Р Е Ш Е Н И Е
№ /11.06.2012г., гр. Варна
Варненският
окръжен съд, VI-ти състав в закрито съдебно
заседание, проведено на 11.06.2012г. в състав:
Председател: Наталия НЕДЕЛЧЕВА
като разгледа докладваното от съдията гр.
дело №2375 по описа за 2008г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 250 ГПК.
Образувано
е по молба вх.№13438/23.04.2012г., на
адв. Б.Г. в качеството и на
процесуален представител на ответниците за допълване на
постановеното решение в следния смисъл: По
отношение разликата над 10 033,54 лв. до 119 890,40 лв., претендирана
като разноски по делото няма произнасяне на съда в диспозитивната част на
решението. По отношение искането за
осъждане на ищеца за заплащане на законната лихва върху главницата, считано от
датата на предявяване на насрещната искова молба до окончателното плащане, /по
отношение на тази сума не е правено изявление за прихващане/, няма произнасяне на съда в
диспозитивната част на решението. По отношение уважената /прихванатата/ част на
насрещните искове, счита, че следва изрично да има произнасяне на съда по
неговата установеност между страните. Моли съдът
да допълни решението си в посочения смисъл.
Ответникът по молбата –Община Варна, чрез своя процесуален
представител излага становище, че искането
за допълване на решение № 612/27.03.2012г. по гр.д. №2375/2008г. на ВОС е само частично
основателно. Искането за допълване на решението по отношение на разликата над
10 033,54 лв. до 119 890,40 лв. за разноски по делото е неоснователно. Съдът
определя дължимите разноски съобразно уважената и отхвърлената част от
исковете. При евентуално изменение на решението от последваща инстанция,
по-горният съд изменя решението и в частта му за разноските независимо дали
първоинстанционния съд е отразил изрично в диспозитива разликата, за която
искането за разноски не се уважава. Ето защо счита, че в тази си част решението
не е непълно. По искането за заплащане на законната лихва върху главницата по
насрещния иск от датата на предявяване на насрещния иск до окончателното
плащане в решението няма непълноти. Двете насрещни вземания се смятат погасени
до размера на по-малкото от тях от деня, в който прихващането е могло да бъде извършено. Единствено решението е непълно и молбата за
допълването му е основателна по отношение на искането за постановяване на
отделен диспозитив по уважения насрещен иск за обезщетение в размера до
76372,85 лв. и за лихва върху тази главница в размер на 4924,73 лв. В тази част
решението е непълно, тъй като Съдът е изложил мотиви за уважаването на тези два
иска и е извършил прихващане с тях, но не се е произнесъл с отделен диспозитив
по отношение на уважената част на насрещния иск.
От своя страна
в молба вх. №15401,
Община Варна е
направила искане за поправка на очевидна фактическа грешка, допусната в същото решение, тъй като счита,
че в диспозтива неправилно е посочена
стойността на целия иск, от който уважения иск представлява частичен иск. Така
вместо 2 649 028 лв. неправилно в диспозитива е записано числото 1 071 680,81
лв. като стойност на иска, от който предявеният иск представлява частичен иск.
В мотивите си - абзац 4-ти от решението, Съдът правилно е изложил, че
предявеният иск на стойност 988 000 лв., представлява частичен иск от цялата
претенция в увеличения размер 2 649 028 лв., представляваща сумата, с която се
е увеличила пазарната стойност на процесния имот
вследствие на извършените в него подобрения. В диспозитива на решението е
допусната техническа грешка при изписването на стойността на цялата претенция -
вместо 2 649 028 лв. е записано 1 071 680,81 лв. Моли да бъде допусната
поправка в посочения смисъл.
За да се произнесе, съдът съобрази
следното:
Искането да бъде допълнено решението с
диспозитив, с който да бъде отхвърлено искането за разликата
над 10 033,54 лв. до 119 890,40 лв., претендирана
като разноски следва да бъде оставено без уважение. Размерът на разноските
съдът определя съобразно уважената част от иска/исковете, и
присъжда такива в размер, определен в мотивите, като не следва да се произнася с диспозитив по отношение на разликата.
Произнасянето за разноските не е част от спорното вземане, а е обусловено от
него, и по
отношение на тях не се формира сила на присъдено нещо.
Съдът не счита, че следва да се произнася с изричен диспозитив по
отношение на /частично/ уважения насрещен иск по чл. 59 ЗЗД. Действително такъв
липса в диспозитива, но правните последици са съобразени, като съдът е извършил
намаление на исковата претенция със сумата, за която е уважил насрещния иск. Неправилно би било да се произнесе с
осъдителен диспозитив, тъй като сумата, която е счетено, че се дължи от ищеца
вече е приспадната от сумата, която са осъдени да заплатят ответниците по уважения иск по чл. 72, ал.1
ЗС. По изложените съображения искането да бъде допълнено решението с отделен
диспозитив по отношение на уважената част на насрещния иск следва да бъде
оставено без уважение.
Доколкото с молбата -насрещен иск
/вх. №49286/29.12.2008./ е направено искане да бъде присъдена претендираната сума, ведно със законната лихва, считано от
датата на предявяване на иска, до окончателното и изплащане, и като съобрази,
че в диспозитива на решението липсва произнасяне в тази насока, счита че в тази
част молбата е основателна и следва да се уважи. След като съдът е изложил мотиви за частичната
основателност на иска, предявен
на осн. чл. 59 ЗЗД, то като основателен следва да бъде уважен и искът по чл.
86 ЗЗД за присъждане на законна лихва върху уважената част от иска в размер на 76 372.85 лв. за периода от датата на депозиране на насрещната искова молба
/29.12.2008г./ до окончателното и
изплащане. Прихващане с тази сума не може да бъде извършено тъй като
към момента на постановяване на решението същата не може да бъде определена по
размер/ т.е. същата е неликвидна/.
Съдът намира за основателна молбата на Община Варна да бъде допусната поправка на
грешката, допусната в диспозитива, като сумата на целия предявен иск следва да се чете 2 649 028 лв. вместо записаното –“
1 071 680,81 лв.”
Водим
от горното, и на осн.
чл. 247 и чл. 250 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ДОПУСКА поправка на ОФГ в диспозитива на
решение №612 по гр. дело №2375/08г. по описа на ВОС, ГО, шести състав,
постановено на 27.03.2012г. както следва: -на страница 19/деветнадест/ от
решението /стр.1201 от делото/, на ред 9-ти от горе на долу след “цялата сума в размер“ ДА СЕ ЧЕТЕ “2 649 028.00 лв.”
вместо изписаното ”1 071680.81лв. “ на осн.
чл. 247, ал.1 ГПК.
ДОПЪЛВА решение №612 по гр. дело №2375/08г.
по описа на ВОС, ГО, шести състав, постановено на 27.03.2012г., на осн. чл. 250 ГПК,
както следва: на стр.20 от решението /стр.1202 от делото/,
след ред 10, на нов ред добавя: ОСЪЖДА Община Варна, представлявана от Кмета
К. Й. да
заплати солидарно на Д.В.В., ЕГН **********, В.В.П., ЕГН **********, Б.Л.Д.,
ЕГН **********, К.П.К., ЕГН **********, Ц.К.В., ЕГН **********, Е.Й.И., ЕГН **********,
А.Г.С., ЕГН **********, законната лихва върху главницата от 76 372.85 лв. представляваща частично
уважен насрещен иск с правно основание чл. 59 ЗЗД /за периода 31.01.2008г. до
29.12.2008г./, считано от датата на предявявана на иска – 29.12.2008г. до
окончателното и изплащане на осн. чл. 86 ЗЗД.
Оставя без
уважение искането на адв. Б. Г., съдържащо се в молба вх.№13438/23.04.2012г., да
бъде допълнено решението с изричен диспозитив
по отношение разликата над 10 033,54 лв. до 119 890,40 лв., претендирана
като разноски по делото
Оставя
без уважение искането на адв. Б. Г., съдържащо
се в молба вх.№13438/23.04.2012г., да бъде допълнено решението с изричен
диспозитив по отношение уважената
/прихванатата/ част на насрещните искове по чл. 59 и чл. 86 ЗЗД.
Решението
подлежи на обжалване в 2 - седмичен срок от уведомяването на страните пред ВАпС.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: