Р Е Ш Е Н И Е № .......
Гр. Павликени, 08.01.2020
год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПАВЛИКЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, трети
наказателен състав в публично съдебно заседание на 09.12.2019 година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЦВЕТОМИЛ ГОРЧЕВ
при
секретаря Венка Миланова, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 193 по
описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Жалба
по реда на чл.59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
С наказателно постановление № 19-0311-000181/22.05.2019
г. на Началник група към ОДМВР, гр. В. Т., РУ-П. е наложено на М.М.М. с ЕГН**********
*** на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 и чл. 175, ал. 1, т. 5 от Закона за
движение по пътищата (ЗДвП) във връзка с чл. 53 от ЗАНН административно
наказание – глоба в размер на 300.00 лева за първото и глоба в размер на 100
лева и лишаване от правото да управлява МПС за срок от три месеца за това, че „на
22.04.2019 г. около 02:30 часа в с. Д. Л. на ул. „***“ като водач на лек автомобил
– „***“ с per. № ***, държава БЪЛГАРИЯ при обстоятелства: с/у номер ***,
управлява личния си лек автомобил ,,***" с per. № ***, като не съобразява
скоростта си с пътните условия, не е в състояние да спре и блъска довар на
частен имот в дясно от пътното платно, с което реализира ПТП с мат. щети. М.
напуска местопроизшествието, без да уведоми съответните служби за контрол на
МВР. е извършил:
1) ВОДАЧЪТ
НЕ ИЗБИРА СКОРОСТТА НА ДВИЖЕНИЕ СЪОБРАЗНО АТМОСФ.УСЛОВИЯ,РЕЛЕФА,УСЛОВИЯТА НА
ВИДИМОСТ,ИНТЕЗИВН.НА ДВИЖЕНИЕ И ДР.ОБСТОЯТЕЛСТВА,ЗА ДА СПРАТ ПРЕД ПРЕДВИДИМО
ПРЕПЯТСТВИЕ ИЛИ СЪЗДАДЕНА ОПАСНОСТ ЗА ДВИЖЕНИЕТО.ПТП,
с което виновно е нарушил чл.20 ал.
2 от ЗДвП
2) УЧАСТНИК
В ПТП НЕ УВЕДОМЯВА КОМПЕТЕНТНАТА СЛУЖБА НА МВР., с което виновно е нарушил
чл.123 ал. 1 т.2 б.А от ЗДвП.“ Недоволен от наказателното постановление останал
жалбоподателят М., който го обжалва в срок, и излага, че НП е незаконосъобразно,
издадено при допуснати процесуални нарушения. В с.з., лично и чрез защитника си
поддържа жалбата.
Ответната страна – РУП, гр. П. - редовно
призован не изпраща представител. Становище не заема.
Съдът, като съобрази доводите на
жалбоподателя и прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвокупност, приема за установена следната фактическа обстановка.
На 22.04.2019 год. бил съставен Акт за
установяване на административно нарушение № *** от св. Н.Й., в присъствието на
св. Г.Е. – двамата полицейски служители и жалбоподателя, срещу последния за
това, че на 22.04.2019 г. около 02:30 часа в с. Д. Л. на ул. „***“ – срещу № ***
М. управлява личния си лек автомобил ,,***" с per. № ***, като не съобразява
скоростта си с пътните условия, не е в състояние да спре и блъска довар на
частен имот в дясно от пътното платно, с което реализира ПТП с мат. щети. М.
напуска местопроизшествието, без да уведоми съответните служби за контрол на
МВР, квалифицирано от актосъставителя като нарушения по чл. 20, ал. 2, чл. 123,
ал. 2, т. 3, б. в от ЗДвП.
В акта е вписано, че е иззет КТ и от
деянието са претърпени имуществени вреди описани в протокол за ПТП. В акта в
графа възражение не са вписани възражения на жалбоподателя.
Въз основа на акта за нарушение е
постановено обжалваното наказателно постановление.
От показанията на свидетелите Й. и Е.,
дадени в с.з. се установява, че поддържат написаното в акта, на посочената в
АУАН дата получили сигнал за възникнало ПТП, не са посетили местопроизшествието
и Й. съставил АУАН.
При така установената фактическа
обстановка съдът намира, че атакуваното наказателно постановление е съставено
при особено съществено нарушение на установените в ЗАНН процесуални правила за
съставяне на акт за нарушение и съответно този акт не може да се ползва с
установената в чл. 189, ал. 2 от ЗДвП доказателствена сила, т.е. по същество
липсва годен АУАН.
Доколкото пък от показанията на
свидетелите се констатира, че същите са безкритично на база предположения и не
са събрали и приобщили към доказателствения материал по делото никакви други доказателства,
то се налага и извода за съставяне акта при неизяснена фактическа обстановка.
Съдът намира, че от представените по
делото писмени доказателства и от свидетелските показания не се установява по несъмнен
и безспорен начин наличието на виновно извършено от жалбоподателят нарушение,
като ответника не ангажира доказателства в подкрепа на установената в НП
фактическа обстановка. Съдът намира, че НП е издадено при неизяснена фактическа
обстановка на извършеното ПТП. От свидетелските показания на актосъставителя и
свидетеля Е. се установява, че АУАН е съставен от неочевидец, а вписания като
свидетел по акта - свидетел, също не е очевидец. Съгласно разпоредбата на чл.
40, ал. 1 от ЗАНН, акта за установяване на административно нарушение следва да
бъде съставен в присъствието на свидетели, присъствали при извършването или
констатирането на нарушението. Когато липсват такива свидетели – очевидци
/които обаче не са участници в ПТП/, актът следва да бъде съставен в
присъствието на други двама свидетели, като това обстоятелство съгласно нормата
на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН се отразява изрично в самия акт. Присъствието на свидетели
при съставянето на акта не е необходимо единствено в хипотезата, когато самото
нарушение е установено, въз основа на официални документи /чл. 40, ал.4 от ЗАНН/. Законът изисква още в акта да са посочени трите имена и точните адреси
на свидетелите и техните ЕГН, като поне един от свидетелите да подпише акта.
При съставянето на АУАН е нарушена разпоредбата на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН. Тъй
като в случая и актосъставителят, и посоченият свидетел по акта не са очевидци
на нарушението, актосъставителят е следвало да осигури присъствието на двама
свидетели, което обстоятелство изрично е следвало да се отбележи в акта. Това
не е сторено. При така установената фактическа обстановка, е налице хипотезата
на липса на втори свидетел в АУАН, което се явява съществено нарушение на
административно наказателната процедура и е основание за отмяна на НП, като
незаконосъобразно.
Нарушена е и разпоредбата на чл. 40,
т. 9 от ЗАНН, като не са посочени имената и точните адреси, както и ЕГН на
лицата, които са претърпели имуществени вреди от нарушението. С оглед
обстоятелството, че е реализирано ПТП, безспорно имуществени вреди са
настъпили, обаче не е ясно какви. Вписването в акта, че от деянието се
претъпяни имуществени вреди описани в протокол за ПТП, не санира допуснатото
нарушение по чл. 42, т. 9 от ЗАНН, тъй като тази обстоятелства следва да се
описани в описателната част на акта, а не да се извличат от приложени по делото
писмени доказателства.
На следващо място и в акта, и в обжалваното
НП, в нарушение на чл. 42, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, не се съдържа описание
на нарушението. Разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, вменява в задължение на
водачите на пътни превозни средства, при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. В конкретния случай не е
ясно и не е установено защо е прието, че водача се е движил с несъобразена
скорост. По делото липсват каквито и да било доказателства за наличието на
"несъобразена" от страна на водача скорост от една страна, а от друга
- за наличието на причинна връзка между евентуалната несъобразена скорост и евентуално
осъществилото се ПТП. В НП не са посочени и какви са имуществени вреди от
нарушението. С оглед обстоятелството, че е реализирано ПТП, безспорно
имуществени вреди са настъпили, обаче не е ясно какви са те, което е от съществено
значение – най-малкото с оглед преценка дали пък не е осъществено престъпление.
По второто административнонаказателно
обвинение: Съгласно § 6- т. 30 от ДР на ЗДвП - „Пътнотранспортно
произшествие" е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно
превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно
превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. В
случая не се спори, че са налични материални щети, които дори не са ясни какви
са точно.
Водачът на пътно превозно средство е
длъжен съгласно чл.123, ал.1 т.1 от ЗДвП, без да създава опасност за движението
по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието. Да остане
на мястото на произшествието - без да напуска местопроизшествието и да уведоми
съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи, водачът- участник
в ПТП има задължение само когато при произшествието са пострадали хора /чл.123,
ал.1, т.2 от ЗДвП/, респ. когато при ПТП са причинени само имуществени вреди и
между участниците в ПТП няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него /чл.123,
ал.1, т.3, б.”в” от ЗДвП/. Доколкото св. Д. – собственик на процесния имот, в
с.з. заяви да не е имало никакво противоречие между нея и жалбоподателя и
причинените щети да са своевременно и доброволно възстановени от М., то той е
имал единствено задължението да спре, за да установи какви са последиците от
произшествието, което и е направил, поради което не не са налице основанията за
ангажиране отговорността му за нарушаване задълженията на участник в
пътнотранспортно произшествие по смисъла на сочената санкционна разпоредба
чл.175 ал.1 т.5 ЗДвП.
По изложените съображения НП следва
да бъде отменено.
Водим от гореизложеното и на
основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №
19-0311-000181/22.05.2019 г. на Началник група към ОДМВР, гр. В. Т., РУ-П.,
като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред ВТАдмС в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е
изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
И.И.