№ 32320
гр. С., 29.11.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20221110139313 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по подадена от Ц. Б. Б., искова молба
насочена против ГД „ПБЗН“, с която е предявена осъдителна искова претенция с
правно основание чл. 181, ал. 1 ЗМВР, с искане да се постанови решение, с което
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 1 560.00 лв., представляваща
сбор от ежемесечно дължими се суми за храна в размер на по 120.00 лв. на месец за
периода от 01.07.2019 г. до 31.07.2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата
на депозиране на исковата молба – 21.07.2022 г. до окончателно изплащане.
Настоящият съдебен състав намира, че с оглед предмета на предявената искова
претенция надлежен ответник е ГД „ПБЗН“, поради което исковата молба следва да
бъде върната в частта, с която претенцията е насочена против РД „ПБЗН“ гр. С.,
поради недопустимост на иска, доколкото посоченият ответник не притежава пасивна
процесуална легитимация.
Водим от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА, на основание чл. 130 ГПК, исковата молба, в частта, с която същата е
насочена против РД „ПБЗН“ - С..
ПРЕКРАТЯВА производството по настоящото гр.д. № 39313/2022г., по описа
на СРС, IIIГО, 180-ти състав, в частта, с която исковата претенция е насочена против
РД „ПБЗН“ - С..
Определението подлежи на обжалване от ищеца, в едноседмичен срок от
връчването му, пред Софийски градски съд.
1
Съдът, след като констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на
закона, предявеният иск е процесуално допустим, изпълнена е процедурата по чл. 131
ГПК, и с оглед направените от страните доказателствени искания и на основание чл.
140, ал. 1 ГПК, чл. 140, ал. 3, изр. 1 ГПК, вр. чл. 146 ГПК,
О П Р Е Д Е Л И:
1 Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:
Ищецът извежда съдебно предявените си права при твърдения, че със заповед
№8121К-967/02.02.2017 г. е назначен на основание чл. 9 ЗДСл за държавен служител
на длъжност „старши експерт“ в РД „ПБЗН“ - С. при ГД „ПБЗН“-МВР за неопределено
време, считано от 01.02.2017 г., както и че от датата на назначаването му, включително
и за периода 01.07.2019 г. - 31.07.2020 г. е заемал длъжност на държавен служител в
МВР по смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР. Сочи, че съгласно чл. 181, ал. 1 ЗМВР на
служителите на МВР се осигурява ежемесечно храна или левовата й равностойност,
като със заповеди на МВР № 8121з-1716/28.12.2018 г. и № 8121 з-1464/31.12.2019 г.,
била определена левовата равностойност на храната на служителите на МВР за
съответната година - 2019 и 2020 г. в размер на 120.00 лева месечно, но за процесния
период 01.07.2019 г. - 31.07.2020 г. не му била осигурена храна, нито заплатена
левовата й равностойност. Излага, че към момента на назначаването му, както и за
процесния период, е действала разпоредбата на чл.142, ал. 4 ЗМВР, съгласно която
статутът на държавните служители по ал.1, т.2 се уреждал със Закона за държавния
служител. Правният статут на служителите по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР, в това число и
неговият, сочи, че се урежда както от общия ЗДСл, така и от специалния ЗМВР.
Развива съображения в насока, че общите разпоредби относно статута на държавния
служител следва да се прилагат по отношение на служители по чл. 142, ал. 1, т. 2
ЗМВР само при липсата на изрично специално правило в ЗМВР. Аргументира
подробно, че по отношение на него следва да намери приложение разпоредбата на чл.
181, ал.1 ЗМВР, съгласно която на всички служители на МВР се осигурява храна или
левовата й равностойност. Сочи, че в чл. 1 от Наредба № 8121 з-773 от 1.07.2015 г. за
условията и реда за осигуряване на храна или левовата й равностойност на
служителите на Министерството на вътрешните работи, е посочено, че с наредбата се
определят условията и редът за осигуряване на храна или левовата й равностойност на
служителите на МВР по чл. 142, ал. 1, т. 1 и 3 ЗМВР и по § 86 от преходните и
заключителните разпоредби на ЗИД на ЗМВР. Твърди, че законът не делегира на МВР
да определя кои лица следва да получават храна или парична равностойност, а
единствено възлага с подзаконов нормативен акт да се определят условията и редът за
2
предоставяне на сумите по чл. 181, ал.1-3 ЗМВР. Счита, че за определянето кои лица
имат право на безплатна храна или левова равностойност следва да се съобрази само
ЗМВР, тъй като било налице противоречие между разпоредбата на чл. 1 от Наредбата и
ЗМВР. Сочи, че независимо, че чл.1 от цитираната наредба, както и Заповед № 8121з-
1716/28.12.2018г. и Заповед № 8121з-1464/31.12.2019 г. на МВР, касаят единствено
служителите на МВР по чл. 142, ал. 1, т. 1 и 3 и ал. 3 от ЗМВР, то левова
равностойност за неосигурена храна се дължала и на служителите по чл. 142, ал. 1, т. 2
ЗМВР, като предвид липсата на правна уредба относно размера, счита, че следва по
аналогия приложение да намерят правилата на посочените актове по-горе, с оглед на
което и на основание чл. 4 от Наредбата от 01.07.2015 г. във връзка със заповедите на
МВР, счита, че за процесния период му се дължи ежемесечно левовата равностойност
за неосигурена храна в размер на 120 лв. или дължимото обезщетение за неосигурена
храна за 13 месеца излага, че възлиза на сумата от общо 1560 лв. При тези твърдения,
моли съда да уважи предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
предявеният иск се оспорва като неоснователен. Ответникът излага, че съгласно чл.
142, ал. 1 ЗМВР служителите са три категории: полицейски органи и органи по
пожарна безопасност, чийто статут се уреждал със ЗМВР; такива по чл. 142, ал. 1, т.2,
какъвто твърди, че е и ищецът, чийто статут се уреждал със Закона за държавния
служител; и лица, работещи по трудово правоотношение, чийто статут се уреждал при
условията и по реда на КТ и ЗМВР. Сочи, че Закона за държавния служител се явява
специален по отношение на ищеца, както и че изключва прилагането на разпоредбите
относими за служителите по чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР. Развива съображения в насока,
че законодателят изрично е определил статута на служителите по чл. 142, ал. 1, т. 2 от
ЗМВР да е по Закона за държавния служител, в който закон не се предвиждало
предоставяне на храна или левовата й равностойност, като съобразно чл. 181, ал. 4 от
ЗМВР на тази категория служители се осигурявала безплатна храна при извършване на
дейности, свързани със специфичния характер на труда, както и ободряващи напитки
при полагане на труд през нощта. Твърди, че формирането на основната заплата и
цялостното възнаграждение на ищеца е определено със закона. Излага, че
възнаграждението на ищеца включва заплата за длъжност, допълнително
възнаграждение за прослужено време и левовата равностойност на храна по чл.181,
ал.1 ЗМВР. Поддържа, че възнаграждението за прослужено време и левовата
равностойност на храната не се начисляват отделно, а се включват в заплатата за
длъжност. Извън основното възнаграждение за длъжност сочи, че не се дължи
допълнително и отделно възнаграждение за храна. Освен това излага, че заплащането й
би се явило и повторно платено, като един път включено в заплатата за длъжността и
втори път като допълнително заплатена сума извън нея. Приемането на последното
счита, че означава тази категория служители по чл. 142, ал.1, т.2 от ЗМВР, да се
3
поставят в по-благоприятно положение от служителите по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР.
Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
2 Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца – предявен иск
с правно основание чл. 181, ал.1 ЗМВР.
3 Кои права и кои обстоятелства се признават – няма такива.
4 Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване – с оглед становището на
ответника СЪДЪТ ОБЯВЯВА за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните
обстоятелства: че през процесния период между страните е съществувало служебно
правоотношение, по силата на което ищецът е бил държавен служител по смисъла на
чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР и е заемал длъжността „старши експерт“ в РД „ПБЗН“ - С. при
ГД „ПБЗН“-МВР, че за периода от 01.07.2019 г. до 31.07.2020 г. ответникът не е
изплащал, на основание чл. 181, ал. 1 ЗМВР, отделно от основната месечна заплата,
левовата равностойност на храната, както и че за процесния период евентуално
дължимата, на основание чл. 181, ал. 1 от ЗМВР, парична равностойност на храната е в
размер на 1560.00лв., по 120.00лв. месечно.
5 Как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти.
УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест по делото, е да докаже
наличието на валидно служебно правоотношение между страните през процесния
период, по силата на което да е полагал труд при ответника; да попада в обхвата на
категорията държавни служители, на които се дължи предоставянето на безплатна
храна или левова равностойност, както и размерът на претенцията.
В тежест на ответника е да докаже положителния факт на плащане.
ПРИЕМА представените от ищеца и ответника документи като писмени
доказателства по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане на съдебно-
счетоводна експертиза, доколкото фактите и обстоятелствата за установяването на
които е формулирано това доказателствено искане са обявени за безспорни и
ненуждаещи се от доказване.
НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА като им указва, че
доброволното/извънсъдебно уреждане на отношенията е най-благоприятният за тях ред
за разрешаване на спора.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията
на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация.
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 17.02.2023 г. от 09.30часа,
за които дата и час да се призоват страните.
4
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от настоящото определение за насрочване, ведно с
проекта за доклад по делото на страните, а на ищеца – и препис от отговора на
ответника, като същите могат да изразят становище и да ангажират доказателства най-
късно в първото по делото съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5