Решение по дело №18112/2018 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 4834
Дата: 11 ноември 2019 г. (в сила от 26 октомври 2021 г.)
Съдия: Камелия Диянова Василева
Дело: 20183110118112
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 декември 2018 г.

Съдържание на акта

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

гр. Варна, 11.11.2019г.

В  ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, XXVс.  в  публично съдебно заседание на  двадесет и трети октомври  две хиляди и деветнадесета   година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ ВАСИЛЕВА

при участието на секретаря Елица Трифонова след като разгледа докладваното от съдията  гр. дело №18112 по описа за 2018 година,   за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен  е  иск  с правно основание  чл.124,ал.1 ГПК от  Т.К.Д. и Д.Н.Т. срещу М.Е.Б., Я.Г.Д., Е.Г.Д. и М.Г.И. за приемане за установено в отношенията между страните, че ответниците не са собственици на Поземлен имот с идентификатор ***с площ от 479 кв.м., находящ се в гр.Варна, с.о. „М.Р., Б.Ч.Д.“ , местност „Лафалу“, при граници : имоти с идентификатори  ***********.

Ищците твърдят, че са придобили правото на собственост върху процесния имот на основание давностно владение, осъществявано непрекъснато, необезпокоявано и спокойно с намерение за своене от преди 1990г. до настоящия момент. Излагат, че имотът бил пустеещо място, което те облагородили, обработили, засадили с плодни дръвчета, лозе и други подобрения. Сочат, че легитимират собствеността си с НА №**, т.II, рег.№**, дело №** на нот. Диана Бейлерян.  При вписване на собствеността им в КК в СГКК постъпило възражение от М. Б. в качеството й на наследник на И.Г. Б., която претендирала права на собственост върху имота на основание приключила в тяхна полза реституционна процедура с решение №524/**. на ПК-Варна и протокол за въвод във владение №951/**. на ПК-Варна. Твърдят, че от момента, в който са завладяли имота до издаване на КНА към тях не били предявявани претенции за собственост или други вещни права от наследниците на И.Б.. 

          В срока по чл.131 ГПК ответникът Я. Б.е депозирал отговор на исковата молба, в който е изложил, че не оспорва иска, тъй като са се разпоредили с имота още през 2005г.

         Останалите ответници не са депозирали отговор.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, съобразно чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

С КНА за собственост върху недвижим имот №**, том II, рег.№**. на нот. №12-Диана Бейлерян, вписан в СВ под №**, том XLI,  вх.рег.№**.  Т.К.Т. е признат за собственик по давностно владение на Поземлен имот с идентификатор **, находящ се в гр.Варна, с.о.“М.Р.“, „Б.ч. – Д.“, мс-т „**“ с площ от 479 кв.м., с номер по предходен план 5174118, при граници : ПИ с идентификатори : ***.

Представено е решение №524/**. на ПК-Варна,с което е признато правото на собственост на наследниците на И.Г. Б.върху Нива в м-ст **; Лозе и Нива в м-ст **.

Съгласно Удостоверение за наследници от 20.03.2019г. наследници на И.Г. Б.са М.Е. Б., Я.Г.  И., Е.Г.Д., М.Г.И..

На 16.10.2014г. М.Г.И. е подала възражение до СГКК и е отправила искане да бъде вписана като наследник на имота.Представила е Протокол за въвод във владение №951/**.  на ПК –Варна, съгласно който наследниците на И.Г. Б.са въведени във владение в имот от 0.470 дка в землището на кв.Виница, община Варна, в м-ст ** от КП Б. Ч. и д., представляващ част от имот №**. 

Представена е разпечатка от Службата по вписванията гр.Варна, в която е отбелязано решение по гр.д. №6968/***. по описа на ВРС, влязло в законна сила на 05.01.**., с което е развален сключения между П.В. Т.   и наследодателите на ответниците М.Г.Д., Е.Г.Д., Я.Г.Д. и М.Е. Б. / К.И. Я. и И.П. Б./ договор за продажба на ПИ с пл.№**- с площ от 757 кв.м. в гр.Варна в м-ст **, КП Б.ч. и д.    

Свидетелят С. А. С. Излага, че познава ищците повече от 50 години. Знае, че те имат имот, като и той самият имал имот на около километър от техния. Имали това место от 1975-76-77 г. Сега като местност се водела Б. Ч., а преди била **.Имотът им бил по-малко от декар. В началото бил един дрънгалак, след това го реголвали с тежка машина, извадили камъните и си направили ограда, а след това с мрежа към пътя. Имало врата, която се заключвала.  В имота имало барака- жилищна сграда, в която имало една стая за живеене. В имота имало ток и вода. Засадили лозето и дръвчета. Това, което било правено в имота било преди повече от 20 години. Т. през лятото бил през цялото време в този имот. Не знае някой да имал претенции към лозето му и не познава ответниците.

Въз основа на гореустановената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи :

                По предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл.124,ал.1 ГПК в тежест на ответниците е  при условията на главно и пълно доказване да установи собственическите си права по отношение на процесния имот.

         Ответниците не взели отношение по иска, не са навели твърдения и основания  за собственост. Представени са решение на ПК и  доказателства за развален договор за покупко-продажба, от които не може да бъде установено, дали постановеното решение касае процесния имот, а и липсват надлежни твърдения, които да бъдат установени посредством с тези доказателства.

От представеното възражение, депозирано от една от ответниците М.И.Г. на 16.10.**. и искането й да бъде вписана като собственик на имота се обосновава извод, че са налице действия, с които правата на ищците се оспорват.   Претенциите на ответниците по повод на подадено пред СГКК възражение не се установяват и доказват в настоящото производство. Напротив установяват се права на ищците с придобивно основание давностно владение.

Предвид всичко изложено  предявеният отрицателен установителен иск се явява основателен и следва да се уважи.   

 По разноските :

         В полза на  ищците следва да се присъдят направените от същите разноски, съгласно представения списък по чл.8 ГПК, които следва да се възложат в тежест на ответниците на основание чл.78,ал.1 ГПК, както следва : 497.48 лева за заплатена държавна такса и 850 лева за заплатено адвокатско възнаграждение.

Воден  от горното, съдът  

 

Р Е Ш И :

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Т.К.Т.,ЕГН: ********** и Д.Н.Т., ЕГН : ********** *** 77, ЧЕ  М.Е.Б., ЕГН: ********** с адрес ***,  Я.Г.Д., ЕГН: ********** с адрес ***, Е.Г.Д., ЕГН: ********** с адрес ***   и М.Г.И., ЕГН: ********** с адрес *** НЕ СА  СОБСТВЕНИЦИ  на  ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***с площ от 479 кв.м., находящ се в гр.Варна, с.о. „М.Р., Б.Ч.Д.“ , местност „**“, при граници : имоти с идентификатори  ***на основание чл.124,ал.1  ГПК.

         ОСЪЖДА М.Е.Б., ЕГН: ********** с адрес ***,  Я.Г.Д., ЕГН: ********** с адрес ***, Е.Г.Д., ЕГН: ********** с адрес ***   и М.Г.И., ЕГН: ********** с адрес *** да заплатят на  Т.К.Т.,ЕГН: ********** и Д.Н.Т., ЕГН : ********** *** 77 сумата от 1347.48 / хиляда триста четиридесет и седем лева и четиридесет и осем  ст./  лева, представляваща направените по делото разноски, на основание чл.78,ал.1 ГПК. 

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от получаването му пред Варненския окръжен съд.                                                                           

                                    

РАЙОНЕН СЪДИЯ: