РЕШЕНИЕ

№ ……………….

София, 07.02.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ЧЕТВЪРТИ „В“ ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в открито заседание на тридесети май две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЕЛЕНА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ:

мл. съдия

ЗЛАТКА ЧОЛЕВА

АНДРЕЙ ГЕОРГИЕВ

при участието на секретаря Донка Шулева,

като разгледа докладваното от младши съдия ГЕОРГИЕВ въззивно гражданско дело № 14921 по описа за 2018 година, като взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 271 ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на Е.С.Б. чрез особения ѝ представител адв. В.В. срещу Решение № 492409/20.09.2018 г. по гр. дело № 25115/2016 г. на Софийския районен съд, 66. състав, с което е възстановена запазената част на въззиваемата Д.С.Б.-К. (ищца в първоинстанционното производство), като са намалени с 1/3 дарствените разпореждания, извършени в полза на въззиваемата Е.С.Б. (ищца в първоинстанционното производство) от общия наследодател на страните – С.Д.Б., с договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 119/08.09.2015 г., т. BI, рег. № 1460, дело № 113/2015 г. на нотариус С.П., рег. № 45 при Нотариалната камара; договор за покупко-продажба на недвижим имот № 99/28.12.2005 г, том III, рег. № 5422, дело № 373/2005 г. на нотариус М.Г., рег. № 303 в Нотариалната камара, и договор за дарение, обективиран в нотариален акт № 180/17.12.1997 г., т. 213, дело № 45558/1997 г. на нотариус при нотариалната служба при Софийския районен съд, и е допусната делба на следните недвижими имоти:

– апартамент № 20 с адрес: София, ул. „*********ет. 7, състоящ се от една стая, хол, кухня, баня – клозет, със застроена площ от 57, 76 кв.м. при съседи по нотариален акт: Д.С.Б., М.П.Б.,***, Х.И.Х.и С.Х.Х.и стълбище, заедно с избено помещение № 17 в същата сграда при съседи по нотариален акт: И.К.Л., от две страни – коридор, Д.Б. и М. Б., заедно с 1, 492 % от идеалните части от общите части на сградата и правото на строеж върху държавен имот, при квоти: 1/6 идеална част за въззиваемата Д.С.Б.-К., и 5/6 идеални части за въззивницата Е.С.Б.;

– гараж № 19, намиращ се в подземието на двора на жилищностроителна кооперация (ЖСК) „ВМИ“ с адрес: София, ул. „********, с площ 27 кв.м., при съседи по нотариален акт: на североизток – гараж № 20, на югоизток – коридор на гаражите; на северозапад – ул. „*********“, заедно с прилежащите 4, 44 % идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху държавно място при следните квоти: 1/3 идеална част за въззиваемата Д.С.Б.-К., и 2/3 идеални части за въззивницата Е.С.Б.;

– поземлен имот, намиращ се в село Панчарево, Столична община, вилна зона „Бяла нива“ с идентификатор 55419.6717.1682 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-24/02.03.2012 г. на изп. директор на АГКК, с площ 605 кв.м., при съседи: поземлени имоти с идентификатори: 55419.6717.2954; 55419.6717.772; 55419.6717.741; 55419.6717.1675; 55419.6717.1676, ведно с построената в имота еднофамилна жилищна сграда със застроена площ 64 кв. м. и идентификатор: 55419.6717.1682.1. по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-24/02.03.2012 г. на изп. директор на АГКК, при следните квоти: 1/3 идеална част за въззиваемата Д.С.Б.-К., и 2/3 идеални части за въззивницата Е.С.Б.;

– апартамент № 10, намиращ се в София, ж.к. „********представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор: 68134.1500.2411.1.10 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-27/03.04.2012 г. на изп. директор на АГКК, при съседи: на същия етаж: самосотятелни обекти с идентификатори: 68134.1500.2411.1.11 и 68134.1500.2411.1.9, под обекта: самостоятелен обект с идентификатор: 68134.1500.2411.1.6, и над обекта: самостоятелен обект с идентификатор: 68134.1500.2411.1.14, при следните квоти: 1/4 идеална част за въззиваемата Д.С.Б.-К., и 3/4 идеални части за въззивницата Е.С.Б..

В жалбата се излагат оплаквания за частична недопустимост на първоинстанционното решение, и за неправилност на същото в допустимата част поради необоснованост и противоречие с материалния закон. Твърди се, че съдът не бил сезиран с искане да се произнесе по отмяната на дарствени разпореждания в диспозитива на решението си, поради което решението било недопустимо в частта, с която съдът е отменил частично описаните по-горе три нотариални акта. Съдът бил приложил процесуалния закон различно, като бил се произнесъл с изричен диспозитив по искането за намаляване на запазена част, но не се произнесъл с такъв по инцидентното искане за произнасяне по симулативността на атакуваните от въззиваемата Д.Б.-К. сделки, за което също било поискано произнасяне само в мотивите. Твърди се освен това, че и двете искания не можело да се предявяват от ищеца по иск за делба, тъй като имали характер на възражения. По съществото на спора се излагат изводи за неправилност на извода на първоинстанционния съд, че сключените от починалия общ наследодател на страните по делото С.Б. договори за покупко-продажба от 2005 г. и за прехвърляне на имот срещу издръжка и гледане от 2015 г. били относително симулативни и прикривали дарение. Излагат се като неправилно обосновани по реда на чл. 172 ГПК изводите на първоинстанционния съд за достоверност на показанията на свидетелката С.Б.– майка на въззиваемата Д.Б.-К., тъй като нелогични – не следвало едно лице да обяснява при всяка срещу с бившата си съпруга и майка на първото си дете да ѝ обяснява, че ще обезнаследи именно това дете, а и е нелогично свидетелката да е имала ежедневни срещи с починалия С.Б. като негова бивша съпруга. Сочи се, че обстоятелството, че един договор за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане е сключен няколко месеца преди смъртта на прехвърлителя пък не водело до категоричен извод за симулативност на сделката. намалената продажна цена по договора за продажба от 2005 г. пък не можела пир липса на други доказателства да се приеме за основание за обосноваване на извод за симулация, предвид че сделката била сключена между роднини, а и първоинстанционния съд неправилно бил определил цената на имота съгласно заключението на вещото лице към 2005 г. на 83 745 лева. Освен това въззивницата посочва, че съгласно цитираната от първоинстанционния съд съдебна практика на Върховния касационен съд (ВКС) разкриването на симулация чрез система от косвени доказателства не освобождава страната, твърдяща симулативност, от задължението пълно и главно да докаже действителното намерение на страните по безспорен начин. Липсата на насрещно доказване от страна на ответника по подобен иск не било основание да се изменя доказателствената тежест. Оспорва се и методът на определяне на запазената част, приложен от първоинстанционния съд. Сочи се, че са били оспорени три сделки, които според въззиваемата страна обективират дарствени намерения, поради което същите следвало да бъдат отменяни в съответствие с правилото на чл. 33 ЗН, че първо се намаляват последните дарения, а след това – предходните, до пълното възстановяване на запазената част, освен ако не бъде посочено друго от наследника, срещу който се допуска намалението, а такава възможност не била дадена на въззивницата от първоинстанционния съд. Прави се и възражение, че намалението е следвало да бъде допуснато в пари съгласно правилото на чл. 36 ЗН. Поради това се иска отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на исканията на въззиваемата.

Постъпил е отговор на жалбата от въззиваемата страна – Д.С.Б.-К., с който жалбата се оспорва като неоснователна. Излагат се доводи, че направените искания за прогласяване на нищожност и намаляване на дарения поради накърнена запазена част са допустими в делбения процес на основание чл. 343 ГПК независимо от това коя страна ги прави. Поддържа се, че първоинстанционният съд правилно е направил преценка на събраните доказателства въз основа на преките си впечатления и по вътрешно убеждение, поради което решението му по съществото на спора е правилно. Поддържа се, че на въззивницата Е.Б. не следва да се дава срок за определяне на това кои дарствени разпореждания да се намалят съгласно чл. 34 ЗН, тъй като тя е имала такава възможност в три заседания пред първоинстанционния съд, но не я е упражнила.

В съдебното заседание страните поддържат доводите от въззивната жалба и отговора. Представителят на въззивницата е поискал съдът на първо място да намали дарението на апартамент № 20 и гараж № 12 на ул. „Георги Софийски“, ако прецени, че следва да се намалят поради накърняване на запазена част и трите дарения.

Първоинстанционният съд е приел, че страните по делото са сестри, дъщери на С.Д.Б., починал на 02.01.2016 г., като към датата на смъртта си същият е бил вдовец. Приел е, че с нотариален акт № 119/08.09.2015 г., т. BI, рег. № 1460, дело № 113/2015 г. на нотариус С.П., рег. № 45 при Нотариалната камара починалият С.Б. е прехвърлил на въззивницата Е.Б. (ответница в първоинстанционното производство) срещу задължението да го гледа и издържа, докато е жив, своята 1/2 идеална част от следния недвижим имот: апартамент № 20 с адрес: София, ул. „*********ет. 7, със застроена площ от 57, 76 кв.м, както и гараж № 19, намиращ се в сграда с адрес: София, ул. „********, с площ 27 кв.м. Съдът е приел, че останалата 1/2 идеална част от апартамент № 20 въззивницата Е.Б. е придобила въз основа на покупка, която е извършена в нейна полза с нотариален акт № 179/28.03.1996 г., том XXVIII, нот. дело № 5682/1996 г. на нотариалната служба при Софийския районен съд, като с този акт имотът е продаден общо на въззивницата Е.Б. и починалия ѝ баща С.Б.. Прието е, че гараж № 19 е бил придобит преди прехвърлянето му на въззивницата Е.Б. от починалия С.Б. с нотариален акт № 88/24.01.1994 г., том V, нот. дело № 903/1194 г. Първоинстанционният съд е приел, че е сключен нотариален акт, съдържащ изявления за договор за покупко-продажба № 99/28.12.2005 г, том III, рег. № 5422, дело № 373/2005 г. на нотариус М.Г., рег. № 303 в Нотариалната камара, с който починалият С.Б. е продал на въззивницата Е.Б. ***, вилна зона „Бяла нива“ с площ 605 кв.м., който понастоящем съдът е приел, че има идентификатор 55419.6717.1682, и намиращата се в него едноетажна еднофамилна къща с идентификатор 55419.6717.1682.1 за сумата от 1 825 лева при посочена в нотариалния акт данъчна оценка от 1 824, 90 лева. Съдът е установил, че този поземлен имот е бил придобит от починалия С.Б. по реда на § 4а ЗСПЗЗ, като същият му е бил предоставен по Постановление на Министерския съвет № 21/31.01.1963 г. Установено е още, че с нотариален акт за дарение № 180/17.12.1997 г., т. 213, дело № 45558/1997 г. на нотариус при нотариалната служба при Софийския районен съд, починалият С.Б. е дарил на въззивницата Е.Б. своите 3/4 идеални части от апартамент № 10, намиращ се в София, ж.к. „**********, като съдът е установил, че същият апартамент е бил придобит от С.Б. и починалата му на 14.08.1992 г. съпруга Е.Ф.Д.-Б. – майка на въззивницата Е.Б.. Поради това съдът е приел, че към 16.12.1997 г. въззивницата Е.б. е била собственик на останалата 1/4 идеална част от имота по силата на наследствено правоприемство на основание чл. 5, ал. 1 ЗН. Съдът е установил, като е кредитирал напълно свидетелските показания, събрани по делото, че починалият С.Б. е имал два брака, като вторият е сключил с Е.Д.-Б. през 1979 г. и от него имал втора дъщеря – въззивницата Е.Б., като не поддържал отношения с първата си дъщеря – въззиваемата Д.Б.-К. (ищца в първоинстанционното производство), и нееднократно бил споменавал, че иска да прехвърли всичките си имоти на втората си дъщеря – въззивницата Е.Б.. Съдът е приел по заключение на изслушаната по делото съдебнотехническа експертиза, че към датата на смъртта на С.Б. процесните имоти са имали следните оценки по средни пазарни цени: апартамент № 20 на ул. „Георги ********вх. Б – 83 696 лева; гараж № 19 на същия адрес – 23 953 лева; поземлен имот в с. Панчарево с построената в него сграда – 99 789 лева (средна цена към 2005 г. – 83 745 лева), и апартамент № 10 в ж.к. „********– 80 425 лева. Съдът е приел, че извършените между починалия С.Б. и починалата Е.Б. сделки, обективирани в договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 119/08.09.2015 г., т. BI, рег. № 1460, дело № 113/2015 г. на нотариус С.П., рег. № 45 при Нотариалната камара; договор за покупко-продажба на недвижим имот № 99/28.12.2005 г, том III, рег. № 5422, дело № 373/2005 г. на нотариус М.Г., рег. № 303 в Нотариалната камара, са относително недействителни и волята на прехвърлителя по тях – починалия С.Б., не е била да продаде имотите, а да ги дари. Този извод съдът прави въз основа на това, че договорът, сключен с нотариалния акт от 2015 г. е сключен няколко месеца преди смъртта на С.Б. на 02.01.2016 г., а договорът за продажба по нотариалния акт от 2005 г. е на много ниска цена, като съдът е взел предвид и установените от свидетелите по делото намерения на починалия С.Б. да „осигури“ по-малката си дъщеря чрез имотите, които притежава. Доколкото твърденията за симулация изхождали от наследник на лицето, сключило симулативния договор, съдът приема, че не е необходимо начало на писмено оказване за разкриване на симулацията съгласно изричната разпоредба на чл. 165, ал. 2 ГПК. Поради това първоинстанционният съд е приел, че в действителност с посочените по-горе два договора от 2005 г. и 2015 г., както и с договора по нотариален акт за дарение № 180/17.12.1997 г., т. 213, дело № 45558/1997 г. на нотариус при нотариалната служба при Софийския районен съд, всъщност на въззивницата Е.Б. безвъзмездно са били дарени имоти. Поради това тези разпореждания на наследодателя на въззиваемата Д.Б.-К. може да се атакуват по реда на чл. 30, ал. 1 ЗН във връзка с чл. 28, ал. 1 ЗН. Съдът е приел, че тъй като не се установява починалият С.Б. да е имал други имоти, освен тези – предмет на делото, следва да се приеме, че с последователните си дарствени актове, той всъщност е прехвърлил цялото си имущество, поради което дарствените разпореждания не следва да се намаляват чрез образуване на наследствена маса по реда на чл. 31 ЗН, а директно чрез намаляването им с дробна част от правата, които са били прехвърлени. Съдът е приел, че доколкото починалият С.Б. е оставил две дъщери, то запазената част на всяка от тях е по 1/3 от наследствената маса и поради това е приел, че дарствените разпореждания по всеки от трите договора, сключени с посочените по-горе нотариални актове следва да се намалят с по 1/3 идеална част. Въз основа на това е приел, че искът за делба е основателен, като същата следва да се допусне при следните квоти – за апартамент № 20 на ул. „Георги ********вх. Б е установено, че 1/2 от същия е закупен от въззивницата Е.Б., поради което въззиваемата Д.Б.-К. притежава 1/3 част от другата половина от правото на собственост върху имота, или 1/6 идеална част от целия имот, а въззивницата Е.Б. – 5/6 идеални част; за гараж № 19 на същия адрес се установява прехвърляне изцяло с дарение, поради което въззиваемата Д.Б.-К. притежава 1/3 идеална част от гаража, а 2/3 идеални части са на въззивницата Е.Б.; за поземления имот в с. Панчарево с построената в него сграда се установяват същите квоти, тъй като същият бил изцяло предмет на дарение от 2005 г., а за апартамент № 10 в ж.к. „********се установява, че преди дарението от страна на починалия С.Б. 1/4 идеална част от правото на собственост върху същия е принадлежало на въззивницата Е.Б., поради което въззиваемата Д.Б.-К. има делбена квота, равна на 1/3 част от останалите 3/4 идеални части, или 1/4 идеална част от целия имот, а за въззивницата Е.Б. остава собствеността върху останалите 3/4 идеални части от имота. Поради това е допусната делба при посочените квоти.

При служебната проверка на обжалваното решение за валидност по реда на чл. 269 ГПК настоящият съдебен състав не установява пороци, които биха могли да доведат до нищожност на решението. Решението е постановено по предявен иск при липса на абсолютни и относителни процесуални пречки, поради което същото е допустимо в обжалваната част.

Неоснователни са възраженията във въззивната жалба за недопустимост на първоинстанционното решение в частта му относно изричния диспозитив по отношение на отмяна на разпорежданията на починалия наследодател на страните С.Б., които първоинстанционният съд е приел за дарения. Съгласно чл. 343 ГПК в производството по делба съдът може да разглежда всякакви искания за установяване на преюдициални отношения във връзка с обекти от делбената маса, а също така и искания за намаляване на завещания или дарения поради накърнена запазена част. Нито законът, нито съдебната практика предвиждат ограничения относно това коя от страните в производството може да прави такива възражения, още повече, че е безспорно, че в производството по делба всяка от страните има качеството и на ищец и на ответник с оглед предмета на предявения иск и общността на правата на всички участващи в процеса страни.

По отношение на това, че първоинстанционния съд се е произнесъл с диспозитив по исканията за намаляване на дарствени разпореждания, без това да е изрично поискано от него, следва да се посочи, че правото за намаляване на запазена част по чл. 30, ал. 1 ЗН, когато е предявено в делбено производство, има характер на претенция, по която се формира сила на присъдено нещо, но съгласно правилото на чл. 343 ГПК в делбеното производство може да се предяви от страните и по пътя на възражението. Доколкото обаче по това възражение съдът следва не само да установи случили се факти, а и да извърши преценка относно промяна на правното положение, същото има конститутивен ефект. Тъй като актовете на съда се ползват със задължителна сила само относно посоченото в диспозитива си, то е невъзможно този конститутивен ефект на съдебното решение за намаляване на дарение поради накърнена запазена част да се постигне при произнасяне на съда само в мотивите му. Поради това по подобни искания е задължително произнасяне с диспозитива на съдебното решение. Обратно, искането за констатиране на симулативния характер на един договор има установителен ефект – при уважаването му съдът констатира вече настъпили факти и прави своите изводи относно главния иск (в случая – такъв за делба на наследство) въз основа на тези установявания. Поради това не е необходимо по исканията за установяване на факти и права, които имат обуславящо значение за иска, съдът да се произнася с изричен диспозитив, както това става при исканията с конститутивно действие.

Следователно първоинстанционният съд не е допуснал при постановяване на решението си процесуални нарушения, които да обуславят недопустимост на първоинстанционното решение.

По изложените във въззивната жалба оплаквания за правилност на първоинстанционното решение настоящият съдебен състав намира следното:

Между страните не е спорно, че същите са сестри от два различни брака на починалия на 02.01.2016 г. С.Б., както и не се спори, че от последния в полза на въззивницата Е.Б. са извършени следните прехвърляния на права върху недвижими имоти: договор за прехвърляне на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 119/08.09.2015 г., т. BI, рег. № 1460, дело № 113/2015 г. на нотариус С.П., рег. № 45 при Нотариалната камара относно 1/2 идеална част от апартамент № 20 на ул. „Георги ********вх. Б, и целия гараж № 19 на същия адрес; договор за покупко-продажба на недвижим имот № 99/28.12.2005 г, том III, рег. № 5422, дело № 373/2005 г. на нотариус М.Г., рег. № 303 в Нотариалната камара за продажба на дворно място в с. Панчарево, вилна зона „Бяла нива“ и намираща се в нея сграда за сумата от 1 825 лева, и договор за дарение, обективиран в нотариален акт № 180/17.12.1997 г., т. 213, дело № 45558/1997 г. на нотариус при нотариалната служба при Софийския районен съд за 3/4 идеални части от правото на собственост върху апартамент № 10 в ж.к. „*****“, бл. ********Не се оспорват и определените от вещото лице оценки на имотите към датата на смъртта на С.Б., като се оспорва единствено цената на описаното по-горе дворно място и намиращата се в него къща към датата на продажбата през 2005 г. Относно установяването на посочените факти настоящият съдебен състав не следва да извършва проверка за правилност на първоинстанционното решение, тъй като страните не са направили съответни оплаквания във въззивната жалба и отговора съгласно правилото на чл. 269 ГПК. Поради това настоящият съд приема тези факти за установени.

Спорно между страните е дали извършените от С.Б. на 08.09.2015 г. – прехвърляне на 1/2 идеална част от апартамент № 20 на ул. „Георги ********вх. Б, заедно с целия гараж № 19 на същия адрес и прилежащите им части от сградата и правото на строеж върху земята, както и на 28.12.2005 г. – продажба на дворно място в с. Панчарево с намираща се в него сграда, са симулативни при условията на относителна симулация и прикриват дарение.

Относителна симулация е налице, когато две или повече лица сключват определена правна сделка, но не желаят постигането на изразените в акта (обикновено писмен, тъй като трябва да служи пред трети лица), в който е оформена сделка, а желаят постигане на други последици помежду си. Съгласно чл. 17, ал. 1 ЗЗД в този случай, ако второто, прикритото съглашение между тях, отговаря на изискванията за форма и не противоречи на закона, сделката има последиците на това прикрито съглашение. Нежеланият, но формално изразен в акта по сключване на сделката договор пък е недействителен съгласно чл. 26, ал. 2, предл. последно ЗЗД.

Настоящият съдебен състав намира за основателно оплакването на въззивницата Е.Б. от въззивната ѝ жалба, че при оспорване на сделка, сключена от наследодател на страна в процеса, като се твърди извършване на симулация, е допустимо доказването на действителната воля на страните с косвени доказателства, но само при условие, че тяхната съвкупност води до несъмнен извод, че действителната воля на страните по сделката е била различна от изявената. Поради това настоящият съдебен състав намира, че доказателствената съвкупност по делото не установява, че с посочените две сделки починалият С.Б. е имал намерение да дари сови имоти на дъщеря си – въззивницата Е.Б.. настоящият съдебен състав кредитира показанията на разпитаните от първоинстанционния съд свидетелкиН.П.(показания на лист 83 от първоинстанционното дело) и С.Б.(показания на лист 84 от първоинстанционното дело) по отношение на намерението на починалия С.Б. да осигури втората си дъщеря – въззивницата Е.Б., като ѝ прехвърли свои имоти, доколкото същите са житейски логични с оглед установената последователност на браковете на починалия и писмените доказателства, доказващи извършените от него имуществени разпореждания. Но сам по себе си фактът, че починалият е желаел да прехвърли имущество само на втората си дъщеря, не означава, че той е смятал да постигне това именно чрез дарения.

С оглед на изложеното е нелогичен изводът на първоинстанционния съд, че нотариалният акт от 08.09.2015 г. относно 1/2 идеална част от апартамент № 20 на ул. „******, и целия гараж № 19 на същия адрес, оформен като такъв за прехвърляне на имотите срещу задължение за издръжка и гледане, прикрива дарение, тъй като бил сключен няколко месеца преди смъртта на наследодателя С.Б.. Съдебната практика действително приема, че е недействителен договор за издръжка и гледане, ако е известно, че гледаният е тежко болен и скоро ще почине. По делото обаче не е установено към септември 2015 г. починалият С.Б. да е показвал такива признаци и не са събрани доказателства за причините за неговата смърт на 02.01.2016 г., които могат да имат внезапен генезис – например от травма при злополука или внезапно появило се заболяване. С оглед възприетото от първоинстанционния съд, че за починалия С.Б. се е грижела именно въззивницата Е.Б., следователно, е логично да се приеме, че същият е желаел както да я възнагради за грижите ѝ, така и да си гарантира полагане на такива в бъдеще. Поради това по никакъв начин не може да се изведе липса на мотив за прехвърляне на имотите на починалия на въззивницата именно поради друго негово намерение. По делото не се установява по категоричен начин, че починалият е имал намерение да се разпореди с имотите си чрез дарение, поради което и няма основания да се приеме, че нотариалният акт от 08.09.2015 г. прикрива такава сделка. Следователно изводът на първоинстанционния съд за относителна симулация по този договор е неправилен и първоинстанционното решение следва да се отмени в частта, с която този договор е отменен поради накърняване на запазената част на въззиваемата Д.Б.-К., намалено е извършено с него дарение с 1/3, и е възстановена запазена част на Д.Б.-К., както и е допусната делба на недвижим имот – апартамент № 20, доколкото не се установява съсобственост върху същия.

По отношение на договора за покупко-продажба на поземлен недвижим имот в село Панчарево и построената в него сграда от 28.12.2005 г., то същият би се оказал симулативен и прикриващ действителен договор за продажба, ако по договора не е заплатена цена. В текста на нотариалния акт (на лист 14 – 15 от първоинстанционното дело) обаче е записано, че продавачът С.Б. декларира, че е получил от трето лице с посочен ЕГН. Истинността на това изявление не е била предмет на проверка по делото, като същото не е оборено, и следователно съдът следва да приеме, че не е установено по сделката да не е платена описаната в нея цена. Размерът на цената не може сам по себе си да доведе до извод за симулативност на сделката, а първоинстанционният съд не е съобразил, че същият, макар и значително различаващ се от пазарните цени и почти равен на данъчната оценка на имота, може да бъде обоснован с обстоятелството, че с нотариалния акт от 28.05.2005 г. починалият С.Б. си е запазил правото на ползване върху имота. Следователно купувачът на имота – въззивницата Е.Б., е получавала същия обременен с тежести и това рефлектира върху размера на продажната цена, който е по-нисък от пазарния. Съдът не констатира неправилно установяване на пазарната цена на имота, която според първоинстанционния съд към 2005 г. е била 83 745 лева съгласно експертизата на вещото лице, изслушано по делото (на лист 110 от първоинстанционното дело). Експертизата е приета без възражения от страните в съдебното заседание на 15.05.2018 г., същата е обоснована и логически безпротиворечива, поради което съдът я кредитира напълно, като съдът е възприел цената на поземления имот с построената в него сграда изцяло съгласно изводите на вещото лице.

С оглед на изложеното и по отношение на договора за покупко-продажба на поземлен имот с намираща се в него сграда от 28.12.2005 г. не е установено въз основа на безспорна верига от косвени доказателства, че действителното намерение на починалия наследодател С.Б. е било да дари имота, а не да го продаде на въззивницата Е.Б.. Следователно и за този договор няма основание да се приеме, че е недействителен поради симулация и прикрива дарение. Поради това първоинстанционното решение следва да се отмени и в частта, с която поради накърняване на запазена част е отменен договора, сключен с този нотариален акт, намалено е извършено с него дарение с 1/3, и е възстановена запазена част на Д.Б.-К., както и е допусната делба на позмеления недвижим имот, тъй като не се установява същият да е съсобствен.

При това положение запазена част на Д.Б.-К. следва да се възстанови по реда на чл. 30, ал. 1 ЗН само чрез намаляване на дарението, извършено с нотариален акт № 180/17.12.1997 г., т. 213, дело № 45558/1997 г. на нотариус при нотариалната служба при Софийския районен съд, с който починалият С.Б. дарява на въззивницата Е.Б. 3/4 идеални части от правото на собственост върху апартамент № 10 в ж.к. „*****“, бл. ********Настоящият съдебен състав намира, че са налице предпоставките за извършване на това намаляване, като доколкото делото се води само между наследници по закон на починалия С.Б., не е необходимо установяване на приемане на наследство по опис от която и да е от тях съгласно чл. 30, ал. 2 ЗН. Насотящият съдебен състав намира, че първоинстанционния съд правилно е поределил запазената част на въззиваемата Д.Б.-К. в размер на 1/3 съгласно правилото на чл. 29, ал. 1 ЗН, като при две или повече деца на починалия общата запазена част от наследството е 2/3 и се разпределя поравно между децата, които в случая са две – т.е. всяка от страните има запазена част от по 1/3.

Настоящият съдебен състав намира, че намаляването следва да се извърши само от стойността на направеното дарение, тъй като по делото не е установено към датата на смъртта си починалият С.Б. да е имал друго имущество, с което да не се е разпоредил по възмезден начин, освен предмета на дарението по нотариалния акт от 17.12.1997 г. – 3/4 идеални части от правото на собственост върху апартамент № 10 в ж.к. „*****“, бл. ********Това дарение следва да се отмени за 1/3 част от предмета му, както правилно е направил първоинстанционния съд в решението си, което следва да се потвърди в тази част.

По отношение на иска за делба:

С оглед на установеното по-горе възмездно прехвърляне на имоти от страна на починалия наследодател на страните С.Б. на въззивницата Е.Б., а именно на собствените му идеални части от апартамент № 20 на ул. „******, на целия гараж № 19 на същия адрес, както и на поземления имот в с. Панчарево, вилна зона „Бяла нива“, с построената в същия сграда, като не се установяват основания за недействителност на тези разпореждания, следва да се приеме, че въззивницата Е.Б. е станала едноличен собственик на тези имоти по силата на наследствено правоприемство, а за 1/2 идеална част от апартамент № 20 на ул. ***** ********вх. Б – като купувач на същата част по неоспорения от страните нотариален акт за продажба на недвижим имот № 179/28.03.1996 г., том XXVIII, нот. дело № 5682/1996 г. на нотариалната служба при Софийския районен съд. Следователно не се установява тези имоти да са съсобствени на въззиваемата Д.Б.-К. и поради това искът ѝ за делба следва да се отхвърли.

С оглед обстоятелството, че настоящият съдебен състав потвърждава намаляването на извършеното от С.Б. дарение на 3/4 идеални части от апартамент № 10 в ж.к. „********то за този недвижим имот е установена съсобственост между страните по делото. Въззиваемата Д.Б.-К. след намаляване на дарственото разпореждане притежава 1/3 част от подарените 3/4 идеални части, или има квота в съсобствеността в размер на 1/4 идеална част от имота, а въззивницата Е.Б. – 3/4 идеални части.

Във въззивната жалба обаче е направено оплакване, че съдът следва да приложи правилото на чл. 36, ал. 1 ЗН и да не допусне делба на наследството. Съгласно същата разпоредба, ако стойността на дарения имот, за който е отменено дарение поради накърняване на запазена част и дарственото разпореждане е намалено, надвишава с повече от 1/4 стойността на разполагаемата част, която е можела да бъде дарена, определена по реда на чл. 31 ЗН, т.е. към датата на откриване на наследството, засегнатата от накърняването на запазената част идеална част се връща в наследството, а наследникът, получил имот вследствие на накърняване на запазената част се осъжда да заплати на този, чиято запазена част е накърнена, стойността на съответната идеална част, за която иначе би следвало да се допусне делба. В случая разполагаемата част от имота, която е можело да бъде подарена на въззивницата Е.Б. е 1/4 идеална част от правото на собственост върху същия с цена на тази идеална част според неоспорената оценка на вещото лице, която настоящият съдебен състав приема за установена логично и аргументирано и съгласно допустима методология за определяне на оценка на недвижим имот, поради което я кредитира 20 106, 18 лева (на лист 112 от първоинстанционното дело), т.е. пълната стойност на имота от 80 424, 71 лева надвишава размера на разполагаемата част на починалия С.Б. с 60 318, 53 лева, или с повече от 1/4 от неговата цена, която четвърт се равнява на 20 106, 18 лева и разпоредбата на чл. 36, ал. 1 ЗН е приложима по принцип. Доколкото обаче същата би върнала имота в наследствената маса на починалия С.Б. и тази идеална част би се разделила отново между страните по делото, то би се достигнало до резултат, който противоречи на целите на института на чл. 36 ЗН, а именно – да не се допуска делба при маломерни квоти на един от съделителите в случай на накърнена запазена част. В случая би се стигнало именно до такъв резултат, тъй като връщането на частта на въззиваемата Д.Б.-К. в наследствената маса би довело до това, че същата ще получи наследствен дял от 1/8 от имота и ще следва да заплати другата една осма на сестра си – въззивницата Е.Б.. Очевидно в този случай делбата би довело до още по-голямо разпиляване на собствеността, което не отговаря на целта на производството по делба на наследство съгласно чл. 69, ал. 2 ЗН – получаване на дялове по възможност в натура (в този смисъл е и практиката на ВКС – Решение № 37/04.04.2018 г. по гр. д. № 1836/2017 г., I ГО). Поради това чл. 36, ал. 2 ЗН допуска задържане на имота от задължителен наследник (такъв със запазена част), само ако стойността на имота не надвишава сбора между запазената част на наследника и разполагаемата му част, а в случая това не е така, тъй като, както беше описано по-горе, е накърнена запазената част на другия наследник – въззивницата Д.Б. – К..

Поради това правилно първоинстанционният съд е допуснал делба на апартамент № 10 в София, ж.к .„********между Д.Б.-К. при квота 1/4 идеална част от имота , и Е.Б. – при квота 3/4 идеални части. В тази част първоинстанционното решение също следва да се потвърди.

Относно разноските:

Въпросът за разноските по иска за делба, когато той се уважава, се решава във втората фаза на делбеното производство съгласно чл. 355 ГПК след определяне на дяловете с влязло в сила решение. Поради това по настоящото дело разноски не следва да се присъждат по уважения исков за делба.

По отхвърлените съединени искове за намаляване на дарения поради накърнена запазена част право на разноски има въззивницата Е. Б., която обаче е била защитавана от особен представител и не е направила такива. Съгласно чл. 78, ал. 6 ГПК понеже особеният представител не е заплатил разноски по въззивната жалба, въззиваемата Д.Б. – К. дължи същите на съда, а също и държавна такса по отхвърлените искове. Съгласно чл. 9 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, при отхвърляне на иск за делба държавната такса е в размер на 100 лева. Следователно въззиваемата следва да бъде осъдена да плати за трите отхвърлени иска за делба сумата от 300 лева по сметка на Софийския районен съд и 150 лева – по сметка на Софийския градски съд.

Така мотивиран, Софийският градски съд, четвърти „в“ въззивен състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 492409/20.09.2018 г. по гр. дело № 25115/2016 г. на Софийския районен съд, 66. състав, В ЧАСТТА, с която е възстановена запазената част на Д.С.Б.К., с ЕГН: **********, с адрес: ***, от наследството на С.Д.Б., с ЕГН: **********, починал на 02.01.2016 г., и са намалени с 1/3 (една трета част) дарствените разпореждания, извършени в полза на въззиваемата Е.С.Б., с ЕГН: **********, с адрес: ***0, с договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 119/08.09.2015 г., т. BI, рег. № 1460, дело № 113/2015 г. на нотариус С.П., рег. № 45 при Нотариалната камара; договор за покупко-продажба на недвижим имот № 99/28.12.2005 г, том III, рег. № 5422, дело № 373/2005 г. на нотариус М.Г., рег. № 303 в Нотариалната камара, и е допусната делба между Д.С.Б.К., с ЕГН: **********, с адрес: ***, и Е.С.Б., с ЕГН: **********, с адрес: ***0, на следните недвижими имоти:

– апартамент № 20, находящ се на 7 етаж в жилищна сграда на ул. „********, вх. Б в София, район „Красно село“, състоящ се от една стая, хол, кухня, баня – клозет, със застроена площ от 57, 76 кв.м., при съседи по нотариален акт: Д.С.Б., М.П.Б.,***, Х.И.Х.и С.Х.Х.и стълбище, заедно с избено помещение № 17 в същата сграда при съседи по нотариален акт: И.К.Л., от две страни – коридор, Д.Б. и М. Б., заедно с 1, 492 % от идеалните части от общите части на сградата и правото на строеж върху държавен имот, при следните делбени квоти: 1/6 идеална част за въззиваемата Д.С.Б.-К., и 5/6 идеални части за въззивницата Е.С.Б.;

ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.С.Б.К., с ЕГН: **********, с адрес: ***, срещу Е.С.Б., с ЕГН: **********, с адрес: ***0, иск с правна квалификация чл. 69, ал. 1 ЗН за делба на следните недвижими миот:

– апартамент № 20 с адрес: София, ул. „*********ет. 7, състоящ се от една стая, хол, кухня, баня – клозет, със застроена площ от 57, 76 кв.м. при съседи по нотариален акт: Д.С.Б., М.П.Б.,***, Х.И.Х.и С.Х.Х.и стълбище, заедно с избено помещение № 17 в същата сграда при съседи по нотариален акт: И.К.Л., от две страни – коридор, Д.Б. и М. Б., заедно с 1, 492 % от идеалните части от общите части на сградата и правото на строеж върху държавен имот;

– гараж № 19, намиращ се в подземието на двора на жилищностроителна кооперация (ЖСК) „ВМИ“ с адрес: София, ул. „********, с площ 27 кв.м., при съседи по нотариален акт: на североизток – гараж № 20, на югоизток – коридор на гаражите; на северозапад – ул. „*********“, заедно с прилежащите 4, 44 % идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху държавно място;

– поземлен имот с идентификатор 55419.6717.1682 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-24/02.03.2012 г. на изп. директор на АГКК, намиращ се в село Панчарево, Столична община, вилна зона „Бяла нива“, с площ 605 кв.м., при съседи: поземлени имоти с идентификатори: 55419.6717.2954; 55419.6717.772; 55419.6717.741; 55419.6717.1675; 55419.6717.1676, ведно с построената в имота еднофамилна жилищна сграда със застроена площ 64 кв. м. и идентификатор: 55419.6717.1682.1. по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-24/02.03.2012 г. на изп. директор на АГКК.

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 492409/20.09.2018 г. по гр. дело № 25115/2016 г. на Софийския районен съд, 66. състав, в останалата му обжалвана част.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК Е.С.Б., с ЕГН: **********, с адрес: ***0, да плати по бюджетна сметка на Софийския район съд сумата от 300 лева (триста лева) – държавна такса по отхвърлените искове в първоинстанционното производство.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК Е.С.Б., с ЕГН: **********, с адрес: ***0, да плати по бюджетна сметка на Софийския градски съд сумата от 150 лева (сто и петдесет лева) – държавна такса по отхвърлените искове в първоинстанционното производство.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280, ал. 1 или 2 ГПК в едномесечен срок от получаване на препис от страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

Номер на акта:	1063
Дата:	7 февруари 2020 г. (в сила от 4 януари 2021 г.)
Съдия:	Андрей Красимиров Георгиев

Дело:	20181100514921
Тип на делото:	Въззивно гражданско дело
Дата на образуване:	8 ноември 2018 г.

Решение по дело №14921/2018 на Софийски градски съд

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ