РЕШЕНИЕ
№ 2549
гр. Пловдив, 17.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Людмила Людм. Митрева
при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева
като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело №
20215330110791 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от Г. Н. В. срещу „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД, с която е предявен отрицателен установителен иск за признаване за установено, че
ищецът не дължат на ответника сумата в размер на 179.51 лева по договор за паричен заем
№ ***, сключен със „Сити Кеш“ ООД, вземанията по който са прехвърлени на „АСВ“ ЕАД с
договор за цесия от 31.10.2017 г.
В исковата молба се излагат твърдения, че между ищеца и „Сити Кеш“ ООД е
сключен договор за паричен заем № ***. С влязло в сила решение № 261227 от 16.04.2021 г.
по гр.д. № 7506/2020 г. по описа на ПРС по силата на което „Сити Кеш“ ООД било осъдено
да заплати на ищцата сума в размер на 35.33 лева, получена без основание по
недействителна клауза за неустойка, както поради недействителността на клаузата, така и
поради недействителността на договора като цяло. Въпреки недействителността на договора
ответникът продължавал да претендира от ищцата сума в размер на 84.90 лева – такси и
94.61 лева – неустойка или общо 179.51 лева. Предвид изложеното предявява иск за
недължимостта им. Счита, че договорът е недействителен, както и клаузите, от които
произтичат вземанията.
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор от ответника.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
По допустимостта:
Ответникът е направил възражение за недопустимост на иска, с молба от 19.10.2021
г., доколкото ищецът е завел иск срещу цедента на процесното вземане „Сити кеш“ ООД за
връщане на недължимо платена сума по клауза за неустойка от процесния договор и с
1
влязло в сила решение искът му е уважен, поради което между страните имало сила на
присъдено нещо и била приложима разпоредбата на чл.297 ГПК.
С разпореждане на съда от 20.10.2021 г. е указано на ответника да посочи как е
формирана претендираната от него сума в размер на 179 лева, какво включва същата.
С молба от 05.11.2021 г. указанията на съда не са изпълнение, единствено са
представени договора за цесия, Приложение № 1 към него и договора за кредит.
От посочените документи не може да се изведе за какво е начислена сума в размер на
179 лева, такова число липсва в документите.
Не са представени доказателства, че вземането предмет на гр.д. № 7506/2020 г. по
описа на ПРС е идентично с вземането, предмет на настоящото дело, същите са различават и
по размер.
Предмет на настоящото производство е отрицателен установителен иск за
недължимост на сума, претендирана от ответника като преобретател на вземания по договор
за заем. Действително процесният договор за заем е бил обсъждан в производството, водено
от ищеца срещу заемодателя, прехвърлител на вземанията по договора за заем, но
основанието на иска е било неоснователно обогатяване – иск по чл.55 ЗЗД за връщане на
недължимо платена сума, по клауза за неустойка по същия договор за кредит. По иска по
чл.55 ЗЗД не се ползва със сила на присъдено нещо изложеното в мотивите на решението
относно приета недействителност на договора за заем. Предмет на предходното дело не е
бил установителен иск за нищожност, за да се приеме, че са отречени с влязло в сила
решение вземанията по договор за кредит на праводателя, която да се разпростира и върху
преобретателя - ответника по делото. Освен това не се установява от ответника, въпреки
указанията на съда, как е формирана сумата от 179.51 лв., за да се прецени дали същата е
отречена с влязло в сила решение, като вземане за неустойка. Предвид липсата на обективен
идентитет между двете производства, съдът намира, че не са налице процесуални пречки да
се води настоящия отрицателно установителен иск, доколкото не всчики вземания по
договора за кредит са отречени с диспозитива на решението, а само недължимо платена
неустойка.
Наред с това, ответникът не е представил доказателства, че до датата на предявяване
на иска е отписал вземането за 179.51 лв. от ЦКР или е заявил пред ищцата, че се отказва от
претенцията си преди завеждане на делото.
С оглед изложеното съдът приема, че не се установиха по делото наличие на
предпоставките по чл.288, ал.2 ГПК, вр. с чл.298, ал.2 ГПК, поради което делото да бъде
прекратено.
По същество:
Предявен е отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК.
Ответникът не доказа основание, на което претендира сумата в размер на 179.51 лева,
какво представлява същата – неустойка, главница, лихва и друго вземане по договора за
кредит ***, за да се установи неговата дължимост, което е било разпределено в тежест на
ответника.
Видно от Покана за доброволно плащане /л.8/ ответникът е претендирал от ищцата
сумата в размер на 179.51 лева преди завеждане на делото, като се е легитимирал като
кредитор на същата, което се признава от ответника. Горното обосновава интереса на ищеца
да иска да се отрече със сила на присъдено нещо, че не дължи на ответника, претендираната
от него сума.
Предвид признанието, съдът намира, че искът следва да се уважи, като се признае, че
ищецът не дължи на ответника сумата в размер на 179.51 лева.
По отговорността за разноските:
Ответникът не е признал изрично иска, за да се преценява приложимостта на чл.78,
2
ал.2 ГПК, поради което разноски следва да се присъдят в полза на ищеца. Ищецът доказа
следните разноски: 50 лева – платена държавна такса, която сума на основание чл.78, ал.1
ГПК ще й бъде присъдена.
По делото е представен договор за правна помощ и съдействие /л.5 /, съгласно който
на ищеца е предоставена безплатна правна помощ по реда на чл.38 ЗА Адвокатско
дружество Г.. Съгласно чл.38, ал.2 ЗА на адвоката се определя размер не по-малък от
предвидения в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
На основание чл.7, ал.2, т.1, вр.с пар.2 от ДР от Наредбата, съдът определя
адвокатско възнаграждение за Адвокатско дружество Г. в размер на 360 лева с ДДС/с оглед
интереса/. Представени са доказателства, че адвокатското дружество е регистрирано по
ДДС, поради което във възнаграждението е включен ДДС.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Г. Н. В., ЕГН **********, с адрес: *** НЕ
ДЪЛЖИ на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: град София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис – сграда Лабиринт, ет.2,
офис 4, представлявано от Н. Т. С. и М. Д. Д. – и. д., сумата в размер на 179.51 лева по
договор за паричен заем № ***, сключен със „Сити Кеш“ ООД, вземанията по който са
прехвърлени на „АСВ“ ЕАД с договор за цесия от 31.10.2017 г.
ОСЪЖДА Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: град София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис – сграда Лабиринт,
ет.2, офис 4, представлявано от Н. Т. С. и М. Д. Д. – и. д. ДА ЗАПЛАТИ НА Г. Н. В., ЕГН
**********, с адрес: ***, сумата в размер на 50 лева – разноски в производството.
ОСЪЖДА Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: град София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис – сграда Лабиринт,
ет.2, офис 4, представлявано от Н. Т. С. и М. Д. Д. – и. д. ДА ЗАПЛАТИ НА Адвокатско
дружество Г., БУЛСТАТ: ***, на основание чл.38 ЗА, сумата в размер на 360 лева –
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Пловдивския окръжен съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
3