Р Е Ш Е Н И Е
№ 91 / 22.4.2013 г.
град Карнобат,19.04.2013
година
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Карнобатският районен съд
………….. колегия в публичното заседание на деветнадесети април през две хиляди и
тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗЛАТКО
КОСТАДИНОВ
Съдебни заседатели: 1.
2 .
при секретаря Д.С. и в
присъствието на прокурора …..... като разгледа докладваното от районния съдия
гр.дело № 135/2013 година и за да се произнесе взе предвид :
Предявената
претенция намира своето правно основание в разпоредбата на чл.357,ал.1 от
Кодекса на труда.
Ищцата Я.Т.Б. твърди в молбата си,че се намирала в
трудово-правни отношения с ответната страна Община-град Карнобат,като
по-конкретно тя изпълнявала длъжността “директор на ЦДГ” “Яна Лъскова” в град
Карнобат от 01.09.1989 година.Настоящият й иск,предявен против Община-град
Карнобат,е за признаване за незаконно и отмяна на наложеното й със заповед № РД-84/11.02.2013
година на кмета на Община-град Карнобат дисциплинарно наказание
"предупреждение за уволнение".Ищцата твърди също така,че при
налагането на дисциплинарното наказание са допуснати нарушения на изискванията
на чл.195,ал.1 от КТ,тъй-като атакуваната заповед била немотивирана,което сочело на извода за
нейната отмяна без да се разглежда спора по същество,а освен това нарушението,послужило
като основание за ангажирането на отговорността й, не било отнесено към
конкретен момент и не било индивидуализирано с обективните си признаци,тэй-като
никъде в процесната заповед не била посочена датата на извършване
нарушението,като била спомената само датата на извършване проверката,т.е.когато
е констатирано осъщественото нарушение,още повече,че след като със заповед №
РД-437/18.07.2011 година тя била уволнена от заеманата длъжност и след
възстановяването й на тази длъжност от съда я заела отново на 07.01.2013 година.При това в атакуваната заповед,с която
й било наложено наказанието "предупреждение за уволнение",били
цитирани дати,както и заповеди и обстоятелства за период от време,през което тя
не е изпълнявала длъжността директор,което пък сочело на извода,че не може да й
се вменяват във вина деяния,които тя фактически е било невъзможно да
извърши.Твърди освен това,че работодателят не е конкретизирал вменените й
нарушения на трудовата дисциплина.Не бил съставен и нарочен писмен протокол,в
който да бъдат описани целите на
проверката,обекта,предмета,констатациите,препоръките,сроковете за отстраняване
на допуснатите нарушения,който да се подпише съответно от проверявания и
проверяващия,още повече,че целта на проверката,която била обявена при
започването й била установяване броя на децата в ЦДГ”Яна Лъскова”.Не било взето
предвид и обстоятелството,че изпълнителното й деяние било посочено във
въпросната заповед като “…непредставяне на график…”,но същевременно не ставало
ясно кое точно е нарушението й : “непредставяне на график…”, ”…несъответствието
с действителната обстановка … “ или за неинформирането на работниците и
служителите за графика и за недържането на тяхно разположение на подходящо място в
предприятието на екземпляр от този график,така както разпорежда нормата на
чл.37а,ал.4 от Наредбата за работното време,почивките и отпуските.Сочи също
така,че процесната заповед не й била връчена по надлежния ред от
работодателя, тъй-като не била спазена
процедурата по чл.193,ал.1 от КТ,като
освен това били нарушени процедурите по КТД и вътрешните правила и че тя не е
извършвала виновно нарушение на трудовата дисциплина в качеството си на
"директор",което да обоснове налагането на процесното дисциплинарно
наказание.
В съдебно заседание ищцата поддържа претенцията си.
Ответната страна оспорва изцяло
предявения срещу й иск,твърдейки, че
същият е неоснователен,а освен това е изложила и съображения относно неговата неоснователност.
Подаденият от ответната страна
отговор на исковата молба съответства на
изискванията за неговата редовност, респективно-на разпоредбите на чл.131 и
чл.132 от ГПК. Същият отговор е и напълно съотносим с предмета на делото и не
страда от липса на фактическа обоснованост.Ответникът счита предявената
претенция за допустима,но оспорва предявения срещу му иск,твърдейки,че същият е
неоснователен,а освен това е изложил и съображения относно неговата
неоснователност.В тази връзка ответникът намира твърденията на ищцата за
немотивираност и недоказаност на заповедта,с която й е наложено наказанието
“предупреждение за уволнение”за неоснователни. Същият изразява становище,че
въпросната заповед е напълно законосъобразна и че като такава при
постановяването й не са допуснати съществени процесуални нарушения,нито
нарушения от материалноправен характер.Намира за неоснователни твърденията на
противната страна,че в процесната заповед не е посочено кои точно трудови
задължения не са били изпълнени от нейна страна и по кои нормативни актове,а
напротив-в заповедта са конкретизирани нормативните актове,чието неизпълнение е
констатирано.При това доколкото нормата на чл.187,т.10 от КТ е бланкетна,във
връзка с нея били цитирани разпоредбите
на чл.37а,ал.4 и чл.37в,ал.2 от Наредбата за работното време,почивките и
отпуските,както и на чл.147,ал.1,т.1 от Правилника за прилагане на Закона за
народната просвета.
Ответникът твърди също така,че се
неоснователни твърденията на ищцата за недоказаност на извършените от нея
нарушения на трудовата дисциплина.В тази насока се позовава на надлежните
доказателства по случая,като докладната от 06.02.2013 година на главен експерт
“Образование”в дирекция “Образование,култура,младежки и социални дейности” в
Община Карнобат,Ангел Терзииванов.Според него неоснователно е твърдението на ищцата,че съществува неяснота
относно извършеното от нея нарушение на трудовата дисциплина,респективно-във
връзка с непредставянето на графика за ползване на платения годишен отпуск за
2013 година.В тази насока навежда довода,че съобразно изискванията на
чл.173,ал.1 от КТ графика за ползването от работниците и служителите на
платения годишен отпуск за следващата календарна година следва да бъде утвърден
от работодателя до 31 декември на предходната календарна година,а разпоредбата
на чл.37а,ал.4 от Наредбата за работното време,почивките и отпуските задължавал
работодателя да информира всички работници и служители за утвърдения график и
да държи на тяхно разположение на
подходящо място в предприятието екземпляр от графика.Сочи също така,че при
извършване на проверката такъв график не е бил представен,а това е сторено два дни
по-късно като допълнение към писмените обяснения на ищцата.Освен това счита
твърдението на ищцата,че процесната заповед
не й връчена по надлежния ред за напълно несъстоятелно.Намира за
неоснователни и твърденията на ищцата,че при налагането на наказанието й била
нарушена процедурата по чл.193 от КТ,като изразява становище в смисъл,че са
спазени всички изисквания на същата норма.Ответната страна също така навежда
довод в смисъл,че при съпоставката на графика на работа,утвърден със заповед №
165 от 07.01.2013 година на временно изпълняващия длъжността Директор за
периода от 07.01.2013 година до 01.03.2013 година и графика за работа за
периода от 04.02.2013 година до 15.02.2013 година включително, утвърден без
нарочна заповед от ищцата,са открити несъответствия.По-конкретно тези
несъответствия според ответната страна
се дължали на обстоятелството,че в графика,изготвен от ищцата,било посочено,че
определени смени следвало да се положат от учителка,която към момента на проверката
не била вече в трудовоправни отношения с детското заведение,поради завръщането
на титуляра на тази длъжност,като не било отразено,че при завръщането на този
титуляр,а именно-Ц.Неделчева, последната следва да встъпи на мястото на
Ж.Господинова според утвърдения график,т.е.тези новонастъпили обстоятелства не
били коригирани с последваща заповед на ищцата,в качеството й на директор на ЦДГ”Яна Лъскова”,което
представлявало нарушение разпоредбата на чл.147,ал.1,т.1 от Правилника за
прилагане на Закона за народната просвета.
Счита,че предявеният срещу й иск следва да бъдат отхвърлен като
неоснователен,тъй-като е лишен от основание. Поискала е да й бъдат присъдени и
всички направени по делото съдебни разноски.
Съдът е приел представените по делото писмени
доказателства,събрал е и гласни такива.
След съвкупната и поотделна преценка на
всички съобрани по делото доказателства,настоящият съдебен състав приема за
установено от фактическа и правна страна следното :
Видно от приетия като
доказателство по делото трудов договор от 01.09.1989 година към 11.02.2013
година ищцата работи като “директор на
ЦДГ” “Яна Лъскова” в град Карнобат,която длъжност изпълнява и понастоящем,като
работодател на същата е ответната Община-град Карнобат.
Със заповед № РД-84/11.02.2013
година на кмета на Община-град Карнобат на основание чл.195,ал.1,във връзка с
чл.188,т.2 и чл.187,т.10 и чл.193,ал.1 от КТ й било наложено дисциплинарно наказание
"предупреждение за уволнение".В мотивите за налагане на наказанието е
отразено,че ищцата не е изпълнил задълженията си като директор на ЦДГ, тъй-като не е предоставила графика за
ползване на платен годишен отпуск на служителите,макар съгласно разпоредбата на
чл.37а,ал.4 от Наредбата за работното време,почивките и отпуските да е била
задължена като работодател да информира всички работници и служители за
утвърдения график и да държи на тяхно разположение на подходящо място в
предприятието екземпляр от графика.Посочено е същевременно,че в хода на
проверката била представена заповед № 159 от 19.12.2012 година на ВрИД
“директор”,с която бил утвърден график за ползване на платен годишен отпуск от
работниците и служителите в детската градина,както обаче и това,че към момента
на извършване проверката график не бил представен с мотив,че не може да бъде
намерен.В заповедта е отразено и това,че с допълнение към писмените си обяснения
ищцата представила заповед № 197 от 08.02.2013 година,с която бил утвърден
график за платения годишен отпуск,но това утвърждаване е станало два дни
след извършената проверка,но тази
заповед и към момента на издаване заповедта за налагане процесното наказание не
отговаряла на действителната обстановка и на действително използвания платен
годишен отпуск.Посоченото представлявало нарушение разпоредбата на чл.37а,ал.4
от Наредбата за работното време,почивките и отпуските.
В мотивите на атакуваната заповед
освен това е отразено,че при извършеното посещение в ЦДГ”Яна Лъскова” и
проверка от служители на Община Карнобат на 06.02.2013 година и след
допълнително представяне на график за ползване на платен годишен отпуск на служители
за 2013 година било установено несъответствие между него и графика за работа на
детските учителки за дните от 04.02.2013 година до 15.02.2013
година,включително,утвърден със заповед № 165 от 07.01.2013 година на временно
изпълняващия длъжността “директор” и графика за работа на детските учителки в
посочения по-горе период/от 04.02.2013 година до 15.02.2013
година,включително/,подписан от ищцата.Също така във въпросната заповед се
сочи,че към момента на извършване на проверката
служителят Антоанета Господинова,на длъжност “старши учител” е в платен
годишен отпуск,което не съвпадало с графика на годишните платени отпуски и
подаденото от лицето заявление за определяне датите на ползване на платен
годишен отпуск,като при това изменения в графика не са правени по реда на
чл.173 от КТ.
При така установената по делото
фактическа обстановка могат да бъдат направени следните правни изводи :
Съдът намира,че не може да бъдат
вменени във вина на ищцата посочените в атакуваната заповед нарушения.И това е
така,защото съгласно разпоредбата на чл.173 от КТ графикът за ползването от
работниците и служителите на платения годишен отпуск за следващата календарна
година следва да бъде изготвен и утвърден от работодателя до 31 декември на
предходната календарна година.От събраните по делото доказателства обаче явства
по несъмнен начин,че ищцата не е
изпълнявала длъжността директор,тъй-като преди това е била освободена от същата
длъжност,която се изпълнявала от друго лице.В тази връзка следва да се
спомене,че дисциплинарната отговорност на работника или служителя може да бъде
ангажирана за нарушение на трудовата дисциплина,като дисциплинарното нарушение
е виновно,противоправно деяние,т.е. само при виновно неизпълнение на
задълженията му по трудовото
правоотношение,съгласно разпоредбата на чл.186 от КТ може да се търси
дисциплинарна отговорност от работника или служителя.За да се извърши преценка
относно законността на дадено наложено дисциплинарно наказание единствено
меродавно винаги е необходимо да бъде конкретното дисциплинарно
нарушение.Съгласно разпоредбата на чл.195,ал.1 от КТ дисциплинарното наказание
се налага с мотивирана заповед,в която се посочват нарушителят,нарушението и
кога е извършено,наказанието и законният текст, въз основа на който се налага.
В допълнение към изложеното
по-горе следва да се посочи и това,че елементите на нарушението от обективна
страна са неизпълнение на трудовите задължения,противоправност на
неизпълнението,увреждане на трудовата дисциплина,причинна връзка между
неизпълнението и настъпилите вредни последици.При липса на един от тези
елементи не може да се счита,че е налице нарушение на трудовата дисциплина.От
друга страна наличието на вина у физическото лице,която може да бъде умишлена или непредпазлива,пък
представлява субективния елемент на нарушението на трудовата дисциплина.Вината
обаче не е достатъчна за търсенето на дисциплинарна отговорност,тъй-като е
необходимо и установяването на мотивите и целите за неизпълнение на
задълженията по трудовото правоотношение.При това не всяко нарушение може да
доведе до дисциплинарна отговорност,а само такова,което е предвидено в Кодекса
на труда.Освен това при определянето на дисциплинарното наказание работодателят
следва да се съобрази с тежестта на нарушението, обстоятелствата,при които то е
извършено,както и с поведението на работника или служителя.
В конкретния случай , в заповедта
за налагане на дисциплинарно наказание "предупреждение за уволнение"
на ищеца като правно основание е посочена разпоредбата на чл.187,т.10 от КТ.Изпълнителното деяние на ищцата е посочено във въпросната заповед като
“…непредставяне на график…”,но същевременно не става ясно кое точно е
нарушението й : “непредставяне на график…”, ”…несъответствието с действителната
обстановка … “ или за неинформирането на работниците и служителите за графика и
за недържането на тяхно разположение на
подходящо място в предприятието на екземпляр от този график,така както
разпорежда нормата на чл.37а,ал.4 от Наредбата за работното време,почивките и
отпуските,без обаче неизпълнението на трудовите й задължения да се конкретизира
от обективна страна,посредством
отнасянето му към точно определен
момент или с други обективни признаци.
В случая, независимо от
гореизложеното относно незаконосъобразното упражняване на правото на
дисциплинарно наказание от работодателя, за пълнота на изложението,следва да се
изтъкне, че в противоречие с тежестта за доказване ответникът не ангажира и
доказателства, които да обосноват извод за нарушение на трудовата дисциплина от
страна на ищеца - предпоставка за ангажиране на дисциплинарната му отговорност.
На първо място е нужно да се изтъкне, че
за ищеца като директор,респективно като орган за управление на детската
градина,безспорно съществува задължението да организира, контролира и отговаря
за цялостната й дейност,съобразно нормата на
147,ал.1,т.1 от ППЗНП.
На второ място, по делото в
противоречие с тежестта за доказване ответникът не установява с пълно пряко
доказване за ищцата да е съществувало задължението на основание разпоредбата на
чл.173,ал.1 от КТ до 31 декември на
предходната календарна година като работодател в ЦДГ “Яна Лъскова”-град
Карнобат за утвърждаване график за
ползването от работниците и служителите на платения годишен отпуск за
следващата календарна година,след като същата по това време,а също така и до
07.01.2013 година,не е заемала длъжността “директор” на тази детска градина.В
случая работодателят,т.е.ответната страна е тази,спрямо която тежи задължението
да докаже по безспорен начин,че законосъобразно е упражнила своята
дисциплинарна власт и след правилната преценка на всички събрани доказателства
и данни,изслушване на ищцата или поискване на обяснения от нейна страна,е
достигнала до извода,че именно тя е извършила конкретното нарушение и
действията й представляват виновно неизпълнение на задълженията й по трудовия
договор,поради което й е наложила наказание,съответстващо на тежестта на
извършеното от нея нарушение.Ето защо, съдът прие,че ищцата не може да носи
отговорност от какъвто и да било характер за посоченото по-горе нарушение.
Що се касае до второто
нарушение,посочено в атакуваната заповед за налагане дисциплинарно наказание,а
именно-за това по чл.37в,ал.2 от Наредбата за работното време,почивките и
отпуските,то в тази връзка съдът взе предвид обстоятелството,че ответната
страна,в качеството й на работодател,не е посочила в нарочната си покана до
ищцата за даване обяснения,че иска такива и по упоменатия по-горе текст от тази
наредба.В тази връзка съдът намира за
необходимо да спомене,че по отношение на работодателя съществува задължението
на да мотивира всяка своя заповед, с която налага дисциплинарно наказание на провинил
се работник или служител,като това задължение се отнася до всички видове
дисциплинарни наказания,а именно : "забележка", "предупреждение
за уволнение" и "уволнение".При това мотивирането на заповедта
не означава само изписване на конкретното правно основание за налагане на
дисциплинарното наказание,а така също и цялостното описание на фактическата
обстановка и обстоятелствата,при които е било извършено това дисциплинарно
нарушение.Нещо повече-в заповедта е нужно да бъдат посочени точните ден и час,действията,с които
работникът или служителят е нарушил своите трудови задължения,евентуалните
щети,които са възникнали от тези действия,евентуално оценка на обясненията на
нарушителят,в случай,че е дал такива; преценка на вината му и нейната форма според работодателя -
умисъл или непредпазливост.И това е така,защото наличието на мотиви на заповедта
би дало възможност на работника или служителя да се възползва пълноценно от
своето право на защита пред съда,защото по този начин за него ще съществува яснота в какво се изразява
нарушението, което е извършил според работодателя му. В противен случай
немотивирането на издадената заповед за налагане на дисциплинарно
наказание ще доведе до нейната незаконосъобразност
и следователно-до отмяната на същата на това основание.
Освен това,макар то да няма
решаващо значение,предвид гореизложените съображения,съдът прие,че дори да се
приеме наличието на виновно неизпълнение задълженията по трудовия й договор,то
наложеното на ищцата дисциплинарно наказание “предупреждение за уволнение” не
съответства на тежестта на извършеното от нея нарушение,което отново навежда на
заключението за неговата отмяна.В случая обаче при определяне на дисциплинарното
наказание работодателят не е взел предвид тежестта на
нарушението,обстоятелствата,при които е извършено, както и поведението на
ищцата. Уточнено е, че работодателят е длъжен преди налагане на дисциплинарното
наказание да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му
обяснения и да събере и оцени посочените доказателства.Именно поради
неизпълнението на това задължение на ответната страна съдът,съобразно всички
посочени в закона критерии,достигна до горепосочения свой извод относно несъответствието между тежестта на наложеното
на ищцата наказание и тежестта на
извършеното нарушение.
Всичко посочено по-горе сочи на извода,че
наложеното дисциплинарно наказание на ищцата следва бъде признато за незаконно и отменено.При
това ответната страна следва да бъде осъдена да
заплати направените от нея разноски по делото,както и да заплати
извършените съдебни разноски,респективно-следващите се държавни такси.
Мотивиран от горепосочените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА за незаконно и ОТМЕНЯ
дисциплинарното наказание "предупреждение за уволнение",наложено на Я.Т.Б.,ЕГН-**********,***,със
заповед № РД-84/11.02.2013 година на кмета на Община-град Карнобат.
ОСЪЖДА ОБЩИНА-град Карнобат,със седалище и адрес на
управление : град Карнобат,Област Бургаска,бул.”България” № 12,представлявана
от кмета на същата Г.И.Д.,да заплати на Я.Т.Б.,ЕГН-**********,***,сумата
300.00/три-ста/лева,представляваща направени от същата съдебни разноски по
делото, а на държавата по сметката на Районен съд-град Карнобат- сумата
30/тридесет/лева,представляваща държавна такса,съгласно Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс /ГПК/,във връзка с чл.69 от ГПК,както и държавна такса в размер
на 10.00/десет/лева в случай на служебно издаване изпълнителни листи.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Бургаския окръжен
съд в двуседмичен срок,считано от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :