Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Димитринка Гайнова | |
за да се произнесе, взе предвид следното: С решение № от 21.03.2014 г. по гр. д. № /2013г. по описа на Великотърновски РС, съдът е оставил без уважение молбата на Б. К. и Н. К. за допускане на поправка на грешка в Акт за смърт № от 02.07.2004г., издаден от длъжностното лице по гражданското състояние при О. В. Т., относно часа на смъртта на Н. Киров П.-бивш жител на гр.В.Т., от "9 часа и 40 минути" на "4 часа и 40 минути". Против този съдебен акт в законовия срок е депозирана въззивна жалба от Б. К. и Н. К., двамата от гр.В.Т., чрез адв.Т. Атакуват решението като сочат, че същото е незаконосъобразно-недопустимо и неправилно по изложени за това доводи в жалбата и в писмена защита. Моли въззивният съд да обезсили решението като недопустимо и да върне делото на първоинстанционния съд за произнасяне по предявения иск, а ако счете, че решението е валидно и допустимо-да отмени същото като неправилно и да постанови решение, с което да приеме за установено, че данните, вписани на 07.07.2004г. от длъжностното лице по гражданското състояние в О. В.Т., в графа "Бележки" на Акт за смърт № от 02.07.2004г., отнасящи се до часа на смъртта /"9 часа и 40 минути"/ на Н. П., починал на 01.07.2004г., в 04 часа и 40 минути, са неверни данни, тъй като не са вписани по законоустановения съдебÕн ред; както и да бъде разпоредено да бъдат извършени необходимите промени в акта за смърт, в регистрите за гражданско състояние и в регистъра на населението, водени от О. В.Т., в които да бъде отразен като час на смъртта на наследодателя им Н. П., починал на 01.07.2004г.-04 часа и 40 минути. Представителят на В. заема становище, че решението е законосъобразно и правилно и следва да бъде потвърдено. Като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ВТОС приема за установено следното: От приложената по делото искова молба е видно, че е предявен иск от Б. К. и Н. К. срещу Кмета на О. В.Т., за приемане за установено, че данните, вписани от длъжностното лице по гражданското състояние в О. В.Т., като час на смъртта в графа "Бележки" на Акт за смърт № от 02.07.2004г., отнасящи се до часа на смъртта на Н. П.-9 часа и 40 минути, са неверни данни. Направено е искане да бъде разпоредено да бъдат извършени необходимите промени в акта за смърт, в регистрите за гражданско състояние и в регистъра на населението, водени от О. В.Т., в които да бъде отразен като час на смъртта на наследодателя им Н. П., починал на 01.07.2004г.- 04 часа и 40 минути. В исковата молба са наведени твърдения, че общият наследодател на ищците Н. П., починал на 01.07.2004г., като те били негови племенници и наследявали заедно със сестра му Г. К., както и че за удостоверяване на този факт-смъртта на П. е издаден акт за смърт № от 02.07.2004г. от длъжностното лице по гражданското състояние към О. В.Т., в който са посочени като дата и час на смъртта-01.07.2004г., 04 часа и 40 минути. Твърди се, че основание за издаването му е съобщение за смърт № от 01.07.2004г., съставено от д-р Й., тъй като смъртта е настъпила в болнично заведение МОБАЛ "Д-р Ст.Черкезов" гр.В.Т., и в което като дата и час на смъртта са посочени 01.07.2004г., 04 часа и 40 минути. Твърди се, че впоследствие на 07.07.2004г. е изготвена служебна бележка от д-р Й., в която е отразено, че в препис извлечение от акт за смърт е допусната техническа грешка за часа на смъртта и същият следвало да се чете 09 часа и 40 минути, вместо 04 часа и 40 минути. Сочи се, че с отбелязване в графата "бележки" във вече съставения акт за смърт, е извършена поправка на часа на смъртта, в смисъл, че е настъпила в 9,40ч., а не в 4,40 ч. Сочат, че поправката е извършена от длъжностното лице по гражданското състояние, но фактът, че смъртта е настъпила в 9,40ч., а не в 4,40 ч., е неверен, защото не е установен по начина, указан от закона. Сочат, че часът на смъртта на техния наследодател е от съществено значение за установяване на момента, в който е открито наследството. С молба от 11.06.2013г., подадена в отговор на указанията на съда, дадени с разпореждане от 20.05.2013г., с което е оставена без движение исковата молба, ищците са уточнили отново, че твърдението им е, че общият им наследодател Н.П. е починал на 01.07.2004г. в 4,40 ч., а в акта за смърт е вписан час на смъртта 9,40 ч., който е неверен, защото е починал в 4,40ч., а не в 9,40ч., като доказателство за това е съобщението за смърт. Изрично е посочено, че не се твърди липса на компетентност на длъжностното лице, издало акта, а искат постановяване на решение, с което да бъде признато за установено, че данните, вписани като час на смъртта-9,40ч., извършени чрез поправка-вписване в графата "Бележки" в акта за смърт, са неверни данни. С определение от 20.06.2013г. ВТРС е върнал исковата молба на ищците и е прекратил производството по делото, поради липса на правен интерес на ищците от търсената защита. С определение по В.ч.гр.д. № / 2010г. на ВТОС съдът е отменил определението на ВТРС и е върнал делото за продължаване на съдопроизводствените действия.След връщане на делото от ВТОС ВТРС е продължил разглеждането на делото не по исковия ред, а по реда на охранителното производство, въпреки че такива указания няма дадени от ВТОС с въззивното определение. Поради това, с молба от 13.01.2014г. ищците са посочили изрично, че са инициирали исково производство, предявили са иск по чл.38 ал.4 от ЗГР, и при наличие на специален закон, правилата на чл.547 вр.чл.542 от ГПК са неприложими. Направено е изрично искане да бъде разгледана молбата им по общия исков ред, а не по реда на охранителното производство, и да бъде постановено решение, което да се ползва със сила на пресъдено нещо. С определение от 21.02.2014г. съдът е оставил без уважение това искане, като е приел, че редът за поправяне на грешки в документи, удостоверяващо гражданското със‗ояние на лица е този по чл.547 от ГПК, както и че с оглед предвидения специален охранителен ред за поправка на грешки в актовете за гражданското състояние, за молителите липсва правен интерес от предявяването на установителен иск за установяване на същото обстоятелство, а освен това и с мотива, че е процесуално недопустимо преминаването от охранително производство в исково. Така съдът е разгледал молбата на ищците по реда на охранителното производство и с постановеното решение е приел, че е сезиран с молба по чл.547 вр.чл.542 от ГПК вр.чл.73 и чл.76 ал.4 от ЗГР, и е разгледал молбата на ищците като такава за допускане на поправка на грешка в акта за смърт на Н.Пенчев относно часа на смъртта. Съдът в решението си въобще не е обсъждал наведените от ищеца факти, на които основава иска си, а е обсъждал наличието на други факти. Съдът не се е произнесъл по искането, направено с исковата молба да се приеме за установено, че данните, вписани на 07.07.2004г. от длъжностното лице по гражданското състояние в О. В.Т., в графа "Бележки" на Акт за смърт № от 02.07.2004г., отнасящи се до часа на смъртта /"9 часа и 40 минути"/ на Н. П., починал на 01.07.2004г., в 04 часа и 40 минути, са неверни данни, а се е произнесъл по искане за допускане на поправка на грешка в акт за смърт, каквото искане няма направено с исковата молба. Освен това, съдът е разгледал искането не по реда на исковото производство, по който ред следва да разгледа исковата молба, тъй като с нея е предявен установителен иск, а е разгледал същата по реда на охранителното производство. Предвид изложеното, съдът е постановил недопустимо решение. С решението си съдът е длъжен да се произнесе по очертания с исковата молба предмет на спора-в случая налице ли са неверни данни относно часа на смъртта, вписани в акта за смърт на наследодателя на ищците. Предметът на спора бива посочен от ищеца чрез излагане на обстоятелствата, на които се основава искането му и сочените от него твърдения. При постановяване на решението съдът на първо място трябва да изясни какъв е предмета на спора-какво е спорното субективно право и какъв вид защита се търси спрямо него, тъй като предметът на делото и вида на търсената защита предопределят предмета на решението, като последното трябва да съвпада с предмета на делото. Съдът с решението си не следва да излиза извън рамките на предмета на спора, като присъжда нещо различно в сравнение с исканото от ищеца, а да се произнесе точно по търсената с иска правна защита. Съдът е длъжен да се произнесе по заявеното от ищеца искане. Произнасяйки се извън рамките на предявения иск-на сочените обстоятелства, на които се основават и твърденията на ищците, и разглеждайки искането по реда на охранителното, а не на исковото производство, районният съд е постановил недопустимо решение. С оглед на изложеното следва решението на районния съд да бъде обезсилено и делото върнато на същия съд за разглеждане на предявения установителен иск по чл.38 ал.4 от ЗГР по общия исков ред. Водим от горното, ВТОС Р Е Ш И: ОБЕЗСИЛВА решение № от 21.03.2014г. по гр.д. № /2013г. по описа на Великотърновски районен съд. ВРЪЩА делото на Великотърновски районен съд за разглеждане на предявения иск по общия исков ред. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: |