Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ...........
град Шумен, 06.02.2024г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският административен съд, в публичното заседание
на петнадесети януари две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:
Снежина ЧолаК.ва
Членове: Росица
Цветкова
Бистра
Бойн
при
секретаря Св. Атанасова и с участие на прокурор Яна Николова при ШОП, като
разгледа докладваното от председателя Сн. Чолакова КАНД № 190 по описа за 2023г. на Административен съд – гр. Шумен,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН) и чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния К.декс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна
жалба на „Л.Б. ЕООД е.КО“ КД, ***, депозирана
чрез юрисконсулт П.Т., против Решение № 302/17.10.2023г. на Районен съд – гр.Шумен,
постановено по АНД № 1688/2023г. по описа на съда. С оспорения съдебен акт е
потвърдено Наказателно постановление №
В-002117/22.05.2023. на Директора на Регионална дирекция за областите
Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище към главна дирекция „Контрол
на пазара“ при Комисия за защита на потребителите (КЗП), с което на дружеството
била наложена имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева, на
основание чл. 200 от ЗЗП, за нарушение на чл.21 от ЗЗП, във вр. с § 13, т.9 от
ДР на ЗЗП.
Касаторът релевира
твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването
му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. В тази връзка твърди,
че в хода на административнонаказателното производство са били допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила, довели до
ограничаване правото на защита на търговеца. Излага и аргументи за
незаконосъобразност на правораздавателния акт по същество, считайки, че
санкционираното неизпълнение не е съставомерно по приложения
административнонаказателен състав. По изтъкнатите съображения отправя искане за
отмяна на процесния съдебен акт и на потвърденото с него наказателно
постановление. Претендира и присъждане на съдебни разноски.
В проведеното открито съдебно
заседание жалбоподателят, редовно и своевременно призован, не изпраща
представител. От процесуалния му представител е депозирана молба рег.№
ДА-01-117/12.01.2024г., съдържаща искане за разглеждане на делото в негово
отсъствие, както и за отмяна на атакуваното наказателно постановление.
Ответникът, Директор на
Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и
Силистра към Главна дирекция „Контрол на
пазара“ при Комисия за защита на потребителите, депозира писмено становище с
рег.№ ДА-01-112/12.01.2024г. посредством главен юрисконсулт В.П., с искане за разглеждане
на делото в отсъствие на негов представител. В него аргументира и тезата за
законосъобразност на съдебния акт, отправяйки искане същият да бъде оставен в
сила. Претендира присъждане на съдебни разноски.
В съдебно заседание
ответникът, редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява.
Представителят на
Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за процесуално
допустима, но неоснователна.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и
обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от
легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно
разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212
от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по следните съображения:
Процесното решение е
постановено при следната фактическа обстановка:
Дружеството – касационен
жалбоподател, стопанисва търговски обект - магазин „Лидл“, находящ се на бул. „Симеон
Велики“ № 40 в гр.Шумен, в който предлага за продажба на потребителите
разнообразни хранителни и нехранителни стоки.
На 15.02.2023г. свидетелите Н.И.Й. и В.К.Г.,
главни инспектори в КЗП-РД-гр.Варна, извършили проверка в посочения по горе
търговски обект. В хода на същата било установено, че в рекламната брошура на „Лидл“
за периода 13.02.2023 г. - 19.02.2023 г. се рекламират стоки, за които не е
обявена цената на съответната мерна единица –килограм, а за грамове, както
следва: стек аламинут, 400 гр. 11. 49 лв/бр. -20%, 9. 19 лв/бр.;
кебапчета/кюфтета 480 гр., 7. 99 лв/бр. -20%, 6. 39 лв/бр.; наденица, 450 гр.,
7. 99 лв/бр. -20%, 6. 39 лв/бр.; карначета 450 гр., 7. 99 лв/бр. -20%, 6. 39 лв
/бр.; цариградски кюфтенца, 600 гр. 9. 49 лв/бр., -27%, 6. 89 лв. /бр.; печени
свински бузи, 300 гр., 5. 49 лв/бр., -25%, 4. 09 лв/бр.
Във връзка с тези
констатации на 02.03.2023г., свидетелят Н.Й.съставил срещу касатора акт за
установяване на административно нарушение № 002117, за това, че на 15.02.2023
г. в рекламната брошура за периода 13.02.2023 г. -19.02.2023 г. не е посочил
продажната цена за единица мярка, с което е нарушил разпоредбата на чл. 21 от ЗЗП.
Актът бил съставен в
присъствието на надлежен представител на нарушителя, бил предявен и подписан от
него без възражения. Писмени такива били депозирани в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, в които касационният жалбоподател изложил, че след като съгласно чл. 19,
ал. 2 от ЗЗП търговецът няма задължение за обявяване на цена за единица мярка
при стоки, търгувани на брой в търговските обекти, не може да има задължение и
за обявяване на цена за единица мярка в рекламните съобщения за тях.
Въз основа на така
съставения акт впоследствие било издадено и процесното наказателно
постановление.
При така установената
фактическа обстановка районният съд не е констатирал наличие на допуснати
съществени процесуални нарушения, които да налагат отмяна на издаденото НП.
Съдебният състав е изложил и съображения относно безспорната доказаност на
неизпълнението, приписано на търговеца, което според съда правилно не е било
квалифицирано като „маловажно“. Воден от това, решаващият състав на РС – гр.Шумен
е потвърдил оспорения пред него правораздавателен акт.
Настоящият състав
приема, че обжалваното решение е правилно, а развитите доводи в касационната
жалба за наличие на отменителните основания са неоснователни. Събраните по
делото доказателства обосновават извод за липса на процесуални нарушения при
съставяне на АУАН и НП, тъй като същите са издадени от компетентни органи, в
предвидените срокове и съдържат изискуемите в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН
реквизити. Не се споделя довода, заложен в касационната жалба, за неяснота по
отношение вмененото неизпълнение на юридическото лице, доколкото нарушението и
обстоятелствата, при които е осъществено, са описани ясно и непротиворечиво в
акта и в констативно-съобразителната част на НП, в т.ч. с изричното посочване
на стоките, за които контролните органи са счели, че не е посочена цена за мерна
единица. Поради това съдът намира, правото на защита на привлеченото към
отговорност лице не е било нарушено.
Касационната инстанция
напълно споделя възприетата от въззивния съд фактическа обстановка, както и
направените въз основа на нея правни изводи относно наличие на предпоставките
за ангажиране на отговорността на касатора за деянието, описано в акта и в НП.
Приетата за нарушена разпоредба на чл. 21 от ЗЗП е императивна и изисква от
търговеца, всяка реклама на стоки, която посочва продажната им цена, да посочва
и цената за единица мярка. В случая по категоричен начин се установява, че това
не е било сторено в отпечатаната и приложена по въззивното дело рекламна
брошура. Съобразно легалната дефиниция на § 13, т. 9 от ДР на ЗЗП, „цена за
единица мярка“ е крайната цена, включваща данък върху добавената стойност и
всички допълнителни данъци и такси за единица мярка от предлаганата стока.
Единицата мярка е: за стоки, търгувани в зависимост от обема им - 1 литър или 1
кубически метър; за стоки, търгувани според теглото им - 1 килограм; за стоки,
търгувани на дължина - 1 метър; за стоки, търгувани на площ - 1 квадратен
метър. В случая се установява по безсъмнен начин, че за описаните в
обстоятелствената част на НП стоки не фигурира цена за единица мярка –
килограм. Горното налага извод, че юридическото лице не е изпълнило
коментираното задължение по отношение на описаната в АУАН и НП стока. Този
извод не се разколебава от позоваването от страна на касатора на нормата на чл.
19, ал. 2 от ЗЗП. Текстът е ясен и изисква цената на стоката да се обявява за
съответната мерна единица и разфасовката, ако е различна от нея, или за брой. В
случая стоките са се предлагали като разфасовки, но коментираното правило
предвижда кумулативното посочване на цената за съответната мерна единица /в
случая килограм/ и на отделната разфасовка, което не е било сторено от страна
на търговеца, обявил цената на коментираните продукти в нарушение на
императивния текст на чл. 21 от ЗЗП.
Изложеното обосновава
извода, че правилно наказващият орган е ангажирал отговорността на търговеца по
реда на чл. 200 от ЗЗП. Цитираната разпоредба предвижда налагане на имуществена
санкция в съответния размер за нарушение на редица разпоредби от ЗЗП, между
които е и нормата на чл. 21 от закона. По аргумент на чл. 83, ал. 1 от ЗАНН,
вр. с чл. 200 от ЗЗП, отговорността на юридическо лице е безвиновна, обективна
отговорност и се реализира независимо дали негов орган или служител имат вина.
Касационната инстанция
намира за правилен и законосъобразен и извода на предходната инстанция за
неприложимост на института на „маловажния случай“ на административното
нарушение касателно процесното нарушение. Деянието не разкрива по-ниска степен
на обществена опасност от останалите деяния от този вид и не се отличава с по-ниска
тежест. На търговеца е наложена имуществена санкция в минимален размер, с която
биха били постигнати целите на индивидуалната и генералната превенция.
При този изход на спора,
на ответника на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, във вр. с чл. 37 от Закона за
правната помощ, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ,
се дължи юрисконсултско възнаграждение за участие по делото пред
Административен съд – гр. Шумен в размер на 80 /осемдесет/ лева.
Водим от горното
Шуменският административен съд
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 302/17.10.2023г., постановено
по АНД № 1688/2023г. по описа на Районен съд – град Шумен.
ОСЪЖДА
„Л.Б. ЕООД е.КО“ КД, ***, с ЕИК ***, да
заплати на Комисия за защита на потребителите – гр. София разноски по делото в
размер на 80 /осемдесет/ лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................