлението
на автомобила със скорост по-голяма от максимално разрешената за населено
място.
Според заключението на комплексната
съдебно-психиатрична и психологична експертиза, назначена в хода на досъдебното
производство , М.С. не се води на регистрационен учат в отделение по психиатрия
към МБАЛ "Д-р И. ***. П оотношение на нея липсват
обективни данни за диагностицирано заболяване по
време на прегледа й от психиатър в гр.Стара Загора. Към момента на
инкриминираното деяние - 23.09.2018г., С., макар и непълнолетна, е могла да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Към
монетна на поднасяне на автомобила, субективно възприето като загуба на контрол
над управлението, освидетелстваната е изпитала психичен стрес. След
пътнотранспортно произшествие емоционалното състояние на С. може да се опише
като комбинация от тревожност и депресия с елементи на посттравматичен стрес.
Психичното състояние на освидетелстваната към момента отговаря на разстройство
в адаптацията - протрахирана депресивна реакция. Не се
установяват психопатологични мотиви за извършване на деянието. С. е могла да
възприема правилно фактите, които имат значение за делото и може да дава
достоверни обяснения за тях и според вещите лиза е годна да участва в
наказателното производство.
Фактическата обстановка, такава
каквато е възприета от съда се покрива с изложеното в обстоятелствената част на
обвинителния акт и същата не се оспорва от страните.
С оглед на разпоредбата на чл.373
ал.3 от НПК съдът прие за установени обстоятелствата изложени, като се позова
на направеното самопризнание от страна на подсъдимата и на доказателствата
събрани в досъдебното производство, които го подкрепят.
Така описаното непосредствено
по-горе като фактическа обстановка настоящият съд прие за установено по несъмнен
и безспорен начин, в резултат на извършения от съда внимателен и подробен
анализ на всички събрани и проверени в хода на проведеното съкратено съдебно
следствие доказателства и
доказателствени средства, съответно преценени както поотделно, така и в
съвкупността си - обясненията на подсъдимата М.С., депозирани в досъдебното
производство; показанията на свидетелите В.Р., И.С.И., М.С., С.С., В. П., И.П.И., Х.Б., П.П., Т.Т., Х.П., И.Д., Ж.К., М.Н.Д., С.К. и С. Ж., депозирани в
досъдебното производство; заключенията на вещите лица по съдебномедицинските, авто-техническата и комплексната психиатрична и
психологична експертизи, изготвени и депозирани в досъдебното производство;
писмените доказателствени материали – протокол за оглед на пътнотранспортно
произшествие и фотоалбум, приемо-предавателен протокол № 224 за приемане на
съхранение в склад МПС при ОД на МВР - Сливен, справка в Централна база КАТ,
констативен протокол за пътнотранспортно произшествие и актове за установяване
на административно нарушение, справка за нарушител/водач, медицинска
документация, справка за съдимост, характеристика и декларация за материално положение и имотно
състояние.
Съдът обсъди обясненията на
подсъдимата изхождайки от обстоятелството, че наред с качеството си на
доказателствено средство като всички останали доказателствени средства, тези обяснения
представляват и основно средство за нейна защита, още повече, че тя е в
най-голяма степен заинтересуван от изхода на делото, а и не носи наказателна
отговорност в случай, че изнесе факти, които не отговарят на действителността. В
досъдебното производство подсъдимата е депозирала съвсем подробни обяснения, в
които освен, че заявява, че се признава за виновна, изразява съжаление за
случилото се, изнася твърдения за случилото се преди, по време и след
произшествието. Тези нейни обяснения са последователни, логични и
непротиворечиви и на практика почти напълно се
подкрепят както от останалите гласни доказателствени материали, а до
известна степен и от заключението на автотехническата
експертиза. Именно поради това обясненията на подсъдимата следва да се
кредитират напълно. В съдебната фаза подсъдимата прави признание по реда на
чл.371 т.2 от НПК на фактите съдържащи се в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
Съдът намира, че следва да се
кредитират изцяло показанията на разпитаните по делото свидетели, тъй като
същите са последователни и непротиворечиви, макар и в различна степен същите са
относими към предмета на доказване и допринасят за изясняването на определени
обстоятелства от него.
От тези показания най-съществено
значение имат тези депозирани от свидетелите П.П., И.П.И.,
Х.Б. и Т.Т., тъй като те в най-голяма степен
допринасят за изясняването на съществените факти от предмета на доказване по
делото, а и за преценката на достоверността на обясненията на подсъдимата.
Свид. П. се е возил в автомобила и в
показанията си възпроизвежда случилото се преди произшествието вкл.
непосредствено преди удара /доколкото след това вече няма спомен/. Показанията
му са подробни и последователни и потвърждават тезата на подсъдимата за
механизма на възникване на произшествието.
Свид. И. е бил очевидец на
произшествието, доколкото е възприел движението на лекия автомобил по пътното
платно вкл. и удара в дървото. Възприел е и състоянието на лицата, които са се
намирали в автомобила, както и поведението на подсъдимата. Неговите показания
също са много подробни и също потвърждават обективно обясненията на
подсъдимата.
Свид. Байрактаров е пристигнал на
мястото на произшествието непосредствено след настъпването му и е възприел
положението и състоянието на автомобила, както и състоянието на лицата в него,
а и поведението на подсъдимата. Той е възприел и казаното от подсъдимата за
случилото се и неговите показания също потвърждават тезата й.
Свид. Тодоров е полицейски служител,
който е пристигнал служебно на произшествието и е възприел както ситуацията,
така и състоянието и поведението на пострадалите и подсъдимата. Той
възпроизвежда твърденията на последната относно начина, по който е станало
произшествието, което също потвърждава тезата й. Този свидетел е изпробвал
подсъдимата за употреба на алкохол и заявява, че тази проба е била отрицателна.
Свидетелите И.Д., Ж.К., М.Н.Д. и С.К.
депозират показания относно отношенията в семейството на постр. Славян И. и в
частност каква е била връзката му с майка му и баба му.
Свид. Х.П. е майка на подсъдимата и
депозира твърдения относно състоянието на дъщеря си непосредствено след
произшествието, а и впоследствие вкл. по отношение на психиката й. В тази насока
са и показанията на свид. С. Ж., която е педагогически съветник в училището на
подсъдимата и на част от пострадалите.
Свид. В. П. е собственик на лекия
автомобил, с който е станало произшествието и депозира твърдения, че е
предоставил същия на постр. Ж. С. да го управлява.
Останалите свидетели - В.Р., И.С.И.,
М.С. и С.С., са родители съответно на пострадалите
Славян И. и Ж. С. и депозират твърдения относно отношенията си с тях и по какъв
начин са научили за произшествието.
Съдът кредитира напълно и
заключенията на вещите лица по авто-техническата, съдебномедицинските
и комплексната психиатрична и психологична експертизи. Тези заключения са
подробни, пълни, обосновани и не пораждат никакво съмнение по отношение на
правилността им. Не само, че не са оспорени от страните, но в действителност те
в много голяма степен допринасят за изясняването на съществени обстоятелства
включени в предмета на доказване - механизма на причинените увреждания и
причината за смъртта на пострадалите респ. характера на телесните увреждания,
както и за причините за възникването на ПТП и механизма на неговото протичане
вкл. техническите причини за това; психическото състояние и вменяемостта на
подсъдимата. Заключенията са депозирани от компетентни вещи лица, в чиято
добросъвестност и професионални знания съдът няма никакви основания да се
съмнява. В частност от особено важно значение е заключението на вещото лице по авто-техническата експертиза както за изясняване на
най-съществените обстоятелства от предмета на доказване по делото и в частност
на механизма на възникване, протичане и приключване на ПТП, така и с оглед
преценката на достоверността на направеното от подсъдимата признание по реда на
чл.371 т.2 от НПК на фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт.
Съдът намира, че следва да се
кредитират писмените доказателствени материали, приобщени чрез прочитането им
по реда на чл.283 от НПК. Протоколите за съответните следствени действия са
изготвени в съответствие както с общите
изисквания на чл.100 и сл. от НПК, така и на специалните изисквания за
конкретното процесуално действие и следователно са годни доказателствени
средства по отношение на извършеното по време и установено чрез тези действия.
Страните в хода на съкратеното
съдебно следствие изрично заявиха, че не оспорват доказателствените материали.
При така установеното от фактическа
страна и въз основа на обсъдените и коментирани доказателствени материали,
настоящият съд направи следните правни изводи:
С деянието си, описано подробно
по-горе, от обективна и субективна страна подсъдимата М.Е.С. е осъществила
признаците на състава на престъплението по чл.343 ал.4 вр. ал.3 предл.6
б."б" предл.1 вр. ал.1 вр. чл.342 ал.1 вр. чл.63 ал.1 т.2 от НК, като
на 23.09.2018г. на път SLV 1033, км 6+600 в с.Загорци, общ.Нова Загора, макар и
непълнолетна, но като е могла да разбира свойството и значението на деянието и
да ръководи постъпките си, без да има необходимата правоспособност, при
управление на МПС - лек автомобил ***с peг. № ***,
движейки се със скорост от 69 км/ч, нарушила правилата за движение по пътищата,
регламентирани в ЗДвП, а именно:
- чл.20
ал.1 от ЗДвП - „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни
средства, които управляват",
- чл.20
ал.2 от ЗДвП - „Водачите на пътните превозни средства са длъжни при избиране
скоростта на движението да се съобразяват с конкретните условия на видимост,
релефа на местността и характера на пътната настилка, за да бъдат в състояние
да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението" и
- чл.21
ал.1 от ЗДвП - „При избиране скоростта на движение на водача на ППС е забранено
да превишава 50 км/ч за населено място"
и по непредпазливост причинила
смърт на повече от едно лице - на Славян И.И. от
гр.Нова Загора /починал на 04.10.2018г./ и на Ж. С.С.
/починал на 14.12.2018г./, както и две средни телесни повреди на П.Н.П. ***,
изразяващи се в „разстройство на здравето, временно опасно за живота" и
„трайно затрудняване движенията на десния горен крайник".
От обективна страна е несъмнено, че
подсъдимата М.С. е управлявала лек автомобил на посочените по-горе дата и място
с посочената по-горе скорост на движение, както и че е извършила описаните по-горе
при излагането на приетата за установена фактическа обстановка действия и маневри.
Не съществува и спор, че при
управлението на автомобила подсъдимата е допуснала нарушение на правилата за
движение по посочения по-горе текст от Закона за движение по пътищата, а именно:
- чл.20 ал.1 от ЗДвП, като не е
контролирала непрекъснато пътното превозно средство, което управлява и е
допуснала загуба на управление на това превозно средство;
- чл.20 ал.2 от ЗДвП, като не се е съобразила
с конкретните пътни условия и в случай на необходимост при възникнала опасност не
е спряла и
- чл.21
ал.1 от ЗДвП, като е превишила максимално
предвидената скорост на движение в населено място, а именно 50 км/ч.
Няма никакво съмнение, че при
управление на автомобила подсъдимата е допуснала тези нарушения на правилата за
движение – не е контролирала непрекъснато пътното превозно средство, което
управлява и е допуснала загуба на управление на това превозно средство, не се е
съобразила с конкретните пътни условия и в случай на необходимост при
възникнала опасност не е спряла и е превишила максимално предвидената скорост на движение в
населено място, а именно 50 км/ч.
Подсъдимата и защитата й не оспорват
факта, че при управлението на автомобила е допуснато нарушение именно на тези
правила за движение по чл.20 ал.1, чл.20 ал.2 и чл.21 ал.1 от ЗДвП.
По отношение на
характера на причинените телесни увреждания, механизма на получаването и причината
за смъртта на пострадалите също по делото не се спори въобще и е несъмнено, че описаните
от вещото лице по съдебномедицинските експертизи телесни увреждания респ.
смъртта на двама от пострадалите са получени именно в резултат на станалото ПТП,
както и че е налице пряка и непосредствена връзка между нарушаването на
правилата за движение от страна на подсъдимата, възникването на ПТП респ.
последиците от него - нараняванията и настъпването на смъртта на двама от
пострадалите и средните телесни повреди на третия пострадал.
Подс. М.С. не е имала
правомерно поведение, т.е. не е извършила необходимите задължаващи я по закон
/ЗДвП/ действия.
От субективна страна деянието на
подсъдимата е извършено по непредпазливост. Тя не е предвиждала настъпването на
общественоопасните последици от деянието си, но е била
длъжна и е могла да ги предвиди.
Най-напред тя е била длъжна да не
управлява моторното превозно средство, тъй като не притежава необходимата
правоспособност за тази дейност. След като обаче е сторила това, обективно тя е
била длъжна да контролира пътното превозно средство, съобразявайки се с
конкретните пътни условия и в случай на необходимост да спре при възникване на
опасност, както и да не превишава максимално предвидената скорост на движение в
населено място, а именно 50 км/ч.
Въпреки, че подсъдимата е била
непълнолетна, тя е разбирала свойството и значението на деянието и е могла да
ръководи постъпките си.
Като причини и условия за
извършване на престъплението съдът преценява неправоспособността на
подсъдимата, както и липсата на съответната подготовка и умения от нейна страна
да управлява МПС, предоставянето на управлението на автомобила от страна на
правоспособния водач на лице, което е неправоспособно.
Съставомерността на деянието на подсъдимата т.е. обстоятелството,
че тя е извършила посоченото престъпление и правната му квалификация не се
оспорва от страните по делото.
При определянето на вида и размера
на наказанията, което следва да бъдат наложени на подсъдимата М.С. за извършеното
от нея престъпление, съдът се съобрази с предвиденото в съответната разпоредба
на общата част на НК като вид и размер на санкцията за този вид престъпления
/със задължителното приложение на чл.58а от НК с оглед на разпоредбата на
чл.373 ал.2 от НПК/, отчете степента на обществената опасност както на дееца,
така и на извършеното деяние, взе предвид подбудите мотивирали подсъдимия да извърши
конкретното престъпление, прецени и всички останали обстоятелства влияещи върху
размера на отговорността и съответно спази изискванията визирани в разпоредбата
на чл.36 от НК относно постигането на целите на наказанието.
Съдът отчете обстоятелството, че
предвид зачестилите напоследък транспортни произшествия вкл. и с човешки
жертви, в резултат на което годишно в страната загиват повече хора отколкото
при някои дълготрайни военни конфликти, принципно този вид деяния са с повишена
степен на обществена опасност, което от своя страна обуславя необходимостта от
по-строга наказателна политика като един факторите за ограничаването на тази
неблагоприятна тенденция.
Съдът прецени и това, че подсъдимата
М.С. не е с висока степен на обществена опасност, но същевременно, че
извършеното от нея е се отличава с много висока степен на обществена опасност, преди
всичко предвид настъпилия много тежък резултат от произшествието и възрастта на
пострадалите лица, а и на самата подсъдима, както и нейната неправоспособност.
С оглед на цитираната по-горе
разпоредба на чл.373 ал.2 от НПК относно задължителното приложение на чл.58а от НК съдът намира, че на подсъдимата следва да бъде наложено наказание при
условията на чл.54 от НК, а именно наказание лишаване от свобода, чийто размер
да бъде намален с една трета по реда на чл.58а ал.1 от НК.
Като смекчаващи отговорността на
подсъдимата М.С. обстоятелства се отчетоха младата й възраст, нейните
фактически признания и проявените самокритичност, искрено разкаяние и съжаление,
необремененото й съдебно минало, психичното й състояние след произшествието, положителните
й характеристични данни и обстоятелството, че самият пострадал Ж. С. й е
предоставил управлението на автомобила, знаейки, че тя е неправоспособна.
Съдът отчете и някои отегчаващи
отговорността на подсъдимата М.С. обстоятелства, именно – липсата на
правоспособност да управлява МПС, предходни случаи на управление на МПС, допуснати
няколко сериозни нарушения на правилата за движение, много тежкия резултат от
произшествието, при което са загинали двама съвсем млади хора и са причинени
две средни телесни повреди също на съвсем млад човек, силно негативния отзвук
за обществото по повод на такъв вид деяния.
При това положение съдът прецени,
че на подсъдимата М.С. следва да се наложи наказание лишаване от свобода при превес
на отегчаващите спрямо смекчаващите отговорността й обстоятелства, а именно в размер
над средния, предвиден в разпоредбата на чл.343 ал.4 вр. ал.3 предл.6
б."б" предл.1 вр. ал.1 вр. чл.342 ал.1 от НК и съобразено с нормата
на чл.63 ал.1 т.2 от НК.
В този смисъл и въз основа на
горните съображения съдът прецени, че на подсъдимата М.С. следва да се определи
наказание лишаване от свобода за срок от четири години.
Въпреки наличието на няколко
/коментирани по-горе/ смекчаващи отговорността на подсъдимата обстоятелства /а
и предвид наличието и на такива, които да отегчават отговорността й/,
настоящият съд прие, че същите нито са толкова многобройни, нито имат такъв
изключителен характер, че да го мотивират да направи извод за несъразмерна
тежест на предвиденото най-леко наказание т.е. да определи наказанието при
условията на чл.55 от НК.
Определянето на наказание в
по-нисък размер вкл. под предвидения в закона минимум в конкретния случай не
било оправдано с оглед целите на наказанието и не би съответствало на степента
на обществената опасност както на конкретното деяние /свързано с допускане на сериозни
нарушения на правилата за движение при управление – неупражняването на
непрекъснат контрол на управляваното пътно-превозно средство и пълната загуба
на управление, несъобразяване на скоростта, превишаване на скоростта на
движение, липсата на правоспособност/, така и на степента на обществената опасност
на този вид деяния по-принцип, което налага необходимостта от провеждането на
една по-строга наказателна политика.
Съгласно разпоредбата на чл.58а
ал.1 от НК така определеният размер на наказанието лишаване от свобода от четири
години следва да се редуцира с една трета и на подсъдимата следва да се наложи
наказание лишаване от свобода в размер на две години и осем месеца.
Съдът констатира, че по делото
липсват формални законови пречки за приложението на чл.66 от НК, доколкото
подсъдимата не е осъждана и определеното й наказание /след редукцията по чл.58а
ал.1 от НК/ позволява това.
Същевременно, с оглед на посоченото
по-горе относно невисоката й степен на обществената опасност, младата й
възраст, искреното съжаление и разкаяние и цялостното и поведение в хода на
наказателното производство, съдът стигна до извода, че за поправянето и
превъзпитаването на подсъдимата не е необходимо тя ефективно да изтърпи
наложеното й наказание т.е. наказанието от две години и осем месеца лишаване от
свобода следва да бъде отложено по реда на чл.69 ал.1 вр.чл.66 ал.1 от НК за
изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.
Определянето на такъв размер на изпитателния срок също е съобразено с
преценката относно констатираната и коментирана по-горе степен на обществена
опасност на подсъдимата и деянието й респ. с изводите относно постигането на
целите на наказанието.
Доколкото подсъдимата С. не е
придобила и не притежава правоспособност да управлява МПС, на същата не следва
да се налага наказанието лишаване от право да управлява МПС.
По преценката на съда, така наложеното
на подсъдимата М.Е.С. наказание в максимална степен отчита обществената й опасност,
както и тази на извършеното от нея, отчита и наличните останали /коментирани
подробно по-горе в настоящите мотиви/ обстоятелства влияещи върху размера на
отговорността й и в тази връзка може да се заключи, че същото максимално би
способствало за да се постигнат целите на наказанието предвидени в разпоредбата
на чл.36 от НК.
Вещественото доказателство - лек автомобил
*** с рег. № ***, оставен на съхранение на паркинг в сектор „ПП“ при ОД
на МВР – Сливен, след влизане на присъдата в сила следва да се върне на
собственика – В.С. П.
По правилата на процеса съдът следва
да осъди подсъдимата М.Е.С. да заплати по сметката на ОД на МВР - Сливен сумата
от 2157,90 лв., представляваща направените по делото разноски за в хода на
досъдебното производство.
Ръководен от изложеното, съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
Мотивите към присъдата са изготвени
на 12.02.2021 г.