РЕШЕНИЕ
№ 9
гр. Перник, 07.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР В. БОСНЕШКИ
Членове:МИХАИЛ АЛ. МАЛЧЕВ
МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
при участието на секретаря КАТЯ ХР. СТАНОЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно
гражданско дело № 20211700500149 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 260464 от 16.11.2020г. Районен съд – гр. Перник е отхвърлил
предявения от Б. П. Ж., ЕГН **********, с адрес: ***, против ответника Д. Н. П., ЕГН
**********, с адрес: ***, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, с който се иска да
бъде признато за установено, че ищецът е собственик на реална част с площ 500 кв.м.
от позмелен имот с идентификатор 15504.14.430 по КККР на с. ***, одобрена със
Заповед № РД 18-1168 от 28.05.2018 г., представляваща дворно неурегулирано място с
площ 500 кв.м., при граници: път, Т.П.Б., Р.Г. и имот бивша собственост на ДЗС,
находящ се в „***” на с. ***, общ. ***, и представляващ западната част от дворно
неурегулирано място с площ от 1500 кв.м., при граници: път, Ц.П., Д.А. и Г.Е., на
основание договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран с Нотариален
акт № 125, том IV, дело № 1091/1997 г., като е признал за установено по предявения
от Б. П. Ж., ЕГН **********, с адрес: ***, против ответника Д. Н. П., ЕГН **********,
с адрес: ***, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че ищецът Б. П. Ж., ЕГН
**********, е собственик на реална част с площ 500 кв.м. от позмелен имот с
идентификатор 15504.14.430 по КККР на с. ***, одобрена със Заповед № РД 18-1168 от
28.05.2018 г., при граници на частта: от изток имот № 15504.14.431, от запад и север –
имот № 15504.14.430, заключена между точките А-Б-В-Г и оцветена с жълт цвят на
скицата към заключението на вещите лица, приложена на л. 268 от делото, на
основание давностно владение.
Със същото решение, Пернишкия районен съд е осъдил ответника Д. Н. П., ЕГН
**********, с адрес: ***, да заплати на Б. П. Ж., ЕГН **********, с адрес: ***,
1
сумата 1565,00 лв. /хиляда петстотин шестдесет и пет лева/ – разноски за
производството, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
С въззивни жалби на третото лице-помагач на страната на ответника Община
Перник, представлявана от кмета С.В., и на ответника Д. Н. П., се обжалва
горепосоченото решение № 260464/16.11.2020 г., постановено по гр.д. № 3890/2019 г.
на Районен съд – Перник, в частта, с която е признато за установено по предявения от
Б. П. Ж. против ответника Д. Н. П. евентуален иск, че ищцата Б. П. Ж. е собственик на
реална част с площ 500 кв.м. от поземлен имот с идентификатор 15504.14.430 по КККР
на с. ***, одобрена със Заповед № РД 18-1168 от 28.05.2018 г., при граници на частта:
от изток имот № 15504.14.431, от запад и север – имот № 15504.14.430, заключена
между точките А-Б-В-Г и оцветена с жълт цвят на скицата към заключението на
вещите лица, приложена на л. 268 от делото и неразделна част от решението, на
основание давностно владение.
Ответникът Д. Н. П. обжалва горепосоченото решение и в частта, с която в негова
тежест са възложени направените от ищцата разноски за първоинстанционното
производство.
Решение № 260464/16.11.2020 г., постановено по гр.д. № 3890/2019 г. на Районен
съд – Перник, е влязло в сила като необжалвано в частта, с която е отхвърлен
предявеният от Б. П. Ж., против ответника Д. Н. П., главен иск да бъде признато за
установено, че ищцата е собственик на реална част с площ 500 кв.м. от поземлен имот
с идентификатор 15504.14.430 по КККР на с. ***, одобрена със Заповед № РД 18-1168
от 28.05.2018 г., представляваща дворно неурегулирано място с площ 500 кв.м., при
граници: път, Т.П.Б., Р.Г. и имот бивша собственост на ДЗС, находящ се в „***” на с.
***, общ. ***, и представляващ западната част от дворно неурегулирано място с площ
от 1500 кв.м., при граници: път, Ц.П., Д.А. и Г.Е., на основание договор за покупко-
продажба на недвижим имот, обективиран с Нотариален акт № 125, том IV, дело №
1091/1997 г.
В жалбата на третото лице-помагач на страната на ответника Община Перник,
представлявана от кмета С.В., са изложени съображения за неправилност на
първоинстанционното решение поради постановяването му в противоречие с
материалния закон и съществени процесуални нарушения. Поддържа се, че ищцата
няма законово основание да иска възстановяване на собствеността върху земеделски
земи поради изтичане на сроковете по ЗСПЗЗ за заявяването им. Сочи се, че
процесният имот е извън регулация и статутът му е на държавна собственост, с оглед
на което се твърди, че по отношение на него не може да се осъществява давностно
владение предвид мораториума. Третото лице-помагач на страната на ответника
оспорва извода на районния съд, че процесният имот не е земеделска земя и не е имало
основание да се актува като общинска собственост по реда на чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОС, вр.
чл. 19 ЗСПЗЗ, позовавайки се на извода на вещите лица в заключението по тройната
съдебнотехническа експертиза, че имотът е ливада. С оглед наведените доводи се иска
отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на предявения от ищцата
срещу ответника иск. Претендира се присъждане на направените разноски за
производството.
По наведени във въззивната жалба на ответника Д. Н. П. доводи за недопустимост
и неправилност на решението в обжалваната част се иска неговото обезсилване и
връщане на първоинстанционния съд за произнасяне по предмета на делото,
евентуално отмяна на съдебния акт и отхвърляне на иска. Според ответника
първоинстанционният съд се е произнесъл по непредявен иск, като поддържа, че
обстоятелствената част на исковата молба съдържа твърдения и обосновава правен
интерес от иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР, а не от такъв по чл. 124, ал. 1 ГПК, както го е
квалифицирал ПРС. На следващо място твърди, че индивидуализацията на процесния
имот по искова молба се различава от диспозитива на съдебното решение. Сочи, че
процесният недвижим имот попада в терен извън регулационния план на с. ***, но е
2
заснет в кадастралния план и е с начин на трайно ползване- ливада. Не намира за
убедителни доказателствата, че ищцата е осъществявала давностно владение върху
процесния имот в периода от 1997 г. до 2020 г., като се позовава и на разпоредбата на
чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ за това, че давност не е текла преди приключване на процедурите
за възстановяване на имоти по ЗСПЗЗ. Посочва, че вещите лица са установили, че няма
идентичност между процесния имот с проектен идентификатор 15504.14.432 и имота,
предмет на Нотариален акт № 125, том IV, дело № 1091/18.04.1997 г. и Нотариален акт
№ 93, том I, дело № 255/15.03.1985 г. Счита за валидна сделката, по силата на която е
придобил имота от Община Перник.
Насрещната по въззивните жалби страна- ищцата Б. П. Ж., чрез пълномощника
адв. К.Б., е подала писмени отговори на жалбите в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, с които
ги оспорва като неоснователни и моли същите да бъдат оставени без уважение, като
първоинстанционното решение бъде потвърдено. Претендира разноски.
С Определение № 345 от 28.04.2021г. Пернишкия окръжен съд е указал на
страните, че предявения иск е с правна квалификация чл. 54 ал. 2 ЗКИР, доколкото
правният интерес от него, съобразно изложеното в исковата молба, е обусловен от
допуснатата непълнота в кадастралната карта, изразяващо се в заснемане на процесния
имот като част от имота на ответника, и се иска нанасяне на имота като самостоятелен
обект - собственост на ищцата.
Въззивните жалби са подадени в срок, от надлежни страни, при наличие на
правен интерес и са допустими.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение, по
реда на чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че обжалваното решение се
явява валидно. Същото е постановено от съдия от Пернишкия районен съд, в рамките
на неговата компетентност и в предвидената от закона форма.
По отношение на релевираните с въззивните жалби възражения, настоящия
съдебен състав съобрази следното:
С обжалваното решение, първоинстанционния съд, приемайки, че е сезиран с
иск по чл. 124 ГПК е отхвърлил главния иск за признаване за установено, че ищцата е
собственик на реална част с площ 500 кв.м. от процесния недвижим имот на основание
договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран с Нотариален акт № 125,
том IV, дело № 1091/1997 г. и е признал за установено по отношение на ответника, че
ищцата Б. П. Ж., ЕГН **********, е собственик на реална част с площ 500 кв.м. от
позмелен имот с идентификатор 15504.14.430 по КККР на с. ***, одобрена със Заповед
№ РД 18-1168 от 28.05.2018 г., при граници на частта: от изток имот № 15504.14.431,
от запад и север – имот № 15504.14.430, заключена между точките А-Б-В-Г и оцветена
с жълт цвят на скицата към заключението на вещите лица, приложена на л. 268 от
делото, на основание давностно владение.
За да постанови атакувания акт, съдът е приел, че с ангажираните в хода на
производството доказателства, ищцата не е доказала, че е придобила правото на
собственост на соченото деривативно основание. Съдът е възприел извода на
изслушаната и приета тричленна съдебно-техническа експертиза, която сочи, че
имотът, описан в Нотариален акт № 125 от 18.04.1997г. не съвпада с процесния имот с
проектен идентификатор 15504.14.432. Съдът е кредитирал показанията на свидетелите
Т.П.Б. и Б.М.Б., поради което и с оглед останалия доказателствен материал, в т. ч. и
заключенията на вещите лица, както по единичната, така и по тричленната експертиза,
3
е приел, че процесния имот е запазил селищния си характер. Приел е, че предвид
липсата на данни имотът да е бил включван в блок на ТКЗС, да е бил обобществяван,
отнеман по реда на чл. 12 от ЗСГ или заявен за въстановяване от бившия собственик по
реда на ЗСПЗЗ, то за него не следва да се прилагат разпоредбите на чл. 5 ал. 2 от
ЗВСВОИН и имотът не е бил реално отнеман от държавата по реда на чл. 12 ал. 2 от
ЗСГ, респ. не е сред тези, които има предвид чл. 5 ал. 2 от ЗВСОНИ и няма пречка да
бъде придобит по давност от трето лице в периода след отмяната на глава първа и
втора от ЗСГ с ДВ бр. 21 от 13.03.1990г., т.е. след 17.03.1990г. Поради това и предвид
обстоятелството, че Община Перник не е имала право да квалифицира процесния имот
като земеделска земя по смисъла на чл. 19 ал. 1 от ЗСПЗЗ, не е било и налице
основанието, посочено в чл. 2 ал. 1 т. 2 от ЗОС за актуването му като общински. От
заключението на вещите лица по изслушаната съдебно-техническа експертиза е
установено, че оградения на място имот съвпада с имот с проектен идентификатор 432,
заключен между точките А-Б-В-Г и оцветен с жълт цвят на скицата, приложена на л.
268, поради което и предвид останалите писмени и гласни доказателства,
първостепенния съд е приел, че ищцата е придобила правото на собственост върху
процесната реална част чрез непрекъснато 10-годишно давностно владение.
Тук следва да се посочи, че съдът е длъжен сам да определи правното основание
на иска, въз основа на изложените в исковата молба фактически основания и петитум,
като съдът не е ангажиран да се съобразява с посочената от ищеца правна
квалификация. Дали предявеният положителен установителен иск ще бъде
квалифициран по чл. 54 ал. 2 ЗКИР или по чл. 124 ал. 1 ГПК зависи единствено от
твърденията, с които е обоснован правния интерес. Ако същите са свързани с липсата
или наличието на неточно отразяване на границите на правото на собственост в
кадастралната карта, искът е с правно основание чл. 54 ал. 2 от ЗКИР, а ако правния
интерес е извежда от други твърдения – по чл. 124 ал. 1 ГПК. Следователно, доколкото
в исковата молба и в уточнението към нея са изложени твърдения, които сочат за
наличие на грешка в кадастралната карта и се иска от съда да постанови процесния
недвижим имот да бъде отразен в КККР като самостоятелен обект, собственост на
ищцата, то искът следва да се квалифицира като такъв по чл. 54 ал. 2 от ЗКИР.
На следващо място, съгласно задължителните разяснения по ТР № 8/2014 год.,
прието на 23.02.2016 год. на ОСГК на ВКС с исковете за собственост се защитава
правото на собственост или други вещни права върху определени вещи. Предмет на
вещни права могат да бъдат само самостоятелни вещи, тоест само вещи, които са
разграничени от другите вещи. Когато вещта е поземлен недвижим имот (част от
земната повърхност), границите между отделните имоти са изкуствени, прокарани от
човека съобразно правото на собственост.
Когато непълнотите или грешките на основните данни в кадастралната карта
или кадастралния регистър са свързани със спор за материално право, те се
отстраняват след решаване на спора по съдебен ред съгласно чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР
/първоначална редакция/, аналогична с действащата редакция на чл. 54, ал. 2 ЗКИР
/ДВ, бр. 49 от 2014 г./.
Спорът за материално право, като спор за собствеността на реална част от един
недвижим имот, заснета към съседен имот или цял имот, който не е заснет като
самостоятелен, а е инкорпориран в съседен имот, има правната квалификация на иск
по чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР /първоначална редакция/, идентичен с иска по чл. 54, ал. 2
ЗКИР /ДВ, бр. 49 от 2014 г./, и цели да установи пространственият обхват на правото
на собственост с оглед правилното му отразяване в кадастралната карта при безспорно
4
установена принадлежност на вещното право.
В контекста на изложеното следва, че възражението на въззивния жалбоподател
Д. Н. П. в насока, че разрешаването само на спора за собственост на основание чл. 124,
ал.1 ГПК чрез уважаването на алтернативно предявения иск за собственост води до
процесуална недопустимост на съдебното решение на първата инстанция като
разгледан незаявен иск, не може да бъде споделена (в т. см. Решение № 11/10.04.2020г.
по дело № 1950/2019г. на ВКС, ГК, ІІ Г.О.). Съгласно Тълкувателно решение № 2/2011
от 29.02.2012 г. по тълк. дело № 2/2011 г. на ОСГТК, когато съдът не се е произнесъл
извън определения от страните предмет на делото и извън обхвата на търсената от
ищеца защита (какъвто е и настоящия случай), дадената от съда правна квалификация
на исковата претенция, с която е сезиран обуславя правилността, а не недопустимостта
на решението. В същия смисъл са и решенията на Върховния касационен съд по
уеднаквяване на съдебната практика – напр. решение № 431/20.12.2011 г. по гр.д. №
455/2011 г. на ВКС, ІІІ г.о., в което се приема, че само когато съдът се е произнесъл
извън определения от страните предмет на делото, неправилната правна квалификация
на иска е основание за обезсилване на решението и връщане на делото на
първоинстанционния съд за ново разглеждане. Когато, обаче, съдът се е произнесъл по
заявените от ищеца обстоятелства и искания, както е в случая, но е дал неправилна
правна квалификация на спорното право, той е допуснал нарушение на материалния
закон, което не е основание за обезсилване на решението и връщането му за ново
разглеждане.
При произнасянето по предявен иск за собственост съдът взима предвид всички
факти, настъпили до приключване на съдебното дирене в инстанцията по същество,
които пораждат, изменят или прекратяват правото на собственост. Заснемането на
имотите в кадастралната карта не според границите на правото на собственост няма за
последица промени в правото на собственост. При уважен иск за собственост на
недвижим имот, в диспозитива на съдебния акт следва да се установи правото на
собственост, а когато правният интерес за предявяване на иска произтича от допусната
в кадастралната карта непълнота или грешка - да се посочи и в какво се състои същата.
Изложените по-горе съображения налагат отмяна на обжалваното
първоинстанционно решение в частта, с която е признато за установено по предявения
от Б. П. Ж. против ответника Д. Н. П. евентуален иск, че ищцата Б. П. Ж. е собственик
на реална част с площ 500 кв.м. от поземлен имот с идентификатор 15504.14.430 по
КККР на с. ***, одобрена със Заповед № РД 18-1168 от 28.05.2018 г., при граници на
частта: от изток имот № 15504.14.431, от запад и север – имот № 15504.14.430,
заключена между точките А-Б-В-Г и оцветена с жълт цвят на скицата към
заключението на вещите лица, приложена на л. 268 от делото и неразделна част от
решението, на основание давностно владение и постановяване на съдебен акт по
съществото на спора в рамките на приетата от настоящия съд правна квалификация на
иска. Отмяната на решението в тази му част налага отмяна на решението и в другата
му обжалвана част – тази за разноските.
Настоящия съдебен състав споделя изцяло изводите, до които е достигнал
първоинстанционния съд в частта, относно правото на собственост на ищцата върху
процесния имот, доколкото същите касаят релевантни за спора факти.
Първоинстанционния съд правилно е анализирал поотделно и в съвкупност
ангажираните от страните писмени и гласни доказателства, за да достигне до правния
извод, че ищцата е придобила правото на собственост върху процесната реална част от
процесния недвижим имот. Доказателствата по делото установяват, че процесната част
5
от имота е била част от единствения жилищен имот на П.И.Н. и съответно същата,
както и целия имот, е останал реална собственост на същия, независимо от
обстоятелството, че П. Н. е станал член-кооператор, както установява приетата в
съдебно заседание заявление-декларация от П.И.Н.. След разпореждането с имота,
последният не се е ползвал като земеделска земя, а като жилищен или вилен такъв,
предвид наличните в имота фургон и кладенец. Същевременно е и електроснабден и
водоснабден, т.е. отговаря на критериите за жилищен имот. Поради и това, правилен е
извода на ПРС, че Община Перник не е имала право да квалифицира процесния имот
като земеделска земя по смисъла на чл. 19 ал. 1 от ЗСПЗЗ, респ. не е било и налице
основанието, посочено в чл. 2 ал. 1 т. 2 от ЗОС за актуването му като общински.
Поради това и възраженията на въззивния жалбоподател Община – Перник в тази
насока са неоснователни.
Доколкото, обаче, искът по чл. 54 ал. 2 от ЗКИР има за предмет, както
установяване правото на собственост на ищеца върху спорния имот, така и
установяване на грешното му заснемане в кадастралната карта, то съдът следва да се
занимае и с този въпрос.
В настоящия случай ищцата доказа, че притежава правото на собственост върху
реална част с площ 500 кв.м. от поземлен имот с идентификатор 15504.14.430 по КККР
на с. ***, одобрена със Заповед № РД 18-1168 от 28.05.2018 г., при граници на частта:
от изток имот № 15504.14.431, от запад и север – имот № 15504.14.430, заключена
между точките А-Б-В-Г и оцветена с жълт цвят на скицата към заключението на
вещите лица, приложена на л. 268 от делото. За прецизност следва да се посочи, че при
постановяване на ТР № 8/23.02.2016г. по т. д. № 8/2014г. ОСГК на ВКС, последния е
изходил от виждането, че принцип в гражданския процес е спорното право да се
установява към момента на предявяване на иска, респ. към момента на приключване на
съдебното дирене в инстанцията по същество при условията на чл. 235 ал. 3 ГПК.
Определението, дадено в §1, т. 16 ДР ЗКИР следва да се тълкува не изолирано, а във
връзка с чл. 2 ал. 5 и чл. 51 ЗКИР, в смисъл, че установяването както на спорното
право на собственост, така и на неточното отразяване на обема на това право, по
принцип е към момента на предявяване на иска, респ. на приключване на съдебното
дирене в инстанцията по същество, като се вземат предвид и тези настъпили след
одобряване на кадастралната юридически факти, които имат значение за придобиване,
изменение или погасяване на правото.
Съгласно §5, ал. 1 от ПЗР на ЗКИР, регулационните линии по приложен
дворищнорегулационен план се отразяват в кадастралната карта като имотни граници
на поземления имот. Затова, в производството по иск за собственост, съответно чл. 54
ал. 2 от ЗКИР, подлежи на изследване положението на имота по плановете,
предхождащи одобряването на кадастралната карта, като се съобразява дали има
прилагане на регулацията по тях, което би обусловило трансформиране на
регулационните граници в имотни. От установеното следва да се направи извод дали
има несъответствия между отразеното в одобрената кадастрална карта и действително
притежаваното от ищцата право на собственост. Предмет на доказване ще са всички
последователни регулационни промени, прилагането или неприлагането на
дворищнорегулационните планове, съответно – прекратяване на отчуждителното им
действие, както и всички други факти, водещи до промяна на границите.
От заключението на тричленната съдебно-техническа експертиза се установява, че
сега действащия и в сила кадастрален и регулационен план на с. *** е одобрен със
заповед № 2242 от 04.11.1993г. на Кмета на Община Перник. С тази заповед за пръв
6
път в обхвата на регулационния план е включена и махала „***”, чиято територия е
част от селото. Вещите лица установяват, че процесния имот попада в имот попада в
имот с пл. № *** по кадастралния план и че същия е извън границите на
регулационния план на с. Г. Б..
Вещите лица са посочили още, че след като се съпоставят данните от скицата за
имот № *** по КВС от 07.07.2015 г, /копие от която е приложена към делото на л. 161/,
с тези от скицата за имот с идентификатор 15504.14.430 от 17.07.2019 от КККР
издадена на ответника /л. 41 от досието на делото/ се установява, че по отношение на
имот с № *** има изменение на плана по чл. 19 от ЗСПЗЗ. Промяната се състои в това,
че по КККР имот № *** по КВС е раздробен на три самостоятелни имота с
идентификатори и площи както следва:
имот с идентификатор 15504.14 429 с площ 4570 m2, Вид територия - земеделска,
V кат. Ливада, стар № 014139
имот с идентификатор 15504.14.430 с площ 9139 m2, Вид територия - земеделска,
V кат, ливада, стар № 014139
имот с идентификатор 15504.14.431 с площ 2470 m2, Вид територия - земеделска,
V кат, ливада, стар № 014139.
Имотът, който е бил показан на вещите лица на място от ищеца и свидетелката,
като процесен по настоящото дело, е с площ от 513 m2 и попада и заема част от имот
№ *** по КВС, попада и заема част от имот с идентификатор 15504.14.430 по КККР,
попада и заема част от имот с пл. № *** по кадастралния план на селото. На
приложената по делото комбинирана скица този имот е показан с проектен № ***. В
кадастралния регистър, трите имота с идентификатори 15504.14.429, 15504.14.430 и
15504.14.431 са вписани на името на ответника Д. Н. П..
От обсъжданата съдебно-техническа експертиза се установява, че има допусната
грешка в КВС и тя се състои в това, че в КВС като земеделски земи са включени
дворни места в т.ч. и застроени такива. Вещите лица са уточнили, че по принцип
Картата на възстановената собственост и съответните регистри се отнася и съдържа
информация за земеделски земи и земи и гори от горския фонд. От проучването на
данните от скицата за имот № *** по КВС /л. 161/ и сравняване с кадастралния план и
разположението на имотите на място се установява, че ПИ с пл.№ ***, част от имот пл.
№ *** от кадастралния план, както и процесният имот, с проектен № *** имат
характер на дворни места, но са включени в КВС, като земеделски земи - общинска
собственост. Оказва се, че това нещо е допуснато и при преобразуването на КВС в
кадастрална карта. Вещите лица намират това като грешка или като сериозен пропуск,
допуснат при изработването и одобряването на тези карти. Установява се, че при
наслагване на скиците за имот № *** по КВС, скицата имот с идентификатор
15504.14.430 по КККР и имот пл.№ *** по кадастралния план, в който попада
процесния имот, така както е показан и на място, се установява частично припокриване
на имот с пл.№ ***, а съответно и на процесния имот с проектен № *** и площ от 513
m2 с имота с цитираните по-горе номера по двете карти.
Настоящия съдебен състав кредитира заключението на вещите лица в обсъдената
им част, като не кредитира същата в частта, в която вещите лица са отговорили на
въпрос № 9, поставен в определение от 16.12.2019 г. В отговора си, вещите лица са
посочили, че процесният имот е несравним с имот №*** по КВС и ПИ 15504.14.430 по
КККР, както по форма на контура така и по площ. Посочили са, че процесният имот с
проектен № *** има трапецовидна форма и площ от 513 m2, а контура на другите два е
силно начупен и площ много по голяма. От така направения анализ извода, до който са
7
достигнали е, че освен припокриването на процесния имот, за който претендира ищеца
с част от имота на ответника, обозначен с посочените по горе номера по двете карти,
други признаци за идентичност между двата имота няма. Съдът приема, че двата имота
са несравними, но и това не е било въпрос на изследване. Релевантно е дали
процесната част от имота, собственост на ищцата, попада в имота на ответника,
отразен като самостоятелен такъв.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че в кадастралния план имота на
ищцата е заснет като част от имота на ответника, т.е. същия не е отразен като
самостоятелен недвижим имот, поради което е налице грешка в кадастралния план и
следва на основание чл. 54 ал. 2 от ЗКИР пространствения обхват на правото на
собственост на ищцата да бъде отразен в кадастралната карта, като се признае за
установено, че същата е собственик на реална част с площ 500 кв.м. от позмелен имот с
идентификатор 15504.14.430 по КККР на с. ***, одобрена със Заповед № РД 18-1168 от
28.05.2018 г., при граници на частта: от изток имот № 15504.14.431, от запад и север –
имот № 15504.14.430, заключена между точките А-Б-В-Г и оцветена с жълт цвят на
скицата към заключението на вещите лица, приложена на л. 268 от делото, неправилно
заснет в кадастралната карта като част от имота на ответника.
По отговорността за разноски:
С оглед спецификата на производството и предвид постановения правен
резултат, съдът намира, че на въззивните жалбоподатели разноски във въззивната
инстанция не се дължат, респ. не следва да им се присъждат. Доколкото, обаче,
разноски се претендират и от въззиваемата Б. П. Ж. и с оглед постановения правен
резултат, то следва да й бъдат присъдени направените в двете производства –
настоящото и пред първата инстанция, разноски. Същата претендира и е доказалата
разноски в размер на 1565,00 лева в първата инстанция и 605,00 лева – във въззивното
производство, които следва да й бъдат присъдени.
Мотивиран от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260464 от 16.11.2020г. Районен съд – гр. Перник в
частта, в която е признато за установено по предявения от Б. П. Ж., ЕГН **********, с
адрес: ***, против ответника Д. Н. П., ЕГН **********, с адрес: ***, иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че ищецът Б. П. Ж., ЕГН **********, е собственик на
реална част с площ 500 кв.м. от позмелен имот с идентификатор 15504.14.430 по КККР
на с. ***, одобрена със Заповед № РД 18-1168 от 28.05.2018 г., при граници на частта:
от изток имот № 15504.14.431, от запад и север – имот № 15504.14.430, заключена
между точките А-Б-В-Г и оцветена с жълт цвят на скицата към заключението на
вещите лица, приложена на л. 268 от делото, на основание давностно владение, както
и в частта, в която ответника Д. Н. П., ЕГН **********, с адрес: ***, е осъден да
заплати на Б. П. Ж., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 1565,00 лв. /хиляда
петстотин шестдесет и пет лева/ – разноски, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правна квалификация чл. 54, ал.2
ЗКИР, предявен от Б. П. Ж., ЕГН **********, с адрес: *** срещу Д. Н. П., ЕГН
**********, с адрес: ***, че Б. П. Ж., ЕГН ********** е собственик на основание
давностно владение на реална част с площ 500 кв.м. от поземлен имот с
идентификатор 15504.14.430 по КККР на с. ***, одобрена със Заповед № РД 18-1168 от
28.05.2018 г., при граници на частта: от изток имот № 15504.14.431, от запад и север –
8
имот № 15504.14.430, заключена между точките А-Б-В-Г и оцветена с жълт цвят на
скицата към заключението на вещите лица( приложена на л. 268 от делото),
приподписана от съда и съставляваща неразделна част от настоящото решение, като
при изработването на КККР на с. ***, одобрени със Заповед РД-18-1168/28.05.2018г.
на изпълнителен директор на АГКК тази реална част погрешно е заснета като част от
поземлен имот с идентификатор 15504.14.430 по КККР на с. ***, одобрена със заповед
№ РД – 18-1168 от 28.05.2018г.
ОСЪЖДА Д. Н. П., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на Б. П. Ж.,
ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 1565,00 лева, представляваща разноски,
направени в първоинстанционното производство и сумата от 605,00 лева – разноски
във въззивното производство.
Комбинирана скица, изготвена от вещите лица (л. 268 от първоинстанционното
дело) съставлява неразделна част от настоящото решение.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето-лице помагач на страната
на ответника – Община Перник.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
връчването му на страните, при условията на чл. 280 от ГПК, пред Върховния
касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9