№ 778
гр. Плевен , 07.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито
заседание на седми юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Цветелина М. Янкулова
Стоянова
Членове:Рени В. Георгиева
Емилия Ат. Кунчева
като разгледа докладваното от Цветелина М. Янкулова Стоянова Въззивно
частно гражданско дело № 20214400500355 по описа за 2021 година
Производство по чл.274,ал.1,т.2 във вр.чл.248,ал.3 от ГПК.
Делото е образувано на основание частна жалба, подадена от адв.П.К. от
САК в качеството на пълномощник на СТ. ЕВГ. Т. – ответник по гр.д.№1882/2020г. по
описа на Плевенски районен съд, Гражданско отделение, срещу постановеното по делото от
ХІІІ-ти гр.с-в Определение №260599/09.03.2020г., с което е оставена без уважение молба
по чл.248 от ГПК, подадена от същата страна.
В частната жалба се твърди, че обжалваното определение е неправилно
и се прави искане да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъдат
присъдени на частния жалбоподател претендираните разноски за исковото и заповедното
производство. Изтъква се, че адв. К. е изготвила и подала отговор на исковата молба, молба
от 21.10.2020г. и въззивна жалба срещу постановеното решение.
Препис от частната жалба е връчена на ответника - ЗК“***“-АД, ЕИК-
***, със седалище и адрес на управление в гр.София, бул.“***“№***. В предоставения срок
е постъпил писмен отговор, подаден чрез процесуалния представител юрк. СВ. Л., в който
се изразява становище за неоснователност на частната жалба и се предлага да бъде
потвърдено обжалваното определение. Изтъква се, че претенцията за заплащане на разноски
за адвокатско възнаграждение е неоснователна, тъй като адв. П.К. не е осъществила
процесуално представителство по делото.
Плевенският окръжен съд, Гражданско отделение, ІV-ти гр. възз. състав,
като провери обжалваното определение с оглед изложените оплаквания от частния
1
жалбоподател, приема следното:
Частната жалба е ДОПУСТИМА, като подадено в срок, от надлежна
страна, при наличие на правен интерес, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване.
Разгледана по същество е и частично ОСНОВАТЕЛНА.
От данните, съдържащи се в първоинстанционно гражданско дело
№1882/2020г. по описа на Плевенски районен съд, Гражданско отделение, се установява
следното:
Исковото производство е образувано на основание предявени по реда на
чл.422 от ГПК от ищеца ЗК“***“-АД(понастоящем ответник по частната жалба) против
ответника СТ. ЕВГ. Т. от гр.Плевен, ул.“***“№34,вх.“А“,ап.9 ( понастоящем частен
жалбоподател), два броя обективно съединени искове за парични вземания с обща цена
7870.42лв. ( от които 6033.43лв.- главница и 1836.99лв.- лихва), за установяване
съществуване на вземане, за което по ч.гр.д.№494/2020г. по описа на ПлРС, ГО, е издадена
Заповед за изпълнение №268/31.01.2020г. по чл.410 от ГПК.
Препис от исковата молба и приложенията към нея, са изпратени на
ответника. По делото е постъпил писмен отговор на исковата молба, подаден от ответника,
чрез пълномощника адв. П.К. от САК, изпратен по пощата с п.к. от 17.09.2020г.,
регистриран с Вх. рег. № 262261 / 21. 09. 2020г.(л.32 и сл. от първоинстанцонното дело) Към
отговора са приложени писмени доказателства, адвокатско пълномощно и договор за правна
помощ.(л.51) С Определение от 23.09.2020г., делото е насрочено за разглеждане в открито
съдебно заседание на 22.10. 2020г. от 9.30ч. По делото е постъпила молба, регистрирана с
Вх.№264987/21.10.2020г., подадена от адв. П.К. като пълномощник на ответника, в която се
изразява съгласие делото да се гледа в отсъствието на страната, дава се становище по
доказателствата и по същество на спора, претендират се разноски за адвокатско
възнаграждение. Към молбата е представен списък на разноски по чл.80 от ГПК и
удостоверения за регистрация по ЗДДС.(л.62-л.66). Насроченото о.с.з. е проведено на
22.10.2020г. и делото е обявено за решаване. (л.59). С молба, подадена на 26.10.2020г.
(т.е.след проведеното о.с.з.), регистрирана с Вх.№265467/28.10.2020г.), ищецът, чрез
пълномощника юрк. СВ. Л. е заявил оттегляне на иска на основание чл.232 от ГПК.(л.72).
С Определение №260800, без поставена дата, първоинстанционният съд е
прекратил производството по гр.д.№1882/2020г. по описа на Плевенски районен съд. С
последващо Определение №260131/14.01.2021г. е обезсилил на основание чл.415,ал.2 от
ГПК, Заповед за изпълнение на парично задължение №268/31.01.2020г. по ч.гр.д.
№494/2020г. по описа на ПлРС. И двете определения не са обжалвани и са влезли в сила.
С Молба, подадена в срока за обжалване, изпратена по пощата с п.к. от
04.02.2021г., регистрирана с Вх.№261961/08.02.2021г, ответникът, чрез пълномощника
2
адв.П.К. е поискал на основание чл.248 от ГПК, изменение на определението в частта за
разноските, като й се присъдят разноски за исковото и заповедно производство.(л.88)
Препис от молбата е връчена на насрещната страна – ЗК“***“-АД. По
делото е постъпил писмен отговор, регистриран с вх.№263048/04.03.2021г., в който се
изразява становище за неоснователност на молбата за разноските. Изтъква се, че адв.П.К.
не е осъществила процесуално представителство и се предлага да бъде съобразена
разпоредбата на чл.9 от Наредба №4/2001г на ВАдС.
Плевенският районен съд, ХІІІ-ти гр.с-в е постановил обжалваното
Определение №260599/09.03.2020г., с което е отхвърлил молбата като неоснователна. За да
постанови този резултат е приел, че няма данни за извършени процесуални действия от
пълномощник в заповедното производство, а в исковото производство адв. К. не е
осъществила процесуално представителство.
Въззивният съд приема, че обжалваното определение е ВАЛИДНО,
ДОПУСТИМО и частично ПРАВИЛНО.
Съгласно чл.78,ал.4 от ГПК, ответникът има право на разноски и при
прекратяване на делото. При положение, че исковото производство по гр.д.№1882/2020г. е
прекратено поради оттегляне на иска от страна на ищеца, а заповедта за изпълнение по
ч.гр.д.№494/2020г. е обезсилена, ответникът С.Т. има право да му бъдат присъдени
направените от него разноски исковото и за заповедното производство. Чрез адв. П.К.,
същият е направил искане за присъждане на разноски с отговора на исковата молба и с
молбата от 21.10.2020г., предшестваща откритото съдебно заседание, проведено на
22.10.2020г.
Въззивният съд намира, че частният жалбоподател, като длъжник в
заповедното производство, не е представил доказателства за направени от него разноски по
приложеното ч.гр.д.№494/2020г. по описа на ПлРС., по което е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК. В това производство същият лично е подал възражение по
чл.414,ал.1 от ГПК. Няма данни за процесуални действия, които да са извършени чрез
пълномощник – адвокат. Няма данни и за извършени други разходи по производството
като заплащане на такси, депозити и др. Поради това няма основание същият да
претендира разноски за заповедното производство, тъй като такива не са направени и
доказани. В частта, в която е отказано допълване на прекратителното определение относно
разноските за заповедното производство, обжалваното определение е правилно и следва да
бъде потвърдено.
Не така стои въпросът с разноските за исковото производство. – Както
беше посочено по-горе, с отговора на исковата молба е представен договор за правна помощ
и съдействие, сключен между ответника СТ. ЕВГ. Т. и адв. П.К. от САК, в който е
3
инкорпопирана и разписка за заплатено в брой адвокатско възнаграждение от 1200.00лв. (
хиляда и двеста лв.). Изплатеното адвокатско възнаграждение представлява разноски за
страната, което съгласно чл.78 от ГПК подлежи на присъждане с оглед изхода на делото.
При положение, че искът е оттеглен и исковото производство е прекратено, ответникът на
основание чл.78,ал.4 от ГПК следва да получи всички направени от него разноски до
прекратяване на производството. В случая се претендират разноски в размер 1200.00лв. с
ДДС – адвокатско възнаграждение, за заплащането на което е представена разписка,
инкорпорирана в представения договор за правна помощ и съдействие.(л.51)
Въззивният съд намира за неоснователно възражението на ищеца(
понастоящем ответник по частната жалба) за прекомерност на заплатеното от ответника
адвокатско възнаграждение, поради следното:
Както беше посочено, производството по делото е образувано на
основание, предявени по реда на чл.422 от ГПК, два броя обективно съединени
установителни искове за парични вземания с цени съответно 6033.43лв. и 1836.99лв.
Съгласно чл.7,ал.2,т.3 от Наредба №1/2004г. на ВАдС за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, минималното възнаграждение за първия иск е 1033.43лв., а
съгласно чл.7,ал.2,т.2 от същата –минималното адв. възнаграждение за втория иск е
631.67лв. Общо минималното възнаграждение за двата иска е 990.26лв. Тъй като
упълномощеният адвокат П.К. е представила доказателства за регистрация по ЗДДС,
съгласно §2а от Допълнителните разпоредби на Наредбата, минималното възнаграждение се
увеличава с 20%, т.е. със 198.05лв., в резултат на което минималното адвокатско
възнаграждение се изчислява на 1188.31лв. При положение, че се претендират 1200.00лв.,
т.е. с 11.69лв., повече от минимално допустимия размер на адвокатското възнаграждение, не
може да се счита, че адвокатското възнаграждение , заплатено от ответника е прекомерно
по смисъла на чл.78, ал.5 от ГПК.
Пред първата инстанция, пълномощникът на ищеца се е позовал на
разпоредбата на чл.9 от Наредба №182004г. на ВАдС, която предвижда, че за изготвяне на
искова молба и писмен отговор по искова молба, на въззивна жалба и отговор по въззивна
жалба, без процесуално представителство, както и за проучване на гражданско дело и
приподписване на касационна жалба по чл. 284, ал. 2 ГПК, когато не е изготвена от
приподписващия адвокат, възнаграждението е в размер 3/4 от възнаграждението по чл. 7
или 8, но не по-малко от 300 лв.
Въззивният съд намира, че претендираното от ответника като разноски
адвокатско възнаграждение, не следва да се намалява до ¾, поради следното:От
съдържанието на адвокатското пълномощно, намиращо се на л.51 от първоинстанционното
дело, се установява, че адв. П.К. е упълномошена от ответника С.Т. за процесуално
представителство по гр.д.№1882/2020г. по описа на ПлРС. Действително, същата не се е
явила в проведеното открито съдебно заседание на 22.10.2020г. В материалите по делото
4
обаче са обективирани множество процесуални действия, извършени от нея, чрез които е
осъществила процесуална защита на доверителя си – ответника по делото, а именно:
Отговор на исковата молба – л.32 и сл.; Молба от 21.10.2020г.(л.57 и л.62); Въззивна жалба –
(л.79) и сл.; Молба по чл.248(л.88)
Пред вид горните обстоятелства, въззивният съд приема, че не следва да
се намалява размера на адвокатското възнаграждение от 1200.00лв, претендирано от
ответника, поради следното: Преди всичко адвокатските възнаграждения се определят при
свободно договаряне между адвокат и клиент. Не съществува императивно задължение
възнагражденията да са в минимален размер. В случая възнаграждение от 1200.00лв., при
минимално съгласно чл.9 от Наредбата в размер около 900.00лв.( конкретно 891.24лв), не
следва да се счита прекомерно завишено, като се има предвид, че пълномощникът е
изготвил отговор на исковата молба, въззивна жалба и няколко молби. Твърдението на
ищеца, че е оттеглил иска преди първото съдебно заседание е в противоречие с данните по
делото, тъй като заседанието по делото е проведено на 22.10.2020г., а върху молбата за
оттегляне на иска, ищецът е поставил дата 26.10.2020г. и същата е регистрирана във
входящия регистър на ПлРС на 28.10.2020г..
Мотивиран от горното, въззивният съд приема, че обжалваното
определение следва да бъде отменено в частта, която е отхвърлена молбата на ответника по
чл.248 от ГПК за допълване на прекратителното определение в частта относно разноските за
исковото производство и вместо него да бъде постановено друго, с което на основание
чл.248,ал.1 от ГПК се допълни Определение №260800( без дата), като ищецън ЗК“***“-АД-
София бъде осъден да заплати на ответника СТ. ЕВГ. Т. от гр. Плевен, ЕГН-**********,
разноски на основание чл.78,ал.4 от ГПК в размер на 1200.00лв.( адвокатско
възнаграждение)
Съгласно чл.248,ал.3 във вр.чл.280,ал.1 във вр. чл.274,ал.3 от ГПК
настоящето въззивно определение подлежи на касационно обжалване.
По изложените съображения, Плевенският окръжен съд, Гражданско
отделение, ІV-ти граждански въззивен състав на основание чл.278,ал.4 във вр.
чл.248,ал.3 от ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ ОПРЕДЕЛЕНИЕ №260599/09.03.2020г. на Плевенски
районен съд, Гражданско отделение, ХІІІ-ти гр- състав, постановено по гр.д.№1882г. по
описа на същия съд, В ЧАСТТА, която е отхвърлена молбата по чл.248,ал.1 от ГПК,
подадена от адв.П.К. от САК – пълномощник на ответника СТ. ЕВГ. Т. за допълване
на постановеното по делото определение за прекратяване на производството, относно
разноските за исковото производство, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
5
ДОПЪЛВА на основание чл.248,ал.1 от ГПК ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№260800 (без дата), постановено по гр.д.№1882/2020г. по описа на Плевенски районен
съд, Гражданско отделение,КАКТО СЛЕДВА:
ОСЪЖДА ЗК“***“—АД, ЕИК-***, със седалище и адрес на
управление в гр.София, бул.“***“№51Д, ДА ЗАПЛАТИ на СТ. ЕВГ. Т., ЕГН-***, с
регистриран адрес в гр.Плевен, ул.“***“№34,вх.“А“, ап.9 и съдебен адрес в
гр.Казанлък, ул.“***“№6, офис 10, на основание чл.78,ал.4 от ГПК, РАЗНОСКИ в
размер на 1200.00лв.( хиляда и двеста лв.) – адвокатско възнаграждение.
ПОТВЪРЖДАВА ОПРЕДЕЛЕНИЕ №260599/09.03.2020г. на
Плевенски районен съд, Гражданско отделение, ХІІІ-ти гр- състав, постановено по гр.д.
№1882г. по описа на същия съд, В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС на
РБ в 1-седмичен срок от връчването на страните-.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6