РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК
РЕШЕНИЕ
№ 77 /
9.2.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, ХІ състав в
открито заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и втората
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ПЕТРОВ
КРАСИМИР ЛЕСЕНСКИ
при секретаря АНТОАНЕТА
МЕТАНОВА, като разгледа докладваното
от съдия ПЕТРОВ к.н.а. дело № 1216 по описа на съда за 2021год., за да се
произнесе взе предвид следното:
І. За характера на
производството, жалбата и становищата на страните :
1.
Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административно процесуалния
кодекс във връзка с чл. 285, ал. 1, изр. второ от Закона за изпълнение на
наказанията и задържането под стража.
2. Образувано
е по касационна жалба, заявена от Л. И.,
ЕГН **********,***, чрез процесуалния представител адвокат В.С., с посочен
съдебен адрес,***, срещу Решение №668 от 21.09.2021 г., постановено по адм. дело №696 по описа на Административен
съд Пазарджик за 2021 г., с което е отхвърлен като неоснователен, предявения от
Л. И. иск, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“
гр. София да бъде осъдена да му заплати сумата от 50 000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди за периода 01.02.2020 г. до 21.06.2021 г.,
причинени от бездействието на администрацията на Затвора Пазарджик да осигури
на ищеца нормална среда за обитаване.
Счита се, че
при постановяване на обжалвания акт, съдът не се е съобразил с актуалната
практика на Европейския съд по правата на човека, конкретно „… т. 166 от пилотното решение Нешков и
други срещу България…“. Според жалбоподателя, при определяне на нетната
площ в помещенията обитавани от изтърпяващите наказание лишаване от свобода,
следва да бъдат изключени площите заетите от мебелите и леглата за спане. Поддържа се, че
няколкократното пръскане срещу дървеници и гризачи, доказва, че тях просто ги
има. Счита се, че уклончивите или неясни отговори, давани от администрацията, следва
да се тълкуват в нейна вреда.
В писмената
защита по същество се сочи, че на 22.05.2020 г., И. е преместен в помещение №
209 с площ 12,70 кв. м., където са се помещавали при пълен капацитет, пет
лишени от свобода. Там И. е пребивавал до 20.11.2020 г. в условията на
пренаселеност на помещението. Сочи се още, че в периода от 17.12.2020 г. до
10.03.2021 г., ищецът е настанен в помещение № 808 с площ 22,64 кв. м., обитавано
при пълен капацитет от шест лишени от свобода. В периода от 10.03.2021 г. до 16.06.21 г., ищецът е настанен в помещение №
801 с площ от 30,79кв. м., обитавано при пълен капацитет от шест лишени от
свобода. В периода от 16.06.2020 г. до 21.06.2021 г., И. е бил настанен в
помещение № 803 с площ от 15,19 кв. м., обитавано при пълен капацитет от трима
лишени от свобода. В тази насока се счита, че във въпросните периоди от време,
ищеца е обитавал помещения в условията на пренаселеност.
3. Ответната
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” към министъра на правосъдието, гр.
София, чрез процесуалния представител юрк. Р. е на становище, че касационната
жалба е неоснователна.
Счита се, че
в първоинстанционното производство, не са били конкретизирани незаконосъобразните
действия или бездействия на администрацията на затвора, не са били представени
доказателства нито за претърпени вреди, нито за незаконосъобразни актове,
действия или бездействия на органи на държавата при или по повод изпълнение на
административна дейност.
Счита се, че
ищецът търпи своята присъда при условия, не по различни от условията на
останалите лишени от свобода в затвора гр. Пазарджик. Според ответника, не
следва да се приема, че престоят в условията на затвора биха провокирали твърдените
в исковата молба неимуществени вреди, изразяващи се в унижение и незачитане на
човешкото достойнство, стрес и други.
Твърди се,
че всички спални помещения, в които е бил настаняван И., отговарят на
изискванията в чл. 20 от ППЗИНЗС и разполагат с постоянен достъп до течаща вода
и тоалетна, като ищецът не е бил лишен от достъп до санитарен възел и течаща
вода по начин, който да накърнява неговото човешко достойнство. За необосновани
се считат, твърденията на ищеца за наличие на лоша хигиена в килиите, доколкото
килиите, коридорите и сервизните помещения се почистват ежедневно от лишените
от свобода, което изискване е съответно на уредбата в ЗИНЗС. Според ответника,
проблема с хлебарките идва от внасянето на храна в спалните помещения, за което
са си отговорни самите лишени от свобода, тъй като хлебарките ходят там където
има храна. Сочи се, че лишените от свобода имат право ежедневно на престой на
открито не по-малко от един час, а през останалото време имат възможност да се
движат по коридора на групата си.
Иска се
оспореното решение да бъде оставено в сила
4. Участвалият по делото
прокурор, представител на Окръжна прокуратура Пазарджик дава заключение, че решението
на първоинстанционния съд е правилно и обосновано. Счита се, че доказателствата
по делото не съдържат данни за действия или бездействия на администрацията,
които да са предприети в нарушение на закона.
ІІ. За допустимостта :
5. Касационната жалба е подадена в рамките на предвидения за
това срок и при наличието на правен интерес, поради което е допустима.
ІІІ. За фактите :
6. Възведените в
обстоятелствената част на исковата молба факти и обстоятелства, на които И.
основава исковата си претенция са следните : килиите в които е обитавал от
01.02.202 г. до 21.06.2021 г. са пренаселени, с площ по малко от 3,00м²
на човек; хигиената е много лоша; има хлебарки, дървеници, гризачи; има мухъл и
влага в стаите; през зимата е много студено, а през лятото е много горещо; няма
достъп до естествена светлина и чист въздух; няма достатъчно светлина и
вентилация; в килиите няма и не е имало санитарен възел с течаща топла и
студена вода и тоалетна.
7. Въз основа на
представените в първоинстанционното производство Справка вх. № 6184 от 02.07.2021г. на Началник
затвора Пазарджик; Справки от 30.06.2021 г. и от 01.03.2021 г., относно
условията на обитаване в Затвора Пазарджик, изготвени от главен инспектор Е.С.,
на длъжност началник Сектор „Финанси, логистика и капиталови разходи” в Затвора
Пазарджик Справки вх. № 6230 от 05.07.2021 г. и вх. № 7294 от 26.08.2021 г. на Началник
Затвора Пазарджик за правното положение на лишения от свобода Л.Е.И. ; данните
заявени от разпитания свидетел К.А.С., първоинстанционния съдебен състав е
приел за установено следното :
И. *** на 15.05.2020 г.,
като е настанен в стая № 213 с площ 13,20 кв. м при пълен капацитет 2 лишени от
свобода. Там е пребивавал до 22.05.2020 г. На 22.05.20 г. е преместен в
помещение № 209 с площ 22,70 кв. м.(в мотивната част на Решение № 668 от 21.09.2021
г., явно поради грешка в изписването е посочено 12,70 кв.м.), където са се
помещавали при пълен капацитет 5 лишени от свобода. Там е пребивавал до
20.11.2020 г. На 22.11.20 г. е
преместен в помещение № 813 с площ 13,75 кв. м и настанени при пълен капацитет
2 лишени от свобода. Там е пребивавал до 17.12.2020 г. В периода от 17.12.2020
г. до 10.03.2021 г., ищецът е настанен в помещение № 808 с площ 22,64 кв. м при
пълен капацитет 6 лишени от свобода. В периода от 10.03.2021 до 16.06.2021 г.
ищецът е настанен в помещение № 801 с площ 30,79 кв. м. при пълен капацитет 6
лишени от свобода. След това, в периода от
16.06.2020 г. до 21.06.2021 г., И. е настанен в помещение № 803 с площ
15,19 кв. м. при пълен капацитет 3 лишени от свобода. Всички спални помещения,
в които е бил настанен И. разполагат със санитарни възли с течаща вода.
Почистването и хигиенизирането на спалните помещения е отговорност на самите
лишени от свобода, като се извършва по утвърден график. Не са налични данни за
оплаквания за плесен, мухъл, гризачи или други вредители, както и за повишено
ниво на влага в помещенията от лишения от свобода И.. Достъпът на дневна
светлина е посредством прозорци, чрез които се осъществява и проветряването на
помещението в тъмната част на денонощието светлината е изкуствена. Прозорците
на спалните помещения са съобразени с техния размер. Съгласно договор между Главна
дирекция “Изпълнение на наказанията“ и търговско дружество „ДДД-1“ през
съответния период по утвърден график са извършвани мероприятия по дезинсекция,
дератизация и дезинфекция.
Показанията на свидетеля
С. са съобразени в смисъл, че той и И. са пребивавали заедно в 209-та килия, в която
имало дървеници хлебарки и мишки, като се пръскало против тях, но нищо не
помагало, а напротив, вредителите ставали по-агресивни. На лишените от свобода
раздавали дезинфекциращи средства. Пускали топлата вода два пъти седмично, а в
отделението на работещите - всеки ден. След ремонта през 2020 г., битовите
условия в Затвора станали по-добри.
8. Въз основа на тези
факти, първоинстанционния съдебен състав е констатирал, че единствено за
периода от 17.12.2020г. до 10.03.2021 г. И. е пребивавал в помещение № 808 с
площ от 22,64 м², заедно
с още петима лишени от свобода, при капацитет на спалното помещение за 6 лишени
от свобода. Тоест за периода, на лишеният от свобода е била осигурена жилищна
площ по-малко от 4,00 м², конкретно около 3,77 м².
Според решаващия съд обаче, в случая не може да се говори за пренаселеност на
обитаваното от И. помещение, включително с оглед на факта, че то е отговаряло
на всички останали условия - със санитарен възел, течаща вода, отваряеми
прозорци, липса на мухъл, влага или пък неблагоприятни атмосферни в условия, наличие
на достатъчно светлина.
Прието от съда е, че през
останалата част от исковия период, И. е пребивавал
в килии, които са отговаряли на изискванията относно необходима площ от не
по-малко от 4,00кв.м., а в периода от 01.02.2020 г. до 15.05.2020 г. не е
пребивавал на територията на Затвора Пазарджик.
Крайният извод е бил, че
за исковия период, И. не е пребивавал в свръх пренаселени помещения, същите не
са били мръсни, относно дървениците и хлебарките е прието за установено, че няма
бездействие от страна на затворническата администрация - наета е външна фирма,
която извършва ДДД обработка ежемесечно, в килиите е имало обособени санитарни
възли с течаща вода, на лишените от свобода са раздавани почистващи препарати.
Светлината и чистият въздух са се осигурявали посредством отваряеми прозорци.
Това е основало постановяването на обжалвания в настоящото касационно
производство резултат.
ІV. За правото :
10. По отношение на твърденията,
възведени в обстоятелствената част на исковата молба, едноличния съдебен състав
е изложил подробни и задълбочени мотиви. Фактите по делото са обсъдени по
отделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота както писмените, така и
събраните гласни доказателства по делото. Въз основа на правилно установени
факти и обстоятелствата при които са проявени, са направени обосновани изводи
относно приложението както на материалния, така и на процесуалния закон. Както
фактическите констатации, така правните изводи, формирани от първостепенния
съд, се споделят напълно от настоящата инстанция при условията на чл. 221, ал.
2 от АПК. Това прави излишно тяхното повтаряне отново.
11. Във връзка с
поддържаните касационни доводи, трябва да се поясни, че предмет на осъдителния
иск е конкретно, субективно материално право, което се въвежда в процеса от
правните твърдения на ищеца, за проявлението или липсата на конкретни факти с
правно значение, обективирани в обстоятелствената част на исковата молба и
заявеното от него искане, обективирано в петитума на исковата молба.
Основателността на предявената искова претенция пък, е резултат от установяване
в хода на съдебния процес на истинността на твърденията на ищеца, тоест
констатиране на проявлението на посочените от него факти или пък липсата на
отричаните от него факти.
В случая, както правилно
е констатирал първоинстанционния съд, съвкупната преценка на събраните по
делото доказателства, налага несъмнената констатация, че не се установява,
администрацията на Затвора Пазарджик да е предприела такива действия, или пък
да е бездействала при изпълнение на задълженията, което да е имало за
последица, поставянето на И. в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в
липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление,
проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност,
продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на
помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства,
които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност
или малоценност.
12. Прегледа на
действащото национално законодателство сочи, че съобразно чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС, всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите
жилищни, битови и други помещения за осъществяване на поправително въздействие,
а арестите - за поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване
човешкото достойнство на задържаните лица. В чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС е установено изискването,
минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода да не е
по-малка от 4,00м². Според чл. 43,
ал. 5 от ЗИНЗС пък, количеството дневна светлина, степента на изкуственото
осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща
вода, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения се определят с
правилника за прилагане на закона, като в чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС е
конкретизирано, че на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до
санитарен възел и течаща вода. В заведенията от закрит тип и арестите в
затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните
помещения.
Според чл. 21, ал. 1 от ППЗИНЗС, спалните помещения
се обзавеждат с отделни легла за настанените лица, снабдени със спални
принадлежности, шкафчета за лични вещи, маса, столове, осветителни и
отоплителни тела, като се осигуряват условия за пряк достъп на дневна светлина
и възможност за проветряване.
Според чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС, осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на
изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Съобразно чл. 3, ал.
2 от ЗИНЗС пък, за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни
условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под
стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло,
отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за
двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване,
необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия,
бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат
чувство на страх, незащитеност или малоценност.
Ясно е, че с оглед
изричното указание на закона, установяването на кой да е от фактите, посочени в
хипотезите на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС, е достатъчно за да обоснове извод, че е
налице нарушение на забраната осъдените и задържаните под стража да бъдат
подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение.
Съобразно указанието
възведено в чл. 284, ал. 2 от ЗИНЗС, в случаите по чл. 3, ал. 2 съдът взема
предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е
изтърпявало наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за
правилното решаване на спора.
13. В контекста на
цитираната нормативна уредба, съобразно правилото чл. 284, ал. 3 от ЗИНЗС,
Съдът задължава специализираните органи по изпълнение на наказанията да
предоставят информация от значение за правилното установяване на фактите по
делото. В случай на неизпълнение на това задължение съдът може да приеме за
доказани съответните факти.
Приложението на тази
процесуална презумпция налага наличието на позитивно проявените факти –
задължаване на специализираните органи по изпълнение на наказанията да
предоставят информация от значение за правилното установяване на фактите по
делото и неизпълнение на това задължение от тяхна страна, като при това
положение, разбира се с оглед останалите събрани по делото доказателства, за
Съда се поражда възможността да презюмира проявлението или липсата на определен
факт с правно значение.
Следва обаче да се
съобрази, че предоставянето на исканата информация от съответните длъжностни
лица, се извършва в условията на осъществяване на наказателна отговорност при
невярно удостоверени факти и обстоятелства. В тази насока, според чл. 311 от НК,
ал. 1 от Наказателния кодекс, длъжностно
лице, което в кръга на службата си състави официален документ, в който
удостовери неверни обстоятелства или изявления, с цел да бъде използван тоя
документ като доказателство за тия обстоятелства или изявления, се наказва с
лишаване от свобода до пет години, като съдът може да постанови и лишаване от
право по чл. 37, ал. 1, точка 6. Това налага да се приеме, че удостоверените от
длъжностните лица в Затвора Пазарджик, факти и обстоятелства са истинни до
установяване на противното, посредством надлежно събрани в производството
доказателства.
14. В случая, с оглед поддържаните
от ищеца твърденията на ищеца, първоинстанционния съдебен състав с Определение
№ 1107 от 25.06.2021 г. е задължил Началника на Затвора Пазарджик да представи
подробна информация във връзка със заявените в исковата молба данни. Това свое
задължение, административния орган е изпълнил, като са представени съответните
справки, съдържащи конкретна информация свързана с пребиваването на И. в
мястото за изпълнение на наложеното му наказание лишаване от свобода. Данните
от тези справки, бяха подробно описани в предходния раздел на настоящото
решение. Еднозначния и несъмнен извод който те налагат е, че по отношение
пребиваването на И. *** през исковия период, не се установява той е бил
подлаган на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение по
смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС.
Относно твърденията на И.
и на свидетеля С., за пренаселеност на помещенията, обитавани от лишените от
свобода, трябва да се съобрази, че ЗИНЗС не съдържа дефинитивна норма, която да
определя какво съдържание е вложил законодателя в синтагмите „достатъчно
жилищна площ“ и „минималната жилищна площ“. Както действащото, така и
отмененото законодателство са непротиворечиви по отношение на разбирането, че
под „жилищна площ“, следва да се разбира сборът от площите на помещенията в
жилището с основно предназначение за дневни, спални и детски стаи, измерена по
вътрешните зидарски очертания на стените(така например в § 1, т. 2 от ДР на Закона за
гражданската регистрация, също в § 1, т. 5 от ДР на Наредба № 3 от 19.08.1998
г. за настаняване в жилища, ателиета и гаражи от ведомствения жилищен фонд на
Министерството на отбраната). Казано с други думи, в случая при определяне на минималната
жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода по смисъла на чл.
43, ал. 4 от ЗИНЗС, санитарните помещения следва да се изключат от общата площ
на помещението.
При това положение
съобразно представената в първоинстанционното производство Справка вх. № 6184 от 02.07.2021 г. се установява
следното, относно жилищната площ за всеки един от лишените от свобода в
обитаваните от И. *** :
• спално помещение № 213
с площ 13,20 м², разполагащо със санитарен възел от 1,78 м²,
при пълен капацитет 2 лишени от свобода означава, че за всеки от тях е била
осигурена 5,71 м², жилищна площ;
• спално помещение № 209
с площ 22,70 м², разполагащо със санитарен възел от 1,76 м², при
пълен капацитет 5 лишени от свобода означава, че за всеки от тях е била
осигурена 4,19 м², жилищна площ;
• спално помещение № 813
с площ 13,75 м², разполагащо със санитарен възел от 1,83 м², при
пълен капацитет 2 лишени от свобода означава, че за всеки от тях е била осигурена
5,96 м², жилищна площ;
• спално помещение № 808
с площ 22,64 м², разполагащо със санитарен възел от 1,86 м²,
при пълен капацитет 5 лишени от свобода(в справката е посочено, че във въпросното
помещение, през процесния период от време е имало две двойни и едно единично
легло, тоест обитаващите помещението са били петима лишени от свобода) означава, че за всеки от тях е била осигурена
4,16 м², жилищна площ;
• спално помещение № 801
с площ 30,79 м², разполагащо със санитарен възел от 1,96 м²,
при пълен капацитет 6 лишени от свобода означава,
че за всеки от тях е била осигурена 4,80 м², жилищна площ;
• спално помещение № 803
с площ 15,19 м², разполагащо със санитарен възел от 2,12 м²,
при пълен капацитет 3 лишени от свобода означава,
че за всеки от тях е била осигурена 4,36 м², жилищна площ.
Очевидно през всички
искови периоди, изискването на чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС за осигуряване на минимална
жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода не по-малка от
4,00м², в случая е било точно изпълнено от администрацията на Затвора
Пазарджик.
15. Действително, в Решение
от 27.01.2015 г. на Европейския съд по правата на човека по делото на Нешков и
други срещу България, по жалби № 36925 от 2010 г., № 21487 от 2012 г., № 72893
от 2012 г., № 73196 от 2012 г., № 77718 от 2012 г. и № 9717 от 2013 г.
,Четвърто отделение, председател Инета Зимеле е посочено, че „….. 166. Крайната липса на място в
затворническа килия има голяма тежест при оценката на това дали условията на
задържане са в нарушение на чл. 3 от Конвенцията. Докато общите доклади на КПИ
не казват изрично какъв размер жилищна площ за един лишен от свобода трябва да
се смята за минимален стандарт при настаняване в обща килия, то отделните
национални доклади за извършените от КПИ посещения и препоръките по тези
доклади предполагат, че желателният стандарт е четири квадратни метра жилищна
площ на човек. Въпреки това, ако затворниците имат на разположение по-малко от
три квадратни метра жилищна площ, пренаселеността трябва да се счита за толкова
тежка, че да доведе само по себе си, независимо от други фактори, до нарушение
на чл. 3 от Конвенцията. В оценката на наличното пространство трябва да се
вземе предвид пространството, заемано от мебели и обзавеждане в килията (подчертаването
наше). Недостигът на пространството може да се утежни и от липсата на
достатъчно отделни места за спане (виж Ананиев и други, цитирано по-горе, §§
145-47, с допълнителни препратки). Дори и пренаселеността да не е толкова
сериозна, че да представлява сама по себе си нарушение на чл. 3 от Конвенцията,
тя все пак може да доведе до нарушение на тази разпоредба, ако се комбинира с
други аспекти на условията на задържане – като например липса на уединение при
използване на тоалетната, лоша вентилация, липса на достъп на естествена
светлина и свеж въздух, липса на подходящо отопление или липса на основна
хигиена – това води до ниво на страдание, което надвишава това, присъщо на
задържането (виж Torreggiani and Others, цитирано по-горе, § 69).
167. От това следва,
че при оценката на това дали е налице нарушение на чл. 3 от Конвенцията по
отношение на липсата на лично пространство, трябва да се вземат предвид
следните фактори: (а) всяко задържано лице трябва да има индивидуално място за
спане; (б) всяко задържано лице трябва да има най-малко три квадратни метра
жилищна площ; и (в) размера на килията трябва да дава възможност на задържаните
лица да се движат свободно между мебелите. Липсата на някои от тези елементи
сама по себе си поражда сериозно предположение, че условията на задържане са в
нарушение на този член (виж Ананиев и други, цитирано по-горе, § 148, с
допълнителни препратки)..“.
16. Явно е, че
разбирането на Европейския съд по правата на човека, за съобразяване на
мебелите и обзавеждането на помещенията при определяне на жилищната площ е
относимо, към схващането, че минималния размер на същата не следва да е под
3,00м² за човек. При това положение, ако се съобразят
мебелите(включително
наличието на двойни легла, при които заеманата площ е 1,33 м²,
каквато е и при единичните) в прежде описаните помещения, които са заемали площ : от
1,51 м² на човек в помещение № 213; от 0,98 м² на човек в
помещение № 813; от 1,51 м² на човек в помещение № 213; от 0,98 м² на човек
в помещение № 808; от 1,06 м² на човек в помещение № 801 и от 1,06 м²
на човек в помещение № 803, включително и като се изключи площта на санитарния
възел (независимо, че в решението на ЕСПЧ това не е споменато), то отново
свободната жилищна площ за всеки един от лишените от свобода, обитавали тези
помещения в исковите периоди е бил над 3,00м².
17. На следващо място,
данните съдържащи се в представените по делото справки, налага да се приеме, че
при изтърпяване на наложеното му наказание лишаване от свобода в исковия
период, И. е обитавал процесното пенитенциарно заведени при наличието на
необходимата като вид, количество и калории храна, подходящо отопление и климатичен
режим през съответните сезони на годината. В помещенията обитавано от касационния
жалбоподател е имало необходимото естествено осветление, достатъчно
проветряване. Осигурени са били условия за двигателна активност. Не се
установи, спрямо него да е прилагана като наказателна мярка, продължителна
изолация без възможност за общуване или пък необосновано да са употребявани помощни средства.
Показанията на свидетеля
С., са общи и в същността си представляват квалификации основани на негови
субективни представи за условията при които трябва да обитава лишеният от
свобода в пенитенциарното заведение. В тези показания липсва всякаква
конкретика, поради което сами по себе си, те не съдържат каквито и да е отделни
данни, които да подлагат на съмнение или да изключват истинността на фактите и
обстоятелствата, удостоверени от длъжностите лица в представените по делото
справки, така както бяха описани в предходния раздел на настоящото решение.
18. Като е достигнал до
същите изводи, първоинстанционния съд е постановил един обоснован и съответен
на материалния закон резултат. Не се констатира в хода на първоинстанционното
производство да са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила.
Ето защо, Съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №668 от
21.09.2021 г., постановено по адм. дело
№696 по описа на Административен съд Пазарджик за 2021 г.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : /П/
ЧЛЕНОВЕ : 1.
/П/
2. /П/