РЕШЕНИЕ
№ 20
гр. Варна, 19.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно гражданско дело
№ 20233000500523 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба на Ц. С. И. от с. Стр.,
общ. Б., против решение № 1197/24.10.23г., постановено по гр.д. №
1111/2023г. на ОС-Варна, с което е прогласена нищожността на саморъчно
завещание от 05.05.2020г., поради това, че не е изписано и подписано от
завещателя Р. И., починал на *г., по предявения от Е. Р. Р. от гр. Варна срещу
Ц. С. И. от с. Стр., община Б., област Варна, иск с правно осн. чл. 42, б. „б”,
вр. чл. 25, ал. 1 ЗН; и ответникът е осъден да заплати на ищцата сумата от 4
122.11 лв., представляваща сторени по делото съдебно-деловодни разноски,
на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК. Излага се, че правилно в заключението на вещото
лице по делото е констатирана разлика в почерка на Р. И. Р. в процесното
завещание, съпоставен с този в документи от 2013-2014г. Експертът обаче не
е взел предвид, че на 27.04.2020г. Р. И. Р. е получил инсулт и здравословното
му състояние е изисквало лечение в болнично заведение, което е било
проведено до 05.05.2020г., когато е бил изписан. Въззивникът твърди, че на
05.05.2020г. Р. е написал второто си завещание като го е писал около 2 часа,
след което казал, че ще го сложи на тайно място, за да не изчезне. Споделил
на въззивника, че трудно е написал и трудно се е подписал в завещанието. В
жалбата е изложено, че се е виждало, че Р. не е бил възстановен напълно.
Поради това се заключава, че експертът по делото е бил подведен от стари
документи, съставени преди повече от 7 години преди датата на процесното
завещание. Поддържа се, че който и да е човек след инсулт не може да остане
1
със същия почерк и същия подпис. Поради това се счита, че обжалваното
решение не е правилно, не е домислено и е прибързано, като не са взети
предвид фактите, че завещанието е написано непосредствено в същия ден на
изписването на Р. от болницата. Претендира се отмяна на решението.
В предвидения срок не е депозиран отговор на въззивната жалба от
насрещната страна Е. Р. Р..
Въззивната жалба е подадена в срок, от страна с правен интерес от
обжалване на решението и същата е редовна.
Въззиваемата страна чрез процесуалния представител е подала молба с
искане за потвърждаване на обжалваното решение като правилно и
законосъобразно и за присъждане на разноски, за които е приложен списък по
чл. 80 ГПК и доказателства за тяхното извършване.
За да се произнесе настоящият състав на съда съобрази следното от
фактическа страна:
Производството за прогласяване на нищожността на саморъчно
завещание, съставено от Р. И. Р., ЕГН **********, бивш жител на гр. Варна,
починал на *г., е инициирано по искова молба на Е. Р. Р.. В същата е
изложено, че ищцата е наследник на покойния си чичо Р. И. Р., с когото са
поддържали изключително близки отношения. Наведени са твърдения, че
волята на чичо й била след смъртта му тя да придобие притежаваното от него
движимо и недвижимо имущество. От неговата смърт до м. октомври 2022 г.
ищцата считала, че е придобила от чичо си недвижими имоти по наследство.
Към посочения момент получила писмо от община Б., с което била
уведомена, че за придобит от нея имот по наследство, находящ се в с. Е.,
местност „* *“, представляващ поземлен имот с площ от 273 кв. м., ведно с
построената в него вилна сграда с площ от 35 кв.м., било обявено саморъчно
завещание от името на наследодателя й, в което било посочено друго лице
като наследник по завещание. Това я мотивирало да извърши справка в
Служба по вписванията, от която установила, че било вписано саморъчно
завещание в полза на ответника Ц. С. И. по отношение на: 1) апартамент №
6, представляващ обект с идентификатор 10135.2553.71.1.6, находящ се на
първи етаж на многофамилна жилищна сграда с идентификатор №
10135.2553.71.1, построена в гр. В. на ул. „*“ бл. *, вх. *, с площ от 60.90 кв.
м. по документ за собственост, а по схема 61 кв. м., при граници на същия
етаж: * и *, над обекта: 10135.2553.71.1.16, заедно с избено помещение с
площ от 3.29 кв. м., както и съответните 0.9883% ид. ч. от общите части на
сградата и от правото на строеж върху мястото, върху което е построена
сградата, представляващо ПИ 10135.2553.71; 2) поземлен имот, находящ се в
с. Е., общ. Б., обл. В., местност „* *“, представляващо имот № 6 с площ от 273
кв. м., при граници: имот № *, *, *, както и построената в имота ВИЛНА
СГРАДА с площ от 15 кв. м. Излага, че при снабдяване с копие от
саморъчното завещание и протокол за неговото обявяване, установила, че
почеркът и подписа на завещателя не са на Р. Р.. Поради тази причина
възложила частна графологична експертиза, чийто резултат потвърдил извода
й. Освен това са наведени твърдения за неяснота, досежно обозначаване на
личността на наследника по завещание. Сочи, че към 05.05.2020 г. Р. Р. не е
бил в състояние да завещава, поради тежко здравословно състояние, което
впоследствие е довело до смъртта му на *г. Във връзка с гореизложеното е
поискала от съда прогласяване на нищожността на завещанието, тъй като
2
текста на същото и подписа положен в него не изхождат от Р. И. Р..
Ответникът, в депозиран в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на
исковата молба, е изразил становище за неоснователност на отправените до
съда искания. Навел е подробни твърдения относно своите и на ищцата
семейни отношения. Изразил е съмнение относно произхода на ищцата от
баща й Р. И. Р.. Изтъкнал е близките си отношения със своя братовчед Р. И.
Р.. Поддържал в отговора на исковата молба, че е полагал постоянни грижи от
2010 г. до неговата смърт и е дал примери за предоставяна на починалия
издръжка. Застъпил е становище, че ищцата и завещателят били отчуждени, а
намерението на последния било да се отблагодари на братовчед си за
полаганите грижи и предоставяна издръжка.
От фактическа страна се установява следното:
От представеното на л. 20 от първоинстанционното дело удостоверение
за наследници се установява, че Р. И. Р., ЕГН ********** е починал на *г. и
след смъртта си е оставил един наследник по закон – Е. Р. Р., заместила своя
баща Р. И. Р. (починал на *г.), който е брат на Р. И. Р. (наследник от трети ред,
втора степен по съребрена линия). Следователно ищцата има качеството на
надлежно процесуално легитимирано лице, което твърди, че е титуляр на
права, придобити по наследяване по закон, отречени с процесното саморъчно
завещание.
От депозираното пред първостепенния съд заключение по назначена
съдебно-почеркова /графологична/ експертиза, която настоящият състав на
съда приема за изчерпателно, безпристрастно и компетентно изготвено, се
установява, че ръкописният текст и подписа положени в саморъчно
завещание от 05.05.2020г., не са изпълнени от Р. И. Р.. За да обоснове този
извод вещото лице е изследвало и съпоставило свободни образци от почерка
на Р. И. Р. под формата на ръкописен текст и подписи положени в: 1)
заявления за издаване на документи за самоличност; 2) пенсионна преписка);
и 3) нотариален акт № 68, том II, рег. № 13094, дело № * от 2008г. по описа на
нотариус Л. Г., район на действие: Районен съд – Варна, рег. № 116 на
Нотариалната камара на Република България. Вещото лице е използвало
независими един от друг методи за установяване писмено-двигателния навик,
увеличителни прибори за визуално наблюдение и друга специализирана
криминалистическа техника /USB-микроскоп с различна степен на
увеличение и допълнителна светлина, микроскоп „Optika-LAB 2“, „Portable
LCD Digital Microscope 1-600X“/. Установило е, че ръкописният текст в
документа, озаглавен „Саморъчно завещание“ с посочена дата 05.05.2020 г. е
изпълнен със средна степен на обработеност /среден темп и средна
координация на движенията/, прост по строеж, преобладаваща праволинейно-
дъговидна форма и смесена посока на движенията, среден размер на буквите,
несвързан, десен наклон, средно разтегнат по хоризонтала, среден натиск/. От
друга страна, автентичният ръкописен текст на Р. Р. в представените
сравнителни материали се изпълнява със слаба степен на обработеност /бавен
темп и ниска координация на движенията, опростен по строеж,
преобладаваща праволинейно-ъгловидна форма и преобладаваща
дясноокръжна посока на движенията, с размер на буквите – между среден и
увеличен, несвързан, без наклон, разтегнат по хоризонтала, среден натиск/.
Установените в хода на сравнителното изследване различия между почерците
и подписите, изпълнени от една страна в саморъчното завещание и от друга
3
страна в сравнителните материали, са между значими, устойчиви, рядко
срещащи се и самостоятелни общи и частни признаци, някои от които – с
голяма идентификационна стойност. Съвкупностите на тези признаци
индивидуализират почерците на различни лица.
По отношение на оплаквания на въззивника, че вещото лице не е взело
предвид, че на 27.04.2020г. Р. И. Р. е претърпял инсулт и здравословното му
състояние е изисквало лечение в болнично заведение, което е било проведено
до 05.05.2020г., когато е бил изписан, съдът на първо място отчита, че не са
ангажирани доказателства в тази насока. На второ място, настоящият състав
намира, че влошеното здравословно състояние, каквото е житейски мислимо
при претърпян инсулт, би могло да компрометира писмено-двигателния
навик на пострадалия, т. е. от средна степен на обработеност на почерка би
могъл да регресира до ниска степен на обработеност. Обратният процес,
както вещото лице е посочило в открито съдебно заседание пред
първоинстанционния съд, не би могъл да се манифестира, т. е. от ниска
степен на обработеност на почерка (каквато е имал Р. Р., изхождайки от
изследването на документите, ползвани като свободен сравнителен
документ и съставени много преди 2020г.) към средна степен на
обработеност на почерка – нито с напредване на възрастта на наследодателя,
нито след евентуално претърпяване на инсулт.
Въз основа на така установената фактическа обстановка по делото
се налагат следните правни изводи:
Саморъчното завещание представлява частен диспозитивен документ,
инкорпориращ едностранна сделка на разпореждане с имуществото на едно
лице за след смъртта му и се ползва с предвидената в чл. 180 ГПК формална
доказателствена сила, която се основава на неговата автентичност. Условие за
валидността на саморъчното завещание е да бъде изцяло написано ръкописно
от самия завещател, да съдържа означение на датата, когато е съставено, и да
е подписано от него като подписът трябва да бъде поставен след
завещателните разпореждания.
В случая автентичността е оспорена и категорично отречена, предвид
заключението на вещото лице, поради което настоящата инстанция намира
установителния иск по чл. 42, б. „б“ вр. чл. 25, ал. 1 ЗН, предявен от Е. Р. Р.,
за основателен, а атакуваният акт постановен от Окръжен съд – Варна по гр.
д. № 1111/2023 г. за правилен и законосъобразен, поради което следва да бъде
потвърден.
По отношение на противопоставеното възражение на осн. чл. 78, ал. 5
ГПК за редуциране на поисканите от въззиваемата страна разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение във въззивното производство до
минималния размер, поради прекомерност, съдът намира следното:
Възражението е направено своевременно в открито съдебно заседание
при предявяване на списъка по чл. 80 ГПК, поради което е допустимо. По
същество е неоснователно. Материалният интерес в настоящото исково
производство се формира от съвкупността на имуществените права включени
в наследствената маса /така т. 1А от Тълкувателно решение № 4/2014 г.,
ОСГК на ВКС/. В настоящия случай тази стойност се получава чрез събиране
на стойностите на данъчните оценки на имотите, обхванати от саморъчното
завещание – 33 224.20 лева. Съобразно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от
Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
4
минимално размер на дължимото адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство в една инстанция при материален интерес в размер на 33
224.20 лева е 3 307.94 лева /2 650 лв. + 8% от 8 224.20 лв./. Претендираното
възнаграждение е в размер под минималния дължим, поради което същото не
е прекомерно.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1197/24.10.2023г., постановено по гр.д.
№ 1111/2023г. на Окръжен съд-Варна.
ОСЪЖДА Ц. С. И., ЕГН **********, с адрес с. Стр., общ. Б., обл. В.,
ул. „* *“ * да заплати на Е. Р. Р., ЕГН **********, с адрес гр. В., ж. к. „*“ *,
ет. *, ап. * сумата от 2 000 /две хиляди/ лева, представляваща сторени по
делото разноски за адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство пред въззивната инстанция, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от съобщението до страните, при
наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване
съобразно чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5