№ 291
гр. София, 23.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично
заседание на четиринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Пламен Дацов
Членове:Димитър Фикиин
Светла Букова
при участието на секретаря Ива Андр. И.
в присъствието на прокурора Ана Христоскова Малиганова (АП-София)
като разгледа докладваното от Димитър Фикиин Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20211000600601 по описа за 2021 година
образувано по жалба на адвокат Н. П., служебен защитник на подсъдимата В.В. срещу
присъда № 2258/22.04.2021 г., по нохд № 2258/20 г., на Софийски градски съд, 22-ри състав,
Наказателно отделение.
С обжалваната присъда Софийският градски съд е признал подсъдимата В. В. В., от
гр.София, с ЕГН – **********, ЗА ВИНОВНА в това, че за периода от 14.03.2016 г. до
15.03.2016 г., в гр.София, при условията на продължавано престъпление - с пет деяния,
които осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление, извършени през
непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на
вината, при което последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на
предшестващото, за да получи кредит, представила неверни сведения относно
самоличността си в подадени заявления за отпускане на кредит по електронен път пред
служители на „Кредисимо“ АД, ,,4финанс"‘ ЕООД, “Фератум България“ ЕООД, “ВИВА
Кредит“ ООД и „Кредит Инс“ ООД – като представила личните данни на Т. Б. И., вместо
своите, както следва :
1. Ha 14.03.2016 г., в гр.София, за да получи кредит от „Кредисимо“ АД в размер на 850
/осемстотин и петдесет/лв, представила пред служителя на „Кредисимо“ - А. А. П., неверни
1
сведения относно самоличността си в заявление за отпускане на кредит № 633651/14.03.2016
г., подадено по електронен път на сайт : www.credissimo.bg и в проведен телефонен
разговор, като представила личните данни на Т. Б. И. - три имена, ЕГН **********, номер
на лична карта ********* и постоянен адрес - ***, ул.“***“ № **, вместо своите ЕГН, номер
на лична карта и постоянен адрес;
2. Ha 14.03.2016 г., в гр.София, за да получи кредит от „4финанс“ ЕООД в размер на
300,00/триста/лева, представила пред служителя на „4финанс“ ЕООД - Г. Ц. Н. неверни
сведения относно самоличността си в заявление за отпускане на кредит №
**********/14.03.2016 г., подадено по електронен път на сайт: www.vivus.bg и в проведен
телефонен разговор, като представила личните данни на Т. Б. И. - три имена, ЕГН -
**********, номер на лична карта ********* и постоянен адрес - гр.***, ул.“***" № **,
вместо своите;
3. На 14.03.2016 г, в гр.София, за да получи кредит от „Фератум Бълга рия" ЕООД, в размер
на 150/сто и петдесет/ лева, представила пред служителя на „Фератум България“ ЕООД - Г.
Г. П. неверни сведения относно самоличността си в заявление за отпускане на кредит №
358784/14.03.2016 г., подадено по електронен път на сайт: www.ferratum.bg, като
представила личните данни на Т. Б. И. - три имена, ЕГН **********, номер на лична карта
********* и постоянен адрес - гр.***, ул.“***“ № **, вместо своите;
4. На 15.03.2016 г., в гр.София, за да получи кредит от „Вива Кредит" ООД, в размер на
300/триста/лева, представила пред служителя на „Вива Кредит“ ООД - Ц. П. И. неверни
сведения относно самоличността си в заявление за отпускане на кредит, подадено по
електронен път на сайт: www.mmonev.bg и в проведен телефонен разговор, като
представила личните данни на Т. Б. И. - три имена, ЕГН **********, номер на лична карта
********* и постоянен адрес - гр.София, ул."Чепинско шосе“ № 54 , вместо своите и
5. На 15.03.2016 г., в гр.София, за да получи кредит от „Кредит Ине" ООД в размер на
300/триста/лева, представила пред служителя на „Кредит инс“ ООД - В. Н. Н. неверни
сведения относно самоличността си в заявление за отпускане на кредит № 55594/15.03.2016
г., подадено по електронен път на сайт: www.creditins.bg и в проведен телефонен разговор,
като представила личните данни на Т. Б. И. - три имена, ЕГН **********, номер на лична
карта ********* и постоянен адрес - гр.***, ул. “***“ № **, вместо своите.
Съдът е приел, че с горното подсъдимата В. е осъществила състава на престъплението по чл.
248А, ал. 1, във вр. чл. 26, ал. 1 НК и на основание чл.78А, ал. 1 НК е ОСВОБОДИЛ
ПОДСЪДИМАТА ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ и е наложил на същата
административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 1000лв.
Съдът се е разпоредил и с разноските по делото.
В подадената жалба се изтъкват доводи, че не е доказано авторството на деянието, като
2
присъдата в тази насока почивала на предположения. Прави се възражението, че частните
аудиозаписи не са допустими доказателствени средства по НПК. Присъдата била и явно
несправедлива, тъй като съдът не приложил разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, въпреки
наличните предпоставки за това. Излагат се и съображения, че необосноваността на
присъдата представлява процесуално нарушение, което може да бъде отстранено от
настоящия съд, като се прави искане същата да бъде отменена и вместо нея постановена
оправдателна такава. Алтернативно се прави и искане да бъде намален размера на
наложената глоба. В жалбата не се съдържа искане за събиране на нови доказателства.
В съдебно заседание жалбата се поддържа на същите основания. Счита се, че при
индивидуализацията на наказанието може да се приложи разпоредбата на чл. 55 НК и че
частните аудиозаписи, каквито са представените от кредитните институции не са допустими
доказателствени средства по НПК.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и като прецени изложените в
жалбата доводи и съображения, намира за установено следното:
Първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка:
Съгласно закона за кредитните институции /чл.ЗА,ал.1 от ЗКИ/ небанкови институции, като
визираните в обвинителния акт търговски дружества, отпускали така наречените „бързи
кредити“ без личен контакт с кредитоискателите, въз основа на онлайн контакт и телефонни
разговори. Така се подавали и заявленията, съдържащи искане за отпускане на кредит от
конкретни физически лица.
Подсъдимата В. В. В. била братовчедка със свидетелките Т. Б. И. и М. Б. И., които били
сестри. Свидетелките живеели в гр. ***, ул.“***“ № **, в къща на този адрес заедно с
родителите си. До м. март 2016 г. подсъдимата поддържала връзки с братовчедките си, като
ги посещавала на горния адрес. Самата тя живеела на друг адрес в гр .***, жк. ***“.
На 27.02.2016 г. Т. И. претърпяла тежко ПТП като пътник в лек автомобил. Наложило се да
се лекува в дома си, като там била посещавана често от подсъдимата В. като нейна близка
братовчедка. Поради трудната си подвижност в резултат на травматичните увреждания И. се
придвижвала с чужда помощ, включително и от братовчедка си В., която понякога я
извеждала навън на разходка. През това време И. държала личната си карта в портмонето и
макар да не я е предоставяла на подсъдимата, поради трудната си подвижност нямала
постоянен контрол върху нея. Това създало предпоставки подсъдимата да я вземе и да я
преснима, без знанието на братовчедка си Т..
В началото на м. март 2016 г. подсъдимата потърсила по спешност по телефона братовчедка
си Т. и поискала лична среща с нея. Двете се срещнали на следващия ден, като при срещата
им подсъдимата заявила на Т., че я потърсила нейна приятелка „***“/позната и на св. Т. И./,
за да й потърси отговорност защо е теглила кредити от нейно име. Подсъдимата опитала да
3
успокои „***", но не успяла и двете се скарали. В. попитала Т. какво да прави и последната
й казала, че се е забъркала в лоши неща и не иска повече да комуникира с нея.
На 14.03.2016 г. подсъдимата В. попълнила онлайн заявление за кредит в размер на 850 лв.
от АД „Кредисимо“ чрез интернет страницата на дружеството, за което имало изготвена
форма-образец. Заявлението било подадено от IP адрес *********** и било регистрирано
под № 633651/14.03.2016 г. Подсъдимата обаче вместо да се представи с истинската си
самоличност, посочила личните данни на братовчедка си Т. И., с които към онзи момент
имала достъп, а именно - ЕГН-**********, лична карта № *********, както и постоянен и
настоящ адрес по лична карта - ***, ул.”***“ № **, месторабота в магазин за хранителни
стоки „Буров и син“. Всички тези данни знаела поради роднинската си връзка със
свидетелката И. и достъпа до дома й непосредствено след ПТП, от което била пострадала
горепосочената свидетелка и нейна братовчедка. Посочила данни за контакт - и-мейл
******@***.**, както и тел. № **********, които били ползвани от нея към онзи момент.
Подсъдимата посочила себе си и сестрата на Т. – М., като „лица за контакт“ с телефони
********** и **********. Свидетелката А. П., кредитен специалист в „Кредисимо“ АД
приела заявката и автоматичната система потвърдила данните. След горното П. се свързала
по телефона, за да говори с кредитоискателя Т. И., без да знае, че от другата страна на
връзката е подсъдимата В., която се представя за братовчедка си Т. И.. След като провели
разговора, се уточнили кредитоискателя да получи сумата от одобрения кредит на каса в
„Изипей“ /отново без физически контакт на дружеството и кредитоискателя/. Така на
същата дата, на каса на „Изипей“ в гр.София, подсъдимата представила личната карта на
свидетелката И. пред касиерката свидетелката Е. С. и получила сумата от 850 лв.. По този
начин свидетелката Т. И. станала длъжник спрямо „Кредисимо" АД за сумата от 850 лв..
На същата дата, 14.03.2016 г., подсъдимата В. попълнила заявление за отпускане на кредит в
размер на 300 лв. до „4финанс‘' ЕООД от същия IP адрес, като системата на интернет сайта
на това дружество го регистрирала под № **********/14.03.2016 г. Аналогично, като в
горния абзац, подсъдимата подала и тук данните на своята братовчедка /описани при
първото искане на кредит/.Искането било разпределено на свидетелката Г. Н., оператор в
контактен център на „4финанс“ ЕООД, която извършила справка в тяхната система за
достоверност на съобщените данни на лицето, посочено за кредитоискател. След като
системата потвърдила данните, свидетелката се свързала по телефона, смятайки, че
провежда разговор с кредитоискателя Т. И. и без да знае, че провежда разговор с
подсъдимата В.В.. В хода на този разговор подсъдимата потвърдила данните за Т. И., за
която се представяла, като поискала изплащане на парите на каса на „Изипей“. Така,
следобед на същата дата, на същата каса на „Изипей“ и от същата касиерка – свидетелката
Е. С. на подсъдимата била изплатена сумата от 300 лв, с която се задължила свидетелката Т.
И. към тази небанкова кредитна институция.
Отново на същата дата, 14.03.2016 г., подсъдимата В. от същия IР адрес/посочен в двата
горни абзаца/ подала заявление за кредит в размер на 150 лв. чрез сайта на „Фератум
4
България“ ЕООД, като пак посочила данните на братовчедка си Т. И. като „кредитоискател“.
Заявлението за кредит било регистрирано в системата на сайта под № 358784/14.03.2016 г.
Отново съобщила данните на братовчедка си и посочила същите контактни лица, както в
предходните два абзаца, без самата свидетелка да знае или да е съгласна с това. Искането
било обработено от свидетелката Г. П., оператор във „Фератум България“ ЕООД.
Последната извършила нужните справки в тяхната система и след като се потвърдила
автентичността на подадените данни, провела телефонен разговор с „кредитоискателката“,
без да знае, че на другата страна на телефонната линия е подсъдимата В., а не свидетелката
И.. Подсъдимата, представяйки се за „кредитоискателката“, заявила желание да получи
сумата чрез каса на „Изипей“. Така в късния следобед на 14.03.2016 г. подсъдимата В.
отишла за трети път на една и съща каса на „Изипей“ и получила от същата свидетелка Е. С.
сумата от 150 лв.
На следващия ден, 15.03.2016 г., подсъдимата попълнила заявление за кредит до „Вива
Кредит“ ООД с искане за отпускане на сумата от 300 лв. от името на братовчедка си. За
целта предоставила в онлайн-формуляра на това дружество данните на братовчедка си Т. по
подобие на описаното в горните три абзаца. Заявлението било обработено от свидетеля Ц.
И., кредитен експерт във „Вива Кредит“ ООД, който извършил нужните проверки за
достоверност на данните и когато последните се потвърдили от системата, той провел
телефонен разговор с „кандидата за кредит“. В хода на разговора свидетелят И. не знаел, че
не разговаря с „кредитоискателката" И.. В хода на разговора подсъдимата изразила желание
да получи сумата на каса на „Изипей“. По-късно същия ден подсъдимата отишла на каса на
„Изипей“, бул. “Сливница“ № 65 при свидетелката Т. П./касиер/. Последната сверила
данните от личната карта на свидетелката Т. И./която подсъдимата представила на
касиерката/ и изплатила с описаните в обвинителния акт документи сумата от 300 лв. на
подсъдимата.
Отново на същата дата, 15.03.2016 г., подсъдимата попълнила онлайн заявление за кредит в
„Кредит Инс“ ООД от същия горепосочен IP адрес. Аналогично на горните случаи вписала
данните за братовчедка си Т. И., вместо своите. Заявката за кредит била регистрирана под №
55594 и била обработена от свидетеля В. Н., на длъжност „Координатор Дейности“ в това
дружество. След потвърждаване на достоверността на съобщените от подсъдимата данни,
свидетелят провел телефонен разговор с „кредитоискателя“, като не знаел, че вместо с И.,
разговаря с подсъдимата В.В.. Кредитът бил одобрен и по желание на подсъдимата следвало
да се усвои на каса на „Изипей“. По-късно същия ден подсъдимата отишла пак на същата
каса на „Изипей“ , бул. “Сливница“ № 65, където получила с личната карта на братовчедка
си Т. сумата от 300 лв.
Всички описани по-горе кредити били със срок на погасяване от 30 дни. Подсъдимата
нямала намерение да се задължава по тях, независимо че била фактически получател на
сумите, тъй като „кредитоискател“/документално/ било друго лице - братовчедка й Т. И.,
която не знаела за тези кредити.
5
След месец - два, през април или май 2016 г., свидетелката Т. И. била потърсена по
телефона от непозната жена, която се представила, че работи в „Кредисимо" и попитала
свидетелката защо „закъснява“ с вноската. Т. се учудила за какво става въпрос и заявила, че
не е теглила кредит. Тогава служителката я запитала дали познава М. И. и В.В. и
свидетелката потвърдила. Тогава тя се сетила, че е възможно подсъдимата да е изтеглила
кредит от нейно име. Ядосана, Т. И. позвънила на братовчедка си В. и поискала обяснение,
но подсъдимата отговорила „Този и на тебе ли ти го направи ?“, като посочила, че това било
дело на някакво неустановено лице „***“. Тогава И. затворила телефона и подала жалба в 02
РУ - СДВР. Поискала справка от БНБ за налични кредити и установила, че има изтеглени
кредити без нейно участие, както следва: на 15.03.2016 г. от „Кредит Инс“ в размер на 300
лв, на същата дата от „Вива Кредит“ за сумата от 300 лв, на 14.03.2016 г. от „4финанс“ за
сумата от 300 лв. и на същата дата от „Фератум България“ за сумата от 150 лв. Установени
били също и два налични кредита от банкови институции - ТБ „ОББ“ АД и БНП „Париба“,
които свидетелката Т. И. била изтеглила и не възразявала за тяхната наличност.
По неустановено време през пролетта на 2016 г. в дома на свидетелката М. И./сестра на Т. и
братовчедка на подсъдимата/ дошли двама непознати мъже, които търсели Т. и предали
писмо за нея, което М. приела. По-късно предала писмото на сестра си, в което се
установило, че я търсят за погасяване на кредит. М. не била уведомявана от сестра си Т., че
има нужда от пари или че възнамерява да тегли кредит.
По-късно свидетелката Т. И. била уведомена от „Вивус“, че има необслужван кредит. Тя
отишла в офис на тази фирма, където бил пуснат запис на лицето, което е заявило кредита.
Свидетелката Т. И. след прослушването заявила, че веднага познала гласа на братовчедка си
В.В., която в хода на разговора съобщавала нейните данни от значение за одобрение на
исканите кредити. Свидетелката заявила, че е подала вече жалба до полицията за случая. По-
късно била потърсена и от „Вива Кредит", където също имала кредит, без да го е искала.
На база на така установените фактически обстоятелства, първоинстанционният съд
законосъобразно и обосновано е приел, че от обективна и субективна страна подсъдимата В.
е осъществила състава на престъплението по чл. 248А, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК.
Въззивната инстанция, след като се запозна с материалите по делото намира, че съобразно
изискванията на чл.305, ал. 3 НПК, основният съд е изложил в мотивите си изводите за
фактите и обстоятелствата, касаещи предмета на доказване, обсъдил е доказателствените
материали и е посочил кои приема за достоверни. Изложил е също така и съответните
правни съображения, като е приел, че подсъдимата е извършила престъплението, за което е
била предадена на съд. За да я признае за виновна, съдът се е позовал на установените
фактически обстоятелства в депозираните свидетелски показания по време на съдебното
следствие, за част от свидетелите и по време на досъдебното производство, които е
приобщил по надлежния процесуален ред чрез прочитането им в съдебно заседание.
Изрично е посочил за кои от свидетелите е взел показанията им, дадени по време на
6
предварителното следствие. Взел е също така под внимание заключенията по назначените
експертизи и е съобразил както писмените, така и веществените доказателства по делото.
Обосновано съдът е отхвърлил като неубедително становището на защитата на подсъдимата,
че същата не е автор на деянията. По отношение основното оплакване - за недоказаност на
извършеното деяние в лицето на подсъдимата и за липсата на авторство от нейна страна,
съдът е взел отношение в мотивите си, като изложените в тази връзка доводи и аргументи се
споделят от въззивната инстанция. Правилно са били кредитирани показанията на
свидетелката Т. И., които съдът е оценил като последователни, логични и хронологични.
Именно тя е разпознала гласа на братовчедка си - подсъдимата В.В.. Житейски обяснимо и
логично издържано е, че като близка роднина на подсъдимата, с която отдавна и добре се
познават, това изключва възможността тя да е допуснала грешка при разпознаването на
гласа й. В този смисъл е и заключението на назначената и приета фоноскопна експертиза,
изготвена по делото, която е направила от техническа гледна точка извода, че гласът от
записа е на подсъдимата. На следващо място, именно поради обстоятелството, че И. и В. са
били роднини, подсъдимата е имала информация за болестното й състояние и трудната
подвижност на свидетелката в резултат на получените увреждания от ПТП. Използвайки
това състояние на пострадалата и злоупотребявайки с доверието й, подсъдимата е била
улеснена да вземе данните от личната карта на И.. Доброто им познанство е позволило
подсъдимата да посочи на избраните от нея фирми за „бързи кредити“ специфични лични
данни за И., като единен граждански номер, номер на лична карта, постоянен и настоящ
адрес, месторабота, и-мейл и телефон за контакт. Пак в тази връзка тя посочила себе си и
сестрата на В. – свидетелката М. И. като „лица за контакт“ с телефони и точен адрес.
Съобразявайки външната им прилика и знаейки всички тези данни, които били известни на
В. като близка братовчедка на И., подсъдимата се възползвала и подала заявление за
отпускане на кредити, без намерение да се задължи лично по тях и същите били отпуснати
формално на името на братовчедка й.
Обосновано и законосъобразно първостепенният съд е отхвърлил възраженията на защитата,
че частните аудиозаписи не могли да се ползват като годно доказателствено средство, като
за наказателния процес можели да се използват записи, добити чрез прилагане на СРС.
Правилно съдът е приел, че при дадено съгласие за записване на телефонен разговор/какъвто
е процесния случай/ не става въпрос за необходимост от прилагане на СРС и изготвяне на
ВДС. Настоящият състав също намира, че съдържащите се във въпросните записи данни
представляват годно доказателство и същите могат да бъдат ползвани в наказателното
производство. Приобщените по делото 4 броя компакт-дискове със записи от телефонни
разговори с Т. Б. И. са били предмет на експертно изследване досежно същността на
съдържащата се в тях информация и относимостта ѝ към релевантните за изхода на делото
факти. В резултат на изследването вещите лица са дали заключение, че лицето, условно
обозначено като „Ж“ в текста на определените като годни за изследване звукозаписи, и
лицето В. В. В., са едно и също лице. По този начин също е установено участието на
подсъдимата в осъществяването на определени действия, включени в основния факт на
7
доказване в производството. Видно е, че в случая не става въпрос и за ВДС, получени в
резултат на използване на СРС, защото коментираните разговори безспорно нямат
характеристиките на специално разузнавателно средство. Начинът на тяхното изготвяне и
редът, по който същите със съответното им съдържание са били приобщени към
материалите по делото, е изяснен със съответните способи и средства на НПК. Следва да се
отбележи също, че съдът не е формирал вътрешното си убеждение единствено и само на
съдържанието на тези разговори и информацията в тях не е основно водещо съображение за
осъждането на подсъдимата. Видно от предходната част на настоящите мотиви съдът е
анализирал и съобразил всички останали доказателства по делото, които дават пълното
основание да се направи извода, че подсъдимата е осъществила престъплението, предмет на
внесеното в съда обвинение. Този извод се подкрепя и от данните, съдържащи се в
показанията на свидетелката Т. И., от които е видно, че тя също е разпознала при
прослушването на въпросните записи гласа на братовчедка си. И. свидетелства още, че
малко преди това необяснимо В. я потърсила и нелогично споделила с нея за теглени по
този начин кредити от трето лице, а след като й станало известно, че И. ще пусне жалба,
подсъдимата изрично я помолила да не прави това и обещала да възстанови кредитите.
Петте деяния са били извършени от подсъдимата при еднотипен механизъм на действие,
като предварителното познаване на правилата, по които работят т.нар. фирми за „бързи
кредити“ е било съществена предпоставка, за да може да се осъществи деянието. Данни, че
подсъдимата е знаела за механизма на теглене на бързи кредити и че действително е теглила
такива, се съдържат и в показанията на свидетеля Б. Д., който е живеел с нея на съпружески
начала. Наред с това в показанията си всички представители на въпросните кредитни фирми
са потвърдили, че тегленето и получаването на въпросните кредити е ставало неприсъствено
и по начин, който е способствал и улеснявал ползвания от подсъдимата механизъм,
позволяващ злоупотребата с чужди лични данни.
Настоящият състав намира, че обсъдените по-горе доказателства, взети поединично и в
тяхната съвкупност, водят до безспорен и единствено възможен извод, който категорично
изключва възможността да бъде споделено оплакването на защитата за липса на авторство
на деянието от страна на подсъдимата или недоказаност на обвинението като такова. И не
на последно място, съдът е съобразил и обстоятелството, че получаването на сумата е извън
състава на престъплението по чл. 248А, ал. 1 от НК и няма отношение към правната
квалификация на обвинението, тъй като същото е на просто извършване и е формално
такова. За да е налице съставомерност е нужно субектът на престъплението да „представи
неверни сведения, за да получи кредит“, без законодателят да изисква за съставомерността
на деянието кредит обективно да е получен.
Неоснователно е искането на защитата на подсъдимата размерът на определеното й
наказание „глоба“ да бъде определен при условията на чл. 55 НК. Същото е било правено и
пред основния съд, който обосновано и законосъобразно е приел, че подобна
индивидуализация на наказанието, което в конкретния случай се явява административно
8
такова, е възможна само когато същото се определя по вид измежду посочените и
лимитирани наказания по чл.37, ал. 1 от НК. Съобразявайки обстоятелствата, че
здравословното и семейно положение на подсъдимата са влошени, че същата е със сериозно
заболяване, което изисква сериозно и често явяване в болнично заведение, включително по
клинични пътеки, включващи и заплащане от страна на пациента, че има две малолетни
деца, за които няма данни друг да полага грижи, освен самата подсъдима и че всичко това я
поставя в затруднена житейска ситуация, настоящият състав намира, че първостепенният
съд правилно е наложил административното наказание „Глоба“ в минималния му размер от
1000 лв., като е приел, че едно такова хуманно решение би допринесло за постигане целите
на наказанието и че по този начин подсъдимата би могла да осъзнае грешката и да
съблюдава в бъдеще едно законосъобразно поведение, в каквато посока да възпитава и
децата си.
При извършената служебна проверка на атакувания съдебен акт, извън възраженията на
страните, въззивната инстанция намира, че при разглеждането на делото не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила.
При така установената липса на основания, водещи до отмяна или изменение на атакуваната
присъда, съдът намира, че същата следва да бъде потвърдена.
Предвид горното и на основание чл. 338 от НПК, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 2258/22.04.2021 г., постановена по нохд № 2258/2020 г., по
описа на Софийски градски съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9