№ 3832
гр. София, 14.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 124 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:И. Н. П.
при участието на секретаря С. СВ. Ц.А
като разгледа докладваното от И. Н. П. Гражданско дело № 20211110134798
по описа за 2021 година
Предявени са искове с правна квалификация чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.79,
ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.149 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД - за признаване за установени
задълженията на ответника за потребена топлоенергия /ТЕ/ по издадена заповед за
изпълнение в заповедно производство за главница и лихви, както и присъждане на
разноски по настоящото дело
Ответникът оспорва предявените искове. Претендира разноски.
Третото лице-помагач /ТЛП/ не оспорва предявените искове.
Съдът , като прецени относимите доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното:
По реда на чл. 410 и сл. ГПК срещу ответника в полза на ищеца е издадена
заповед за изпълнение за негови задължения за доставена ТЕ /с лихви и разноски/
за топлоснабден имот.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в
1
съответната наредба по чл. 36, ал. 3. В настоящия случай макар да са представени
доказателства,че ответника е собственик на топлоснабдения имот,същият не
дължи исковите суми защото върху имота има учредено вещно право на
ползване,което няма данни да е погасено.В този случай задължени да заплащат
цената на доставената топлинна енергия са лицата с учреденото вещно право на
ползване а не голият собственик-ответник.Предявените искове за главница и
законните лихви са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени, само на това
основание, без да се разглеждат останалите доводи поддържани в отговора на
исковата молба.
При този изход на делото разноски на ищеца не се дължат – нито в
исковото, нито в заповедното производства.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от /фирма/, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление /адрес/, срещу Л. С. Ц., ЕГН **********, с адрес /адрес/,
искове по чл.422 от ГПК – за признаване за установени задълженията на
ответника за плащане на сумата от 19,78 лв., представляваща цена на извършена
услуга за дялово разпределение за топлоснабдения имот, находящ се на адрес:
/адрес/, аб.№ 2849 за периода от 1.8.2017 г. до 30.4.2019 г. ведно със законна
лихва от 29.9.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на
4,49 лв. за периода от 1.10.2017 г. до 18.9.2020 г. и 75 лв. разноски по делото, а
именно: 25 лв. държавна такса и 50 лв. възнаграждение на юрисконсулт., за
които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по гр.д. №
46552/2020г.на СРС, 124 с-в, като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ молбата на /фирма/, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление /адрес/, за плащане на разноски както в исковото, така и в заповедното
производства.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните и третото лице – помагач.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2