РЕШЕНИЕ
№ 2510
гр. Бургас, 10.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, X СЪСТАВ, в публично заседание на
десети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА
ВЪЛКОВА
при участието на секретаря ИРИНА Т. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА ВЪЛКОВА
Гражданско дело № 20212120104152 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод предявените от ЕТ „АРХИВОЛТА-
ВЕНЦИСЛАВ ИЛИЕВ“ против „НОРДИК ПРОПЪРТИС“ ЕООД евентуално предявени
искове (след направено изменение на иска в първото съдебно заседание чрез добавяне на
ново основание) за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 3 510 лв.,
представляваща неплатено възнаграждение за частично изпълнение на сключен между
страните в периода август-септември 2018 г. устен договор за изработка – за изпълнение на
проучвателни и проектантски дейности за възможността за премахване на надземен
трафопост, намиращ се в ПИ с идентификатор *******, за който е отреден УПИ *****, в кв.
** по плана за регулация на гр. Р***, като функциите му бъдат поети от нов трафопост,
вграден в сграда НКЦ, собственост на „НОРДИК ПРОПЪРТИС“ ЕООД, или за
преместването му в друг поземлен имот в близост до ПИ с идентификатор *******, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от предявяването на исковата молба до
окончателното й изплащане, както и направените разноски по делото. Ищецът твърди, че в
периода август – септември 2018 г. (съгласно направеното уточнение в с.з. на 04.07.2022 г.)
бившият управител на ответното дружество - Н. С. му възложил устно извършването на
проучване за преместване на горепосочения трафопост, като ищецът извършил проучване,
изработване на задание и скица-предложение до Община Русе, в резултат на което кметът на
общината издал Заповед № 1993/28.06.2019 г. за разрешаване изработване на ПУП-ПРЗ,
съгласно скицата-предложение и одобрил заданието за преместване. Ищецът твърди също
така, че за извършената от него работа му се дължи възнаграждение в размер на 3 510 лв.,
уговорено с оферта от 10.07.2019 г., но такова не му било платено, поради което е предявен
главният иск. При условие на евентуалност, а именно ако главният иск бъде отхвърлен,
ищецът е предявил иск за осъждане на ответника да му заплати сумата от 3 510 лв.,
представляваща стойността на спестени от ответното дружество разходи за заплащане на
1
възнаграждение за извършените от ищеца проектантски услуги, с която сума ответникът се е
обогатил неоснователно за сметка на ищеца, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от предявяването на исковата молба до окончателното й изплащане, както и
направените разноски по делото. В съдебно заседание ищецът се явява лично и с
процесуален представител, поддържа исковете, ангажирани са доказателства.
Така предявеният главен иск е с правно основание чл. 266 от ЗЗД, евентуално
предявеният иск е с правно основание чл. 59 от ЗЗД, а акцесорните искове са с правно
основание чл. 86 от ЗЗД, като същите са допустими.
Първоначално по делото са били предявени и искове за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 19 044 лв., представляваща неплатено възнаграждение по
Договор за упражняване на авторски надзор № ****/****** г., дължимо за периода
01.02.2020 г. – 30.07.2020 г., както и сумата от 3 808,80 лв., представляваща дължима
неустойка по същия договор, но с Определение № 2519/10.09.2021 г. производството по тези
искове е прекратено, поради направено от ищеца оттегляне на тези искове, тъй като
претендираните суми са му били платени след завеждане на делото.
Ответното дружество оспорва предявените искове. Твърди, че исковете са
недопустими, тъй като ищецът твърди, че устното възлагане е извършено от Н. С., а не от
ответното дружество, т.е. същото не е пасивно легитимирано да отговаря по исковете. Съдът
намира, че това възражение е неоснователен, тъй като ищецът твърди, че Н. С. е действал в
качеството си на управител и представляваща „НОРДИК ПРОПЪРТИС“ ЕООД, а не в
лично качество, както и че именно ответното дружество се е обогатило за негова сметка. На
следващо място ответникът твърди, че исковете са неоснователни. По отношение на главния
иск твърди, че е неоснователен, тъй като договорът за проектиране следва да бъде сключен
в писмена форма като форма за действителност, а по делото не е спорно, че писмен договор
между страните не е сключван. Твърди също така, че подобен договор и офертата от
15.07.2019 г. не са стигнали до знанието на ответника, нито са утвърждавани, а цитираните
от ищеца лица не са били компетентни да вземат решения вместо управителя на
дружеството. На следващо място твърди, че ако съдът приеме, че е налице валидно сключен
договор между страните, то по него не е налице изпълнение от ищеца, тъй като процесният
трафопост и към момента е в първоначалния си вид и на същото място, а освен това
изпълнението по него е било невъзможно. Заявено е също така, че дори да се приеме, че е
налице частично изпълнение или обективна невъзможност за неизпълнение, процесното
възнаграждение не се дължи, поради това, че не е налице приемане на извършената работа
от страна на ответника, нито се доказа изработеното да е полезно за възложителя. По
отношение на евентуално предявения иск ответникът твърди, че същият е неоснователен,
тъй като липсват доказателства ответникът да се е обогатил от твърдяните от ищеца
действия, размера на обогатяването, както и обедняване на ищеца. Моли се исковете да
бъдат отхвърлени, както и на ответника да бъдат присъдени направените разноски по
делото. Моли се на ищеца да не бъдат присъждани разноски по оттеглените искове, тъй като
ответникът не е дал повод за завеждането им. Заявено е и възражение за прекомерност на
платения от ищеца адвокатски хоН.р. В съдебно заседание се явява процесуален
представител на ответника, който поддържа направените оспорвания на исковете,
ангажирани са доказателства.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните
и разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
По делото са представени електронни писма, от които е видно, че през периода
01.09.2018 г. – 27.02.2020 г. между ищеца и лицата В. Г., Н. Н., М. М., Н. М. и А. М. е била
водена кореспонденция във връзка с предварителни дейности по проучване на възможността
и условията за преместване на процесния трафопост „*****“, а именно: на 01.09.2018 г.
2
ищецът е изпратил имейл до В. Г., към който е приложено становище на арх. И. от
31.08.2018 г. относно реконструкция на съществуващ трафопост в УПИ ****, в кв. *** - гр.
Р**, като в становището е посочено, че същото е адресирано до г-н Н.С.; на 10.07.2019
ищецът е изпратил имейл до Н. Н. с приложено към него ценово предложение относно
извършени до момента предварителни проучвания, както и предстоящи проектантски
работи по ПУП относно предислокацията на трафопост „***“, което също е адресирано до
Н. С. и в което е посочено, че извършените проучвателни дейности и предстоящите
проектантски такива са на обща стойност 4 500 лв. без ДДС; на 26.07.2019 г. е изпратен
имейл от ищеца до Н. Н. с дадени в него обяснения и указания във връзка с писмо, което е
следвало да бъде изпратено от „Нордик Пропъртис“ ЕООД до „ПАРАХОДСТВО
БЪЛГАРСКО РЕЧНО ПЛАВАНЕ“ АД във връзка с преместването на ТП „******“; с имейл
от 27.02.2020 г. ищецът е изпратил на Н.М. ХоН.р-справка за извършена работа до
27.02.2020 г. относно проектиране на ПУП-ПРЗ за имот ***, кв. 72 – гр. Р****, в която е
посочено, че извършената работа е на обща стойност 3 510 лв. с ДДС и представлява 65 % от
оферираната цена от 4 500 лв. без ДДС.
Така представените имейли са оспорени от ответното дружество, като неподписани с
КЕП от ищеца, но по делото не се ангажираха доказателства, че автор на тези документи е
друго лице, а не ищецът. Оспорено е и тяхното получаване от ответното дружество, тъй като
същите са адресирани до трети лица, а не до управителя на дружеството, но съдът намира
това възражение за неоснователно с оглед събрани по делото доказателства във връзка с
организацията на работата в ответното дружество и начина на уведомяване на управителя
му за предприетите от служителите на дружеството действия, които доказателства ще бъдат
обсъдени по-долу в настоящото решение. С оглед на това съдът намира, че така представени
електронни писма следва да бъдат кредитирани.
Видно от партидата на „НОРДИК ПРОПЪРТИС“ ЕООД в Търговския регистър, Н. С.
е едноличен собственик на капитала на това дружество, като той е бил негов управител до
15.10.2018 г. След това до 23.05.2019 г. управители са били И. Г. Р. и Л. Н. С., след
23.05.2019 г. до 30.12.2019 г. управител е била Л. С., а от 30.12.2019 г. до настоящия момент
управители на дружеството са Л. С. и А. С..
Като доказателство по делото е представено копие на нотариално заверено
пълномощно от 06.11.2019 г., с което Л. С. - управител на „Нордик пропъртис“ ЕООД и на
„Еконт експрес“ ООД, е упълномощила Н. М. да представлява двете дружества по всички
въпроси, свързани с недвижимите имоти, управлявани от дружествата.
Представено е и Инвестиционно предложение вх. № 722/29.07.2019 г., отправено от
Л. С. - управител на „Нордик Пропъртис“ ЕООД до „ПАРАХОДСТВО БЪЛГАРСКО
РЕЧНО ПЛАВАНЕ“ АД, относно предислоциране на трафопост „****“, построен в УПИ
*****, в кв. ** - гр. Р***, в което е изразено желание за преместване на трафопоста в ПИ с
идентификатор ******, като е посочено, че „Нордик Пропъртис“ ЕООД разполага с Договор
за изместване на съществуващи съоръжения с „Електроразпределение Север“ АД, както и
има издадена Заповед № РД-01-1993/28.06.2019 г. за одобряване на задание за проектиране
на ПУП-ПРЗ на ПИ с идентификатор *******. Поради това е изискано становище от
„ПАРАХОДСТВО БЪЛГАРСКО РЕЧНО ПЛАВАНЕ“ АД по така направеното предложение,
както и представяне на документ за собственост, ако адресатът на предложението е
собственик на имота. Към инвестиционното предложение са приложени копия на
посочените в него заповед на кмета на Община Русе и договор от 05.02.2019 г., сключен
между „Нордик Пропъртис“ ЕООД и „Електроразпределение Север“ АД, с предмет
изместване на ТП „Балкан“, находящ се в гр. Р***, бул. *********, ПИ с идентификатор
*******.
По делото е представена куриерска пратка на „СПИДИ“ АД, с която ищецът И. е
изпратил на ответното дружество следните изготвени от него документи: писмо изх. №
3
2/12.08.2020 г. от ищеца до Л. С. относно упражнен авторски надзор за обект ******* и за
извършени проектопроучвателни работи по предислоциране на трафопост „****“, две писма
от ищеца до Н. С. - от 26.02.2020 г. и от 30.07.2020 г. ведно със справки към тях, които е
видно, че касаят други отношения между страните, а не процесните, както и хоН.р-справка
за извършена работа до 27.02.2020 г. във връзка с предислокацията на ТП „Балкан“, но
върху пратката е отразено, че получателят е отказал да я получи.
По делото са изискани и представени от Община Русе копия на инвестиционно
предложение от м. септември 2018 г., вх. № 30-5988-7/19.10.2018 г. по описа на Община
Русе, което е подадено от Н. С. в качеството му на управител на „Нордик пропъртис“ ЕООД
и касае предислоциране на трафопост „*****“. Към инвестиционното предложение са
приложени четири нотариални акта за покупко-продажба на недвижими имоти,
удостоверяващи правото на собственост на ответното дружество върху сграда, находяща се
в ПИ с идентификатор ****** по КККР на гр. Р** и върху идеални части от същия
поземлен имот, както и скица – вариант Б за преместване на трафопоста, която носи подписа
на Н. С. и печат на „Нордик пропъртис“ ЕООД и в която е посочено, че автор на графичната
илюстрация е арх. В. И.. Приложени са и фотоснимки, касаещи процесния обект. Самият
ищец е представил и копие на изготвена от него скица – вариант А към същото
инвестиционно предложение.
По делото е изискано и представено от „Електроразпределение Север“ АД копие на
сключен с „Нордик пропъртис“ ЕООД договор от 06.03.2019 г. за изместване на трафопост
„*****“, находящ се в ПИ с идентификатор *****. Видно от постъпилото по делото писмо
на „Електроразпределение Север“ АД от 16.06.2022 г., след сключване на горепосочения
договор не е била стартирана процедура по преместване на съоръжението, т.е. трафопостът
не е бил преместен.
Съгласно изготвената по делото съдебно-оценителна експертиза от вещо лице –
архитект, от представените по делото документи се установява, че ищецът е извършил
предварителни проучвания за реконструкция на вградения в сграда трафопост „****“ и
последващо предложение за предислоциране на трафопоста от сградата, като на база
изработено от арх. И. задание и входирано предложение от бившия управител на „Нордик
пропъртис“ ЕООД Н. С. е била издадена заповед за допускане изработване на ПУП-ПРЗ за
ПИ ***, кв. ** по плана на гр. Р***. Според вещото лице извършените от ищеца действия в
тази връзка са на стойност 2 950 лв. без ДДС (при часова ставка от 50 лв./час). Вещото лице
също така е посочило, че от приложените по делото материали може да се направи извод, че
ищецът е извършил около 70-80 % от архитектурната работа във връзка с изработването на
ПУП, както и че е била извършена работа, цитирана в изготвената от него оферта от
10.07.2019 г. В съдебно заседание вещото лице е заявило, че ищецът е извършил всички
предпроектни проучвания във връзка с процесната работа, както и идейната фаза на проекта,
ако е имало такава. Според вещото лице е възможно предпроектните проучвания да бъдат в
рамките на 59 часа, както е посочил ищецът. Вещото лице е заявило, че архитектурната
работа, проучвателните и предпроектните дейности съставляват 80-90 % от работата по
изготвяне на ПУП, а схемата, която арх. И. изготвил, съставлява 98 % от проекта за ПУП.
По делото са разпитани свидетелите Н. П., Ж. Б. и Р. Д. – по делегация, извършена от
РС-Русе, като са били проведени основен и допълнителен разпит на свидетелите.
Св. Н. П. заявява, че в периода 07.03.2018 г. – 18.08.2019 г. е работила във фирма „Би
енд Би Тръст“, която е една от фирмите на Н. С. и управлява останалите му дружества, като
тя е била проектен мениджър на строителните обекти на всички дружества на г-н С.,
включително и на „НОРДИК ПРОПЪРТИС“ ЕООД, работата й е била организационна и в
тази връзка познава арх. В. И. от м. март 2018 г. Заявява, че не е работила в „НОРДИК
ПРОПЪРТИС“ ЕООД, но е имала изрично пълномощно да представлява управителя на това
дружество пред конкретни държавни органи, геодезически фирми и проектантски
4
дружества, както и да входира молби, искания и жалби, но твърди, че тя никога не е
вземала решения от името на управителя и не е подписвала договори, нито е одобрявала
оферти, а е докладвала всичко ежедневно на Н. С. и той е вземал решенията. Заявява, че не
помни датата, на която е била упълномощена, но според нея това е станало в края на 2018 г.
след напускането на друг неин колега. Твърди, че не е имала конкретно пълномощно за
извършване на действия във връзка с процесния трафопост, но заявява, че такова не е било
нужно. Твърди също така, че арх. И. е бил ангажиран от Н. С., чрез пълномощника му В. Г.,
във връзка с преместване на трафопост, находящ се на в поземлен имот № ***, като ищецът
е следвало да изготви необходимите документи за това, но не й е известно да е бил сключен
писмен договор с него, а на арх. И. е било възлагано устно да извърши определена
работа/задача във връзка с трафопоста. Връзката с арх. И. първоначално се е осъществявала
чрез В. Г. по нареждане на Н. С., а след напускането на Г. свидетелката е поела неговите
задължения. Преместването на трафопоста е било необходимо, тъй като той е позициониран
в сграда – културна ценност, пречи на достъпа до нея и възпрепятства бъдещи
реставрационни работи. На 10.07.2019 г. на нейния имейл е била получена оферта от арх. И.
до „Нордик пропъртис“ във връзка с процесния трафопост, като офертата е била на стойност
4 500 лв. и тя я е предала на г-н С. за потвърждение. Свидетелката твърди, че контактите
между служителите на дружеството са се осъществявали основно по имейл и/или работни
срещи, като всичко е било водено в писмен вид и информацията е била изпращана на Н. С..
Контактите между нея и арх. И. също били осъществявани по имейл, както и са се виждали
с него ежедневно и са обсъждали всичко, което предстои да се извърши, след което всичко е
било докладвано по имейл на Н. С. и не е било процедирано напред без неговото
потвърждение или становище. Всички имейли са били изпращани с копие до управителя на
съответното дружество. Според свидетелката, арх. И. е изготвил два варианта за
преместването на трафопоста, като първоначалната идея е била трафопостът да бъде вграден
в сградата, но след като е станало ясно, че това не е възможно, Н. С. е възложил на арх. И.
да намери вариант за преместването на трафопоста. В тази връзка ищецът изготвил скица-
предложение в два екземпляра с приложен снимков материал към тях, които били предадени
на г-н Г., а след това на нея. Скицата-предложение е била входирана в Община Русе и е била
изготвена заповед за изготвяне на ПУП. Съвместно с арх. И. е била проведена среща с
директора на Параходство Българско речно плаване, след което ищецът е изготвил писмо,
по което са били нанесени корекции от адв. М. и след това писмото е било входирано в БРП
с приложени към него документи. Твърди, че арх. И. е уведомявал нея за действията си по
възложената му работа, като тя е имала изрично пълномощно да представлява „Нордик
Пропъртис“ и е уведомявала г-н С., като често са били провеждани и срещи с Н. С. и ищеца.
Свидетелката заявява, че е запознала Н. С. с изпратените от ищеца на електронната й поща
оферта и договор за проектантски услуги, но не помни какъв е бил неговият отговор. Твърди
също така, че тя, управителят И. Р. и арх. И. са участвали в работни срещи с главния
архитект на Община Русе във връзка с преместването на трафопоста, но не помни колко
пъти, както и е участвала в работни срещи с директора на БРП и арх. И.. Твърди, че във
връзка с преместването на трафопоста са ползвали юридическа помощ от адв. М.. Заявява
също така, че е запознавала И. Р., Л. С. и Н. С. с получената от арх. И. по имейл
информация, като тя е предоставяла за подпис изготвените от арх. И. документи. След
напускането й нейните задължения били поети от Н. М., като тя не знае дали трафопостът е
бил преместен.
Св. Б., която през периода 2013 г. – 2020 г. е била главен архитект на Община Русе,
заявява, че й е известно инвестиционно намерение от 2018 г. на фирма „Нордик пропъртис“
за преместване на трафопост „*****“, което е било входирано в общината, като в тази
връзка между нея и арх. И. многократно са били водени телефонни разговори, както и
многократно са били провеждани срещи, а на една от срещите са присъствали и двама
представители на дружеството. Във връзка с преместване на съоръжението с нея основно е
5
контактувал арх. И.. Свидетелката твърди, че арх. И. е предложил терен, в който да се
премести трафопоста, но този терен не е бил изцяло общинска собственост, поради което е
трябвало тя и ищецът да намерят няколко решения и той да ги предложи на фирмата-
възложител. Заявява, че не й е известно дали намерението за преместване на трафопоста е
било реализирано от собственика, тъй като те я напуснала общината. При повторния й
разпит свидетелката заявява, че познава ищеца от дете и като колега, но не участва в общи
проекти с него. Твърди, че в края на 2018 г. в общината е постъпило искане от „Нордик
пропъртис“ ЕООД, подписано от Н. С., във връзка с преместването на трафопоста, след
което арх. И. й се обадил, тъй като имало забавяне на преписката. Ищецът я запознал с
казуса, двамата многократно говорили във връзка с този казус и тя му давала указания какво
трябва да се извърши от собственика, за да се стигне до изготвяне и прилагане на ПУП.
Според свидетелката, арх. И. е подготвил скицата-предложение, както и цялата необходима
документация преди издаването на заповед от кмета на общината, но в хода на
проучванията се оказало, че имотът не е само общинска собственост, като това станало ясно
преди издаването на заповед за изработване на ПУП. Свидетелката заявява, че няма
процедура, по която лице, което не е собственик на имот, да инициира процедура по
изготвяне и одобряване на ПУП-ПРЗ за този имот. Твърди също така, че ПУП е първата
градоустройствена стъпка, без която не може да се извърши никакво строителство,
включително на трафопоста, който е вид строеж.
Св. Д. заявява, че има фирма за проектиране, но работи на граждански договор и като
сътрудник на ищеца, когато му е необходимо, като двамата работят в един офис. Твърди, че
е присъствала, когато сътрудник на фирма „Нордик пропъртис“ е отишъл в ателието на арх.
И. и го помолил да помогне за преместване на трафопоста, като ищецът поел задачата с
ентусиазъм. След това във връзка с преместването на трафопоста арх. И. контактувал с
инженер-конструктор, с когото се е срещнал в ателието, а след това двамата са отишли на
обекта, за да преценят дали конструкцията на сградата може да издържи трафопоста, както и
е контактувал с електроинженер - главен специалист в общината - във връзка с
преместването на оборудването на трафопоста, като се оказало, че преместването е
невъзможно. След това ищецът се срещал с арх. Б., със специалисти от служба „Кадастър и
регулация“ към общината и със специалисти от „Общинска собственост“, за да търсят нов
терен за преместване на трафопоста. Според свидетелката се е налагало преместване на
трафопоста, тъй като същият е бил неугледен и е затварял входа към сграда – културна
ценност, собственост на „Нордик пропъртис“. Свидетелката заявява, че във връзка с
проучването на възможността за премествано на трафопоста арх. И. е извършил следните
дейности: през м. август 2018 г. обяснил на В. Г. - сътрудник на „Нордик пропъртис“ - какви
са стъпките за това, през м. септември 2018 г. изготвил становище до „Нордик пропъртис“, в
което подробно обяснил как трябва да се извърши преместването, впоследствие изготвил
предложение за инвестиционно намерение, което било подписано от собственика на
„Нордик пропъртис“, както и графичните материали към него в два варианта и обяснил на
В. Г. къде и как да се входира инвестиционното намерение. През м. ноември и декември
2018 г. ищецът непрекъснато се интересувал какво се случва с инвестиционното намерение,
като се оказало, че папката е изпратена по грешка в друг отдел на общината и той я издирил
и я пратил където трябва. От м. януари до м. май 2019 г. арх. И. имал срещи с архитекта на
общината, за да бъде задействана процедурата, направил и скица-предложение и задание за
изготвяне на ПУП. През м. юли 2019 г. ищецът се срещнал със стария и новия директор на
БРП, както и участвал в написването на официално писмо до това дружество. През м.
ноември 2019 г. в ателието на арх. И. отишъл нов сътрудник на Н. М. и ищецът го запознал
подробно с всичко, което било направено до тогава. През м. февруари 2020 г. ищецът
изготвил становище до Н. С. относно процедурите за недоказаните собственици на имота.
Във връзка с възложената му задача арх. И. провеждал срещи с електроинженер – главен
специалист в общината, с главния архитект на общината, със специалисти от „Кадастър и
6
регулация“, със специалисти от „Общинска собственост“, с директора на БРП, както и със
сътрудници на „Нордик пропъртис“ – Н. Н., В. Г., И. Р. и Н. М.. В изготвянето на
материалите и проучвателните работи участвали и други лица – арх. П. П., арх. А. М. и
геодезист Я.Н.. Свидетелката заявява, че арх. И.редовно е изготвял хоН.р-справки за
извършената от него работа и ги предавал по електронната поща на сътрудници на „Нордик
пропъртис“ – Н.М., Л.С. и П. Х.. След като не получил плащане за извършената работа, арх.
И. предал лично на П. Х.хоН.р-справка, изготвена на хартиен носител и фактура, като
помолил да му дадат входящ номер, но Христов отказал да го направи същия ден, след което
престанал да си вдига телефона. Свидетелката заявява, че П. Х. и Н. М. занесли в ателието
на ищеца проект на споразумение между „Нордик пропъртис“ и фирмата на арх. И., което е
било подписано от тях и с което искали ищецът да се откаже от авторските си права за
извършена от него работа, за да му платят всички суми. Твърди, че след като ищецът
изготвил скицата и заданието за изработване на ПУП, кметът на Община Русе е издал
заповед за това. Свидетелката заявява, че трафопостът все още не е преместен. При
повторния й разпит свидетелката потвърждава изложеното от нея при първоначалния й
разпит относно извършените от арх. И.действия във връзка с преместването на трафопоста.
В допълнение заявява, че арх. И. е предложил на „Нордик пропъртис“ да сключат договор
във връзка с преместването на трафопоста. Заявява също така, че в нейно присъствие Н. М. е
донесъл на арх. И. за подпис споразумение за отказ от авторски права за реставрирана от
него сграда на ул. ****** като условие, за да му бъде платено възнаграждение за
извършената работа във връзка с преместването на трафопоста.
При така събраните доказателства, съдът намира, че предявеният главен иск е
основателен и доказан, тъй като разгледани в тяхната съвкупност, доказателствата сочат на
факта, че между страните по делото е бил сключен устен договор за изработка с възложител
„Нордик пропъртис“ ЕООД и изпълнител арх. В. И. в качеството му на ЕТ, с който на
ищеца е било възложено да извърши проучвателни и проектантски дейности, свързани с
преместването на трафопост „*****“, намиращ се в имот на ответника. По делото не се
твърди и не се доказа сключване на писмен договор между страните, но тъй като съгласно
трайната съдебна практика договорът за проектиране е разновидност на договора за
изработка и писмената му форма, посочена в чл. 160, ал. 2 от ЗУТ, е форма за доказване, а не
форма за действителност, съдът намира за установено, че в случая между страните е бил
сключен устен договор за изработка, поради което възражението на ответника в тази насока
е неоснователно.
Съдът намира за неоснователно и възражението на ответника, че ако се приеме, че
такъв договор е бил сключен, то възложител по него е Н. С., а не ответното дружество, тъй
като към момента на устното възлагане на работата, което съгласно свидетелските
показания е станало през м. август 2018 г., управител на „Нордик пропъртис“ ЕООД е бил
именно Н. С..
От свидетелските показания също така се установи, че възлагането на работата е
извършено не лично от управителя С., а от служител на ответното дружество, без да се
представи изрично пълномощно за това, но се доказа, че всички служители ежедневно са
докладвали на Н. С. извършените от тях действия, а той е вземал крайните решения. С оглед
на това и тъй като се установи, че именно извършените от ищеца действия в изпълнение на
процесния договор са послужили за изготвяне на инвестиционно предложение от „Нордик
пропъртис“ ЕООД до Община Русе, което е било подписано от управителя на дружеството
Н. С., съдът намира, че на осн. чл. 301 от ТЗ следва да се приеме за доказано, че той е
потвърдил извършените без представителна власт действия по сключване на процесния
договор от името на възложителя.
Според съда в случая е ирелевантно дали впоследствие трафопостът е бил преместен
или не, нито дали издадената от кмета на общината заповед от 28.06.2019 г. за одобряване
7
на задание за изработване на ПУП-ПРЗ е действителен или нищожен административен акт,
тъй като тези обстоятелства по никакъв начин не се отразяват на възникналите между
страните облигационни отношения, произтичащи от процесния договор за изработка,
съответно на техните права и задължения, включително на задължението на възложителя да
плати на изпълнителя възнаграждение за извършената от него и приета работа.
Съдът намира, че в случая е налице и приемане на работата от страна на
възложителя, което е видно от факта, че именно извършената от ищеца работа в изпълнение
на договора му с ответника е послужила на последния да продължи по-нататъшните си
действия по постигане на целения от него краен резултат, а именно преместване на
трафопост „****“, чрез подаване на инвестиционно предложение за това до Община Русе.
Този краен резултат действително не е бил постигнат, но се доказа, че това не се дължи на
неизпълнение от страна на ищеца на задълженията му по договора, нито този краен резултат
е бил предмет на процесния договор, поради което непостигането му не може да се приеме
за неизпълнение на договора от страна на ищеца.
По отношение на размера на дължимото на ищеца възнаграждение, съдът намира, че
същото следва да бъде присъдено в претендирания от ищеца размер, тъй като от
ангажираната експертиза се доказа, че за извършената от арх. И. работа възнаграждението е
в размер на 2 950 лв. без ДДС, съответно 3 540 лв. с ДДС, т.е. искът е основателен и доказан
в пълния му размер от 3 510 лв.
С оглед липсата на извършено от ответника доброволно плащане на главницата, на
осн. чл. 86 от ЗЗД на ищеца следва да бъде присъдено и обезщетение за забавено плащане
върху нея за периода от завеждането на делото до окончателното й изплащане.
Предвид уважаването на главния иск, съдът не следва да разглежда евентуално
предявения иск за присъждане на обезщетение, произтичащо от неоснователно обогатяване.
С оглед крайното решение на съда по съществото на спора и частичното прекратяване
на производството по два от първоначално предявените искове, поради оттеглянето им от
ищеца, предвид извършено от ответника плащане на сумите в хода на делото, съдът намира,
че на ищеца следва да бъдат присъдени всички разноски по делото, включително и тези,
които са направени във връзка с оттеглените искове. Неоснователно е възражението на
ответника, че на ищеца не следва да бъдат присъждани направените от него разноски във
връзка с исковете, производството по които е прекратено, тъй като именно поведението на
ответното дружество и неплащането на дължимите на ищеца суми по Договор за
упражняване на авторски надзор № ***/**** г. (по който са били дължими сумите, платени
в хода на делото) е станало повод за предявяването на тези искове.
Неоснователно е и възражението на ответника за прекомерност на платеното от
ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 1 320 лв., тъй като същото е уговорено и
платено за осъществяване на процесуално представителство във връзка с три предявени
иска, като последващото оттегляне на два от исковете не се отразява на размера на
адвокатското възнаграждение. С оглед на това на ищеца следва да бъдат присъдени
разноски в общ размер на 3 269,21 лв.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „НОРДИК ПРОПЪРТИС“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление гр. С**, *****, представлявано от Л. Н. С., да заплати на ЕТ „АРХИВОЛТА-
ВЕНЦИСЛАВ ИЛИЕВ“, ЕГН *****, със седалище и адрес на управление гр. Р***, ул.
8
********, сумата от 3 510,00 лв. (три хиляди петстотин и десет лв.), представляваща
дължимо възнаграждение по сключен между страните договор за изработка от м. август
2018 г. с предмет изпълнение на проучвателни и проектантски дейности за възможността за
премахване на надземен трафопост, находящ се в поземлен имот с идентификатор ***** по
КККР на гр. Р., ведно със законната лихва върху главница, считано от 16.10.2020 г. до
окончателното й изплащане, както и сумата от 3 269,21 лв. (три хиляди двеста шестдесет и
девет лв. и двадесет и една ст.), представляваща направените от ищеца разноски по делото.
Присъдените суми могат да бъдат платени по следната банкова сметка на ищеца:
IBAN: ***********,
BIC: ***********,
ОББ – клон Приста.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ОС-Бургас в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
9