РЕШЕНИЕ
№ ................/11.12.2020 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХ състав, в
открито съдебно заседание, проведено на девети ноември две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ОРЛИН ЧАРАКЧИЕВ
при
участието на секретаря Ани Динкова,
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 4367 по описа на съда за 2020 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от „М.д.“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** срещу „Е.П.” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:*** иск с правно основание чл. 55, ал.1, предл.1
вр. чл.
99 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 19,00 лв., представляваща платена на
05.10.2015 г. без
основание стойност за възстановяване на ел. захранване на обект с абонатен № 1649079 и клиентски №
**********, с титуляр на партидата Радина Станиславова Начева, ЕГН: **********,
с адрес на обекта: гр. Варна,
КК Камчия, цех, като вземането е
прехвърлено от абоната Радина Станиславова
Начева, ЕГН: ********** на ищеца с договор за
цесия от 11.02.2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на исковата
молба – 08.05.2020
г. до
окончателното ѝ изплащане.
В исковата си молба ищцовото дружество, чрез адв. Красимир
Тодоров, твърди, че с договор за цесия от 11.02.2019 г. е придобило процесното
вземане за сумата от 19,00 лв.,
представляваща платена на 05.10.2015 г. без основание
стойност за възстановяване на ел.захранване на обект с абонатен № 1649079 и клиентски № ********** с титуляр на
партидата Радина Станиславова Начева, за което била
издадена фактура ТП № **********/27.01.2015 г. Поддържа, че
процесната сума е платена без основание. Сочи, че ответното дружество не
генерира разходи при прекъсване и възобновяване на електрозахранването , в
случаите, в които същото е било преустановено по вина на потребителя, тъй като
услугата се извършвала от „Електроразпределение Север“ АД. Твърди се, че
клаузата на чл. 37, ал.1, изр.2 от ОУ, която предвижда заплащане на такава
такса, противоречи на чл.122-124 от ЗЕ, които не предвиждат като условие за
възстановяване на снабдяването да се заплаща такса от потребителя. Сочи, че е
налице ограничаване на правата на потребителя, произтичащи от закон и нормата е
неравноправна по смисъла на чл.143, т.2 от ЗЗП, както и по смисъла на чл.143,
т.18 от ЗЗП. Излага, че при наличие на договор между дружеството и потребителя
следвало да се докаже неизпълнение на задълженията, виновно поведение на
потребителя и вреди за дружеството по вид и размер. Потребителят бил поставен в
неравноправно положение като се позволявало на доставчика да изисква
предварително заплащане на суми и
едностранно определяне на техния размер за възстановяване на снабдяването.
Такива клаузи били неравноправни, а доколкото не били индивидуално договорени
били нищожни. Налице било нарушение на колективните потребителски интереси по
чл. 186, ал.2, т.1 от ЗЗП с наличието на клаузи във вреда на потребителите и в
нарушение на принципа за равнопоставеност на страните в договорното
правоотношение залегнал в ЗЗП и на принципа на защита на интересите на
потребителите при търговията с електрическа енергия по чл.2,ал.2 от ЗЕ. По
изложените съображения моли предявения иск да е уважен. Претендира присъждане
на сторените в заповедното и в настоящото производство съдебно-деловодни
разноски.
В срока по
чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът „Е.П.” АД е депозирал писмен отговор на
исковата молба, чрез адв. Николай Банков, в който се изразява становище за
неоснователност на иска. Сочи, че към 11.02.2019 г. Радина Станиславова Начева
не е била титуляр на процесното вземане, съответно не е могла да го прехвърли
на „М.д.“ ЕООД, тъй като същата на 23.10.2015 г. е депозирала в деловодството
на ответника уведомление, че е прехвърлила на „Флаш Травел Груп“ ЕООД, ЕИК ********* вземане в размер на 19,00 лв.,
представляващо недължимо платена на 05.10.2015г. цена по Фактура от 27.01.2015 г.
по възстановяване на захранването на обект с абонатен № 1649079. На следващо
място излага, че прекъсването на електрозахранването 27.01.2015 г. е изцяло
вследствие на виновното изпълнение на договорните задължения от страна на
абоната. Твърди, че захранването на праводателя на ищеца е било прекъснато
поради неплащане в срок на ел. енергията
по фактури издадени в периода 15.08.2014 г. – 17.12.2014 г. Сочи, че за сумата
от 19,00 лв. е издадена фактура № **********/27.01.2015 г., която е платена на
05.10.2015 г., но на основание решение по гр.д. № 8265/2015 г. фактурата е сторнирана, а с
надвнесената сума е извършено прихващане по фактура № **********/25.11.2015 г.
На следващо място сочи, че просрочието на ищеца е продължило повече от 20 дни и
съгласно чл. 34 от ОУ за ПЕЕЕПП, ответното дружество има право да поиска от
Електроразпределение Север АД да прекъсне или ограничи преноса на ел.енергия,
ако битов клиент е в просрочие с 20 дни в изпълнение задължението си за плащане
на текущите си задължения. Съгласно чл. 37 от ОУ ответното дружество изисква
възстановяване на преноса след отпадане на основанията за прекъсването му. В
тази връзка се сочи, че възстановяването се извършва след заплащане на цена
съгласно ценоразпис, включваща всички направени разходи по прекъсване и
възстановяване на продажбата, изискващо технически изпращане на екип от
служители на адреса на потребление. Тези разходи се сочи, че не се реализират
от ответника, а от ЕРП. Твърди въпросната такса да има характер на мрежова
услуга, поради което и на основание чл. 28, ал.1 от ПТЕЕ цената на мрежовите
услуги се заплаща на крайния снабдител. Оспорва клаузата на чл. 37 от ОУ да
противоречи на чл. 122-124 ЗЕ, респ. чл. 143, т.2, т. 18 от ЗЗП. Твърди, че
таксата е предвидена в ценоразпис, който е публичен и всеки абонат е запознат
със съдържанието му. Клаузата се сочи да въвежда реализиране на гражданска
отговорност по повод виновно неизпълнение на договорно задължение и затова не
съдържа уговорка във вреда на потребителя, нито пък ограничава правата му по
ЗЕ. Освен това в чл. 52, ал. 2 от ПЕЕЕПП е предвидена възможност в 30-дневен
срок от влизане в сила на ОУ, несъгласните с тях клиенти да внесат писмено
заявление, в което да предложат специални условия, каквото от абоната в случая
не е подавано. По изложените съображения моли за отхвърляне на иска. Претендира
и разноски.
В о.с.з.
страните поддържат изразените позиции по спора – ищецът с писмена молба
докладвана от съда, а ответникът чрез процесуалния си представител.
За да се произнесе по спора съдът съобрази
следното от фактическа и правна страна:
За успешно провеждане
на предявения иск с правно основание чл. 55, ал.1, предл.1
вр. чл. 99 от ЗЗД ищецът следва да докаже: 1) валиден договор за цесия, с
предмет съществуващо вземане към ответника в търсения размер; 2) факта и
момента на уведомяване на ответника от предишния кредитор за извършеното
прехвърляне на вземането; 3) че абонатът е в договорни отношения с ответника,
както и че е заплатил процесната сума като такса за възстановяване на ел.
захранването.
По делото не
е спорно между страните, че Радина Станиславова Начева е потребител на ел. енергия с обект на потребление,
находящ се в гр. Варна,
КК Камчия, цех, с абонатен № 1649079 и клиентски
№ **********. Следователно е страна по договор за
доставка на ел. енергия, обвързан от ОУДПЕЕ.
Установява
се от приложения касов бон (л. 15) и извлечение за фактури и плащания (л. 31),
че на 05.10.2017 г., абонатът е платил на ответното дружество сумата от 19,00
лв., представляваща такса за възстановяване на ел. захранване, за което е
издадена фактура № ТП
№ **********/27.01.2015
г.
В случая за
установяване на действителен договор за цесия ищецът е представил договор за
прехвърляне на вземане от 25.07.2019 г.
сключен между Радина Станиславова
Начева, като цедент и ищеца- цесионер, по
силата на който потребителят е прехвърлил на ответника вземането си от „Е.П.” АД в размер на сумата от 19,00 лв.,
представляваща платена на 05.10.2015 г. без основание стойност за възстановяване на ел. захранване
на обект с кл. № **********,
за която сума е издадена фактура Радина Станиславова
Начева за сума от 19,00
лв.
Видно от уведомление
от цедента Радина Станиславова
Начева от
08.04.2020 г., чрез пълномощник Красимир Тодоров, ответното дружество е уведомено
на електронната си поща за извършената цесия.
Предвид
изложеното следва да се приеме валидност на сключения договор за цесия, който е
произвел своето действие и съответно обуславя и активната материално правна
легитимация на ищеца, като новият кредитор- ищецът, е заместил цедента Радина Станиславова
Начева, с което е
настъпило и частно правоприемство.
До извод за обратното
не води и представеното от ответника уведомление по чл. 99 от ЗЗД от дата
23.10.2015 г., с което Радина Станиславова
Начева в качеството си на цедент
е уведомила ответника, че е продала на трето за делото дружество „Флаш травел груп“ ЕООД вземането си
към него, включително за процесната сума по фактура № ТП № **********/27.01.2015 г.,
доколкото в първото по делото о.с.з. ищецът е представил последващ
датата на уведомлението договор за цесия на вземането от дата 11.01.2019 г., с
което дружество „Флаш травел
груп“ ЕООД продава обратно на Радина Станиславова Начева вземането по
фактурата. Доколкото автентичността на подписите положени в писмения договор за
цесия не от 11.01.2019 г. не са оспорени, съдът намира, че считано от тази дата
процесното вземане се е върнало в патримониума
на Радина Станиславова Начева, която впоследствие
на 11.02.2019 валидно го е прехвърлила на ищеца.
На следващо
място спорен между страните е и въпроса - има ли основание ответното дружество
да начислява такса за възстановяване на ел.захранване прекъснато по вина на
потребителя.
Съгласно чл.
37, ал.1 от ОУ за продажба на ел.енергия от ответното дружество, одобрени с
решение ОУ- 06/21.07.2014 г. на ДКЕВР
обнародвани и влезли в сила за потребителите, ответното дружество изисква от „Енерго-
Про Мрежи“ АД възстановяване на преноса на ел. енергия след отпадане на
основанията за прекъсването, като продажбата се възстановява, след като
клиентът заплати на дружеството цена съгласно ценоразпис, в която са включени
всички направени разходи за прекъсване и възстановяване на продажбата на ел.
енергия. В ценоразпис на услуги предлагани от дружеството в сила от 16.12.2013 г.
е предвидено, че за услугата възстановяването на снабдяването на клиент
прекъснат за неплатена ел. енергия от електромер дължимата цена е в размер на
19,00 лв. Плащането й е условие за извършване на услугата.
Хипотезите,
в които операторите на електропреносните и електроразпределителните мрежи имат
право да прекъсват подаването на ел. енергия са изрично регламентирани в нормите
на чл. 122 - 124 от ЗЕ. Действително, както е заложено и в ОУ на дружеството,
чл. 123 от ЗЕ предвижда, че това е възможно и когато крайните клиенти са в
неизпълнение на задължения по договора за продажба на електрическа енергия,
включително това за своевременно заплащане на всички дължими суми във връзка
със снабдяването с електрическа енергия. Съгласно чл. 124 от ЗЕ енергийното
предприятие възстановява снабдяването и/или присъединяването на клиентите след
отстраняване на причините, довели до преустановяването им. Т.е липсва законова
регламентация относно дължимост от страна на потребителя на допълнителни такси
и възстановяване на разходи, които предприятието е направило или би направило
по повод изпълнение на това му законово и договорно задължение за
възстановяване на ел. захранването. Единственото условие поставено от закона е
да са отпаднали причините наложили това прекъсване. Така че, дори и принципно
предприятието да реализира разходи по тази дейност, то предварителното им
заплащане от страна на потребителя не може да служи като основание за отказ от
изпълнение на вмененото му от закона задължение да възстанови ел. подаването.
Наличието на договорни отношения между потребителя и доставчика налага при
уреждане на такъв вид спорни отношения по повод реализиране договорната
отговорност на потребителя за вреди, да има, както доказано виновно
неизпълнение на договорно задължение на конкретния потребител, така и доказани
по вид и размер разходи за енергийното предприятие, които да бъдат заплатени. В
случая тези разходи са едностранно определени от предприятието и то
презумптивно само по размер. Извън това, безспорно е, че фактически дейността
по възстановяване се осъществява от „Енерго- Про Мрежи“ АД, което прави
изначално неопределени по вид разходите, които ответникът реализира за тази
дейност. В заключение, съдът приема, че клаузата на чл. 37, ал.1 от ОУ е
неравноправна по смисъла на чл. 143, т.
2 и т.18 от ЗЗП, защото ограничава правата на потребителя, произтичащи от закон
и предоставя възможност на доставчика едностранно да определя дължимост на
обезщетение за претърпени вреди, поради включване и изключване на снабдяването.
И доколкото клаузата не е уговорена индивидуално, тя се явява и и нищожна на
основание чл.146 от ЗЗП (така Решение № 125/07.08.2015 г. по т.д. № 990/2015 г.
на ВКС, I т.о.). Доводите на ответника, че въпросната такса се дължи, защото
всъщност не е такава за възобновяване на снабдяването, а е такса за
възстановяване на продажбеното отношение, не могат да бъдат споделени.
Принципно прекъсването на ел. захранването не води до прекратяване на
продажбеното правоотношение, а единствено дава правомерно основание на
доставчика да преустанови временно и до отпадане на причините за това,
изпълнение на задълженията си по договора като оператор на мрежата, без риск от
това да носи договорна отговорност. Така че в крайна сметка изискването за
заплащане на цена на такава услуга за възстановяване на снабдяването по
естеството си е свързано именно с изпълнение на това негово договорно и
законово задължение скрепено в чл. 124 от ЗЕ. Тази цена няма и характер на
мрежови услуги, доколкото легалното определение на това понятие дадено в чл.2
т. 8 ОУ, т. 7 от ДР на Правилата за търговия с ел.енергия и закона е, че те
означават достъп до мрежата и пренос на ел. енергия през електропреносната и
електроразпределителната мрежа. Изрично в чл. 37 от ОУ е посочено, че
въпросната цена е за разходи по прекъсване и възстановяване на ел. енергия.
С оглед
нищожността на клаузата, платената от цедента Радина Станиславова Начева сума като цена на услуга за
възстановяване на ел. захранването се явява дадена без основание, поради което
подлежи на връщане, а предявеният иск се явява основателен и следва да бъде
уважен.
Предвид
основателността на исковата претенция съдът следва да разгледа направено в
евентуалност възражение за прихващане от ответника с вземането му към цедента по фактура № **********/25.11.2015
г. Видно от изгответното по делото ССчЕ фактурата е издадена за заплащане на
такса от 19,00 лв. за възстановяване на ел. захранването в обекта на ищцата,
която както по-горе съдът посочи се явява основана на нищожна клауза.
Респективно в патримониума на ответника не съществува
валидно възникнало вземане към цедента в размер на 19,00 лв. по фактура № **********/25.11.2015
г., и тъй като не са налице предпоставките на чл. 103 от ЗЗД, а именно насрещно
изискуемо и ликвидно вземане възражението за прихващане се явява неоснователно.
При този
изход на спора, в полза на ищеца „М.д.“ ЕООД следва да се присъдят сторените по
делото съдебно – деловодни разноски в размер на 350,00
лв. – 300,00 лв. за платено адвокатско възнаграждение и 50,00 лв. за държавна
така, съобразно представените списък по чл. 80 от ГПК и договор за правна
защита и съдействие, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Е.П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на „М.д.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** сумата от 19,00 лв., представляваща платена на
05.10.2015 г. без
основание стойност за възстановяване на ел. захранване на обект с абонатен № 1649079 и клиентски №
**********, с титуляр на партидата Радина Станиславова Начева, ЕГН: **********,
с адрес на обекта: гр. Варна,
КК Камчия, цех, като вземането е
прехвърлено от абоната Радина Станиславова
Начева, ЕГН: ********** на ищеца с договор за
цесия от 11.02.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба – 08.05.2020
г. до
окончателното ѝ изплащане, чл. 55, ал.1, предл.1
вр. чл. 99 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „Е.П.”
АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на „М.д.“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, сумата 350,00 лв., представляваща сторените в настоящото
производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: