РЕШЕНИЕ
№ 196
гр. , 06.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ в публично заседание на дванадесети
май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Михаела Г. Клечерова
при участието на секретаря Цветомира Й. Къркъмова
като разгледа докладваното от Михаела Г. Клечерова Гражданско дело №
20231220101080 по описа за 2023 година
Производството е образувано е по предявени от Ф. К. Т., ЕГН **********, с
постоянен адрес: **********, и А. А. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес: с Б., общ. С.,
обл.Благоевград, чрез адвокат Б. Г. П., вписана в АК - Благоевград, срещу В. М. Д., ЕГН
**********, с постоянен адрес. с.Б., общ.С., обл.Благоевград, осъдителни искове при
условията на обективно кумулативно съединяване, както следва:
1) иск по чл. 109 от ЗС за осъждане ответника да премахне изградените от него в
описаната реална част от имота бетонова площадка, незаконно изградена от ответника в
имота на ищците;
2) иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД за сумата ****лв. – стойност на обогатяването на ответната
страна чрез ползването на процесния имот за периода за периода от 23.07.2020г. до
предявяване на настоящата искова молба – 16.11.2023г.
В исковата молба се твърди, че ищците са собственици на поземлен имот, заснет като
имот с планоснимачен номер **** по кадастралния план на село Б., община С., област
Благоевград, одобрен със заповед № ***/*** година на кмета на Общината с площ за имота
от **** квадратни метра, при съседи за имота: изток - имот с планоснимачен номер ***-
собственост на Ю.Ш., запад - имот с планоснимачен номер *** - собственост на Р. Ю. и път;
север - имот с планоснимачен номер **- собственост на наследници на А. О. и имот
спланоснимачен номер ***- собственост на И. К.и от юг - път, ведно с построената в имота
двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 80 квадратни метра. Сочи се, че
през 2011 г. в североизточната част на имота им М. Р. Ф., който по разписен лист към този
момент е отразен, като собственик на имот пл. №*** по кадастралния план на село Б.,
1
община С., област Благоевград, одобрен със заповед № ***/***година на кмета на
Общината, изградил незаконно и без тяхно съгласие бетонова стълба, поради което през
2014г. ищцата Ф. К. Т. подала жалба до Общинска администрация - С.. Във връзка с жалбата
била направена проверка на място и по документи от комисия по чл.196, ал.1 от ЗУТ,
назначена от Кмета на Община Сатовча, и след проведена административна била издадена
Заповед № ***/19.03.2015г., с която било наредено на основание чл.195, ал.5 от ЗУТ обекта
„Б. с.” между имот *** и имот ***по плана на с. Б. да се премахне от М. Р. Ф.- извършител
на незаконния строеж. Бил определен срок до 20.02.2015г. за доброволно изпълнение на
разпореденото премахване, като в същия срок извършителят го премахне, извози
строителните отпадъци и възстанови терена във вида преди извършването на строежа. М. Р.
Ф. подал възражение срещу издадената заповед за премахване на незаконно изградената
стълба, като не е оспорил извършването на незаконния строеж, а единствено липсата на
съгласие от собственика на имота, върху който е изграден. Същия твърдял, че стълбата е
изградена със съгласието на вече покойния А. Т.- съпруг на ищцата срещу сумата от ***лв.
Във връзка с възражението на М. Р. Ф., Кметът на Община Сатовча е отменил заповедта си
със Заповед № ***/07.05.2015г., но само след около 2 месеца тя също била отменена със
Заповед №***/17.06.2015г., като по този начин Заповед №***/19.03.2015г. е запазила
действието си като влязла в законна сила. Сочи се, че след като М. Ф. не премахнал
доброволно изградената незаонно стълба, същата била премахната от ищците. Твърди се, че
2015г., ищците предприели действия за снабдяване със строителни книжа за изграждане на
оградна стена по имотните граници на ПИ **** по плана на с. Б., община С., в резултат на
което им било издадено Разрешение за строеж № **** от 16.09.2015г. на Главния архитект
на Община Сатовча за лека ограда с височина до 2.20м., която била изградена съобразно
всички законови и технически изисквания. Твърди се, че на 23.07.2020г,, в отсъствието на
ищците, ответникът В. М. Д., който е зет на М. Р.Ф. (негово праводател), е изградил в
североизточната част на имота им на мястото на съборения обект „Б. с.” нов незаконен
строеж - бетонова площадка с размери 3/6 метра, от нивото на вече изградената от ищеца Т.
ограда. Сочи се, че тази бетонова площадка е извършена без тяхно знание и съгласие и в
тяхно отсъствие, тъй като те, в по-голямата част от годината живеят и работят във
Федерална република Г.. Сочи се, че веднага щом установили наличието на строежа в технич
имот, подали жалба с вх. № ******/22.12.2021г. до Кмета на Община Сатовча с искане за
извършване на проверка и издаване на заповед за премахване на незаконния строеж от имота
им, както и за предприемане на действия по санкциониране на лицето, незаконно строило в
чужд имот. Твърди се, че тъй като не получили отговор на жалбата си до Кмета на Община
Сатовча, депозирали жалба с вх. №*******/ 07.04.2022г. до Областния управител на Област
с административен център Благоевград за извършване на проверка. В исковата молба
подробно е описано движението на административната процедура, при която органите
костатирали, че строежа е изграден в имота на ответника. Тъй като били недоволни от
извършената проверка от Областния управител и от Кмета на Община Сатовча и предвид
съмненията им, че на терен и по документи изобщо не е извършвана такава по жалбите,
ищецът А. Т. подал жалба с вх. № ******/ 07.07.2022г. до Началника на РДНСК-
2
Благоевград, в която отново изложил цялата фактическа обстановка относно извършеното в
съсобствения на ищците недвижим имот № **** по кадастралния план на с. Б., общ.
Сатовча, незаконно строителство. ИЗложени са подробни съображения за процедурата по
извършване и на втората проверка, която също не дала резултат. Поради липсата на реален
резултат от сезирането на административните органи и поради несъбарянето на незаконния
строеж от ответника, изграден в имота им, депозират настоящата искова молба с правно
основание чл. 109 от ЗС за премахване на незаконния стоеж, обосновавайки предпоставките
за уважаване на иска, както и на иск по чл. 59 от ЗЗД за заплащане на обезщетение, поради
неползване на съответната част от имота.
Ответната страна в отговора по исковата молба, оспорва твърдението, че „бетоновата
площадка“ попада в имота на ищеца, като излага че „Строежът“ е разположен изцяло в
имота на ответника и по никакъв начин не ограничава и не смущава правото на собственост
на ищците. Че този „строеж“ представлява надграждане на подпорна стена, основата на
която е изградена от самите ищци. Представя доказателства за собственост на имота, като
частта, в която е изградена бетоновата площадка е негова собственост. Излага се от
ответника, че от скицата, послужила за снабдяването му с нотариален акт е видно, че
местото върху което е изградена бетоновата площадка с размери 3/6 метра, попада изцяло в
неговия имот. Че видно от приложените по делото скици и нотариални актове, че за
процесния имот няма индикирани парцели, а когато се касае за поземлени имоти, а не
урегулирани такива и при наличие на неуредени регулационни сметки, по давност се
придобиват местата, които са владени в продължение на предвидения в чл.79 от ЗС срок.
Навежда възражение, че имота, върху който е изградена бетоновата площадка, чието
премахване се иска с предявения в настоящото производство иск е придобито от него -
ответника по давност. Че видно от представените по делото документи към исковата молба е
налице становище, че процесната площадка не е строеж по смисъла на §5 от ДП ЗУТ и целта
й е да се предпази свличане на терена и опасност семейството му, и най-вече внуците му да
паднат, предвид голямата денивелация между имотите им. Че категорично заявява, че
изградената стена, представлява подпорна стена, поради голямата денивелация между
имотите им и не представлява строеж по смисъла на закона. Навежда твърдения за
неоснователност и на втория иск, като твърди, че видно от законовия текст за уважаване на
исковата претенция е необходимо доказване на следните кумулативни предпоставки: 1)
обогатяване (увеличение на имуществото) на ответника; 2) обедняване (намаление на
имуществото) на ищеца; 3) връзка между обогатяването и обедняването - те следва да
произтичат от един факт или от група факти; 4) липсата на правно основание за
обогатяването и обедняването; 5) липса на друга възможност за правна защита на обеднелия
- чл. 59, ал. 2 ЗЗД. Че в настоящото производство чрез награждането на съществуваща
подпорна стена, не се е обогатил, ищците не са обедняли, не е налице връзка между
обогатяване и обедняване на страните по делото, още повече, че тази бетоново площадка е
изградена в негов имот.
Районния съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните
3
съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
I. Относно иска по чл. 109 от ЗС:
Съгласно чл. 109 ЗС, собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно
действие, което му пречи да упражнява своето право. Негаторният иск предоставя защита на
правото на собственост срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно въздействие, което,
без да отнема владението, ограничава, смущава и пречи на пълноценното използване на
вещта или имота според предназначението му. За да бъде уважен иска по чл. 109 ЗС във
всички случаи е необходимо ищецът да докаже не само че е собственик на имот и че върху
този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие /действие или бездействие/,
но и че това действие или бездействие на ответника създава за ищеца пречки за
използването на собствения му имот по-големи от обикновените /чл. 50 ЗС/.
Не е спорно и се установява от приложените и приети по делото като доказателства:
нотариален акт за собственост на недвижими имоти, придобити по давност и наследство по
чл. 587, ал. 2 от ГПК № **** том *** , рег.№***, дело № ***** от 22.10.2018г. по описа на
нотариус Мая Цветковска, вписана в регистъра на НК под № **** и с район на действие РС-
гр.Гоце Делчев, вписан в Служба по вписванията- гр.Гоце Делчев с вх.рег.№ *****, дв.вх.рег.
№ ****, акт № ****, том *******, дело № *****/2018г.; нотариален акт за дарение на
недвижим имот № ****, том **, дело №***/07.10.1991г., изповядан от Б. Г. М. -
Гоцеделчевски районен съдия; разрешение за строеж №***/ 21.02.1992г. и одобрени
архитектурни проекти на 21.02Л992г. от ОбНС за изградена жилищната сграда в имота, че
ищците са собственици на имот с пл.№ *** по КП на с.Б., общ.Сатовча.
Не е спорно и се установява, че ответникът съгласно Нотариален акт № ** , том **,
peг. № ***, дело № *** от 2021г., издаден от М. М. помощник нотариус по заместване при Е.
Л., нотариус с район на действие района на Гоцеделчевския районен съд, рег.№ ***** по
регистъра на Нотариалната камара, с който на основание постановление № **** от
10.03.2021 г. година, издадено по обстоятелствена проверка, извършена по нотариално дело
№**** от 2021 година, е признат за СОБСТВЕНИК по давностно владение на следния
недвижим имот, а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с планоснимачен номер **, по действащия
регулационен план на село Б., община Сатовча, област Благоевград, утвърден със заповеди
№**** от 1993г. и № *** от 2021г. на Кмета на Община Сатовча, с площ за имота от 532
квадратни метра, при съседи за парцела: от изток - поземлен имот с пл. № ***, от запад -
поземлен имот с пл. № ****, от север - поземлен имот с пл. №****, от юг - улица, ведно с
изградената ДВУЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ от 72
квадратни метра, който имот е съседен на имота на ищците.
По делото по безспорен начин се установи, че преди изграждането на спорната по
делото бетонната площадка, на границата между имот пл. № **** (на ищците) и пл. №
***** (на ответниците), в първия на разстояние 40м. от границата на терена е изградена
бетонова стълба с ширина 110 см.; че извършителят на строежа е М. Р. Ф., както и че за
извършените СМР не са налице никакви строителни книжа, като по този начин е нарушен
4
чл. 182, ал. 1 от ЗУТ. Строежът е извършен в имот, чужда собственост без отстъпени вещни
права, което е в нарушение на чл. 182, ал. 1 от ЗУТ, поради което е била издадена Заповед №
***/19.03.2015г., с която е наредено на основание чл.195, ал.5 от ЗУТ обекта „Б. с.” между
имот *** и имот *** по плана на с. Б. да бъде премахната. От свидетелските показания се
установи, че същата не е била премахната доброволно, поради което през 2019г., на Б.,
ищецът А. Т. е съборил бетоновата стълба и е изградил ограда.
Не е спорно между страните, че ответникът е изградил бетонната площадка с
посочените в исковата молба и приетата по делото СТЕ експертиза размери на границата
между имотите на страните.
Спорното между тях е дали същата е изградена в имот собственост на ищците или на
ответника.
Видно от приетото по делото заключение на вещото лице С. по допусната СТЕ
експертиза, че строежът „бетонна площадка“ представлява П-образна подпорна стена с
размери 3,75 м от северозапад/2,80 м от югозапад/4,50 м от югоизток, като на ниво терен, в
най-горната й част се образува площадка с размери 4,50 м от северозапад/2,80 м от
югозапад/4,50 м от югоизток/2,70 м от североизток, с площ от 12,37 м2, от които, в имот пл.
№ *** по КП на с.Б. одобрен със заповед № ***от 1993 година на кмета на община Сатовча,
попадат 10,98 м2, защриховани с червени щрихи на приложения графичен материал в М 1 :
500. Върху бетонния пояс, обрамчващ зидарията от бетонни блокчета, представляваща
четвъртия етап от изпълнението на подпорната стена, е монтирана оградна мрежа с
височина от 95 сп на метални тръби, изпълняваща ролята на предпазен парапет. Вещо лице
посочва, че със Заповед №*** от 22.02.2024 година на Кмета на община Сатовча е допълнен
КП на с. Б.. Предвид издадената заповед изготвя заключението в два варианта в зависимост
от обстоятелството дали съответната заповед е влязла в сила или не. Първият вариант е
съобразен с кадастралния план на с. Б., одобрен със заповед №*** от 1993 година на кмета
на община С., а вторият, съобразен с допълнения, със заповед № ** от 22.02.2024 година на
кмета на община С., кадастрален план на с.Б., с нов имот пл.№******. С оглед на това
вещото лице дава следното заключение: в първия вариант има изградена, в имота на ищците,
бетонова площадка, каквато е описана в исковата молба. Същата е в югоизточната част на
имот пл.№121 по КП на с.Б., общ.С. Във втория вариант няма изградена, в имота на ищците,
бетонова площадка, каквато е описана в исковата молба. Същата попада в границите на
новозаснетия и допълнен в кадастралния план нов имот пл.№263, собственост на ответника,
в югозападната му част.
Предвид изложеното за правилното разрешаване на спора, съществен за разрешаване е
въпросът дали със Заповед №**** от 22.02.2024 година на Кмета на община Сатовча е
влязла в сила и дали поражда правни последици по отношение на страните по делото.
По делото е изискана, представена и приета като доказателство пълната преписка по
издаването на Заповед № ***/22.02.2021г. на кмета на Община Сатовча, за допълване на
кадастралния план на с. Б.. Към преписката е приложена Заповед № **/ 22.02.2021г.,
5
издадена на основание чл. 51, ал.1, т.1; чл. 53, ал.1, т.1 от ЗКИР, § 4, ал. 1. т. 2 от ПЗР на
ЗКИР й § 5, ал.7 от ПЗР на Наредба № 3 от 28.04.2005г. за съдържанието и поддържането на
КК и КР (поднормативният акт е отменен, ДВ, бр. 4 от 13.01.2017г., в сила от 13,01.2017г.), с
която кметът на Община Сатовча е одобрил допълване на кадастрален план на с. Б., общ.
Сатовча с нов имот: пл. № ***, съгласно приложено геодезическо заснемане. В
представената Заповед № ***/22.02.2021г. е посочено, че е издадена по молба от
07.10.2О20Г, като видно от приложената такава е, че тя е от ответника по делото, който не се
явява заинтересовано лице по см. на § 1, т. 13 от ДР на ЗКИР към момента на депозирането
й, както и към дата на издаване на заповедта, предвид приетия по делото Нотариален акт №
**, том **, peг. № ****дело № *** от 10.03.2021г. по описа на М. М.-помощник-нотариус по
заместване при Е. Л., нотариус, вписан в HK с peг. № **** и с район на действие
Гоцеделчевския районен съд, с който ответникът е признат за собственик по давностно
владение на имот с пл. № ****. По преписката са представени 2 бр. съобщения за изработен
проект за допълване на кадастралния план на с. Б. с нов пл. № **, от които е видно, че
същият не е съобщен на ищците по делото в качеството им на заинтересовани лица по
смисъла на § 1, т. 13 от ДР ЗКИР- съсобственици на имот пл. № **** който имот е съседен
на имот пл. №****. Липсват положени подписи от съсобствениците на имот пл. №******,
ищците по делото. Изобщо липсва посочване на имената на първия ищец - Ф. К. Т..
Предвид изложеното съдът счита, че кметът на община С. не е изпълнил изискването
на чл. 26, ал. 1 от АПК да уведоми ищците като заинтересовани страни за започналото
административно производство, което нарушение по същество е лишило ищците въобще от
участие в административното производство, в т.ч. и от възможността да упражнят правото
си на процесуална защита пред административния орган. Участието на заинтересованите
лица в производството по изменение на кадастрален план е изрично регламентирано в
разпоредбата на § 4 от ПЗР на Наредба № *** от 15.12.2016г. за съдържанието, създаването
и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. Следователно,
извършената промяна не е изобщо съобщена на ищците като заинтересовани лица по
административното производство. Липсват каквито и да било данни по делото, че
процесната заповед е съобщена на заинтерсованите лица, поради което и съдът приема, че
не е влязла в сила и не е породила целените правни последици.
С оглед този извод на съда, от изготвената по делото съдебно-техническата и
оценителната експертиза, след вземане предвид на отговорите по първия вариант от
експертизата, предвид, че по делото не се доказа, че приетата заповед № ***/22.02.2021г. на
кмета на Община Сатовча е влязла в законна сила, се установява, че съгласно действащия
кадастрален план, одобрен със заповед №*****/1993г. на кмета на Община Сатовча
процесният строеж – бетонова площадка попада в имота на ищците.
Съдът счита за неоснователно направеното възражение за придобиване по давност на
мястото, върху което е изградена бетоновата площадка. Ответникът не успя докаже явно,
непрекъснато и необезпокоявано владение в предвидения от закона срок, за да може да
придобие съответната част от имота на ищците по давност. Не се установи ответникът да е
6
упражнявал фактическа власт с намерение за своене, което да е било изразено по явен
/несъмнен/ начин - чрез действия, които не будят съмнение за отричане на чуждата власт по
отношение на процесията част от имота. Видно от представените по делото писмени
доказателства, както и от разпитаните в хода на производството свидетели, се установява, че
между ищците и ответника е съществувал спор за спорното място – първо с изграждането на
бетонна стълба без съгласието на ищците, а в последствие и с изграждането на процесната
площадка. Ищците своевременно са предприемали съответни действия срещу
неоснователното посягане върху тяхната собственост, респ. са се противопоставяли на
упражненото от ответника владение върху въпросната част от техния имот.
Предвид гореизложеното по делото безспорно се установи наличието на първата
предпоставка на иска по чл. 109 от ЗС, а именно, че ищците са собственици на имота, върху
който е изградена бетонната площадка.
Съдът намира, че от събраните в хода на делото доказателства безспорно се
установява и доказва и наличието на втората предпоставка за основателността на иска по чл.
109 от ЗС, а именно ответникът да е извършил без основание действия или да е създал
фактическо състояние, при които ищецът е възпрепятстван да упражнява правото си на
собственост в пълен обем. Правото на собственост е абсолютно и неограничено право, което
задължава всички трети лица да се въздържат от каквито и да било въздействия върху
собствения на ищеца имот, а собственикът не е длъжен да търпи в имота си каквото и да
било действие, което се извършва без негово съгласие, самото пряко въздействие върху
имота на собственика, без негово съгласие и от лице, което няма право да осъществява
такова въздействие, представлява пречка за собственика да упражнява правото си. Самото
изграждане на незаконен строеж върху чужд имот само по себе си представлява ограничение
в ползвате на собствеността върху имота в пълен обем. За него няма издадени строителни
книжа, каквито се изискват по смисъла на разпоредбите на чл. 148, ал.1, във вр. с чл. 147, ал.
1, т. 5 и чл. 151, ал. 1, т. 4 от ЗУТ. Както от СТЕ, така и от разпитаните по делото свидетели
се установява, че в имота на ищците има изградена бетонова площадка, която е бетонна с
парапет с плътна част с височина 30 см., изпълнен от зидария от бетонни блокчета, с бетонна
шапка и представляваща част от четвъртия етап от изграждането на подпорната стена и
ажурна настройка с височина от 95см., изпълнена от метални тръби и оградна мрежа.
Същата пречи на собствениците на имот с пл. №**** да упражняват своето право на
собственост върху застроената част от имота им. Вещото лице не е дало категоричен отговор
на въпроса, дали подпорната стена укрепва имота, находят се на по-високо ниво, тъй като
няма информация за почвения профил - вида на почвата, Изложил е, че подпорната стена е
конструкция, която независимо изпълнява защитна или укрепваща функция, както и че за
разполагането на подпорната стена спрямо имотната граница следва да се имат предвид
разпоредбите на чл. 48, ал.4 и ал.б от ЗУТ, като същата следва да бъде разположена в
укрепвания имот.
Предвид изложеното, съдът намира, че след като ответникът е построил бетонната
площадка (подпорна стена) в имота на ищците владее 10,98 кв. м. (квадратура, изчислена от
7
вещото лице) от техния имот, следва да се приеме, че по какъвто и начин да си служи
ответникът с подпорната стена и изградената върху нея бетонова площадка, той
неоснователно ограничава, смущава и пречи на допустимото пълноценно ползване на имота
от ищците според неговото предназначение /в тази смисъл Тълкувателно решение № 4 от
06.11.2017 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2015г., ОСГК/. Самото построяване на подпорната стена
и изградената върху нея бетонна площадка в част от имота на ищците пречи на последните
да ползват имота си в пълен обем.
Предвид изложеното, предявения иск с правно основание чл. 109 от ЗС се явява
основателен и доказан и следва да бъде уважен.
II. Относно иска по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД:
Съгласно чл. 59, ал. 1 от ЗЗД: Когато собственикът е лишен от ползването на
определена вещ, той може да претендира от лицето, ползващо я без правно основание,
обезщетение по реда на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД. Видно от законовия текст за уважаване на
исковата претенция е необходимо доказване на следните кумулативни предпоставки:
1) обогатяване (увеличение на имуществото) на ответника;
2) обедняване (намаление на имуществото) на ищеца;
3) връзка между обогатяването и обедняването-те следва да произтичат от един факт
или от група факти;
4) липсата на правно основание за обогатяването и обедняването;
5) липса на друга възможност за правна защита на обеднелия - чл. 59, ал. 2 ЗЗД.
В разглеждания случай е налице неоснователно обогатяване на ползвателя за сметка
на собственика, който би могъл, ако вещта се намираше в негово държане, да извлича ползи
от нея било лично, било като я отдава под наем. Установи се по делото (съобразно мотивите
по раздел I на решението) ищците да са собственици на процесния имот на заявеното в
процеса основание. Същевременно, между страните е безспорно обстоятелството, че в
исковия период от 23.07.2020г. до 16.11.2023г. ответникът е упражнявал фактическа власт
върху него. Съответно с лишаването на ищците от ползване на имота, те са претърпяли
намаление на имуществото си, защото ползването на този имот от друго лице засяга
доказани по делото техни права.
При това положение налице са първите две предпоставки (обедняване на ищеца и
обогатяване на ответника чрез ползване на процесния имот) на предявения по чл. 59, ал. 1 от
ЗЗД иск.
Съдът намира, че са налице и останалите предпоставки за уважаването му, доколкото
след анализа на доказателствата по делото се установява връзка между обогатяването и
обедняването (същите произтичат от един факт), не се установява (липсва) правно
основание за обогатяването и обедняването, поради което и липса друга възможност за
правна защита на обеднелия, в случая июците.
Следователно след като ищците са били лишени от възможността да ползват имота
8
изцяло и в пълен обем, ответникът им дължи обезщетение за сочения период, който съгласно
заключението на съдебно-оценителната експертиза възлиза общо на сумата в размер на
****лева.
Доколкото предявеният иск е за сумата *** лева, той следва да бъде уважен като
основателен и доказан за установената по делото сума в размер на*** лева, и да се отхвърли
като неоснователен и недоказан за сумата над установения размер, а именно над *** лева.
По разноските:
При този изход на делото и съобразно изричното искане на ищците, на последните
следва да бъдат присъдени извършените по делото разноски по уважените искове, които
включват заплатена държавна такса в общ размер от **** лева, депозит за СТЕ и СОЕ в общ
размер на **** лева.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК при уважаване на предявените искове, ищецът има
право на разноски и за заплатен адвокатски хонорар. В представения по делото списък на
разноските по чл. 80 от ГПК по отношение на предявените два иска, в който е посочен един
общ размер на претендирания адвокатски хонорар – **** лева, платен изцяло в брой (л. 101
– чл. 102 от делото). След като не е посочен размера на адвокатския хонорар за всеки един
от двата иска и предвид своевременно направеното от процесуалния представител на
ответника възнаграждение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, то съдът
следва да определи адвокатския хонорар съобразно разпоредбите на Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатската работа, която ползва като ориентир след
постановеното от СЕС решение. Искът по чл. 59 от ЗЗД е оценяем и неговата цена в
конкретния случай е**** лв. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от цитираната Наредба за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела с материален интерес до *******лева
минималния хонорар е **** лева, а за иска по чл. 109 от ЗС, който е неоценяем – съгласно
чл. 7, ал. 1, т. 4 от наредбата минималният хонорар е **** лева.
Производството по делото не се отличаваше с изключителна фактическа и правна
сложност, следователно размерът на адвокатския хонорар, който следва да бъде присъден на
ответника по делото е в общ размер на **** лева, като по отношение на иска по чл. 59 от
ЗЗД, същия следва да бъде намален съобразно отхвърлената част от иска, а именно с ****
лева. Следователно ответникът следва да заплати сума представляваща разноски в
производството в общ размер на ***** лева, от които *** лева – заплатена държавна такса,
******* лева – адвокатски хонорар и ***** лева – възнаграждение за вещо лице.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът също има право на разноски по
отхвърления иск. По делото са представени доказателства за заплащане на адвокатско
възнаграждение в размер на*** лева (л. 103 и л. 206 от делото), като с договора за правна
защита и съдействие е уговорено, че тази сума е заплатена в брой за изготвяне на отговор на
исковата молба и за явяване в съдебно заседание. При липса на отделно посочване на
хонорара по всеки от двата иска съдът намира, че същият е уговорен поравно, т. е. в размер
от по *** лева за всеки един иск. На ответника не следва да бъдат присъждани
9
претендираните разноски за депозит за СТЕ, тъй като поставените въпроси касаят уважения
иск по чл. 109 от ЗС. Следователно ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника
единствено сума в размер на **** лева - разноски за адвокатско възнаграждение съобразно
отхвърлената част от предявения иск по чл. 59 от ЗЗД.
Ответникът следва да бъде осъден да доплати по сметка на Районен съд – Гоце Делчев
сумата в размер на ****лева, представляваща довнасяне на държавна такса по отношение на
уважения иск по чл. 109 от ЗС, който в частта си относно премахването на изградения
строеж се определя на база стойността/размерът на паричната оценка на разходите за труд и
материали, необходими за осъществяване на действията по премахване на незаконно
изградената площадка.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 109 от ЗС, ответника В. М. Д., ЕГН **********, с адрес:
**********, да преустанови неоснователните действия, които пречат на ищците Ф. К. Т.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Б., общ, Сатовча, обл. Благоевград, и А. А. Т., ЕГН
**********, с постоянен адрес: **********, да упражняват в пълен обем правото си на
собственост върху недвижим имот с пл. № **** по кадастралния план на село Б., община
Сатовча, област Благоевград, одобрен със заповед № ***/1993г. на Кмета на Общината, като
премахне изградения незаконен строеж, представляващ бетонна площадка с размери
3.75м. от северозапад; 2.80м. от югозапад; 4.50м. от югоизток; като на ниво терен, в най-
горната й част се образува площадка с размери: 4.50м. от северозапад; 2.80м. от югозапад;
4.50м.от югоизток; 2.70м. от североизток, с площ от 12.37кв.м., от които в североизточната
част на имот пл. № 121 по КП на с. Боголин, одобрен със заповед № *****/1993г. на кмета
на Община Сатовча, попадат 10.98 кв.м. (защриховани с червени щрихи на приложения към
съдебно-техническата и оценителната експертиза графичен материал в М 1:500).
ОСЪЖДА, на основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, ответника В. М. Д., ЕГН **********, с
адрес: **********, да заплати на ищците Ф. К. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес:
**********, и А. А. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес: **********, сумата от ****
(...........) лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползването на площ та от имота,
върху която е изграден незаконният строеж, представляващ бетонна площадка с размери
3.75м. от северозапад; 2.80м. от югозапад; 4.50м. от югоизток; като на ниво терен, в най-
горната й част се образува площадка с размери: 4.50м. от северозапад; 2.80м. от югозапад;
4.50м.от югоизток; 2.70м. от североизток, с площ от 12.37кв.м., от които в имот пл. №
****по КП на с. Б., одобрен със заповед № ****/1993г. на кмета на Община Сатовча попадат
10.98 кв.м. (защриховани с червени щрихи на приложения към съдебно-техническата и
оценителната експертиза графичен материал в М 1:500), за периода от 23.07.2020г. до
предявяване на настоящата искова молба (16.112023г ), ведно със законната лихва върху
посочената сума, считано от датата на завеждането на иска до окончателното й изплащане.
10
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ф. К. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес: **********,
и А. А. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес: **********, срещу В. М. Д., ЕГН
**********, с адрес: **********, иск с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, за сумата над
*** лева до пълния предвен размер в размер на**** лева, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, В. М. Д., ЕГН **********, с адрес:
********** да заплати на Ф. К. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес: **********, и А. А.
Т., ЕГН **********, с постоянен адрес: **********, сумата от *** лева, представляваща
разноски в производството.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, Ф. К. Т., ЕГН **********, с постоянен
адрес: **********, и А. А. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес: **********, да заплатят
на В. М. Д., ЕГН **********, с адрес: **********, сумата от ***** лева, представляваща
заплатен адвокатски хонорар съобразно отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА В. М. Д., ЕГН **********, с адрес: ********** да заплати по сметка на
Районен съд – Гоце Делчев сумата ***** лева, представляваща довнасяне на държавна такса
по отношение на уважения иск по чл. 109 от ЗС.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Благоевград в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Гоце Делчев: _______________________
11