Р Е Ш Е Н
И Е
№ 279 18.12.2020г. град Кюстендил
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Кюстендилският
административен съд
на шестнадесети декември две хиляди и двадесета
година
в открито съдебно заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
1.МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
2.АСЯ СТОИМЕНОВА
с участието на секретаря Светла
Кърлова
и в присъствието на прокурор Йордан Георгиев
от КОП
като
разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова
касационно
административнонаказателно дело № 253 по описа за 2020г.
и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.211 от АПК във вр. с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН.
А.А.М.,
ЕГН ********** *** обжалва решението по а.н.д.№473/2020г. на РС – Дупница.
Релевира касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Нарушението на
закона поради неправилното му прилагане свързва с липса на качеството субект на
нарушението във вр. с регламентацията по чл.11 и чл.15, ал.3 от Наредба
№11/03.07.2011г. на МРРБ и отсъствието на водачите в текста на чл.26, ал.2, т.1
от ЗП; отсъствие на субективната страна, т.к. не е доказано знание, че превозва
тежък товар без разрешение; неяснота как е установена липсата на издадено
разрешение; необективност на измерването поради липса на заявление за
периодична проверка на средствата за измерване и знак – марка за такава и
несправедливост на наложеното наказание в нарушение на чл.27, ал.2 от ЗАНН с
оглед подбудите за извършването му, т.к. деецът полага наемен труд, като
изпълнява разпорежданията на работодателя си и имотното му състояние на
работник. Моли за отмяна на решението и отмяна на НП, евентуално намаляване на
наложената глоба до минималния размер по ЗП.
В
с.з. касаторът не се явява и не се представлява.
В
писмено възражение от 16.10.2020г. пълномощникът на ответната Агенция „Пътна
инфраструктура“ /АПИ/, отдел „Контрол по РПМ“, Дирекция „Анализ на риска и
оперативен контрол“ с адрес за призоваване: гр.София, бул.“Македония/Димитър
Благоев“ № 3 оспорва жалбата като неоснователна.
Представителят
на КОП дава заключение за неоснователност на жалбата, т.к. не са налице
касационните основания за отмяна на решението на районния съд, което намира за
правилно и законосъобразно и моли да бъде потвърдено.
Кюстендилският
административен съд, след запознаване с жалбата и материалите по делото на
районния съд, намира жалбата за допустима като подадена от легитимиран правен
субект с право на обжалване по см. на чл.210, ал.1 от АПК в преклузивния срок
по чл.211, ал.1 от АПК.
Разгледана
по същество, жалбата е частично основателна. Съображенията за това са следните:
Предмет
на въззивно обжалване е НП №6768/19.05.2020г. на началник отдел „Контрол по
РПМ“ в Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ към Агенция „Пътна
инфраструктура“ – гр.София, с което на А.А.М. за нарушение на чл.26, ал.2, т.1,
б.“а“ от ЗП във вр. с чл.37, ал.1, т.1 от Наредба №11/03.07.2001г. за МРРБ за
движение на извънгабаритни и/или тежки ППС на основание чл.53, ал.1, т.2 от ЗП
е наложено административно наказание „глоба” в размер на 2000лв.
От
приетите по делото доказателства съдът е установил от фактическата страна на
спора, че на 28.04.2020г. в 11.45 часа на път АМ Струма, км 53+800 на 1км след
отклонението за гр.Дупница посока гр.София-гр.Благоевград нарушителят е
управлявал и е осъществил движението на съчленено ППС с пет оси – МПС с две оси
марка „Волво“, модел „ФМ“ с рег.№*** и полуремарке с три оси с рег.№Е4760ЕЕ.
При спирането му за проверка от служители на АПИ е установено надвишаване на
нормите на Наредба №11/2001г. за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС,
т.к. при извършените измервания е установено натоварване на задвижващата 2-ра
единична ос на ППС от 11.585т при максимално допустимо такова от 11.500т по
чл.7, ал.1, т.4, б.“а“ от Наредбата и при измерено разстояние между осите от
1.32м, сумата на натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето е 26.405т
при максимално допустимо такова от 24т по чл.7, ал.1, т.3, б.“б“ от Наредбата.
Прието е, че управляваното ППС е тежко по см. на чл.3, т.2 от Наредбата.
Водачът не представил на проверяващите валидно разрешение във вид на
разрешително или квитанция за платени пътни такси.
С
оглед така установените фактически обстоятелства по делото съдът е формирал
правен извод за доказано противоправно деяние от нарушителя. Съдът е посочил,
че се касае за движение на тежко ППС, осъществено от дееца като водач на ППС
без разрешително или квитанция за платени пътни такси, като измерените
показатели на ППС са с годни технически средства. Съдът е приел за
неоснователни възраженията на оспорващия. Според съда, неприложимо се явява
наказанието по чл.177, ал.3, т.1 от ЗДвП поради различния предмет на регулиране
на обществените отношения по ЗП, свързани с ползването и безопасността на
пътната инфраструктура. Съдът е приел законосъобразно определяне на субекта на
отговорността във вр. с правилата на чл.53, ал.1 от ЗП и чл.37, ал.1 от Наредба
№11/2001г. Отречено е нарушение на чл.40, ал.1 от ЗАНН, т.к свидетелят в АУАН е
очевидец на нарушението, в който случай е неприложима хипотезата на чл.40, ал.3
от ЗАНН. Съдът е коментирал наличието на виновно поведение на дееца, т.к.
същият е знаел вида на товара и неговия тонаж, а задълженията му на шофьор са
налагали знание за това дали ППС представлява тежко такова. Съдът е отрекъл
маловажност на случая. По посочените правни доводи съдът е потвърдил НП.
В
пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с
релевираното в жалбата касационно основание съдът намира, че решението на
районния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в
предвидената от закона форма по допустима въззивна жалба. Решението обаче, преценено за съответствие с материалния закон,
е неправилно досежно преценката на съда за размера на наказанието.
Съображенията за това са следните:
Неправилно
касаторът твърди за необективност на измерването.
Страните
не спорят и от материалите по делото на районния съд е видно, че посочените в
НП параметри на ППС досежно натоварването на задвижващата /2-ра/ единична ос на
ППС, разстоянието между осите и сумата на натоварването на тройната ос на
полуремаркето са установени след извършено измерване от проверяващите органи
посредством две технически средства – везна с неавтоматично действие от
посочените в НП тип и фабричен номер и ролетка с посочения в НП
идентификационен номер.
За
везната са приобщени, както следва: 1/Удостоверение за признаване на одобрен
тип средство за измерване №06.07.4603 от 07.07.2006г. със срок на валидност до
20.07.2013г. с приложения, съдържащи описание на типа, технически и
метрологични характеристики, интерфейси, означаване на типа, условията, при
които се признава одобрения тип, допълнителна информация за първоначална проверка
и схеми на местата за поставяне на знаците от метрологичен контрол и
2/Заявление за последваща периодична проверка от 27.03.2008г. с регистрация на
извършените последващи проверки, последната на 23.04.2020г. със срок до
м.04.2021г.
От
посочените официални писмени документи, неоспорени от страните, се установява,
че везната е средство от одобрен тип със срок на валидност към датата на
измерването по см. на чл.30, ал.5 от ЗИ и преминало периодична проверка,
последната от която преди процесното деяние, като нормата на чл.842, ал.4 от
Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол
/обн. ДВ, бр.98/07.11.2003г., изм. и доп./ регламентира подаване на еднократно
заявление. В хода на съдебното производство пред районния съд не е установено
неизпълнение на задължението на контролните органи по чл.44, т.4 от ЗИ да не
използват средството без знаците за одобрен тип, първоначална и последваща
проверка. Измерванията са осъществени от компетентен служител, а резултатите са
обективирани в приложената към АУАН кантарна бележка, която е подписана въз
възражения от водача.
За
ролетката са приобщени, както следва: 1/ЕС декларация за съответствие с
Директива 2014/32/ЕС съгласно Приложение I,
Основни изисквания, Приложение II, Модул D1 и Приложение X, МI-008 „Материални средства за измерване на дължина“ от
производителя и 2/Сертификат за съответствие DIN
50049-2.1 по поръчка от 08.05.2018г. за Клас на точност ЕС II, в съответствие с посочената Директива на ЕС. В Сертификата
е посочено, че продуктите са проследими съгласно стандарта за изпитване с
официалния регистрационен номер: 57002 РТВ 17 и може да се използват като
основа за мониторинг на оборудването за инспекция. Съгласно §5а, т.8 от ПЗР към
Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол,
от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България
към ЕС не подлежат на одобряване на типа материалните мерки за дължина, каквато
се явява процесната ролетка. На основание чл.11, ал.2 и чл.12 от Наредба за
съществените изисквания и оценяване на съответствието на средствата за
измерване /обн. ДВ, бр.23/25.03.2016г., изм. и доп./ ЕС декларацията за
съответствие доказва изпълнение на съществените изисквания към средствата за
измерване. Нормите от наредбите по прилагане на ЗИ не изискват издаване на
свидетелство за калибриране като предпоставка за годност на средството за
измерване. Съгласно чл.44, т.1 от ЗИ лицата, използващи средствата за измерване
са длъжни да осигуряват техническата им изправност и правилна употреба и да ги
използват по предназначение. По делото не е установено нарушаване на
задължението от актосъставителя.
Правилен
е извода на съда за съставомерност на деянието от обективна страна.
Фактическият
състав на санкцията по чл.53, ал.1, т.2 от ЗП във вр. с чл.26, ал.2, т.1, б.“а“
от ЗП предполага движение на извънгабаритно и/или тежко ППС в обхвата на пътя
без разрешение. Касае се за дейности от специалното ползване на пътищата.
Съгласно
СРМПС част I и II и
измерванията на място от контролните органи, движението е осъществено с тежко
ППС по см. на чл.3, т.2 във вр. с чл.7, ал.1, т.3, б.“б“ и т.4, б.“а“ от
Наредба №11/03.07.2001г. за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС /обн.
ДВ, бр.65/24.07.2001г., изм. и доп./, чиято допустима максимална маса е
по-голяма от стойностите по чл.6 във вр. с
чл.3, т.1 от Наредбата. Видът на превозното средство като ППС по чл.3 от
Наредбата го определя като извънгабаритно по дефиницията на §1, т.1 от ДР на
Наредбата. Движението на ППС е осъществено без разрешение /разрешително или
заплатена такса/.
Правилно
е определен субекта на отговорността в лицето на нарушителя в качеството му на
водач на ППС. Същият е физическо лице по см. на чл.53, ал.1 от ЗП и се включва
в обхвата на отговорните лица по чл.37, ал.1 от Наредба №11/2001г., независимо
от отговорността на превозвача или собственика на ППС. Задължението на собственика
на ППС да подаде заявление за издаване на разрешение е различно от задължението
на отговорните лица за движение на ППС с разрешително, субект на което е и
водача.
Правилен
е извода на съда за съставомерност на деянието от субективна страна.
Деецът
е извършил деянието виновно по см. на чл.7 от ЗАНН. Законосъобразни са изводите
на съда за знание на водача относно вида и тонажа на превозвания товар, вида и
тонажа на ППС и липсата на разрешение за движението. Липсата на издадено
разрешение е установено от поведението на водача, т.к същият не е представил
такова разрешение по време на проверката, респ. служителите на АПИ не са
констатирани наличието му по служебен път.
Неправилна
обаче е преценката на съда за справедливост на наложеното наказание. При
определяне размера на глобата АНО е нарушил правилото на чл.27, ал.2 от ЗАНН.
Извършителят е водач на ППС и полага наем труд като шофьор. Същият изпълнява
задълженията си по нареждане от работодателя и няма данни за имотното му
състояние. При това положение наложената глоба от 2000лв. се явява несъразмерно
тежка спрямо личността на дееца при минимален размер от 1000лв. по чл.53, ал.1
от ЗП. Така наложена, глобата не съответства с целите на наказанието по чл.12
от ЗАНН. Продължилото движение на ППС след съставяне на АУАН следва деянието,
поради което не може да служи като отегчаващо вината обстоятелство.
Изложеното
налага на основание чл.221, ал.2, пр.2 от АПК решението на районния съд да се
отмени.
Решавайки
спора по същество по см. на чл.222, ал.1 от АПК, касационният съд ще измени НП,
намалявайки размера на глобата до минималната такава от 1000лв.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №260006/26.08.2020г. по
а.н.д. №473/2020г. на РС - Дупница и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ НП
№6768/19.05.2020г. на началник отдел „Контрол по РПМ“ към Дирекция „Анализ на
риска и оперативен контрол“ към Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр.София, с което на А.А.М. за нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б.“а“
от ЗП във вр. с чл.37, ал.1, т.1 от Наредба №11/03.07.2001г. за МРРБ за
движение на извънгабаритни и/или тежки ППС на основание чл.53, ал.1, т.2 от ЗП
е наложено административно наказание „глоба” в размер на 2000лв., като НАМАЛЯВА размера на глобата на 1000лв.
/хиляда лева/.
Решението
е окончателно.
Решението
да се съобщи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.