№ 13111
гр. София, 26.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА Гражданско дело
№ 20221110156481 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на а срещу зк, с която са предявени
осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата в размер на
6545,89 лева (съобразно допуснато изменение на иска по чл. 214 ГПК), представляваща
неплатена част от обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди от увреждане на
имущество, собственост на ищеца – 48 метра еластична мантинела, причинени при ПТП,
настъпило на 26.10.2017 г. на АМ „Хемус“, км. 35+200 с посока гр. Варна по вина на водача
на МПС „Неопан“ с рег. № ,, за който е сключен договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ при ответника, ведно със законната лихва от 18.10.2022 г. до окончателното
изплащане, както и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата в размер на 2741,55 лева
– обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 20.08.2018 г. до
18.10.2022 г.
Ищецът основава претенцията си на твърдения, че на 26.10.2017 г. при движение по
автомагистрала „Хемус“, при км. 35+200, с посока гр. Варна, водачът на МПС „Неоплан“ с
рег. № ,, предизвикал пътнотранспортно произшествие, в резултат на което било увредено
имущество на ищеца - 48 м. еластична мантинела, като поддържа, че стойността на вредите
възлизали на сумата от 8367,72 лева. Твърди, че към датата на ПТП делинквентът – водачът
на МПС „Неоплан“ с рег. № ,, бил застрахована страна по валидна задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество. Сочи, че деликвентът му
заплатил сумата от 1878,83 лева, поради което ответникът останал задължен за остатъка от
стойността на вредите, възлизащ на предявения размер от 6545,89 лева. По така изложените
доводи предявява разглежданите искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника зк, с който
оспорва предявения иск по размер. Поддържа, че във връзка с процесното събитие при
ответника е образувана щета № 0000-1000-00-18-7038, по която след приспадане на
платеното от виновния водач обезщетение, е определено такова в размер на 4558,59 лева.
Счита, че същото представлява действителния размер на вредите. По така изложените
доводи моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
1
За възникване на вземането за обезщетение по иска с правно основание чл. 432, ал. 1
КЗ е необходимо да се установят следните факти: че ответникът е застраховател по
застраховка „Гражданска отговорност“ на МПС, че в срока на действие на договора,
вследствие на противоправното и виновно поведение на водача на застрахованото при
ответника МПС е настъпило застрахователно събитие, което е покрит риск, че са причинени
вреди на собственото на ищеца имущество в твърдения размер, както и причинна връзка
между вредите и настъпилото застрахователно събитие. Установяването на посочените
обстоятелства е в тежест на ищеца, а в тежест на ответника и при доказване на горните
факти е да докаже положителния факт на плащане на обезщетението.
Между страните не се спори, а и събраните доказателства по делото сочат, че на
26.10.2017 г. на АМ „Хемус“, км. 35+200 с посока гр. Варна по вина на водача на МПС
„Неоплан“ с рег. № ,, застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“,
е настъпило ПТП, вследствие на което е увредена 48 метра мантинела, собственост на
ищеца, както и че водачът на МПС „Неоплан“ с рег. № , е изплатил обезщетение на ищеца в
размер на 1878,83 лева. Така посочените обстоятелства са отделени за безспорни и
ненуждаещи се от доказване с доклада по делото, поради което и на основание чл. 153 ГПК
съдът приема осъществяването им за доказано.
Спорният въпрос по делото касае размера на вредите, причинени от застрахованото
при зк моторно превозно средство, респ. в какъв размер е възникнало вземането на ищеца.
Съгласно чл. 499, ал. 2 КЗ при вреди на имущество обезщетението не може да надвиши
действителната стойност на причинената вреда. В чл. 400, ал. 1 КЗ е регламентирано, че за
действителна застрахователна стойност се смята стойността, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество. В разглеждания
случай при определяне на застрахователното обезщетение следва да бъдат съобразени
представените по делото доказателства и приетото по делото и неоспорено от страните
заключение на автотехническата експертиза, което съдът намира обективно и компетентно
изготвено. Съгласно заключението на вещото лице средната пазарна стойност на нанесените
вследствие на процесното ПТП имуществени вреди към момента на настъпването му
възлиза на сумата в размер на 8424,72 лева. Не е налице основание стойността на вредите да
се определя без ДДС, доколкото се касае за облагаема сделка, върху която се начислява
ДДС, поради което е неоснователно и наведеното в този смисъл възражение на ответника (в
този смисъл решение от 22.07.2021 г. по в. гр. д. № 7691/2020 г. по описа на СГС, решение
№ 2324 от 21.04.2020 г. по в.гр. д. № 5859/2019 г., по описа на СГС). Ето защо средната
пазарна стойност на нанесените имуществени вреди на ищеца, в резултата на процесното
ПТП възлиза именно на сумата от 8424,72 лева. От тази сума следва да бъде приспадната
стойността на остатъчните материали, която съгласно заключението на вещото лице е в
размер на 134,40 лева. Съдът намира, че в разглеждания спор следва да се приложи по
аналогия възприетото в съдебната практика относно случаите на тотална щета, съгласно
която застрахователното обезщетение се определя като от действителната стойност на
увреденото имущество към датата на ПТП се приспадане стойността на запазените части
(така и решение от 06.10.2021 г. по в. гр. д. № 12155/2020 г. по описа на СГС, решение №
2324 от 21.04.2020 г. по в.гр. д. № 5859/2019 г., по описа на СГС и др.). Приспадането на
стойността на запазените части при определяне на застрахователно обезщетение за тотална
щета е израз на принципа за недопускане на неоснователно обогатяване, за чието спазване
съдът следи служебно. Действителният размер на щетите следва да се определи като разлика
между стойността на поставянето на нова мантинела и стойността на остатъчните
материали, които биха могли да бъдат реализирани на вторичния пазар. Противното би
довело до неоснователно обогатяване на увреденото лице. При това положение след
приспадане на стойността на остатъчните материали в размер на 134,40 лева от средната
пазарна стойност на щетите към момента на настъпване на застрахователното събитие
(8424,72 лева), размерът на дължимото обезщетение възлиза на сумата в размер на 8 290,32
лева. От тази сума следва да бъде приспадната и платената от делинквента сума от 1878,83
лева. Следователно дължимото от ответника обезщетение възлиза на сумата в размер на
2
6 411,49 лева. Именно до този размер предявеният иск се явява основателен и следва да бъде
уважен, а за разликата до пълния предявен размер от 6545,89 лева – отхвърлен.
По отношение на иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Между страните не се спори, а и от събраните по делото доказателства се установява,
че към 20.08.2018 г. е изтекъл предвиденият в чл. 497 КЗ срок за изплащане на
обезщетението, поради което и върху дължимата главница от 6411,49 лева ответникът
дължи заплащане на обезщетение за забава за периода от 20.08.2018 г. до 18.10.2022 г.
(датата на подаване на исковата молба). Същото определено по реда на чл. 162 ГПК възлиза
на сумата в размер на 2709,07 лева, до който размер предявеният иск се явява основателен и
следва да бъде уважен, а за разликата до пълния предявен размер от 2741,55 лева –
отхвърлен.
По разноските:
Предвид изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да
бъдат присъдени направените от него разноски, като същият претендира такива в общ
размер на 721,50 лева, от които 371,50 лева за платена държавна такса, 250 лева за платен
депозит за вещо лице и 100 лева за юрисконсултско възнаграждение. Същите съразмерно на
уважената част от исковете, възлизат на сумата в общ размер на 708,45 лева.
В полза на ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да бъдат присъдени
претендираните от ответника разноски за платен депозит за вещо лице от 350 лева и за
юрисконсултско възнаграждение - 100 лева, които съразмерно на отхвърлената част от
исковете възлизат на сумата в размер на 8,13 лева.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОСЪЖДА зк, ЕИК ,, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Симеоновско шосе“ № 67А, да заплати на а, с БУЛСТАТ , и седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Македония“ № 3, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ сумата в
размер на 6411,49 лева, представляваща неплатена част от обезщетение за претърпени от
ищеца имуществени вреди от увреждане на имущество, собственост на ищеца – 48 метра
еластична мантинела, причинени при ПТП, настъпило на 26.10.2017 г. на АМ „Хемус“, км.
35+200 с посока гр. Варна по вина на водача на МПС „Неопан“ с рег. № ,, за който е
сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника, ведно със
законната лихва от 18.10.2022 г. до окончателното изплащане, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
сумата в размер на 2709,07 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва за
периода от 20.08.2018 г. до 18.10.2022 г., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в
размер на 708,45 лева – разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за
разликата над уважения размер от 6411,49 лева до пълния предявен размер от 6545,89 лева,
както и иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над уважения размер от 2709,07 лева до
пълния предявен размер от 2741,55 лева.
ОСЪЖДА а, с ЕИК , и адрес гр. София, бул. „Македония“ № 3, да заплати на зк, ЕИК
,, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 8,13 лева – разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3