РЕШЕНИЕ №
гр. Велинград, 04.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ВЕЛИНГРАД, в публично заседание
четиринадесети май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛИЛИЯ ТЕРЗИЕВА-ВЛАДИМИРОВА
при участието на секретар
Мария Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1054
по описа на съда за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Съдът е сезиран
с искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр.
с чл. 99, ал. 1, чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ , предявени
от „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано
от Р. Г.А. и Т.Я.К., с адрес ***,
против З.П.П., ЕГН **********,***, с които се иска да бъде установено по
отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество сумата от 1481,09 лв. (хиляда четиристотин осемдесети и един
лева и девет стотинки), представляваща неизплатена главница по Договор за
стоков кредит № 261804/30.04.2017 г., ведно със законна лихва за периода от
02.03.2018 г. до изплащане на вземането, сумата от 394,17 лв. (триста
деветдесет и четири лева и седемнадесет
стотинки), представляваща договорна лихва, за периода от 10.05.2017 г. до
12.01.2018 г., сумата от 21,34 лева (двадесет и
един лева и тридесет и четири стотинки), представляваща мораторна
лихва, за периода от 31.05.2017 г. до 23.02.2018 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение № 186 от 06.03.2018г., по ч.гр.д. № 333, по описа ВРС за
2018 г.
Ищецът излага, че подал заявление за издаване на заповед за изпълнение,
въз основа на което била издадена заповед за изпълнение от № № 186 от
06.03.2018г., по ч.гр.д. № 333, по описа ВРС за 2018, като в срока по чл. 415 ГПК се предявява настоящия установителен иск във връзка с указания на съда. Ищцовото
дружество твърди, че по силата на
сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и ответника Договор за стоков кредит №
261804/30.04.2017 г., на последния е
предоставена сума в размер на 1559,00лв.. Сумата на кредита,
предоставена за закупуването на стоките и/или услугите, се усвоява еднократно,
безкасово по сметка на Търговеца „Технополис България“ ЕАД, а сумата,
предоставена за финансирането на застраховката, се усвоява еднократно,
безкасово по сметка, посочена от Застрахователите. Кредитът е следвало да бъде
върнат на 24 месечни вноски, включващи главница и договорна лихва, 23, от които в размер на 95,05 лева, а
остатъкът в размер на 23.07 лева се дължал с последната вноска съгласно уговорения
между страните погасителен план. Страните са уговорили фиксиран лихвен процент,
който към датата на сключване на договора е 39.59 % годишно или 0,1100% на ден,
както и лихва за забава. Сочи се,
че срокът на договорът бил до 29.02.2018
г., когато кредитът станал изискуем в
пълен размер. Твърди, че на 29.09.2017 г., между ищцовото дружество и „Банка
ДСК“ ЕАД е подписано Приложение № 1.1
към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от
12.01.2018 г., съгласно което е прехвърлено процесното вземане, ведно с всички
привилегии и обезпечения, като ответникът бил уведомен за това. Предвид
изложеното се моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено
в отношенията между страните, че З.П.П. дължи на
„Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, сумата 1481,09 лв. (хиляда четиристотин осемдесети и един
лева и девет стотинки), представляваща неизплатена главница по Договор за
стоков кредит № 261804/30.04.2017 г., ведно със законна лихва за периода от
02.03.2018 г. до изплащане на вземането, сумата от 394,17 лв. (триста деветдесет и четири лева и седемнадесет стотинки), представляваща
договорна лихва, за периода от 10.05.2017 г. до 12.01.2018 г., сумата от 21,34
лева (двадесет и един лева и тридесет и четири стотинки),
представляваща мораторна лихва, за периода от 31.05.2017 г. до 23.02.2018 г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение № 186 от 06.03.2018г., по
ч.гр.д. № 333, по описа ВРС за 2018 г. Ангажират се доказателства. Претендират
се разноски.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК, чрез особения представител адв. З.
оспорва иска като неоснователен. Прави възражение, че ответникът не е уведомен
за извършеното прехвърляне на вземания и на това основание искът следва да бъде
отхвърлен. Поддържа, че кредитът не е обявен за предсрочно изискуем. Сочи, че
към исковата молба са приложени нечетливи копия на доказателствата. Излага
съображения във връзка с оспорването.
Съдът, като взе предвид доводите на страните,
прецени събраните по делото доказателства, съгласно чл.235 ГПК намира за
установено следното от правна и фактическа страна:
В тежест на ищеца по предявения иск е да докаже, е между цедента „Банка ДСК“ ЕАД и ответника е налице
валидно облигационно отношение, по договор за кредит, по силата на което банката
е предоставила на ответника процесната сума, а за него е възникнало задължение за връщане на заетата сума и
за плащане на лихва в претендираните размери, настъпилата
изискуемост на вземанията, както и че вземането му е прехвърлено въз основа на
валидно сключен договор за цесия. При установяване на тези факти в тежест на
ответника е да установи, че е погасил задълженията си.
Договорът за банков кредит е консенсуален и
поражда действие от датата на сключването му в писмена форма, като в тежест на банката
възниква задължение да предостави парична сума в уговорения размер, а в тежест
на кредитополучателя – да я върне в определения срок, ведно с уговорената лихва
по арг. чл. 430, ал. 1 и ал. 3 ТЗ.
От неоспорения по делото Договор
за стоков кредит № 261804 се установява безспорно, че на 30.04.2017 г. между „Банка ДСК“ ЕАД и ответника, е сключен
договор, по силата на който банката се е задължила да му предостави сумата от
1559,00лв. за закупуването на стока- мобилен телефон Samsung, която е следвало да се усвои безкасово по
сметка на Търговеца „Технополис България“ ЕАД, срещу задължението за връщането
й на 24 месечни вноски, включващи главница и договорна лихва, 23, от които в
размер на 95,05 лева, а остатъкът в размер на 23.07 лева се дължал с последната
вноска съгласно уговорения между страните погасителен план, при фиксиран лихвен
процент от 39.59 % годишно или 0,1100% на ден.
От приет като писмено доказателство по делото
фискален бон от 30.04.2017 г. е видно, че за закупуването на процесния телефон
по банков път (ДСК кредит) на търговеца –Технополис България ЕАД е
преведена сумата от 1559 лв., а като клинт по сделката е посочен ответникът З.П..
Следователно се установява, че е налице валидно възникнало правоотношение по
договор за кредит и цедента е изправна страна по него.
Спорно между страните е обстоятелството обвързан
ли е ответникът от извършената цесия. От неоспорените рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 12.01.2018 г. и уведомително
писмо (л. 18) безспорно се установява, че вземането по
процесния кредит е надлежно прехвърлено на ищцовото дружество. Вярно е, че по
делото не се установява ответникът да е бил надлежно уведомен за цесията, нито
от цедента, нито от цесионера, но от това не следва изводът, че процесният
договор за цесия не е породил действие. Неоснователно е разбирането, че
неуведомяването на длъжника за извършеното прехвърляне води до недействителност
на цесията.
Правата
по цесията преминават върху цесионера със сключване на договора. Съобщението по
чл. 99, ал.3 и ал. 4 от ЗЗД не е елемент от фактическия състав на
договора за цесия, поради което не е условие за пораждане прехвърлителното
му действие. Единствените правни последици от неспазване на
задължението за уведомяване се свеждат до това, че до съобщаване на цесията, длъжникът
може да плати на цедента или оправомощено от него лице и плащането да го
освободи валидно от дълга. Липсата на уведомление обаче не прави цесията
недействителна, нито освобождава длъжника от задължението да плати на новия
кредитор. Иначе казано длъжникът може да възразява успешно за липсата
на уведомление, само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на
стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на
уведомлението, каквито твърдения не са сторени в настоящото производство, а и
не са ангажирани доказателства в тази насока. Датата на уведомяването на
длъжника за цесията няма отношение към придобиване вземането, а единствено
предопределя момента, от който за цесионера възниква правото да предяви
вземането си към длъжника. Ето защо съдът счита, че възражението на ответника е
неоснователно.
Съгласно даденото разрешение в т. 18 на Тълкувателно решение №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал.
1 ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит, става
изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно
изискуем преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната
изискуемост на кредита.
Волеизявлението на банката - кредитор следва
да е обективирано в писмен документ и да съдържа ясно изразено позоваване на
обстоятелствата по чл. 60, ал. 2
на Закона за кредитните институции или на обстоятелства, уговорени в
договора, които дават право на кредитора да упражни правото си. В писмения
документ кредиторът може да определи и срок за изпълнение на задължението от
длъжника, но във всички случаи волеизявлението за обявяване на предсрочната
изискуемост следва да е изрично и недвусмислено. Предсрочната изискуемост на
вземането настъпва от датата на връчване на длъжника на документа, съдържащ
волеизявлението на кредитора, ако към този момент са били налице обективните
предпоставки, обуславящи изискуемостта.
Съгласно чл. 12, ал. 1 от Общите условия
към процесния договор за кредит „при допусната забава в плащанията на главница
и/или лихва над 90 дни, целият непогасен остатък от главницата става предсрочно
изискуем“. По делото са представени доказателства от цедента и е изслушана
съдебно- икономическа експертиза относно това какви суми ответникът е изплатил
във връзка със задълженията му, от които безспорно се установява, че ответникът
е платил единствено първата вноска по кредита на 10.05.2017 г. и е преустановил
плащането на погасителните вноски по процесния договор за кредит на 31.05.2017
г.. След тази датата до 02.03.2018 г. не се твърди и не се доказва да са
постъпвали плащания в погашения задълженията по кредита. Следователно при
съобразяване чл. 5 от процесния договор, извършеното последно плащане,
погасителния план и ОУ, следва да се приеме, че считано от 11.06.2017 г. поради
липсата на изпълнение в уговорения срок ответникът е изпаднала в забава за
задължението си за м. 06.2017 г., поради което и за кредитора, считано от
11.09.2017 г. е била налице възможността да обяви предсрочна изискуемост на
целия непогасен остатък от кредита. По делото не са ангажирани доказателства,
от които да се установява, че банката се е възползвала от предоставената й
възможност, като е отправила волеизявление за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем към ответника. Напротив от цедента е направено изрично
изявление, че не е предприемал действия в тази насока. Не се твърди и не се
доказва цесионерът да го е сторил.
Съобразно даденото разрешение в т. 18 на
Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, в
хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за вземане, произтичащо от
договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем
при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства, и
кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става
изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като банката
е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на
длъжника предсрочната изискуемост.
Съгласно съдебната практика (решение № 139/05.1114г. по т.д. № 57/12г. на
ВКС, І т.о. и др.), когато уведомление липсва и следователно не
е настъпила предсрочна изискуемост на остатъка от кредита, както е и в
настоящия случай изискуеми са само вземанията, представляващи вноски по кредита
и други акцесорни вземания (неустойки, лихви), които са с настъпил падеж към
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Това е
така, тъй като са налице отнапред определени срокове за плащане на отделните
вноски и с настъпване на падежа, съобразно договора, настъпва и изискуемостта
им, поради което не е необходимо уведомяване.
В случая от изслушанта съдебно-
счетоводна експертиза и неоспорения погасителен план към процесния договор за
кредит се установява, че за периода от 10.05.2017 г. (дата на последното плащане) до 02.03.2018 г. (подаване на заявелние) са просрочени общо девет погасителни вноски с
падежи както следва: 10.06.17 г., 10.07.17 г., 10.08.17 г., 10.09.17 г., 10.10.17
г., 10.11.17 г., 10.12.18 г., 10.01.18
г., 10.02.18 г., всяка в размер на размер по 95,05 лева, от които по вноска с
падеж на 10.06.17 г., сумата от 46,18 лева- главница, а сумата от 48,87 лева-
възнаградителна лихва, 10.07.17 г., сумата от 47,71 лева- главница, а сумата от
47,34 лева- възнаградителна лихва, 10.08.17 г., сумата от 49,29 лева- главница,
а сумата от 45,76 лева- възнаградителна лихва, 10.09.17 г., сумата от 50,91
лева- главница, а сумата от 44,14 лева- възнаградителна лихва, 10.10.17 г., сумата от 52,59 лева- главница, а
сумата от 42,46 лева- възнаградителна лихва, 10.11.17 г., сумата от 54,32 лева-
главница, а сумата от 40,73 лева- възнаградителна лихва, 10.12.18 г.,
сумата от 56,12 лева- главница, а сумата от 38,93 лева- възнаградителна
лихва, 10.01.18 г., сумата от 57,97 лева- главница, а сумата от
37,08 лева- възнаградителна лихва, 10.02.18 г., сумата от 59,88 лева- главница, а
сумата от 35,17 лева- възнаградителна лихва.
По изложените съображения, съдът счита, че
предявените искове са доказни по основание по отношение вноските с настъпил
падеж за периода от 10.06.17 г. до 10.02.18 г., поради което при съобразяване
правомощието му съобразно разпоредбата на чл.162 ГПК и събраните по делото
доказателства, и при липсата на изслушана съдебно счетоводна експертиза в тази
насока определи, че размерът им възлиза на сумата от 474.97 лева,
представляваща главница по договор за стоков кредит № 261804, за вноски с падеж
от 10.06.17 г. до 10.02.18 г., и сумата от 345.31 лева, представляваща възнаградителна лихва, за периода от
11.06.2017 г. до 12.01.2018 г.- при съобразяване диспозитивното начало в
гражданския процес. Следователно предявеният иск за главница следва да бъде
уважен до сумата от 474.97 лева и отхвърлен за разликата над него до пълния
претендиран от 1481,09 лева, а искът за
възнаградителна лихва следва да бъде уважен до сума в размер от 345.31 лева, за периода от 10.06.2017 г. до
12.01.2018 г. и отхвърлен за разликата над него до предявения от 394,17 лева, за периода от 10.05.2017 г. до
12.01.2018 г..
При съобразяване уговорките в чл. 7 от
договора за кредит и чл. 12 от ОУ към него следва, че считано от 11.06.2017 г.
ответникът дължи наказателна лихва в размер на 49,59 % върху частта от
месечната вноската, представляваща главница. Ето защо, с оглед правомощието му
по чл. 162 ГПК, при съобразяване размерът на главницата и продължителността на
забавата и при липса на изслушана експертиза в тази насока, съдът приема, че
искът за претендираната наказателна лихва в размер на 21,34 лева, за периода от
31.05.2017 г. до 23.02.2018 г., е изцяло основателен при съобразяване
диспозитивното начало в гражданския процес, поради което следва да бъде уважен.
Относно разноските:
В съответствие с т. 12 на Тълкувателно решение №
4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, съдът следва да се произнесе и по разпределението на
отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. На основание
чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят (ищец) има право на направените от него разноски в
двете производства, съобразно уважената част от исковете или на сума в общ
размер на 359.1 лв., представляващи платена държавна такса и възнаграждение за юрисконсулт
в заповедното производство и платени държавна такса, възнаграждение за особен
представител, за вещо лице и възнаграждение за юрисконсулт в исковото
производство, съобразно представените доказателства и списък по чл. 80 ГПК. На
основание чл. 78, ал. 3 ГПК при този изход на ответника се следват разноски съобразно
отхвърлената част от исковете, но тъй като такива не се претендират съдът не
следва да се произнася по отговорността за тях.
Така мотивиран,
съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от Р. Г.А.
и Т.Я.К., с адрес ***, против З.П.П.,
ЕГН **********,***, искове с
правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 99, ал. 1, чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, че З.П.П., ЕГН **********, дължи на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК *********,
сумата от 474.97
лева, представляваща главница по договор за стоков кредит № 261804, за вноски с
падеж от 10.06.17 г. до 10.02.18 г., сумата от 345.31 лева, представляваща
възнаградителна лихва, за периода от 11.06.2017 г. до 12.01.2018 г., сумата от 21,34
лева (двадесет и един
лева и тридесет и четири стотинки), представляваща мораторна лихва, за периода от 31.05.2017 г. до
23.02.2018 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение № 186 от
06.03.2018г., по ч.гр.д. № 333, по описа ВРС за 2018 г., като ОТХВЪРЛЯ
предявените искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 99, ал. 1, чл. 430,
ал. 1 и ал. 2 ТЗ за разликата
над сумата от 474.97 лева до пълния претендиран от 1481,09 лева, представляваща главница по договор за
стоков кредит № 261804, както и за разликата над сумата от 345.31 лева, за
периода от 10.06.2017 г. до 12.01.2018 г., до претендирания от 394,17 лева, за
периода от 10.05.2017 г. до 12.01.2018 г., представляваща възнаградителна лихва
по договор за стоков кредит № 261804, за които суми е издадена заповед за
изпълнение № 186 от 06.03.2018г., по ч.гр.д. № 333, по описа ВРС за 2018 г..
ОСЪЖДА З.П.П., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на „„Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от Р. Г.А.
и Т.Я.К., с адрес ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 359.1 лв., представляваща сторени от ищцовото дружество разноски в заповедното и
исковото производства.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба, в двуседмичен срок от получаване
препис от страните пред Пазарджишки окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ЛИЛИЯ
ТЕРИЗЕВА-ВЛАДИМИРОВА