Р Е Ш Е Н И Е
Номер 321 / 7.2.2020г. 07.02.2020г. Град Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд ІX състав
На двадесет и четвърти януари
Година 2020
В открито заседание в следния
състав:
Районен
съдия: Петър Боснешки
Секретар: Теодора Тодорова
Като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №04326 по описа на съда за 2019 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
С исковата молба са
предявени обективно съединени
искове от „Мегатранс1“ЕООД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление:
гр.София, ул.“Хайдушка гора“ 38, срещу С.С.С., с ЕГН:********** и адрес:г***, с
правно основание чл. 207, ал.1, т.2 КТ, вр. чл.86 ЗЗД, с които се иска
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 4701,00лв.,
представляваща липси на гориво за периода 01.2017г.- до 02.2018г., сумата от
460,80лв., представляваща лихвата за забава за периода 05.01.2017г. до 25.06.2018г., ведно със законната
лихва върху главницата считано от датата на предявяване на иска- 25.06.2018г.
до окончателното изплащане на сумата.
В законоустановения срок ответникът е подал
отговор на исковата молба, с който е оспорил същите по основание размер, поради
което и иска отхвърлянето им като неоснователни. Ответникът твърди, че
ежемесечно е уведомявал длъжностните лица за преразхода на гориво, който може
да се дължи и на обективни фактори. Ответникът оспорва протоколите, с които са
констатирани липси на гориво. Ответникът оспорва и размера на исковете, като
твърди, че е зареждал горивото от ведомствена бензиностанция на ищцовото
дружество, поради което и не следва липсващото гориво да се заплаща по цени на бензиностанции на
„Лукойл“ в гр.София.
След като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно постоянната съдебна практика, намерила израз и в Решение № 56 от 10.03.2010г. по г.д.№540/2009г. на ВКС , ІІІ г.о, отговорността по чл. 207,ал.1,т.2 КТ е за липса, която представлява типичен за отчетническите трудови функции състав на увреждане. Тя се състои в недостиг в касата / когато става въпрос за парични ценности/ или в склада, цеха и пр. /когато става въпрос за материални ценности/, който е с неустановен произход - няма яснота относно причините за неговото появяване. При констатиране на такъв недостиг, възниква презумпция , че липсата е причинена от отчетника. Тази презумпция произтича от една страна от специфичната трудова функция на отчетника, че именно негово задължение да пази и отчита поверените му парични или материални ценности , а от друга и от нейния неизяснен произход. С оглед на това, за да избегне ангажирането на неговата имуществената отговорност при констатирана липса, материално отговорното лице следва да докаже, че не е причинил щетата или , че не я е причинил виновно. Тоест тежестта на доказване се обръща. Последното е така, доколкото съгласно чл. 154 ГПК / чл. 127, 128 ГПК/отм./ всяка страна е длъжна да установи фактите , на които основава своите искания или възражения, като не е необходимо да се доказват факти, за които съществува установено от закона предположение. С други думи, докато в общия случай ищецът следва да установи всички факти , които обосновават съществуването на правото, което иска да реализира по съдебен ред / в случая правото на обезщетение за причинената от материално отговорното лице щета/ при наличие на презумпция същият е освободен от задължението да установява презумираните факти, а в тежест на другата страна е да опровергае фактите, за които съществува презумпция.
При иск с правно основание чл. 207, ал.1, т.2 КТ в тежест на работодателя - ищец в производството, е да установи наличието на липса и нейния размер, а в тежест на работника е да опровергае презумцията че същата е причинена от него или по негова вина. Освен това липсата на материални ценности следва да е възникнала по времето на упражняване на съответната трудова функция. Последното е така, доколкото отговорността за съхраняването и отчитането на съответните ценности е специфично трудово задължение , което е елемент от трудовото правоотношение на съответното МОЛ/ чл. 207, ал.1 КТ/.
В процесния случай не се спори, че ответникът е бил „водач на товарен автомобил“ в ищцовото дружество за периода 01.07.2016г.- 01.01.2018г., като трудовото му правоотношение е прекратено, считано от 02.01.2018г. Не се спори, че по време на работа ответникът е управлявал товарен автомобил „Скания“ с рег.№***. Видно от Приложение №1 към трудовия договор ответникът е подписал декларация за лоялност, като се е задължил да отговаря лично за разхода на изразходваното при превоза гориво, като при липса на такова да го заплаща в двоен размер по цена на бензиностанции на „Лукойл“ в гр.София. В длъжностната характеристика на ответника изрично е записано, че носи отговорност за правилното разходване на гориво, като носи материална отговорност за преразхода на гориво.
Видно от заключението по съдебно- техническата експертиза на в.л.М.В., неоспорено от страните, нормалният разход на процесния товарен автомобил „Скания“ се получава от основната норма разход и допълнителната корекция за специфични експлоатационни условия на работа. В конкретният случай основната норма за разход е 24 литра на 100 км., но според вътрешните правила за разход на гориво Раздел I чл. 2 т.2 нормалният разход на гориво за всеки месец от отчетният период - 01.01.2017г. до 31.12.2017г. е различна, но общо за годината нормалния разход на гориво е 31,1 л. на 100км.
Ищецът „Мегатранс - 1“ ЕООД София отчита разхода на гориво и изминалите километри за месеца. Със Заповед № 86 от 16.05.2014г. е назначена комисия от трима души, която определя разхода на гориво с фабричен разходомер. Фабричният разходомер е калибриран. Калибрирането е съвкупност от действия, които му се задават - изминати км. и разход на гориво. Калибрирането става от лаборатория, която изготвя протокол и залепва стикер върху уреда, който доказва че е проверен.
В ищцовото дружество ежемесечно се съставят протоколи за изразходвано гориво. Протоколите са функция на месечното сведение, което е документ, с който ежемесечно документира наличното гориво, зареждането на гориво, изразходването гориво, начален и краен километраж. Месечното сведение посочва изминалите километри - пълни или празни, вида на горивото и разходната норма на автомобила. Тези протоколи за разход на гориво се подписват от комисия, която уточнява има ли преразход. В началото на всеки месец ответникът, като шофьора на автомобила, е бил уведомяван при наличието на двама свидетели, но той не е подписвал протокола. В съдебно заседание на ПРС от 24.01.2020г. съдът е определил като безспорно обстоятелството, че ответникът е отказал да получи копие от извършените проверки за разход на гориво.
За цялата 2017г. преразхода на гориво на процесния товарен автомобил възлиза на 2349 литра. Този извод на съдебно- техническата експертиза подкрепя констатациите на комисията, назначена от работодателя.
По делото са приети като доказателства е месечните отчети, видно от които са констатирани следните липси от изразходваното дизелово гориво на процесния автомобил от ответника както следва: за 01. 2017г. - 224 л. за 448,00 лв.; за 02. 2017г. - 116 л. за 232,00 лв.; за 03. 2017 г. - 333 л. за 660,00 лв.; за м. 04. 2017 г. - 364 л. за 728,00 лв.; за м. 05. 2017 г. - 361 л. за 722,00 лв.; за м. 06. 2017 г. - 269 л. за 538,00лв.; за 07.2017 г. - 116 л. за 233,00 лв.; за м. 08.2017 г. - 133 л. за 266,00 лв.; за м. 09. 2017г. - 55л. за 111,00 лв.; за м. 10.2017 г. - 118 л. за 237,00 лв.; за м. 11. 2017 г. - 89 л. за 179,00лв.; зам. 12.2017 г. - 171 л. за 341,00 лв. или общо липсата на гориво за процесния период за товарен автомобил „Скания“ с peг. № ***, управляван от ответника е 2 349 л. на стойност 4 701,00 лева.
Предвид гореизложеното съдът намира, че ищецът е доказал, че в периода 01.2017г.- 01.01.2018г., при управление на товарен автомобил „Скания“ с рег.№*** ответникът е бил длъжен да отговаря лично за разхода на изразходваното при превоза гориво, като не е отчел гориво от 2 349 литра. Това е установено от специална комисия, назначена от работодателя, която изготвя и месечното сведение, съгласно вътрешните правила в ищцовото дружество. Общата стойност на начислените липси е в размер на 4701,00лева или приблизително по 2,00лв. на литър.
Съдът намира, че при определяне размер на липсите работодателят се е съобразил цените на горивата, които се обявяват ежемесечно от водещите бензиностанции. Видно от същите цената на литър дизелово гориво е по- ниска от пазарните цени на всички доставчици, които надхвърлят 2,00лв. на литър. При изчисляване размера на липсите работодателят не се е възползвал от правото си да начисли двоен размер на същите по цена на бензиностанции на „Лукойл“ в гр.София.
По изложени по- гори съображения съдът намира, че въпреки указаната му доказателствена тежест ответникът не е опровергал презумцията, че процесните липси са причинени от него и, че носи вината за това. Възражението на ответника, че липсите могат да се дължат и на обективни причини е останало недоказано.
Предвид гореизложеното искът за главница е основателен и следва да бъде уважен в пълния му претендиран размер за периода 01.2017г.- 01.01.2018г. Съдът намира, че доколкото трудовото правоотношение на ответника е прекратено, считано от 02.01.2018г., то и искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен за периода 02.01.2018г. до 02.2018г.
Съгласно разпоредбата на чл.207, ал.1, т.2 КТ работник , на когото е възложено като трудово задължение да събира, съхранява, разходва или отчита парични или материални ценности, отговаря спрямо работодателя за пълния размер на липсата, заедно със законните лихви от деня на причиняването на щетата, а ако това не може да се установи - от деня на откриването на липсата. Предвид изложеното съдът намира, че следва да присъди лихвата от първо число на месеца, следващ месеца на отчета за липси, т.е от 01.02.2017г. до 25.06.2018г. Съдът намира, че след използване на общодостъпен електронен изчислителен продукт и в съответствие с диспозитивното начало на ищеца следва да бъде присъден пълния размер на претендиранато обезщетение за забава от 460,80лв. за периода 01.02.2017г. до 25.06.2018г., като отхвърли иска за периода 05.01.2017г.-31.01.2017г.
На основание чл.86 ЗЗД следва да бъде присъдена законната лихва върху главницата считано от датата на предявяване на иска- 25.06.2018г. до окончателното изплащане на сумата.
По разноските:
С оглед изхода на делото съдът намира, че следва да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 580,00лв., представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
С оглед изложеното Пернишкият районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА С.С.С., с ЕГН:********** и адрес:г***, да заплати на „Мегатранс1“ЕООД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Хайдушка гора“ 38, на основание чл. 207, ал.1, т.2 КТ, сумата от 4701,00лв., представляваща дължима се сума за липси на гориво за периода 01.2017г.- 01.01.2018г., сумата от 460,80лв., представляваща лихва за забава за периода 01.02.2017г. до 25.06.2018г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на предявяване на иска- 25.06.2018г. до окончателното изплащане на сумата, КАТО ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ иска за главница за периода 02.01.2018г. до 02.2018г. и иска за лихва за забава за периода 05.01.2017г.-31.01.2017г.
ОСЪЖДА С.С.С., с ЕГН:********** и адрес:г***, да заплати на „Мегатранс1“ЕООД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Хайдушка гора“ 38, сумата от 580,00лв., представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: