№ 211
гр. Провадия, 23.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на дванадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Десислава Г. Петрова
при участието на секретаря И.М.В.
като разгледа докладваното от Десислава Г. Петрова Гражданско дело №
20213130101135 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по предявени от „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А“ Париж, чрез БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А. клон България, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ********, представлявано от процесуален представител юк М.
срещу З. И. Я., ЕГН **********, с адрес *********, /след уточнение/
кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1,
вр. с чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.432, ал.1 ТЗ вр. чл.79, ал. 1 ЗЗД вр. чл.86 ЗЗД
да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищеца сума в размер на 469.31лв. /четиристотин шестдесет и
девет лева и тридесет и една ст./, представляваща дължима главница по
договор за потребителски заем с № CREX-17681413/10.02.2020г., сумата от
62.53лв /шестдесет и два лева и петдесет и три ст./, представляваща
възнаградителна лихва за периода от 01.08.2020г. до 01.03.2021г., сумата от
41.62лв /четиридесет и един лева и шестедет и две ст./, представляваща
мораторна лихва за периода от 01.09.2020г. до 16.07.2021г., както и законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 28.07.2021г. до окончателното изплащане на задължението, за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
№614/29.07.2021г. по частно гражданско дело № 919/2021г. по описа на
Провадийски районен съд. Претендират се и направените съдебно –
деловодни разноски в исковото и в заповедното производство.
Твърди се в исковата молба, че ищецът е подал заявление по реда на
чл.410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение, като с оглед чл.415 ГПК и
връчване на заповедта по реда на чл.47, ал.5 ГПК у ищеца се породил
правният интерес да предяви настоящите искове. Сочи се, че вземанията на
ищеца произтичат от договор за потребителски заем с № CREX
1
17681413/10.02.2020г., по силата на който ищецът е отпуснал на ответника
паричен заем за закупуването на стока или услуга и е изправна страна по
сключения договор. Въз основа на чл.2 от договора, за ответника е
възникнало задължение да погаси заема на 12 месечни вноски – всяка по
66.48лв., които съставляват изплащане на главница по заема и добавка,
педставляваща печалба на ищеца. Длъжникът е преустановил плащанията на
вноските по кредита на 01.08.2020г., като към тази дата са погасени четири
броя погасителни вноски. На основание чл.3 от договора, вземането на
кредитора е предсрочно изискуемо в пълен размер на 01.09.2020г. и
ответницата дължи посочените в исковата молба суми, за които е издадена
заповедта за изпълнение. Последната била уведомена на 11.01.2021г. Моли се
за уважаване на предявените искове по тези съображения и присъждане на
сторените по делото разноски, включително и юрисконсултско
възнаграждение. Прави волеизявление за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем с връчване на препис от исковата молба.
В съдебно заседание ищецът не изпраща представител. Депозирана е
нарочна молба, с която предявените искове се поддържат.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата
молба, чрез назначения му особен представител. Искът се оспорва по
основателност. Възразява, че заемната сума не е предадена. Нямало
доказателства, че е заплатено на търговеца с отпуснатите по кредита средства,
както и че ТВ марка „HITACHI” действително е получен от
кредитополучателя. Оспорва верността на представеното извлечение за
плащане. Твърди, че не се е запознала практически със съдържанието на
договора, предвид големия обем и шрифт, по-малък от 12. Не е ясна
методиката за определяне на лихвата и това дали е променяна от кредитора.
Търси отговор от ищеца на въпроси, свързани със сключен договор за
застраховка, без да формулира доказателствени искания. Моли за отхвърляне
на исковете.
В съдебно заседание ответникът не се представлява.
За да се произнесе по повдигнатия за разглеждане правен спор,
съдът съобрази следното от фактическа и правна страна:
Предявеният установителен иск е с правно основание чл.422, ал.1, вр. с
чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.432, ал.1 ТЗ вр. чл.79, ал. 1 ЗЗД вр. чл.86 ЗЗД.
Предявен е след провеждане на производство по чл.410 от ГПК в срока,
предвиден в разпоредбите на чл.415, ал.1 от ГПК и е процесуално допустим.
В тежест на ищеца е да установи, при условията на чл. 154, ал. 1 ГПК,
съществуване на вземането, за което е издадена процесната заповед за
изпълнение, а именно: наличие на валидно сключен договор за кредит,
изпълнение на задълженията на ищеца по него, както и размера на
претендираната главница, възнаградителна и мораторна лихва.
В тежест на ответника е да докаже точно изпълнение на договорното
си задължение.
Със заповед №614/29.07.2021г. за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл. 410 ГПК ПрРС, IV състав по ч.гр.д.
№919/2021год., е разпоредил З. И. Я. да заплати на ищеца сумата от 469.31лв.
2
/четиристотин шестдесет и девет лева и тридесет и една ст./, представляваща
дължима главница по договор за потребителски заем с № CREX-
17681413/10.02.2020г., сумата от 62.53лв /шестдесет и два лева и петдесет и
три ст./, представляваща възнаградителна лихва за периода от 01.08.2020г. до
01.03.2021г., сумата от 41.62лв /четиридесет и един лева и шестедет и две ст./,
представляваща мораторна лихва за периода от 01.09.2020г. до 16.07.2021г.,
както и законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 28.07.2021г. до окончателното
изплащане на задължението. Заповедта за изпълнение е връчена по чл.47, ал.5
от ГПК.
Установява се по делото, че по силата на договор за кредит CREX-
17681413/10.02.2020г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и З. И.
Я. е възникнало валидно облигационно правоотношение. С въпросното
споразумение кредиторът е отпуснал в полза на кредитополучателя-
ответника по делото сумата от 654 лева и е уговорено издължаването й на 24
месечни анюитетни вноски в съответствие с утвърдения погасителен план.
Уговорен е годишен процент на разходите в размер на 40.37%. При забава в
издължаването съобразно уговорения погасителен план е предвидено
задължение на заемателя за заплащане на законна лихва /чл.3/.
По изложените съображения и доколкото съдът не констатира
нарушение на императивни правни норми следва да се установи, че между
страните е възникнало валидно облигационно отношение по договор за
потребителски кредит.
По повод направено искане от страна на ответника и в отговор на
въпроси по чл.145, ал.1 от ГПК, в молба вх. 3303/24.06.2022г. и №
4038/29.07.2022г. ищецът изрично заявява, че е налице сключена застраховка
„Сигурност на плащанията“, че премията от 54лв. е включена в главницата и
че не е налице изплащане на претендираните от ищеца суми от застраховател.
Това твърдение не е оспорено от страна на ответника и не са ангажирани
доказателствени искания с цел евентуално доказване на положителния факт
за наличие на плащане от застраховател. Ето защо съдът приема, че не е
налице плащане на претендираните суми, което би било въпрос по
основателността на иска.
По делото е въведен спор относно усвояване на заемната сума. Съдът
кредитира заключението на вещото лице по допуснатата ССчЕ, от която се
установява, че кредитът е усвоен чрез изплащане на цената по закупената от
потребителя стока на 12.02.2020г. директно на търговеца. Дали Я. е получила
закупеният телевизор е въпрос, който е извън предмета на настоящото
производство, предвид това, че е налице изпълнение на задължението по
процесния договор от страна на кредитора, респективно възниква
задължението за връщане на заетата сума, в съответствие с уговореното
между страните в чл.6 от договора.
Ищецът се позовава на настъпила предсрочна изискуемост на
01.09.2020г., уведомяване за която на длъжника обаче няма по делото, поради
3
което съдът приема, че такава не е налице.
Въпреки горното, така усвоената сума е предоставена за срок от 12
месеца, поради което към датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК
- 28.07.2021г. е настъпил крайния срок на договора. Тоест задълженията по
кредита са редовно падежирали. Уведомление за настъпил падеж кредиторът
няма задължение да изпраща до длъжника, по аргумент от чл. 84, ал. 1 от
ЗЗД, тъй като с договора е определен реда на погасяване и са фискирани
падежите на отделните анюитетни вноски.
Като настъпил в хода на висящия процес, този факт следва да се
съобрази от съда на основание чл. 235, ал.3 ГПК /ТР 8/2017г. на ОСГТК/,
съответно да се приеме, че претенцията за неиздължена главница е доказана
по основание.
Относно размера на задълженията съдът отново кредитира
заключението на вещото лице по допуснатата ССчЕ, съгласно която
последната платена вноска по кредита е тази с падежна дата от 01.07.2020г.
Погасени са общо четири вноски.
Вещото лице е дало заключение, че неиздължените суми по договора
възлизат на 469.31лв. остатък главница, 62.53лв. възнаградителна лихва от
01.08.2020г. до 01.03.2021г. и 41.62лв. мораторна лихва за период от
01.09.2020г. до 16.07.2021г., които напълно съответстват на претендираните с
исковата молба.
Същевременно съдът не констатира нарушение на императивна
разпоредба при уговаряне на тези задължения. Погасителният план е
инкорпориран в договора, същият е ясен и не се установява едностранно
увеличаване на лихвения процент, поради което съдът приема възражението
на ответника в тази насока за неоснователно.
Шрифтът позволява на кредитополучателя да прочете съдържанието
на договора и да прецени обхвата на своите задължения, поради което не е
налице недействителност на това основание.
По същите съображения съдът преценява, че на ищеца се следва и
вземане за възнаградителна лихва, представляваща премия за
предоставения кредитен ресурс. Размерът на лихвата е отнапред уговорен и е
в размер общо на 143.76 лева по арг. от разпоредбите на чл.2 от договора.
Възражения в този смисъл не са повдигнати, но доколкото съдът дължи
служебна преценка, следва да се посочи, че величината на ГПР и на
възнаградителната лихва, като елемент от ГПР (арг. от чл. 19, ал.1 от ЗПК) не
надвишава императивно уредения лимит съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК.
В заключение претенцията за сумата 62.53 лева, представляваща
възнаградителна лихва за периода от 01.08.2020г. до 01.03.2021г. се явява
основателна и доказана.
По отношение вземането за мораторна лихва, съдът съобразява, че
договореното в т. 3 от договора мораторно обезщетение не нарушава
императивната уредба на чл. 33, ал.1 от ЗПК, според която това вземе не може
да надвишава размера на законната лихва.
4
В заключение съдът приема,че на ищеца се следва лихва за забава в
размер на законната лихва за периода, а именно 41.62лв, представляваща
мораторна лихва за периода от 01.09.2020г. до 16.07.2021г.
В обобщение, исковете като основателни следва да бъдат уважени.
По разноските:
С оглед изхода от спора, на ищеца следва да се присъдят сторените по
делото. На осн.чл. 78, ал.8 от ГПК съдът определеля юрисконсултско
възнаграждение на ищеца в размер на 100 лева, в пределите по чл. 25, ал.1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, като съобразява цената на
иска, броя на проведените съдебни заседания и процесуалната активност на
представителя. В тежест на ответника следва да се възложат разноските в
размер на 750лв., от които 50лв. – държана такса, 300лв. за обосен
представител, 300лв. депозит за вещо лице и 100лв. юрисконсултско
възнаграждение.
Съобразно даденото разрешение в ТР № 3/2014г. на ОСГТК съдът
следва да се произнесе с осъдителен диспозитив по дължимостта на
разноските в заповедното производство. На ищеца се следват разноски за
заповедното производство в размер на 75лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по иска на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А“ Париж, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон
България, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ********
срещу З. И. Я., ЕГН **********, с адрес *********, че ответникът дължи на
ищеца сума в размер на 469.31лв. /четиристотин шестдесет и девет лева и
тридесет и една ст./, представляваща дължима главница по договор за
потребителски заем с № CREX-17681413/10.02.2020г., сумата от 62.53лв
/шестдесет и два лева и петдесет и три ст./, представляваща
възнаградителна лихва за периода от 01.08.2020г. до 01.03.2021г., сумата от
41.62лв /четиридесет и един лева и шестедет и две ст./, представляваща
мораторна лихва за периода от 01.09.2020г. до 16.07.2021г., както и законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 28.07.2021г. до окончателното изплащане на задължението, за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
№614/29.07.2021г. по частно гражданско дело № 919/2021г. по описа на
Провадийски районен съд, на основание чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 ГПК
вр. чл.432, ал.1 ТЗ вр. чл.79, ал. 1 ЗЗД вр. чл.86 ЗЗД.
ОСЪЖДА З. И. Я., ЕГН **********, с адрес ********* ДА
ЗАПЛАТИ на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А“ Париж , чрез БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ******** сумата от 750 лева /седемстотин и
петдесет лева/, представляваща сторени съдебно-деловодни разноски в
5
настоящото производство, както и сумата от 75 лева /седемдесет и пет
лева/, представляваща сторените в заповедното производство разноски, на
основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Провадия: _______________________
6