Решение по дело №504/2021 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 260308
Дата: 4 март 2021 г. (в сила от 25 март 2021 г.)
Съдия: Атанас Тодоров Шкодров
Дело: 20213110200504
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 8 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

Номер                   Година 2021                 Град Варна

 

 

                   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Варненският районен съд                             четвърти състав

На двадесет и четвърти февруари             Година две хиляди двадесет и първа

 

 

В публичното съдебно заседание в следния състав :

 

                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ : АТАНАС ШКОДРОВ

 

     като разгледа докладваното от Председателя наказателно административен характер дело номер 504   по описа за две хиляди двадесет и първа година.

 

                           

                       

                        Р  Е  Ш  И:

 

 

ПОТВЪРЖДАВА НП №23-0001029/23.11.2020г. на Началник отдел „Контрол“ в РД „АА“ гр. Варна, с което на „Х.9.“ ЕООД е наложено административно наказание  - ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 500 лева на основание чл.104з ал.2 предл.1 от Закона за автомобилните превози.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че мотивите са изготвени.

   

                  РАЙОНЕН СЪДИЯ:  

 

    МОТИВИ: Производството е образувано по жалба на дружеството  против наказателното постановление, с което е  наложено административно наказание имуществена санкция.

В жалбата се сочи на незаконосъобразност на наказателното постановление. Сочи се на липса на компетентност на АНО и актоссъставителя.

Оспорват се констатациите в АУАН и НП като се сочи, че лиценза е бил върнат  на 12.11.2020г.

Счита се, че неправилно е приложен закона, тъй като към момента на извършване на нарушението е действала старата редакция на чл.104з ал.2 от ЗАвП.

 Сочи се, че от 13.03.2020г. в РБ е обявено извънредно положение имащо отношение към сроковете по АПК и формира извод, че процесното нарушение не е извършено т.к. срока не е изтекъл.

Лаконично се визира нарушение на разпоредбите на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН и чл.52 ал.4 от ЗАНН.

Претендира се „маловажност на случая“.

 Формулира се искане за отмяна на наказателното постановление.

В съдебно заседание не се явява процесуален представител на дружеството.

Представител на органа, издал наказателното постановление не се явява и не е изразил становище по основателността на жалбата.

След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за установено от фактическа страна следното:

През  месец 08.2020г. служители към РД“АА” Варна извършили проверка на „Х.9.“ ЕООД, при която били проверени документи по повод ЗППАМ № РД-14-915/19.05.2020г. При проверката служител на „АА“ – св. Й. констатирал, че превозвачът „Х.9.“ ЕООД  не е върнал заверените копия от Лиценз с перфо номер 16453 от 17.11.2016г. в РД „АА“ Варна.

Св. Й. приел, че връщането е следвало да се осъществи в рамките на 14- дневен срок от връчването на 29.05.2020г. на ЗППАМ №РД-14-915/19.05.2020г., т.е. до 12.06.2020г.

В съставен на 31.08.2020г. акт за установяване на административно нарушение св. Й. вписал приетото за установено, като посочил и правна квалификация на извършеното.

Акт № 277687 бил надлежно предявен и връчен на упълномощено от представляващ дружеството лице, който вписал, че не бил уведомен и не му била връчена ЗППАМ.

В срок по преписката не постъпили възражения.

Впоследствие на 23.11.2020г. било издадено НП, видно от съдържанието на което административно наказващия орган изцяло е възприел фактическата обстановка, описана в акта за установяване на административно нарушение. На нарушението била дадена правна квалификация по чл.104з ал.2 предл.І от ЗАвП  и дружеството било санкционирано с предвиденото административно наказание.

Гореизложената фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото доказателства – показанията на св. Й., както и приложените по административонаказателната преписка и делото доказателства- ЗППАМ №РД-14-915/19.05.2020г.,протокол за проведено известяване; справка ; АУАН ; заповед и др.

След служебна проверка на двата документа съдът констатира, че и актосъставителя и административнонаказващият орган са изпълнили задълженията си, произтичащи от ЗАНН - акта за установяване на административно нарушение е бил съставен в тримесечния срок от откриване на нарушителя; спазен и тридневния срок за възражения по АУАН; наказателното постановление е издадено в шестмесечния преклузивен срок за издаването му. И акта за установяване на административно нарушение и съставеното наказателно постановление съдържат всички реквизити, изискуеми се от чл.42 и чл.57 от ЗАНН.

Административно наказващия орган правилно, въз основа на събраните по административно наказателната преписка доказателства, е направил извод, че са налице признаци на  административно нарушение.

По отношение на дружеството е бил приложен по- благоприятен закон, като правилно е определена квалификацията по чл.104з ал.2 предл.1 от ЗАвП в редакцията от 07.07.2020 г.

В старата редакция на чл.104з ал.2 предл.1 от ЗАвП не е предвиден срок, в който превозвачът, в случаите по чл. 106а, ал. 1, т. 6 от ЗАвП следва да върне в Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" заверено копие на лиценз на Общността или удостоверение за обществен превоз на пътници или товари на територията на Република България,т.е. това е следвало да стане незабавно!, а в последвалата редакция от 07.07.2020 г. е предвиден 14-дневен срок от връчването на ЗППАМ, с което адресатът на задължението е поставен в по- благоприятна позиция.

В санкционната част на наказателното постановление правилно е приложен законът, като административно наказващият орган е приел, че с липсата на активни действия по връщане на лиценза в предвидения в закона срок, от страна на дружеството е  осъществен състав на нарушение на чл.104з ал.2 предл.1 от ЗАвП. При определяне на административното наказание правилно е преценена приложимата санкционна норма на ЗАвП и наказанието е било определено правилно по вид и размер.

Що се отнася до наведените с жалбата и в съдебно заседание доводи за отмяна на наказателното постановление, съдът не споделя същите, предвид на следното:

С жалбата се сочи на липса на компетентност на АНО. Съдът изхождайки от приложената  по АНП Заповед № РД-08.30/24.01.2020г. намира възраженията в тази насока за неоснователни.

В жалбата се счита, че неправилно е приложен закона, тъй като към момента на извършване на нарушението е действала старата редакция на чл.104з ал.2 от ЗАвП.

Съдът изложи мотиви по- горе защо счита , че правилно е приложен закона, поради което не е нужно същите да бъдат преповтаряни.

Оспорват се констатациите в АУАН и НП като се сочи, че лиценза е бил върнат  на 12.11.2020г. съдът намира и това възражение за неоснователно доколкото със същото само се потвърждават консттатациите на АНО, че лицензът не е бил върнат з законоустяановените срокове.

Сочи се, че от 13.03.2020г. в РБ е обявено извънредно положение имащо отношение към сроковете по АПК и формира извод, че процесното нарушение не е извършено т.к. срока не е изтекъл.

Съдът намира възражението за неоснователно доколкото не е налице спиране на сроковете по ЗАвПр.

Лаконично се визира нарушение на разпоредбите на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН и чл.52 ал.4 от ЗАНН.

По така наведените възражения, съдът намери за нужно да отбележи на първо място, че в съставения акт за установяване на административно нарушение и в НП са описани всички признаци на състава на нарушението, поради което и от обстоятелствената му част е изводим съставът на чл.104з ал.2 от ЗАвПр. В този смисъл в АУАН се съдържа минимално необходимото съдържание по смисъла на чл.42 т.4 от ЗАНН и НП това по чл. 57 ал.1 т.5 отЗАНН.

Съдът не констатира да е допуснато и нарушение на чл.52 ал.4 от ЗАНН като следва да се отбележи, че наказващият орган се е произнесъл при неоспорена фактическа обстановка, въз основа на категорични доказателства, каквито са ЗППАМ №РД-14-915/19.05.2020г.,протокол за проведено известяване; справка ; АУАН ; заповед и др. При това положение не е възникнало задължение за допълнително разследване по смисъла на чл.52 ал.4 от закона.

На последно място с жалбата се претендира „маловажност на случая“. Съдът намери, че правилно от страна на наказващия орган не е била приложена хипотезата на чл.28 от ЗАНН, тъй като конкретния случай не показва занижена степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи от този вид  и в този смисъл правилно е било прието, че въззивника следва да бъде санкциониран за извършеното административно нарушение.

    Като взе предвид гореизложеното, съдът намери, че  следва да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно.

    Водим от горното, съдът постанови решението си.      

                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: