Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна,
.02.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ХХIV състав, в открито съдебно заседание, проведено на осемнадесети
февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕНОВЕВА ИЛИЕВА
при участието на секретаря Веселина Георгиева, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 11309/2019 г. на ВРС, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
предявен от Т.М. срещу Н.С. иск с правно осн. чл.
143, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 2 090, 89 лв., претендирана като
изплатена на кредитора „П.К.Б.“ ЕООД от Т.М., в качеството й на солидарен
длъжник въз основа на извънсъдебно споразумение по разплащане №
**********/09.11.2018г. за погасяване на задълженията на главния длъжник Н.С.
по договор за потребителски кредит № 50006883412/22.07.2014г. и Общи условия,
неразделна част от него, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба – 18.07.2019г. до окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба, ищецът Т.М. твърди, че в
качеството си на солидарен длъжник, наред със С.Д., е поел задължение да
отговаря за задълженията на потребителя Н.С., поети спрямо „П.К.Б.“ ЕООД, със
сключване на договор за потребителски кредит № 50006883412/22.07.2014г. и Общи
условия, неразделна част от него, а именно да върне сумата от 5 508 лв.
С влязло в законна сила арбитражно решение №
159/11.09.2015г. по арбитражно дело № ********* по описа на Арбитражен съд при
фондация за юридическо развитие, гр. София, потребителят и солидарните длъжници
са осъдени да заплатят на „П.К.Б.“ ЕООД при условията на солидарност сумата от
5 458, 32 лв., произтичаща от договор за потребителски кредит №
50006883412/22.07.2014г. и Общи условия, ведно със законната лихва от датата на
постановяването му до окончателното изплащане на задължението.
След влизане в сила на решението, ищецът е
заплатил на кредитора сумата от 300 лв., а след сключване на споразумение от
09.11.2018г., Т.М., е погасила чрез плащане в полза на „П.К.Б.“ ЕООД сумата от
1 790, 89 лв., представляваща половината от съществуващия дълг, целият в
размер на 3 581, 78 лв., след опрощаване на част от него, възлизащ на
1 322, 42 лв.
Изложеното е обусловило претенцията за
получаване от главния длъжник на всичко платено на кредитора, поради което се
настоява за уважаване ѝ.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът Н.С.,
чрез назначения му особен представител оспорва по основание и размер заявената
претенция и настоява за нейното отхвърляне.
Относимите възражения, непреклудирани от силата на пресъдено
нещо на решението на арбитражния съд, се свеждат до оспорване плащането на
сумата, предмет на иска, както и уведомяването за предявения срещу него от
кредитора иск.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства и по вътрешно убеждение приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
С решение № 159/11.05.2015г., постановено по
арб. дело № ********* по описа на Арбитражен съд при
Фондация за юридическо развитие, гр. София, влязло в сила в деня на
постановяването му, ответниците Н.С., в качеството й на потребител по ЗПК, а Т.М.
и С.Д., като солидарни длъжници са осъдени да заплатят солидарно на „П.К.Б.“
ЕООД сумата от 5 458, 32 лв., произтичащи от договор за потребителски
кредит № **********/22.07.2014г., ведно със законната лихва от датата на
постановяване на арбитражното решение до окончателното изплащане на
задължението.
Не е спорно, че кредиторът „П.К.Б.“ ЕООД не
е предприел принудително събиране на вземанията си, въз основа на влязлото в
сила решение.
С влизане в сила на съдебното решение на
арбитражния съд, ползващо се със сила на пресъдено
нещо, са преклудирани всички възражение досежно възникването, ликвидността и изискуемостта на
вземанията, произтичащи от договор за потребителски кредит №
**********/22.07.2014г.
Безспорно е, че Н.С. в качеството си на потребител
е усвоила сумата от 1 700 лв. по потребителския договор при задължение да
я върне за срок от 24 месеца. В качеството на солидарно задължение лица, наред
с главния длъжник са посечени Т.М. и С.Д..
В случая, съдът следва да установи вида на
солидарната отговорност, според основанието за нейното възникване, за да
определи спецификата на облигационните отношения.
В титулната част на договора е посочено, че
страните по него са: кредитор „П.К.Б.“ ЕООД, клиент Н.С. и солидарни длъжници Т.М.
и С.Д..
В договора, явяващ се основание на
вземането, е посочено, че сметката на клиента /потребител по смисъла на ЗПК/ ще
бъде заверена със сумата от 1 700 лв., която следва да бъде върната, ведно
с възнаградителна лихва, разсрочено на равни месечни
вноски.
Квалификацията „солидарен длъжник” е обща и
тя не дава информация за същината и характеристиките на отговорността към
кредитора.
В мотивите към решение № 24/03.04.2013 г. по
т.д. № 998/2011 г. на I т.о. на ВКС е изяснено, че съгласно чл.121 ЗЗД
солидарност между двама длъжници възниква по силата на закона или ако е
уговорена между страните. Посочено е, че такава може да възникне, когато
длъжниците са съдлъжници, а също и при договор за
поръчителство, но двете хипотези са различни. Даден е пример с договор за заем.
Солидарно съзадължени са лицата, които са получили
паричната сума общо, без разграничение каква част поема всяко едно от тях и
независимо от това на кое от тези лица е предадена фактически, като кредиторът
може да претендира пълния размер на предоставения заем от всеки един от
длъжниците. Солидарна отговорност възниква и при договор за поръчителство –
чл.141, ал.1 ЗЗД, когато едно лице отговоря пред кредитора за изпълнение на
задължението на длъжника, или в случая на договор за заем, поръчителят отговаря
пред кредитора за връщане на паричната сума, без да е получил същата в
собственост.
Съдът, като анализира съдържанието на уговорените
в писмения договор права и задължения на страните по него, подписването му от Т.М.
и С.Д. в качеството на поръчители, което не противоречи на определянето им в
титулната част като „солидарни длъжници“ и на съществените уговорки в договора,
реалното предаване и преминаваното на парите в патримониума на потребителя Н.М.
и задължението именно той да погаси дълга намира, че намерението на страните по
договора и преследваната от тях цел, е Т.М. и С.Д. да обезпечат дълга на Н.М..
Задължението им е акцесорно на това по потребителския
кредит и е уговорено като поръчителство.
След влизане в сила на решението, ищецът Т.М.
е заплатил на „П.К.Б.“ ЕООД сумата от 300 лв. за погасяване на задължения по
договор с основание „ № **********”, за което кредиторът е издал разписка №
0217373 от 04.01.2017г., удостоверяваща получаване на сумата.
Поръчителите и кредитора, са сключили
извънсъдебно споразумение за разплащане № **********/09.11.2018г. В него е
посочено, че главният длъжник по договор за потребителски кредит №
**********/22.07.2014г. дължи на „П.К.Б.“ ЕООД сумата от 4 904, 20 лв.
Страните са постигнали съгласие,
поръчителите Т.М. и С.Д. да заплатят на дружеството в срок от 10 дни сумата от
3 581, 78 лв., в който случай кредиторът ще опрости сумата от 1 322,
42 лв.
Именно в рамките на уговорения срок, Т.М. е
превела с платежно нареждане сумата от 1 790, 89 лв., представляваща
половината от дължимата сума от 3 581, 78 лв. по банкова сметка *** „П.К.Б.“
ЕООД, която е посочена в споразумението под № 2.
Доколкото ищецът Т.М. има качество на
поръчител по договора за същия е приложима нормата на чл. 143, ал. 1 ЗЗД, според
която той има право да получи от длъжника всичко платено вместо него на
кредитора. При това положение предявеният иск за сумата от 2 090, 89 лв.
/1 790, 89 лв. + 300 лв./, е основателен и следва да бъде уважен в
претендирания размер, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба – 18.07.2019г. до окончателното изплащане на задължението.
При този изход на спора в полза на ищеца Т.М.
следва да бъдат присъдени разноски, които съобразно списъка по чл. 80 ГПК и
ангажираните доказателствата възлизат на 688, 64 лв., на осн.
чл. 78, ал. 1 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Н.И.С., ЕГН **********,*** ДА
ЗАПЛАТИ на Т.И.М., ЕГН **********,*** сумата от 2 090,
89 лв. /две хиляди и деветдесет лева и осемдесет и девет ст./, представляваща
изплатена на кредитора „П.К.Б.“ ЕООД от Т.М., в качеството й на солидарен
длъжник – поръчител въз основа на извънсъдебно споразумение по разплащане №
**********/09.11.2018г. за погасяване на задълженията на главния длъжник Н.С.
по договор за потребителски кредит № 50006883412/22.07.2014г. и Общи условия,
неразделна част от него, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба – 18.07.2019г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 143, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА Н.И.С., ЕГН **********,*** ДА
ЗАПЛАТИ на Т.И.М., ЕГН **********,*** сумата от 688, 64 лв. /шестстотин осемдесет и осем лева и шестдесет и четири ст./,
представляваща сторени по делото съдебно-деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен срок от
връчването на препис от акта на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: