Р Е Ш Е Н И
E №
гр. Враца 30.11.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачански
районен съд, IV - наказателен състав в публично заседание на 23.11.2020
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИСКРА КАСАБОВА
При
секретаря Цветелина Цекова разгледа НАХД №952/2020г. по описа на ВРС, въз основа на
закона и доказателствата:
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №20-0967-001975 от 16.09.2020г. на Началник Група към ОДМР Враца, сектор Пътна Полиция към
ОД на МВР – Враца, с което на А.М.А.
***,
с ЕГН: **********, е наложено
административно наказание:
По т.1 - за извършено нарушение на чл.23, ал.1 от ЗДвП -
ГЛОБА в размер на 200/ двеста/
лева, на основание чл.179
ал.2 пр.2 от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО, на основание чл.63, ал.1
от ЗАНН.
ИЗМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №20-0967-001975 от 16.09.2020г. на Началник Група към ОДМР Враца, сектор Пътна Полиция към
ОД на МВР – Враца, с което на А.М.А.
***,
с ЕГН: **********, на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП е наложено административно наказание:
По т.2 - за извършено нарушение на чл.123 ал.1 т.3, б.
„В" от ЗДвП, като намалява размера на наложените наказания,
както следва:
-
от ГЛОБА в
размер на 100/ сто/ лева на - ГЛОБА в размер 50 лева и
-
от Лишаване
от право да управлява МПС за срок от 2/два/ месеца на Лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец, като частично НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО, на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Врачански Административен
Съд в 14/четиринадесет/ дневен срок от уведомяването.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
МОТИВИ:
А.М.А. ***,
с ЕГН: **********, е обжалвал НП №20-0967-001975 от 16.09.2020г. на Началник Група към ОДМР Враца, сектор Пътна Полиция към
ОД на МВР – Враца, с което са му наложени административни наказания, както
следва:
По т.1 - за извършено нарушение на чл.23, ал.1 от ЗДвП -
ГЛОБА в размер на 200/ двеста/
лева, на основание чл.179
ал.2 пр.2 от ЗДвП,
По т.2 - за извършено нарушение на чл.123 ал.1 т.3, б.
„В" от ЗДвП, - ГЛОБА в размер на 100/ сто/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 2/два/ месеца, на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП.
В жалбата и в съдебно заседание жалбоподателят лично
оспорва наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно и моли
съда да го отмени. По същество не оспорва отразената в акта и НП фактическа
обстановка, но прави възражения за нарушено право на защита, като оспорва
легитимността на издалия АУАН и прави възражения в насока, че не била доказана
виновността му от субективна страна.
Ответникът по делото не ангажира
становище.
Производството по делото е по реда на чл.59
- 63 ЗАНН.
Анализирайки
събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:
На 29.08.2020
година жалбоподателят управлявал лек автомобил Тойота Авенсис с рег. номер *****,
на път ІІІ-1004 с посока на движение
към с.Паволче, когато около 17.50 часа на км 12+800 било реализирано ПТП между автомобила
управляван от жалбоподателя и движещото се пред него МПС - лек автомобил ФОЛКСВАГЕН ПАСАТ с рег. номер *****управляван от Ц.М. *** в резултат,
на което настъпили и материални щети. На посочената дата служителите на пътна
полиция св.П. Д.В., и колегата му Н.Н.били
на работа когато получили сигнал от ОДЧ за настъпило на посоченото място ПТП.
При пристигане на указаното място на пътя за с.Паволче, полицейските
служители констатирали, единствено удареното МПС, с водач - свидетеля
подал сигнала Ц.М. и двамата му пътници единия от които
неговата дъщеря, като при разговор с водача М., последният обяснил, че се е наложило
да намали скоростта, за да пропусне движещото се пред него МПС, което
предприело маневра десен завой в посока к-с “Хъшовете“, при което автомобилът
движещ се след него Тойота Авенсис с
рег. номер *****управляван от
жалбоподателя се удря в задната част на неговият автомобил в следствие на което
и бронята му била увредена.
Служителите на пътна полиция на място
огледали лекия автомобил ФОЛКСВАГЕН
ПАСАТ с рег. номер *****и
констатирали, че задната броня на
автомобила била спукана и откачена, което възприели и в последствие
възпроизвели в съставения протокол за ПТП от 31.08.20г.
Тъй като жалбоподателя А.М.А. не бил установен на мястото на ПТП-то, то се наложило да бъде
издирван, за да бъде чута и неговата гледна точка, като след като бил открит
бил призован да се яви в С ПП при ОД МВР Враца, където се явил едва на
31.08.2020г. Там бил и водача на другият автомобил М.. На двамата водачи била
дадена възможност за допълнителни писмени обяснения по случая.
Жалбоподателя А.М.А. в
обяснения си сочи, че е предизвикал
ПТП на разклона за комплекс Хъшовете с друг автомобил, след което провел
разговор с водача на другия лек автомобил, участник в ПТП, за щетите по неговия
автомобил и изразил намерение да възстанови щети, като дори там на място му
предложил конкретна сума, но тъй като държанието на другият водач било
заплашително, то жалбоподателя се
уплашил, и от страх за живота си напуснал мястото
на ПТП-то.
От своя страна другият участник св.Ц.М. в обяснения си сочи, че на конкретната дата, място и час се е движел към
с.Паволче, когато поради движение в колона от автомобили му се е наложило да
намали скоростта си на движение в следствие, на което движещият се зад него автомобил го ударил.
Сочи и че водача на другият автомобил му предложил пари за причинените щети,
като отказал да бъдат повикани органите на СПП, затова и поради не постигнато
съгласие помежду им се обадил на тел.112.
Вече след като се запознал с версиите на
двете страни св.П. Д.В., възприел, че
причина за настъпилото ПТП е поведението на жалбоподателя, който не е спазил
дистанцията между управлявания от него автомобил и движещото се пред него МПС - ФОЛКСВАГЕН
ПАСАТ. Така за констатираното от св.П. Д.В. и в присъствието на св.Ц.М. и на водача - нарушител А.М.А. на последният бил съставен акт за административно
нарушение серия Д бл.№0743914 от 31.08.2020г., за това, че на 29.08.2020 около 17:50 часа в община ВРАЦА на път ІІІ
клас - 1004 км.12+800 с посока на
движение към с. Паволче управлява собственият си лек автомобил ТОЙОТА АВЕНСИС с
регистрационен номер ВР5094СС, като поради недостатъчно разстояние (дистанция)
реализира ПТП с материални щети като блъска намаляващият пред него скоростта си
лек автомобил ФОЛКСВАГЕН ПАСАТ с регистрационен номер ВР1242ВВ управляван от Ц.М.
***, след което напуска мястото на ПТП без да уведоми и
изчака пристигането на органите на МВР, които нарушения били квалифицирано от
актосъставителя като такива по чл.23, ал.1 от ЗДвП и по
чл.123 ал.1 т.3, б. „В" от ЗДвП.
Жалбоподателя подписал акта, без възражение, като получил
препис от него. Въз основа на акта е издадено НП №20-0967-001975 от 16.09.2020г. на Началник Група към ОДМР Враца,
сектор Пътна Полиция към ОД на МВР – Враца, с което на водача – нарушител и
настоящ жалбоподател са наложени административни наказания, както следва:
По т.1 - за извършено нарушение на чл.23, ал.1 от ЗДвП -
ГЛОБА в размер на 200/ двеста/
лева, на основание чл.179
ал.2 пр.2 от ЗДвП,
По т.2 - за
извършено нарушение на чл.123 ал.1 т.3, б. „В" от ЗДвП, - ГЛОБА в размер на 100/ сто/ лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 2/два/
месеца, на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка се установява от свидетелските
показания на актосъставителя св.П. Д.В. дадени в съдебно заседание, и приобщените към доказателствения материал по
делото писмени доказателства - НП в
оригинал, АУАН, 2бр.Сведения, Декларация, Протокол за ПТП, ЗАПОВЕД № 8121Iз-515
от 14.05.2018г. на МВР, Справка за нарушител и др.
Съдът намира жалбата за подадена в законоустановения
срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН,
от лице притежаващо необходимата процесуална легитимация, а разгледана по
същество същата е процесуално допустима, и частично основателна, по следните съображения:
На първо място съдът
приема, че както АУАН, така и НП са издадени от компетентни органи и в рамките
на техните правомощия и компетенции, съгласно разпоредбите на ЗАНН и ЗДвП, както и приложената Заповед
по делото.
В жалбата се навеждат доводи, че актосъставителят не е
свидетел на извършването или установяването на нарушението. Последното не е и
необходимо, доколкото фигурата на актосъставителя се свежда до това, че той е
процесуален орган на административното обвинение, чиято основна функция е да
разследва нарушението, да събира доказателства, да разобличава нарушителя и да
създава процесуално условия за издаване на законосъобразно и обосновано
наказателно постановление.
От друга страна показанията на свидетеля В. следва да
бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични. Същият не
извлича ползи от твърденията си и не се намира в някакви особени отношения с
жалбоподателя, като няма данни изобщо да го е познавал, при което за съда не
съществуват основания за съмнение в достоверността на дадените показания.
Свидетелят не е очевидец на самото произшествие, но е разговарял с водача на
ударения автомобил и с другите, присъствали на инцидента лица, които
непосредствено са възприели действията на нарушителя. Следва да се отбележи, че
законът не ограничава свидетелските показания единствено до пряко възприетите
факти, поради което няма забрана, чрез тях да се установяват изявления на други
лица /в този смисъл е Решение № 755 от 20.10.2006 г. на ВКС по н. д. № 32/2006
г., II н. о./. Също така свидетеля В. е извършил оглед на двата автомобила и е
установил лично, че щетите по управлявания от св.М.
автомобил са в задната му част, както и че по автомобила на жалбоподателя няма
такива. Показанията на свидетеля В. се подкрепят от приложените писмени
доказателства, с особено съществено значение сред които е попълнената от
жалбоподателя декларация, ценена в качеството й на писмено доказателство. В посочената
декларация, приложена към административнонаказателната преписка, жалбоподателят
е удостоверил, че на процесната дата и час е управлявал собствения си лек автомобил ТОЙОТА АВЕНСИС с рег.№*****и е бил участник в пътен инцидент.
Предвид изложеното, като взе предвид показанията на
св. В. /който е разговарял с очевидците на инцидента и е извършил съответна
проверка/, наличието на щета по увредения автомобил, кореспондираща на
твърденията на неговия водач, направени пред свидетеля, за механизма на
произшествието и като отчете изявлението на самия жалбоподател, закрепено в
изготвената от него декларация и писмени обяснения, съдът намира, че са налице
достатъчно доказателства, позволяващи изложената фактическа обстановка да бъде
счетена за установена по несъмнен начин.
Също така следва да се посочи и че съгласно чл.189 ал.2 от ЗДвП редовно съставените
актове по ЗДвП, имат доказателствена сила за отразените в тях обстоятелства. Безспорно е установено по делото, че жалбоподателят А.М.А. е имал качеството на водач на
МПС и че на указаната дата, час и място е управлявал, собственият
си лек автомобил Тойота Авенсис с
рег. № *****, когато движейки
се в посока с.Паволче е прието, че е осъществил съставите на визираните
нарушения.
По първото административнонаказателно обвинение за извършено
нарушение на чл.23, ал.1 от ЗДвП – с наложена ГЛОБА в размер на 200
лева, на основание на основание чл.179 ал.2 пр.2 от ЗДвП;
Основното възражение на жалбоподателя е, че в хода на
административнонаказателното производство не са изследвани и не са установени
обстоятелства, от значение за преценката дали е извършено визираното нарушение на
закона.Същевременно разпоредбата на чл.23,
ал.1 от ЗДвП задължава:“Водачът на пътно превозно средство е длъжен
да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно
средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или
спре рязко.“
Описаното в АУАН и в НП, безспорно представлява нарушение на
императивната норма на закона. Водачът на ППС следва да се движи на такова
разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да
избегне удряне в него, когато то внезапно намали скоростта си или спре. В
случая виновността на жалбоподателя се извежда именно от неспазване на това
правило – да прецени разстоянието между собственият си и предностоящият
автомобил по начин, че да избегне удар с него. По изложените по-горе
съображения съдът приема за безспорно установено, че автомобилът на
жалбоподателя е ударил в задната част този на водача св.Ц.М. при движението им
в една и съща пътна лента и посока. Противно на твърдяното в жалбата такова съприкосновение
каквото е установено по делото настъпва типично в случаите на нарушение на чл.23,
ал.1 от ЗДвП, което е дало основания на актосъставителя да приеме, че
виновен за настъпването на произшествието е именно жалбоподателят. Съдът намира,
че от самото настъпване на ПТП и от мястото на съприкосновението е видно, че
жалбоподателят не е изпълнил задължението си по чл.23, ал.1 от ЗДвП.
Същият действително е нарушил цитираната норма, за което правилно и
законосъобразно е санкциониран с обжалваното наказателно постановление.
Санкционната норма е издирена правилно, като наказанието е наложено на
основание чл.179 ал.2 пр.2 от ЗДвП, предвиждащ специално наказание за
водач, който поради неспазване на дистанция причини ПТП, какъвто е и настоящият
случай. Понятието "пътнотранспортно произшествие" е дефинирано в § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП като събитие,
възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване
или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение,
товар или други материални щети. В случая управляваният от св.Ц.М. автомобил
е получил минимална повреда, но доколкото цитираната норма не установява изискване
вредите да са значителни, налице са всички основания инцидентът да бъде
квалифициран именно, като пътнотранспортно произшествие. АНО правилно е
извършил преценка на фактите и е приложил правилно санкционната норма на
закона.
Наказанието е наложено във фиксирания размер,
предвиден в закона, при което липсва възможност за индивидуализация.
По второто административнонаказателно обвинение, посочено в НП
за извършено нарушение на чл.123 ал.1 т.3 б. "в" от ЗДвП, с наложена ГЛОБА в размер на 100
лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 2/два/
месеца, на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП.
Нормата на чл.123, ал. 1, т. 3, б. "в" от ЗДвП въвежда задължение за водачите, участници в ПТП, когато между тях няма
съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, без да напускат
местопроизшествието, да уведомят съответната служба за контрол на
Министерството на вътрешните работи /МВР/ на територията, на която е настъпило
произшествието, и да изпълняват дадените им указания. От анализа на
цитираната разпоредба следва, че за съставомерността на изпълнителното деяние
на нарушението по посочената норма е необходимо да е настъпило ПТП, при което
са причинени само имуществени вреди, произшествието да е възприето от
участниците в същото, и между тях да няма съгласие относно обстоятелствата,
свързани с него.
Изброените предпоставки следва да бъдат
налице кумулативно, за да бъде
ангажирана отговорността на нарушителя. В случая е безспорно установено, че
жалбоподателят е притежавал качеството на водач на пътно превозно средство
/ППС/ по смисъла на § 6, т.25 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП.
Както беше посочено, съдът приема, че на
процесната дата жалбоподателят е предизвикал инцидент, представляващ
пътнотранспортно произшествие. Противно на твърдяното в жалбата съдът намира,
че липсват данни между водачите да е постигнато съгласие относно
обстоятелствата, свързани с произшествието. Безспорно е установено по делото, а
и не се отрича от страна на жалбоподателя, че същият е напуснал мястото на
настъпване на произшествието, както и че не е уведомил съответната служба за
контрол. При това положение съдът намира, че жалбоподателят А.М.А. действително е осъществил нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б.„в“ от ЗДвП, за което законосъобразно е
ангажирана административнонаказателната му отговорност.
За второто от описаните в НП нарушения жалбоподателят правилно е санкциониран по реда на чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП, предвиждащ специално наказание за водач, който наруши задълженията си като участник в ПТП. Твърденията в жалбата, че жалбоподателят е бил нападнат от водача на другият участвал в ПТП-то автомобил, и от страх от неговата агресия е напуснал мястото на настъпване на произшествието, не се доказаха от събраните по делото доказателства, за това и съдът приема същото като защитна теза.
На
следващо място при извършената
цялостна служебна проверка, с оглед задължението си по чл.314, ал.1 от НПК,
съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление не
са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до
неговата отмяна. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган /видно
от приложеното копие на Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на
вътрешните работи/, в шестмесечния преклузивен срок. Описанието на нарушенията
е достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере
извършването на какви деяния му е вменено и да организира адекватно защитата си,
като липсва реално накърняване на процесуалните права на жалбоподателя, който
очевидно не е бил затруднен да разбере какви нарушение се твърди, че е извършил
въпреки наведените в тази насока в жалбата съображения, поради което и
настоящият състав не ги възприема.
На последно
място не са налице основания случаят
да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл.28
от ЗАНН, тъй като нарушенията не се отличават с по-малка тежест от
обичайните такива от този вид. Липсват и някакви особени извинителни
обстоятелства около извършването им, които да обусловят извод за маловажност на
случая.Предвид всичко изложено искането за отмяна на наказателното
постановление се явява неоснователно.
Съдът намира обаче, че наказващият орган не е
индивидуализирал правилно наказанията за това второ от описаните в НП
нарушения. Санкциите са определени в размер над минималния, предвиден в закона,
но в наказателното постановление не са изложени конкретни съображения за това.
Поради това, доколкото размерът на наказанието следва да бъде надлежно мотивиран
от наказващия орган и при липсата на данни за други нарушения на ЗДвП от този
вид, съдът намира за законосъобразно наказанията да са в минималния допустим
размер.
При това положение наказанието ГЛОБА, следва да бъде намалено от 100 лева на 50 лева, а наказанието лишаване от право да управлява МПС следва да бъде намалено от 2/два/ месеца на един месец.
Затова и съдът
ПОТВЪРДИ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №20-0967-001975 от 16.09.2020г. на Началник Група към ОДМР Враца,
сектор Пътна Полиция към ОД на МВР – Враца, в частта по т.1 - за
извършено нарушение на чл.23, ал.1 от ЗДвП с наложено наказание - ГЛОБА в размер на 200/
двеста/ лева, на основание чл.179
ал.2 пр.2 от ЗДвП, и
ИЗМЕНИ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №20-0967-001975 от 16.09.2020г. на Началник Група към ОДМР Враца,
сектор Пътна Полиция към ОД на МВР – Враца, в частта по т.2 - за извършено нарушение на чл.123
ал.1 т.3, б. „В" от ЗДвП с наложено
наказание на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП, - ГЛОБА в размер на 100/ сто/
лева, като намали същото на ГЛОБА в размер на 50/ петдесет/ лева, както и намали наложеното
наказание от лишаване от право да
управлява МПС от 2/два/ месеца, на ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС на
един месец, като частично НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО, на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН.
При гореизложените съображения съдът
постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: