Решение по дело №3801/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 2010
Дата: 8 ноември 2019 г. (в сила от 28 декември 2019 г.)
Съдия: Радостина Стаматова Методиева
Дело: 20193110203801
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 21 август 2019 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

    ………………/…………………..…,              гр.Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Варненският районен съд, наказателна колегия, VІ-ти състав, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА МЕТОДИЕВА

 

при секретаря Красимира Манасиева, като разгледа докладваното от съдията НДАХ № 3801 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на Я.П.Г. ***, ЕГН **********, против НП № 19-0819-000318 от 08.02.2019год. на началника на група в сектор ПП при ОД на МВР Варна, с което са му били наложени адм. наказания глоба в размер на 200лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца на основани ечл. 175, ал.3, пр.1 от ЗДП за нарушаване нормата на чл. 140, ал.1 от същия закон.

В жалбата си въззивникът твърди, че НП е незаконосъобразно и необосновано, навежда твърдения за допуснати съществени нарушения на процес. правила – НП било издадено в нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, допуснати били съществени нарушени я и при издаване на АУАН и моли съда да го отмени.

Жалбата е подадена в срок от надлежна страна, поради което и е приета от съда за разглеждане.

В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява и не се представлява.

За въззиваемата страна, редовно призована, представител не се явява.

Варненска районна прокуратура, редовно уведомена за с.з., не изпраща представител и не изразява становище.

Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока за обжалване, поради което и е приета от съда за разглеждане.

След като  прецени обжалваното постановление с оглед основанията посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 27.06.2018г. била прекратена регистрацията на л.а. "Опел Астра“ с ДК№ В 3040НВ, собственост на Елена Величкова Любенова, поради постъпило в ОДМВР – Варна уведомление от Гаранционен фонд за липса на задължителна застраховка "Гражданска отговорност".

На 01.09.2018 г. около 13:45 в гр. Варна, по бул. "Атанас Москов“ в кръговото движение с бул.“Вл.Варненчик“ в посока магазин „Метро“, въззивникът управлявал посочения автомобил.

По същото време и на същото място се намирали свидетелите Р.З. и Д.Д., и двамата мл.автоконтрольори в Сектор ПП при ОД на МВР Варна. Двамата свидетели спрели за проверка въззивника. В хода на проверката същите установили, че редица нарушения едно от които било, че управлявания от въззивника автомобил е с прекратена регистрация, поради липса на сключена застраховка „Гражданска“ отговорност“. За констатираните нарушения на въззивника били съставени два АУАН.

В последствие била извършена допълнителна проверка и било преценено, че има данни за извършено престъпление по чл. 345, ал.2, вр. ал.1 от НК и преписката била изпратена във ВРП по компетентност.

С постановление от 04.02.2019год. прокурор от ВРП отказал да образува наказателно производство с основен аргумент субективна несъставомерност на деянието и разпоредил преписката да бъде изпратена на началника на Сектор ПП с оглед преценка за налагане на адм. наказание.

На 08.02.2019год. началник група в сектор ПП при ОД на МВР Варна издал атакуваното НП, в което приел че въззивникът е нарушил разпоредбата на чл. 140, ал.1 от ЗДП и на основание чл. 175, ал.3, пр.1 от същия закон му наложил съответните адм. наказания.

Като свидетели в хода на съдебното следствие са разпитани Р.З. и Д.Д., които в показанията си пред съда възпроизвеждат възприятията си от извършената на въззивника проверка и констатациите от същата с нужната конкретика.

Като писмени доказателства към АНП са приложени преписи от АУАН № 989459/01.09.2018год., АУАН бл.№ 869895/01.09.2018год., Заповед № 8121з-515/14.05.2018год. на МВР, справка за нарушител, постановление на прокурор от ВРП от 04.02.2019год. по пр. пр. № 14727/2018год. за отказ да се образува наказателно производство.

Допълнително в хода на съдебното следствие по силата на служебното начало са изискани и съответно приети като писмени доказателства – справка от ЦБД на МВР досежно собствеността на МПС с рег.№ в3040НВ, справки от историята на същото МПС, както и заверен препис от всички материали по пр.пр. 14727/2018год. по описа на ВРП. 

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства, както писмени така и гласни, които преценени поотделно и в своята съвкупност не водят на различни правни изводи и се кредитират от съда с доверие.

Съдът в изпълнение на задълженията си за контрол по законосъобразността на образуването и провеждането на административно наказателното производство констатира, че в хода на адм.наказателното производство не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Наказателното постановление е издадено въз основа на постановление на прокурор от РП – Варна за отказ да се образува наказателно производство, каквато законова възможност е изрично предвидена в нормата на чл. 36, ал.2 от ЗАНН.

Съгласно същата разпоредба (в сила то 05.11.2017год.) без приложен акт административнонаказателна преписка не се образува освен в случаите, когато производството е прекратено от съда или прокурора или прокурорът е отказал да образува наказателно производство и е препратено на наказващия орган..

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган и отговаря на формалните изисквания на чл. 57 ЗАНН. В същото се съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват вмененото във вина на въззивника нарушение, посочени са дата и място на извършване на същото, обстоятелствата при които е извършено както и нарушената законова норма като е налице пълно единство между фактическо и юридическо обвинение. В тази връзка съдът не споделя наведените в жалбата възражения в горната насока. Следва да се отбележи, че реквизитите на НП са изчерпателно посочени в ЗАНН и там изискване за излагане на мотиви (на каквато липса се акцентира в жалбата и се визира, че това било съществено нарушение на процес. правила) не е предвидено. Производството е с наказателен характер, подчинява се на правилата регламентирани в ЗАНН и НПК, а не на тези предвидени в АПК и ГПК. В контекста на изложеното цитираното в жалбата ТР №4/2002год. на ОС на съдиите на ВАС е абсолютно неотносимо. Същото касае административни актове по АПК. Следва да бъде отбелязано още, че в производствата с наказателен характер защитата се осъществява срещу фактите, а не срещу правната им квалификация.

Абсолютно ирелевантно за настоящото производство се явява и възражението за допуснато нарушение при съставяне на АУАН – нарушен бил чл.40, ал.1 от ЗАНН, доколкото в случая адм.наказателното производство е било образувано в хипотезата на чл. 36, ал.2 от ЗАНН.

След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съдът прецени че НП е било издадено в нарушение на материалния закон по следните съображения:

 Разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ЗДвП (ред. изм. - ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 20.05.2018 г.) предвижда по пътищата, отворени за обществено ползване, да се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Според разпоредбата на чл. 143, ал. 10 ЗДвП служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането. Разпоредбата на чл. 18б, т. 8 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства също регламентира служебно прекратяване на регистрацията при постъпило уведомление от Гаранционен фонд за това, че не е сключена задължителна застраховка. Както в ЗДВП в чл. 143, ал. 10 от ЗДП, така и в чл.18б, ал.2 от Наредбата обаче е регламентирано задължение за уведомяване на собственика за служебно прекратената регистрация.

В случая по делото липсват каквито и да било доказателства на първо място, че собственикът на МПС, който е лице различно от въззивника, именно Елена Величкова Любенова е бил уведомен за служебно прекратената регистрация. Нещо повече липсват доказателства, че същият изобщо е бил уведомен от ГФ по реда на чл. 574, ал.10 от КЗ липса на застраховка доколкото видно от материалите приложени към делото – справка от ИД на ГФ уведомлението до собственика е било изпратено по пощата без обратна разписка, а данни още по-малко пък доказателства че уведомлението е било получено по делото липсват. По-важно обаче е друго. Дори и въпросното уведомление да е получено, то не дерогира задълженията на органите на МВР да уведомят собственика на МПС с прекратена служебно регистрация за този факт, а доказателства за такова уведомяване, както бе посочено по-горе по делото липсват.

На следващо място, доколкото по делото не е спорно, че управлявания от въззивника автомобил не е негова собственост то дори и уведомяване на собственика на МПС, че регистрацията е била служебно прекратена, то доказателства че този факт (че МПС-то е с прекратена регистрация) е бил известен на въззивника към момента на проверката, по делото не са налице. Напротив от показанията на св. Д. депозирани в хода на съдебното следствие бе установено, че водачът (въззивникът) изобщо не е знаел че регистрацията на МПС-то е прекратена. Нещо повече, точно на това обстоятелство е наблегнал и прокурорът в постановлението си за отказ да образува наказателно производство.

И след като доказателства, че служебната дерегистрация на МПС е била известна на въззивника към момента, в който е бил спрян за проверка, то няма и как да се приеме, че от субективна страна същият е осъществил състава и на нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

За съставомерността на всяко нарушение следва да са осъществени признаците както от обективна, така и от субективна страна и липсата на който и да е от тези признаци винаги обуславя извод за несъставомерност на извършеното.

С оглед на всичко изложено по-горе съдът счете, че в случая неправилно и в нарушение на материалния закон е била ангажирана адм.наказателната отговорност на въззивника за извършено нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, поради което и НП следва да бъде отменено като издадено в нарушение на материалния закон.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

 

Р    Е    Ш    И  :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-0819-000318 от 08.02.2019год. на Началника на група в сектор ПП при ОД МВР Варна с което на Я.П.Г. ЕГН ********** ***, на основание чл. 175, ал.3 пр.1 от ЗДП са били наложени адм. наказание глоба в размер на 200лв., както и лишаване от право да управлява МПС за срок от  6 месеца, за нарушаване нормата на чл.140, ал.1 от ЗДП.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненски административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението и мотивите са изготвени.

 

                              

                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: