РЕШЕНИЕ
№ 46
гр. Пловдив, 15.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и седми септември, през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Елена Р. Арнаучкова
Румяна Ив. Панайотова
при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева
като разгледа докладваното от Галина Гр. Арнаудова Въззивно гражданско
дело № 20215000500293 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от М.М. М. и „М.” ЕООД – С.З. против
решение № 260062/26.02.2021 г., постановено по гр.д. № 56/2020 г. по описа
на Старозагорския окръжен съд – V гр.с. Жалбоподателите твърдят, че
решението е неправилно, необосновано и постановено в противоречие с
процесуалните правила по изложените в жалбата съображения, поради което
молят съда да го отмени и да постанови друго решение, с което да отхвърли
изцяло предявените искове. Претендират разноски за двете съдебни
инстанции.
Въззиваемият НАП – С. чрез ТД на НАП – П. моли да бъде оставено в
сила обжалваното решение като правилно и законосъобразно, а подадената
въззивна жалба да бъде оставена без уважение. Претендира разноски, в т.ч.
юрисконсултско възнаграждение.
1
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Съдът намира, че жалбата е подадена в срок, изпълнени са и
останалите законови изисквания по отношение на нея и същата като
ДОПУСТИМА следва да бъде разгледана по същество.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявените от Н.а. на п. –
С. чрез ТД на НАП – П. против М. Д. М. и „М.“ ЕООД – С.З. обективно
съединени искове по чл. 216, ал. 1, т. 4 от ДОПК и по чл. 216, ал. 1, т. 6 от
ДОПК. Ищецът твърди, че има качеството на публичен взискател по
отношение на М.М., действащ като едноличен търговец с фирма ЕТ „М.“, в
размер на 1 095 777,50 лв., представляващи задължения за данъци,
осигурителни вноски и лихви върху тях, установени с влязъл в сила
ревизионен акт, като след връчване на заповедта за възлагане на ревизията, в
резултат на които са установени публичните задължения, М. като едноличен
търговец е извършил сделки с притежаваните от него недвижими имоти,
както следва: на 30.07.2015 г. е сключил договор за покупко-продажба,
обективиран в н.а. № ... г. по описа на нотариус Д.Н., с който е прехвърлил на
„М.“ ЕООД дворно място с идентификатор .... по КККР на гр. С.З., ведно с
всички постройки, подобрения и приращения в него, за сумата 147 000 лв. и
на 06.08.2015 г.е сключил договор за покупко-продажба, обективиран в н.а. №
... г. на нотариус Д.Н., с който е прехвърлил на „М.“ ЕООД самостоятелен
обект с идентификатор ... и самостоятелен обект с идентификатор ...., двата
находящи се на партерния етаж от четириетажна масивна жилищна сграда в
гр. С.З., ул. „Г.Г.“ № 55, ведно със съответните идеални части от общите
части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, за сумата
150 000 лв. Ищецът счита, че с тези сделки, извършени след връчване на
заповедта за възлагане на ревизия, дружеството е осуетило събиране на
задълженията, установени в ревизионния акт, те са увредили интереса на
публичния взискател, доколкото е препятствана възможността да бъде
насочено принудително изпълнение върху имотите, а длъжникът няма
достатъчно имущество, за да удовлетвори кредитора си, като намерението да
се увреди публичният взискател може да се изведе на база множество други
действия на едноличния търговец, бързината, с която той се е разпоредил с
имуществото си /процесните и още няколко недвижими имота и 12 моторни
2
превозни средства/, което е можело да послужи за удовлетворяване на
Държавата, липсата на публикувани в Търговския регистър годишни
финансови отчети и прекратяване на сключените с търговеца трудови
договори. Счита, че цитираните договори са недействителни и на още едно
основание – страна по тях е свързано с длъжника лице, като в допълнителна
искова молба уточнява, че исковете са предявени при условията на
кумулативност на двете посочени основания -по чл. 216, ал. 1, т. 4 от ДОПК и
по чл. 216, ал. 1, т. 6 от ДОПК. Предвид това, че са налице всички
предпоставки на двете посочени разпоредби, ищецът моли съда да постанови
решение, с което да обяви за недействителни по отношение на Държавата
договор за покупко-продажба, обективиран в н.а. № ... г. по описа на нотариус
Д.Н. с peг. № ... и с район на действие района на Районен съд - С.З., с който
М.М., действащ като едноличен търговец с фирма ЕТ „М.“, е продал на „М.“
ЕООД дворно място с площ от 396 кв.м., находящо се в гр. С.З., кв. „И.“, с
идентификатор ...., заедно с всички постройки, подобрения и приращения в
поземления имот, в т.ч. сграда с идентификатор ... със застроена площ от 148
кв.м. и сграда с идентификатор ... със застроена площ от 249 кв.м., както и
договор за покупко-продажба, обективиран в н.а. № ... г. по описа на нотариус
Д.Н. с peг. № ... и с район на действие района на Районен съд - С.З., с който
М.М., действащ като едноличен търговец с фирма ЕТ „М.“, е продал на „М.“
ЕООД самостоятелен обект в сграда-магазин за хранителни стоки,
разположен на I партерен етаж от четириетажна масивна жилищна сграда,
находища се в гр. С.З., ул. „Г.Г.“ № 55, със застроена площ на магазина от
44,80 кв.м., обособен съгласно архитектурен проект за преустройство,
съгласуван и одобрен от главния архитект на Община С.З. на 03.05.1994 г.
като самостоятелен обект-част от бивш магазин, целият от 101,24 кв.м., който
е с идентификатор ..., заедно със съответния процент идеални части от
общите части на сграда № 1 и от правото на строеж върху дворното място, в
което с построена сградата, и самостоятелен обект в сграда-магазин за
хранителни стоки, разположен на I партерен етаж от същата четириетажна
масивна жилищна сграда, със застроена площ на магазина от 56,44 кв.м.,
обособен съгласно архитектурен проект за преустройство, съгласуван и
одобрен от главния архитект на Община С.З. на 03.05.1994 г. като
самостоятелен обект-част от бивш магазин, целият от 101,24 кв.м., който е с
идентификатор ...., заедно със съответния процент идеални части от общите
3
части на сграда № 1 и от правото на строеж върху дворното място, в което е
построена сградата, представляващо поземлен имот с идентификатор .... по
КККР на гр. С.З., с подробно описани граници на имотите. Претендира
разноски, в т.ч. юрисконсултско възнаграждение.
Ответниците М.М. и „М.“ ЕООД – С.З. оспорват исковете като
неоснователни и недоказани и молят съда да ги отхвърли. Твърдят, че
оспорените сделки не попадат в обхвата на чл. 216, ал. 1, т. 4 от ДОПК, не е
установено намерението за увреждане при сключване на договорите, тъй като
продажната цена била значително по-висока от данъчната оценка на имотите,
тя съответствала на изготвена оценка от независим оценител и била реално
платена по банков път на едноличния търговец, с която той продължил да
оперира, и върху нея можело да бъде наложен запор от публичния
изпълнител, което било направено година по-късно. Увреждане нямало и
поради това, че в патримониума на първия ответник към момента на сделките
имало достатъчно имущество, от което Държавата можела да се удовлетвори.
Претендират разноски.
С обжалваното решение са обявени за недействителни по отношение
на Държавата договорите, сключени с н.а. № ...., и ответниците са осъдени да
заплатят на НАП 300 лв. юрисконсултско възнаграждение, както и държавна
такса по сметка на Окръжен съд – С.З. в размер на 10 689,15 лв.
Решението е обжалвано от ответниците изцяло и в своята цялост то е
предмет на въззивното производство.
По иска по чл. 216, ал. 1, т. 4 от ДОПК:
Правото на Държавата като кредитор да обяви по този ред за
недействителни спрямо нея увреждащите я сделки или действия на длъжника
възниква при наличието на установените от законодателя елементи:
действително публично вземане, действие от страна на длъжника, с което се
уврежда кредитора, което да е извършено след датата на установяване на
публичното задължение, съответно след връчване на заповедта за възлагане
на ревизия, ако в резултат на ревизията са установени публични задължения,
и намерение да се увреди публичният взискател.
Съгласно разпоредбата на чл. 216, ал. 2 от ДОПК недействителността
4
се обявява по иск на публичния взискател или на публичния изпълнител по
реда на ГПК, като в случая той действа като процесуален субституент на
Държавата по силата на изрична правна норма.
В случая искът е заведен от Н.а. за п. в качеството й на публичен
взискател.
Съдът намира, че е налице първата от посочените предпоставки –
качество на Държавата на взискател, респ. наличието на публични
задължения на М.М. като ЕТ „М.”.
Със заповед за възлагане на ревизия от 15.04.2015 г. е възложена
ревизия на М. Д. М. с регистрация като ЕТ „М.“ за задълженията му за
здравно осигуряване за самоосигуряващи се, ДОО за самоосигуряващи се,
годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ и данък върху добавената
стойност за периода 01.01.2009 г. – 31.12.2013 г., като тази заповед е връчена
лично на М. на 27.04.2015 г.
Впоследствие заповедта е изменена със заповед за изменение на
заповед за възлагане на ревизия от 27.07.2015 г., връчена на проверяваното
лице на 31.07.2015 г. по електронен път, и заповед за изменение на заповед за
възлагане на ревизия от 21.08.2015 г., връчена на лицето на 22.08.2015 г. по
електронен път, с които е разширен обхватът на проверката.
Проверката е завършила с издаване на ревизионен акт № Р
16002415002619-091-001/08.12.2015 г., с който са установени задължения за
данъци, задължителни осигурителни вноски и лихви върху тях, подробно
посочени в него, в общ размер на 833 384,69 лв., който е връчен по
електронен път на М. на 10.12.2015 г. С ревизионен акт за поправка на
ревизионен акт № П16002415222811-003-001/21.12.2015 г., връчен по
електронен път на лицето на 22.12.2015 г., размерът на задължението е бил
намален на 832 718,05 лв.
С влязло в сила решение № 8072/29.05.2019 г., постановено по адм.д.
№ 3714/2018 г. по описа на Върховния административен съд – І отделение, е
отменен ревизионният акт от 08.12.2015 г., поправен с ревизионен акт от
21.12.2015 г., в частта за установените задължения за ДДС за разликата над
5
613 631,99 лв. до 625 263,99 лв. и за лихвите за разликата над 153 591,79 лв.
до 155 295,55 лв., допълнително установени задължения по ЗДДФЛ - годишен
и авансов данък: за 2009 г. за разликата над 2 498,37 лв. до 1 849,85 лв. и
лихви към 08.12.2015 г. за разликата над 967,24 лв. до 1 433,76 лв., за 2010 г. –
за разликата над 8 550,98 лв. до 9 264,33 лв. и лихви към 08.12.2015 г. за
разликата над 4 068,53 лв. до 4 360,39 лв., за 2011 г. – за разликата над 6
770,88 лв. до 8 445 лв. и лихви към 08.12.2015 г. за разликата над 2 485,24 лв.
до 3 951,64 лв., за 2012 г. за разликата над 10 994 лв. до 10 133,90 лв. и лихви
към 08.12.2015 г. за разликата над 2 685,96 лв. до 2 751,45 лв., за 2013 г. за
разликата над 12 304,89 лв. до 12 424 лв. и лихви към 08.12.2015 г. за
разликата над 2 010,69 лв. до 2 029,85 лв., за 2014 г. за разликата над 7 398 лв.
до 7 415,44 лв. и лихви към 08.12.2015 г. за разликата над 456,98 лв. до 457,87
лв.; вноски за ЗО - за 2011 г. за разликата над 1 218 лв. до 1 392 лв. и лихви
към 08.12.2015 г. за разликата над 447,07 лв. до 520,57 лв., като е отхвърлена
жалбата на М.М. като ЕТ „М.М.–50“ в останалата обжалвана част.
Установените в резултат на ревизията задължения са за данъци и
задължителни осигурителни вноски, както и за следващи се за тях лихви,
поради което те са публични вземания по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 1 и т. 9
от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. На основание чл. 127, ал. 1 от
ДОПК установените с ревизионен акт задължения подлежат на доброволно
плащане в 14-дневен срок от връчването на акта, а след този срок – на
принудително изпълнение, като по делото няма данни тези задължения да са
погасени до настоящия момент.
Следователно е налице действително публично вземане, което
съществува към момента, поради което Държавата, респ. Н.а. за п., има
качество на публичен взискател.
За пълнота на изложението следва да се добави, че не е необходимо
към момента на сключване на договорите, чиято недействителност се иска,
публичното вземане да е било установено.
В разпоредбата на чл. 216, ал. 1 от ДОПК е посочено, че може да се
иска обявяване за недействителни спрямо Държавата на сключените сделки
след датата на установяване на публичното задължение, съответно след
връчването на заповедта за възлагане на ревизия, ако в резултат на нея са
6
установени публични задължения.
Установяване на публичното задължение на един правен субект се
извършва от органа и по реда, предвидени в ДОПК, като съгласно
разпоредбата на чл. 108 от ДОПК установяването на данъчни задължения е
необходимо да стане с ревизионен акт, издаден по реда на чл. 118 от ДОПК,
който е крайният акт на осъществените от органите по приходите ревизии и
проверки.
Следователно в тази хипотеза е необходимо заповедта за възлагане на
ревизията да е била връчена на първия ответник преди сключване на
атакуваните сделки, а в резултат на самата ревизия да са установени по
съответния ред и форма негови публични задължения, които условия в
настоящия случай са спазени. Влизането в сила на съдебното решение, с
което е отхвърлена жалбата против ревизионния акт, придава качество на
ликвидност и изискуемост на публичното вземане, като това се отразява на
възможността за принудително събиране на задължението, но не е
необходимо условие решението да е било постановено преди сключване на
договорите, чиято недействителност се иска.
Този извод се подкрепя от правната доктрина и константната съдебна
практика, според които при упражняване на правото по чл. 135 от ЗЗД,
касаещо частни задължения, и по чл. 216 от ДОПК, касаещо публични такива,
не е необходимо вземането на съответния кредитор да е ликвидно или
изискуемо, както и не е необходимо то да е установено с влязло в сила
съдебно решение, да е издаден изпълнителен лист, респ. ревизионният акт да
е влязъл в сила, или кредиторът да е направил безуспешни опити за
принудително изпълнение. Единственото условие е вземането на кредитора да
е действително и да е възникнало преди извършването на действието, чието
обявяване за недействително се иска, като причината за това е, че
състоянието на длъжниковото имущество следва да се прецени към момента,
в който кредиторът е придобил вземането, когато то служи като общо
обезпечение на задължението.
Съдът приема, че е установена и втората посочена предпоставка –
извършване на действие от страна на длъжника, извършено след датата на
връчване на заповедта за възлагане на ревизия, в резултат на която са
7
установени публичните задължения.
С договор от 30.07.2015 г., сключен с н.а. № ... г., т. VI, peг. № 11412,
дело № 874/2015 г. по описа на нотариус Д.Н. с peг. № ... и с район на
действие района на Районен съд - С.З., М.М., действащ като едноличен
търговец с фирма ЕТ „М.“, е продал на „М.“ ЕООД – С.З., представляван от
управителя си М.М., дворно място с площ от 396 кв.м., находящо се в гр. С.З.,
кв. „И.“, с идентификатор ...., с трайно предназначение на територията:
урбанизирана, с начин на трайно ползване: за друг вид производствен,
складов обект, стар идентификатор: имот № ....., със съседи: ПИ ..., ПИ .....,
ПИ ... н ПИ ...., заедно с всички постройки, подобрения и приращения в
поземления имот, в т.ч. сграда с идентификатор ... със застроена площ от 148
кв.м., брой етажи 1, с предназначение: промишлена сграда, и сграда с
идентификатор ... със застроена площ от 249 кв.м., брой етажи 1, с
предназначение: промишлена сграда, за сумата 147 000 лв.
С договор от 06.08.2015 г., сключен с н.а. № ... г., т. VI, peг. № 11770,
дело № 889/2015 г. по описа на нотариус Д.Н. с peг. № ... и с район на
действие района на Районен съд - С.З., М.М., действащ като едноличен
търговец с фирма ЕТ „М.“, е продал на „М.“ ЕООД – С.З., представляван от
управителя си М.М., самостоятелен обект в сграда-обект за стопанска
дейност-магазин за хранителни стоки, разположен на I /първия/ партерен
етаж от четириетажна масивна жилищна сграда-жилищен блок, находяща се в
гр. С.З., ул. „Г.Г.“ № 55, със застроена площ на магазина от 44,80 кв.м.,
обособен съгласно архитектурен проект за преустройство, съгласуван и
одобрен от главния архитект на Община С.З. на 03.05.1994 г. като
самостоятелен обект - част от бивш магазин, целият от 101,24 кв.м., с граници
на магазина за хранителни стоки: от север - двор на жилищния блок, от изток
- общо помещение от жилищния блок и магазин за промишлени стоки по
проект за преустройство, от юг - ул. „Г.Г.“ и от запад - магазин, който
самостоятелен обект в сграда е с идентификатор ..., с предназначение за
търговска дейност, на едно ниво, със съседни самостоятелни обекти в сграда:
на същия етаж: обект № .... и обект № .....1.3, под обекта няма и над обекта:
обект № .....1.8, заедно със съответния процент идеални части от общите
части на сграда № 1 и от правото на строеж върху дворното място, в което с
построена сградата, представляващо поземлен имот с идентификатор .... по
8
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. С.З., одобрени със
заповед № 300-5-51/24.06.2004 г. на Изпълнителния директор на Агенцията
по геодезия, картография и кадастър; както и самостоятелен обект в сграда-
обект за стопанска дейност-магазин за хранителни стоки, разположен на I
/първия/ партерен етаж от четириетажна масивна жилищна сграда-жилищен
блок, находяща се в гр. С.З., ул. „Г.Г.“ № 55, със застроена площ на магазина
от 56,44 кв.м., обособен съгласно архитектурен проект за преустройство,
съгласуван и одобрен от главния архитект на Община С.З. на 03.05.1994 г.
като самостоятелен обект - част от бивш магазин, целият от 101,24 кв.м., с
граници на магазина за хранителни стоки: от север - общо помещение от
жилищния блок и стълбище на жилищния блок, от изток - вход на жилищния
блок, от юг - ул. „Г.Г.“ и от запад - магазин за хранителни стоки по проект за
преустройство, който самостоятелен обект в сграда е с идентификатор ...., с
предназначение за търговска дейност, на едно ниво, със съседни
самостоятелни обекти в сграда: на същия етаж: обект № .....1.3 и обект № ...,
под обекта няма и над обекта: обект № .....1.8 и обект № .....1.9, заедно със
съответния процент идеални части от общите части на сграда № 1 и от
правото на строеж върху дворното място, в което е построена сградата,
представляващо поземлен имот с идентификатор .... по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. С.З., одобрени със заповед № 300-5-
51/24.06.2004 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия,
картография и кадастър, за обща сума от 150 000 лв.
Безспорно е, че тези договори са сключени уведомяването на М.М. за
започналата ревизия срещу него /27.04.2015 г./.
По делото е установено наличието и на третата предпоставка от
фактическия състав – извършеното действие уврежда кредитора.
Не се спори между страните, а това се установява и от представените
разпечатки от банкова сметка на първия ответник, че сумите от продажбите
на недвижимите имоти по двете сделки в размер на 147 000 лв. и съответно
150 000 лв. са постъпили в сметката на ЕТ „М.М.- 50“ в „Б. ДСК“ АД на
29.07.2015 г. и 30.07.2015 г. и съответно на 05.08.2015 г., след което с тях са
разплащани задължения на едноличния търговец.
По делото са представени данъчни оценки на имотите към 29.06.2020
9
г., от които е видно, че оценката на имот с идентификатор .... е 180 741 лв., а
тази на имоти с идентификатор ... и с идентификатор .... е общо 86 487,70 лв.
Представени са и две експертни становища на лицензирани оценители
за пазарната оценка на имот с идентификатор ...., ведно с намиращите се в
него промишлени сгради, към юли 2015 г., която е 147 000 лв., и на имоти с
идентификатор ... и с идентификатор .... към неизвестна дата, която е общо
167 093 лв.
На база на тези доказателства, които не са оспорени от ищеца, съдът
приема за установено, че трите недвижими имота са продадени по пазарната
им стойност.
От този факт обаче не може да бъде направен извод за това, че не е
налице увреждане на кредитора.
От една страна цялото имущество на длъжника служи за обезпечение
вземането на кредитора, като последният разполага с възможност да избира
от кое имущество да се удовлетвори, а ограничаване на тази му възможност
поради отчуждаване на някое имущество от длъжника само по себе си има
увреждащ ефект.
Това означава, че длъжникът не разполага с възражение, че притежава
и друго имущество, тъй като той не разполага с право на избор срещу кои от
притежаваните от него недвижими и движими вещи или други права да се
насочи принудителното изпълнение, а в случай на негова добросъвестност
той би могъл да изпълни доброволно дълга си, използвайки притежаваното от
него друго имущество, в който случай обявяването на относителната
недействителност на сделката би загубило правното си значение.
Противното би означавало лишаване на кредитора от даденото му
законово обезпечение, което в определени случаи би довело до пълна
невъзможност за удовлетворение поради липса на имущество, спрямо което
да бъде проведено принудително изпълнение – например, когато към момента
на сключване на атакувания договор длъжникът разполага с имущество на
значителна стойност и отчуждаването му изцяло след това, така че към
момента на принудителното изпълнение настъпилите промени не позволяват
да кредитора да се удовлетвори от имуществото на длъжника.
10
От друга страна в конкретния случай извършеното действие уврежда
кредитора, дори да се приеме, че продажбите са реализирани на пазарна
стойност и със сключените договори не се намалява математически
имуществото на длъжника, тъй като след постъпване на паричните суми по
банковите сметки на продавача те се изразходват по-бързо и се намалява
възможността на кредитора да се удовлетвори от тях, т.е. вместо правото на
собственост върху недвижимите имоти в имуществото на първия ответник е
постъпила продажната им цена, като той не е обеднял, но при укриването й,
ще се затрудни бъдещото удовлетворяване на кредитора.
Съдът приема за неоснователно възражението на жалбоподателите, че
липсва увреждане, доколкото ТД на НАП е можела да наложи запор върху
посочените суми, постъпили по банковата сметка на първия ответник, т.е. то
е резултат не от сключените договори от длъжника, а от бездействието на
кредитора.
Видно от постановление за налагане на предварителни обезпечителни
мерки по чл. 121, ал. 1 от ДОПК, връчено редовно на М.М. на 23.10.2015 г., на
13.10.2015 г. е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови
сметки, депозити, вложени вещи в трезори, включително съдържанието на
касетите, и суми, предоставени за доверително управление, находящи се в „Б.
ДСК“ ЕАД и „У.Б.“ АД“, както и запор върху 14 броя моторни превозни
средства, подробно описани в постановлението.
С постановление от 02.03.2016 г. на основание чл. 200 от ДОПК, чл.
201 от ДОПК и чл. 202 от ДОПК е наложен запор върху налични и
постъпващи суми по банкови сметки, депозити, вложени вещи в трезори,
включително съдържанието на касетите, и суми, предоставени за доверително
управление, находящи се в „Б. ДСК“ ЕАД и „У.Б.“ АД“ до размер от
849 150,33 лв., както и запор върху два товарни автомобила, подробно
описани, като това постановление е съобщено на М. на 17.01.2017 г., а
впоследствие /на 23.08.2016 г./ такъв запор е наложен и върху суми по
банкови сметки в 27 банки в страната и върху всички безналични ценни
книжа, притежавани от длъжника, които са вписани в регистъра на
притежателите на финансови инструменти на Централния депозитар /на
23.08.2016 г./.
11
Наложена е и възбрана като обезпечителна мярка върху 51/400 кв.м. от
поземлен имот с идентификатор ..., ведно с находящите се в него сгради /с
постановление от 30.12.2016 г./.
За събиране на публичните задължения на М.М. е образувано изп.д. №
*********/2016 г. по описа на ТД на НАП – С.З., по което са постъпили
13 016,33 лв., разпределени по главниците на задълженията на 17.09.2016 г. с
две постановления на главен публичен изпълнител.
Следователно няколко месеца след започване на ревизията публичният
изпълнител е наложил предварителни обезпечителни мерки, в т.ч. запор
върху вземанията по банковите сметки на ЕТ „М.“, но към този момент
сумите, постъпили като продажна цена от недвижимите имоти, вече не са
били налични.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответниците за липса
на увреждане, респ. намерение за такова, поради това, че върху имотите е
била учредена договорна ипотека в полза на „Б. ДСК“ ЕАД.
Действително по делото се установява, че такива са били учредени с
договори, сключени с н.а. № ... г. на нотариус Д.Н., н.а. акт № ... г. на
нотариус Р.Б. и н.а. № ....г. на нотариус Д.Г. /л. 365 – л. 378 от делото на
окръжния съд/ като обезпечение на вземанията на Б.та по договори за кредит.
В това производство обаче съдът не може да обсъжда дали при
евентуално обявяване на договорите за относително недействителни по
отношение на ищеца и при последваща публична продан ще остане сума, от
която Държавата да се удовлетвори след приспадане на тази за
удовлетворяване на ипотекарния кредитор, т.е. дали ще може да използва това
имущество за погасяване на публичното задължение. Такова изискване не е
част от фактическия състав на чл. 216, ал. 1, т. 4 от ДОПК, поради което и
възражението е ирелевантно по спора.
По отношение на четвъртата необходима предпоставка – намерение да
се увреди публичния взискател.
В хипотезата на чл. 216, ал. 1, т. 4 от ДОПК /за разлика от останалите,
посочени в ал. 1/ изрично като част от фактическия състав е предвидено
12
намерението да се увредят публичните взискатели.
Правно релевантно е само това увреждащо действие, което е
извършено с намерение /пряк умисъл/ за увреждане на кредитора, като
доколкото договорът е двустранен, намерението също трябва да бъде общо у
длъжника и третото лице, с което той е договарял.
Настоящият състав счита, че в разпоредбата на чл. 216, ал. 1, т. 4 от
ДОПК /за разлика от тази на чл. 180 от ДПК /отм./ не е предвидена необорима
презумпция за намерението на страните по атакувания договор, като с оглед
правната й природа принципно всяка презумпция трябва да се посочва
изрично, а не да бъде извеждана по тълкувателен път.
Намерението на длъжника да увреди публичния кредитор се
установява от цялостното му поведение в кратък период след получаване на
съобщението за започване на данъчна ревизия против него /27.04.2015 г./.
С договори за прокупко-продажба на МПС от 22.06.2015 г. първият
ответник е продал на „М. БГ“ ООД - С.З., представлявано от управителя И.Д.
М.а /съпруга на М. – вж. удостоверение за родствени връзки – л. 211 от
делото на окръжния съд/, 12 бр. моторни превозни средства /леки и товарни
автомобили/, подробно описани в договорите, всеки от тях на цена от 300 лв.
/л. 334 и сл. от делото на окръжния съд/.
От представените справки на Служба по вписванията – С.З. и служба
по вписванията – Хасково се установява, че на 29.05.2015 г. М.М. и съпругата
му И. М.а са подарили на дъщерите си С.М.Д. и Д.М.М. жилище – поземлен
имот с идентификатор ...., находящо се в гр. С.З., ул. „Г.С.“ № 47, вх. „В“, ет.
4, ап. 71.
От същите справки е видно, че на 18.05.2015 г. и на 19.05.2015 г. М.М.
и съпругата му И. М.а са прехвърлили на дъщерите си С.Д. и Д.М множество
нежилищни недвижими имоти в района на С.З. и на Хасково.
В този период /на 30.07.2015 г. и на 06.08.2015 г./ са сключени и двата
атакувани договора.
Предвид установеното по делото поведение на длъжника по
13
прехвърляне собствеността върху притежаваните от него 12 бр. моторни
превозни средства и много недвижими имоти, както и разходването на сумата
от продажната цена на имотите в кратък срок след постъпването им в
банковата му сметка и липсата им към момента на налагане на
обезпечителния запор, съдът приема, че той съзнателно се е лишил от
имущество с цел да бъде затруднено или осуетено бъдещото принудително
изпълнение на задължението му, като по този начин е желаел увреждане на
Държавата като публичен взискател.
Намерението на третото лице, с което длъжникът е договарял – „М.”
ЕООД – С.З., да се увредят интересите на публичния взискател се извежда на
база на това, че едноличният собственик на капитала и представляващ
дружеството е М.М., който в качеството си на едноличен търговец е длъжник
и прехвърлител по договорите, като е обективно невъзможно да бъде
формирана различна правно валидна воля у едно лице, действащо в различни
качества – като продавач и като купувач на имотите.
Предвид гореизложените мотиви съдът намира, че са налице всички
елементи от фактическия състав на разпоредбата на чл. 216, ал. 1, т. 4 от
ДОПК, поради което този иск е основателен и доказан и като такъв следва да
бъде уважен.
По отношение на иска по чл. 216, ал. 1, т. 6 от ДОПК:
Съгласно посочената разпоредба са недействителни по отношение на
Държавата сключените след датата на деклариране или на установяване на
публичното задължение, съответно след връчването на заповедта за възлагане
на ревизия, ако в резултат на ревизията са установени публични задължения,
сделки, извършени във вреда на публичните взискатели, по които страна е
свързано с длъжника лице.
Следователно необходимите кумулативни предпоставки за уважаване
на този иск са: наличие на действително публично вземане, извършване на
действие от страна на длъжника, с което се уврежда кредитора, което да е
извършено след датата на установяване на публичното задължение, съответно
след връчване на заповедта за възлагане на ревизия, ако в резултат на
ревизията са установени публични задължения, и страна по тези сделка да е
14
свързано с длъжника лице, като не е необходимо да има намерение за
увреждане от страна на съдоговарящите.
По делото са налице първите три елемента на този фактически състав,
за които съдът изложи подробни съображения в решението.
По делото е установен и четвъртият елемент – атакуваните договори са
сключени между длъжника и свързано с него по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на
ДОПК лице, т.е. лице, в чийто управителен или контролен орган участва едно
и също юридическо или физическо лице, включително когато физическото
лице представлява друго лице.
В настоящия случай е безспорно, че продавачът по договорите М. Д.
М. като едноличен търговец с фирма ЕТ „М.“ е прехвърлил правото на
собственост на недвижимите имоти на „М.“ ЕООД – С.З., чийто управител и
едноличен собственик на капитала е М.М., като това обстоятелство се
установява както от справка от Търговския регистър, така и от съдържанието
на самите нотариални актове.
Предвид изложеното съдът намира, че и искът по чл. 216, ал. 1 т. 6 от
ДОПК е основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен.
Доколкото първоинстанционният съд е стигнал до същите правни
изводи, решението му е законосъобразно и правилно и като такова следва да
бъде потвърдено.
Предвид отхвърляне на жалбата следва да бъдат осъдени
жалбоподателите да заплатят на въззиваемия юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300 лв.
Ето защо съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260062/26.02.2021 г., постановено по
гр.д. № 56/2020 г. по описа на Старозагорския окръжен съд – V гр.с.
ОСЪЖДА М. Д. М. от гр. С.З., ул. „Г.С.“ № 47, вх. „В“, ет. 4, ап. 71,
ЕГН ********** и „М.“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление:
15
гр. С.З., ул. „Г.Б.“ № 2 вх. „А“, двамата със съдебен адрес: гр. С., ул. „Х.Д.“ №
12 /чрез адвокат В.С., да заплатят на Н.а. за п. – С. общо сумата 300,00 лв.
/триста лева/, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16