РЕШЕНИЕ
№ 213
гр. Враца, 22.06.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на 25.05.2021 г. /двадесет и пети май две хиляди двадесет и
първа година/ в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТАТЯНА КОЦЕВА
ГАЛИНА ГЕРАСИМОВА
при секретаря
МАРГАРИТКА АЛИПИЕВА и в присъствието на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като разгледа
докладваното от съдия ГЕРАСИМОВА КАН
дело № 84 по описа на АдмС – Враца за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл. 208 и сл. АПК, във вр. чл. 63, ал. 1 ЗАНН.
Образувано е по
касационна жалба от „Ц.Е.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от В.Т.Г. – * , против Решение №
260119 от 30.12.2020 г., постановено по АНД № 1004/2020 г. по описа на Районен
съд – Враца. С оспореното решение е потвърдено НП № 27-579-ГК от 29.11.2019
г., издадено от директора на Регионална
инспекция по околната среда и водите - Враца, с което
на касатора на основание чл. 166, т. 3 във вр. с чл. 165, ал. 2 от Закона за опазване
на околната среда /ЗООС/ е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 5 000.00 /пет хиляди/ лева.
В касационната жалба
са релевирани доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на
материалния закон и процесуалните правила при постановяването му, касационни
основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр.
второ от ЗАНН. Иска се отмяна на решението на първата съдебна
инстанция и вместо него да бъде постановено друго, с което наказателното
постановление да се отмени.
Ответникът - РИОСВ -
Враца, чрез процесуалния представител * С., оспорва
касационната жалба като неоснователна. В депозирана писмена защита развива
доводи за правилност на съдебния акт.
Участващият по делото
прокурор от ОП – Враца дава заключение за неоснователност на касационната
жалба.
Административен съд - Враца, в настоящия касационен
състав, след преценка на доказателствата по делото и във връзка с доводите на
страните намира, че касационната жалба е подадена в законоустановения 14-дневен
преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на
касационно обжалване съдебен акт, поради което същата е допустима.
Разгледана по същество е и ОСНОВАТЕЛНА.
Предмет на съдебен
контрол пред Районен съд – Враца е НП № 27-579-ГК
от 29.11.2019 г., издадено от директора на
РИОСВ - Враца, с което на касатора на основание чл.
166, т. 3 във вр. с чл. 165, ал. 2 от ЗООС е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 5 000.00 /пет хиляди/ лева.
При осъществен
контрол за законосъобразност на НП въз основа на представените доказателства,
районният съд е приел, че при реализиране на административно - наказателната
отговорност не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила по
ЗАНН, което да доведе до опорочаване на производството по налагане на
административно наказание. Изложил е мотиви за доказаност на нарушението,
описано в НП и е потвърдил издаденото НП като законосъобразно.
Решението е
неправилно.
По делото няма спор
по отношение на фактите, установени в хода на административнонаказателното
производство.
НП е издадено за
извършено административно нарушение, изразяващо се в неизпълнение на
задължително предписание, в което е определен срок за изпълнение. Съгласно чл.
166, т. 3 от ЗООС, лицата, които не изпълняват предписанията, дадени в
индивидуалните административни актове и констативните протоколи по чл. 155 или 157б, издавани от министъра на околната
среда и водите, директорите на РИОСВ, директорите на басейновите дирекции,
директорите на националните паркове или от упълномощени от тях длъжностни лица,
се наказват с наказанията по чл. 165 от ЗООС – за юридически лица имуществена
санкция от 2000 до 20 000 лв. За да бъде наложена санкция за неизпълнение на
задължително предписание, нарушението следва да представлява несъответствие с
конкретно задължение за действие, т.е. на задълженото лице следва да е
предписано конкретно поведение. Предписанията, давани от държавни органи по
реда на чл. 155 от ЗООС, имат характер на индивидуални административни актове и
подлежат на обжалване по съдебен ред в 14-дневен срок от съобщаването им на лицето,
в тежест на което са постановени.
В настоящия случай,
задължителните предписания, дадени с Констативния протокол, не съдържат
правното основание за издаване на акта. Независимо, че защитата срещу акта
лицата осъществяват въз основа на фактическите твърдения на административния
орган, посочването на правното основание за издаване на предписанието в случая
е от съществено значение за определяне на правните последици за адресата от
акта и за упражняване на правото му на защита.
На следващо място,
представител на санкционираното лице не е присъствал на проверката, осъществена
на 15.08.2019 г., като същевременно липсват данни Констативен протокол № 513-ГК
от 15.08.2019 г. да е връчен на адресата. В цитирания Констативен протокол е
отразено, че се извършва проверка в
с.*** на „Т. А.“ ООД в присъствието на Б.И.Г. – ** . Съгласно обявеното в
Търговския регистър актуално състояние на „Ц.Е.“ ООД и „Т. А. “ ООД, * и на
двете дружества е В.Т. Г.. След като предписанието не е връчено на адресата, то
не е влязло в сила и за касатора не е възникнало
задължение да го изпълни. За да се търси отговорност от лицето за неизпълнение
на даденото предписание, то трябва да е безспорно и категорично доказано, че
неговото съдържание е достигнало своевременно до знанието му, като това трябва
да е направено по начин, който да удостоверява и доказва това.
По
изложените съображения съдът намира, че цитираното предписание не представлява
годно основание по чл. 166, т. 3 от ЗООС за налагане на санкцията по чл. 165
вр. чл. 166, т. 3 от ЗООС.
На следващо място,
касационната инстанция намира, че при реализиране на
административнонаказателната отговорност са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила по ЗАНН, които са довели до опорочаване на производството
по налагане на административно наказание.
Съгласно
чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, наказателното постановление трябва да съдържа
описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата,
при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават. Тези
реквизити трябва да са посочени конкретно и не могат да бъдат извличани по
тълкувателен път. В случая, в НП не са описани в необходимата пълнота
обстоятелствата, касаещи фактическата обстановка, относно вмененото нарушение.
Допуснатото нарушение на административнонаказателната процедура е съществено,
тъй като от една страна е накърнило правото на защита на санкционираното лице,
като е препятствало възможността да разбере за какво конкретно нарушение е
ангажирана неговата отговорност, а от друга страна лишава съда от възможността
да прецени извършено ли е нарушението, правилно ли е квалифицирано и приложена
ли е съответната санкционна норма.
В НП и в
АУАН, въз основа на който е издадено, като място на извършване на нарушението е
посочено РИОСВ – Враца, докато нарушението е установено в с. ***, общ. ***,
където е извършена проверката. За да бъде индивидуализирано нарушението, следва
мястото му на извършване да бъде коректно посочено. В случая,
индивидуализирането на нарушението чрез посочване на място на извършване
седалището на контролния орган води до нарушаване правото на защита на санкционираното
лице, което представлява съществено нарушение на административнопроизводствените
правила и обосновава порочност на издаденото наказателно постановление.
Като не е
установил
тези нарушения в административнонаказателната процедура, водещи и до
материалната незаконосъобразност на НП,
приемайки същото за законосъобразно, въззивният съд е постановил неправилен
съдебен акт, който следва да бъде отменен.
При постановяване на
решението си касационната инстанция следва да се произнесе по съществото на
спора, тъй като не се установи съществено нарушение на процесуалните
правила в производството пред въззивния
съд и не се налага установяване на факти, за които събирането на писмени
доказателства не е достатъчно. Съдът намира, че издаденото НП е незаконосъобразно
по изложените по-горе съображения, поради което следва да бъде отменено.
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд –
Враца
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №
260119 от 30.12.2020 г., постановено по АНД № 1004/2020 г. по описа на Районен
съд – Враца,
с което е потвърдено НП № 27-579-ГК от 29.11.2019 г.,
издадено от директора на РИОСВ - Враца и вместо него ПОСТАНОВИ:
ОТМЕНЯ НП № 27-579-ГК от
29.11.2019 г., издадено от директора на РИОСВ
- Враца, с което на „Ц.Е.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от В.Т.Г., на
основание чл. 166, т. 3 във вр. с чл. 165, ал. 2 от Закона за опазване на
околната среда е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в
размер на 5 000.00 /пет хиляди/ лева.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.