Решение по дело №41/1999 на Окръжен съд - Шумен

Номер на акта: 62
Дата: 15 март 2010 г. (в сила от 1 май 2010 г.)
Съдия: Лидия Божидарова Томова
Дело: 19993600100041
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 януари 1999 г.

Съдържание на акта

                      Р        Е       Ш        Е        Н       И       Е

                                                                             62

                                                                  гр.Шумен,15.ІІІ.2010г.                 

                                                  В        ИМЕТО        НА         НАРОДА

 

  

       Шуменският окръжен съд ,в открито съдебно заседание на 16.ІІ.010г. в състав:

 

                                                           Окръжен съдия: Лидия Томова

                                                                    

при секретар А.Б.,  като разгледа докладваното от окръжния съдия Л.Томова  гр.д. №41/1999г. за да се произнесе,взе предвид следното:

              Производството е  по обективно съединени искове по чл.79 ал.Іот ЗЗД,чл.55ал.І  и чл.86 от ЗЗД за сумата 188373 щ.д.,предявени от ТБ “Биохим”АД/сега”Уникредит Булбанк”АД клон Шумен против Х.А.Я. ***.

             Ищецът  излага в исковата си молба,че с ответника имал сключен на 13.ХІІ.1994 година договор за кредит във валута на сума 200000/двеста хиляди / щатски долара.Кредитът бил усвоен с платежни нареждания от 21.ХІІ.94г,1.ХІІІ.1994г. и 31.І.1995г.Част от така усвоената сума/само главница/ в размер на 40000 щ.д. била върната на банката,а за останалата част от главницата 160000 щ.д.ответникът не се издължил.Впоследствие,поради неправилно осъществен служебен превод по сметка на ответника  в банката на собствени на банката средства били направени валутни разплащания в полза на ответника,без по сметката му да е имало авоари,покриващи нарежданията,освен преведената служебно сума.Разплащателната сметка била задължена със сумата от 125288 щ.д.,а следствата излезли от собствени на банката авоари.По този начин с посочената сума ответникът се обогатил неоснователно за сметка на ищеца.Моли да бъде постановено решение,с което ответникът да бъде осъден да заплати на банката ищец сумата 2000 щ.д. по иска с основание чл.79ал.І от -предявен частично и лихвата върху тази сума в размер на 500 щ.д.,за периода след 13.Х.1995г.до датата на завеждане на делото,както и да заплати на същия ищец сумата 125288 щ.д. и мораторната лихва върху същата главница,по иска с основание чл.55ал.І от ЗЗД за неоснователно обогатяване-също частичен ,или общо по всички искове ищецът претендира да му бъде присъдена сумата 188373 щ.д.,дължима му от ответника ,както и деловодните разноски.

       Ответникът оспорва исковете  изцяло по основание и размер и моли да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани с основното възражение,че няма непогасени парични задължения към ищеца. 

        Окръжният съд,като обсъди и прецени  изложеното от страните  в първоначалната и насрещна искови молби, становищата  и възраженията им,доводите ,съображенията и аргументите им,всички представени по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,както и заключението по съдебно-икономическата експертиза,прие за установено  следното:

           По исковете по  по чл.79 от ЗЗД 86 от с.з.

       Не се спори по делото,че на 13.ХІІ.1994 година между страните е сключен договор за банков кредит в размер на 200000 щ.д. с краен срок на издължаване 10.Х.1995 година,който срок с анекс от 5.VІІ.1995 година е удължен до 20.ІІV1996 година.    По настоящото гр.дело не са представени доказателства  за движението на сметките  на  ответника в банката-ищец.Такива не са предоставени и на вещото лице по ССЕ с обяснение на  директорката на същата банка,че такива документи в банката липсват,тъй като се отнасяли за периода 1993-1996г.и били с изтекъл срок за давност .В същото време представените от ищеца платежни нареждания за усвояване  на кредит от ответника и прехвърлянето на сумата 125288 щ.д. на “Интеримпекс”ООД са с дата 6.І.1994г.,т.е. от същия период,за който ищецът твърди,че не може да предостави поисканите от вещото лице по ССЕ документи.В съдебното заседание-14.І.2010г.,процесуалният представител на ищеца заяви,че иска повторна експертиза със същата задача,както и месечен срок за предоставяне на дъполнителни документи.Доказателствените искания на ищеца бяха уважени,като  беше възложено на вещото лице по ССЕ да извърши отново експертизата със същата задача след предоставяне на нови документи от страна на ищеца и внасяне на допълнителен депозит от последния,в едномесечен срок.В рамките на дадения допълнителен едномесечен срок ищецът не внесе допълнителния депозит за поисканата експертиза и не представи никакви допълнителни документи във връзка със спора по делото,като не се яви и представител на ищеца в последното съдебно заседание по делото на 16.ІІ.2010 г Видно е от писмените доказателства по делото,в т.ч. и представените в последното съдебно заседание вносни бележки от ответника, към посочената дата 20.ІІ.1996 година ответникът е превел на банката ищец сумата 173130 щ.д.   С оглед на горното съдът намира,че  частично предявеният  иск по чл.79 от ЗЗД за сумата 2000щ.д. е напълно неоснователен и недоказан,поради което следва да бъде отхвърлен, заедно с аксесерноия му иск за лихви върху главницата,предявен на основание чл.86 от ЗЗД.   По исковете по чл.55ал.І от ЗЗД и чл.86ал.І от с.з. за сумата 125288 щ.д.и лихвите върху същата.  Операциите на банката-ищец по тази сума са били обект на предварително наказателно разследване.Видно от Постановление за прекратяване на наказателното производство  на ШОП по сл.д. № 17/2008г. по описа на ОСС гр.Габрово,сл.д. № 138/98г. по описа на ОСС-Шумен ,пр.вх.№ 440/97г. на ШОП,в хода на разследването са събрани материали и данни,че  на 3.І.1995г. Стефан Стефанов,зам.директор по това време на ТБ”Биохим”клон Шумен,сключил договор за кредит  с “Интер-импекс” ООД гр.Шумен с управител М.Х. за сумата 125288 щатски долара,която сума е преведена изцяло от банката по сметка на посоченото дружество.На 12.І.1995г. и на 17.І.1995г. е извършено служебно прехвърляне от сметката на дружеството на целия размер на кредита на ЕТ”И. 83 Х.Я.” с посочено основание:”плащане по договор”. В хода на разследването не е открит договор,съставен между дружеството-наредител”Интер-импекс” и ЕТ”И. 83”като получател.Липсват и наредителните документи,с които е направено прехвърлянето.Не е установено и лицето,разпоредило извършването на прехвърлянето на суми от сметката на “Интер-импекс”ООД по сметка на ЕТ”И. 83”.В хода на разследването управителят на Интер-импексзаявил,че действително подписал договора за кредит от 3.І.1995г.,но не знаел кога му е отпуснат,кога и какви суми са постъпвали по неговата сметка,както и че никога не се е разпореждал суми от неговата банкова сметка ***”И. 83”.Заявил  също ,че не познава и никога не е имал бизнес отношения с Х.Я., респ.със собствената му фирма”И. 83” .Наказателното производство  срещу Стефан Стойчев Стефанов за извършено престъпление по чл.282ал.3 вр. с ал.І от НК е прекратено,тъй като последният нямал качество на длъжностно лице  и не бил субект на престъпление по служба. Наказателното производство срещу М.Х. по чл.227бал.2 от НК е прекратено поради изтекла абсолютна погасителна давност,  която изключва наказателно преследване..В същото постановление на ШОП се сочи, че”обективната невъзможност да бъдат установени и приобщени оригинални писмени доказателства препятствува провеждането на пълно и обективно разследване в тази насока”. За  изясняване на обстоятелствата по настоящото дело беше назначена съдебно-икономическа експертиза с в.л.А.А., като на същия ищецът е предоставил само ЧАСТ от поисканите първични документи. Според представеното заключение, което страните не оспориха, на 3.І.1995г. е подписан договор между  ТБ”Биохим”АД-гр.Шумен и “ИнтеримпексООД-гр.Шумен за кредит в размер на 125288 щ.д.,със срок за ползване на кредита 31.ІІІ.1995г. и краен срок за издължаване-31.ІІІ.1995 г.В края на 1994г. по неиздължения кредит на “Интеримпекс”ООД са начислени лихви в размер на 2593094,50 лв и общият дълг на същото дружество към банката-ищец възлиза на 8270848,62 лв/неденоминирани/На  6.13.1994г./календарен месец януари 1995г./. е усвоен валутен кредит от ЕТ”И. 83” в размер на 125288 щ.д.с левова равностойност 8270848,62 лв. и същия ден-6.13.1994г.  Е ПРЕВЕДЕНА СУМАТА от 125288 щ.д. по сметката на “Интеримпекс”ООД на основание”съгласно договор”По този начин се прикрива необслужен кредит на “Интеримпекс”ООД.Както вече беше посочено по-горе,в хода на предварителното наказателно разследване не е открит договор,съставен между дружеството-наредител”Интер-импекс” и ЕТ”И. 83”като получател.Липсват и наредителните документи,с които е направено прехвърлянето.Не е установено и лицето,разпоредило извършването на прехвърлянето на суми от сметката на “Интер-импекс”ООД по сметка на ЕТ”И. 83”. Такъв договор и документи не са представени от ищеца по настоящото гражданско дело.

       След превода от сметката  на ЕТ “И. 83” по сметката на “Интеримпекс”ООД на сумата от 125288 щ.д. задължението на “Интеримпекс” ООД е погасено  след превалотиране на задължението към 31.ХІІ.1994г.На 3.І.1995г. е разрешен валутен кредит на “Интеримпекс”ООД за 125288 щ.д. който е усвоен с плащания в полза на ЕТ”И. 83”,след което  е налице задължение на “Интеримпекс”ООД в размер на посочената сума от 125288 щ.д. Така с описаните по-горе банкови операции непокритото задължение на “Интеримпекс” ООД към банката в размер на 8270848,62 лева,равни на 125288 щ.д.привидно се погасява със средства от отпуснат кредит на ответника по делото ЕТ”И. 83”.За връщането на тези средства банката-ищец ОТНОВО отпуска кредит на”Интеримпекс”ООД ЗА СЪЩАТА СУМА и този кредит е усвоен с плащания в полза на ЕТ”И. 83”,което връща парите по сметката на последния.Последвалите плащания от ЕТ”И. 83” в полза на банката са от собствените авоари на ответника по отпуснатия му процесен кредит,а не са средства на банката-ищец.След като  Интеримпекс”ООД остава задължено към банката със сумата 8270848,62лв,равни на 125288 щ.д., банката  се снабдява с изпълнителен лист против същото дружество-длъжник,като въз основа на  решение по  гр.д№ 835/1996г. на ШРС “Интеримпекс”ООД е осъдено да заплати на  ТБ”Биохим” Шумен 125288 щ.д. главница,като на 7.VІ.1996г. е издаден и изпълнителен лист в полза на банката против посоченото дружество.

       С оглед на гореизложеното съдът намира,че не е налице  неоснователно обогатяване на ответника за сметка на неоснователното обедняване на ищеца,поради което предявения иск по чл.55ал.І от ЗЗД и аксесорният иск по чл.86 от ЗЗД за лихви върху претендираната  по главния иск сума в размер на 125288 щ.д. са неоснователни и недоказани.

        По отношение  претенциите по аксесорните  искове за лихви върху претендираните по исковете главници ответникът прави възражение и за изтекла погасителна давност по чл.111б.”в” от ,което съдът намира за основателно и доказано.    С оглед и във връзка с всичко изложено по-горе съдът намира,че предявените искове като неоснователни и недоказани следва да бъдат отхвърлени изцяло,като  ищецът бъде осъден да заплати на ищеца направените от него деловодни разноски,възлизащи общо в размер на 7150/седем хиляди сто и петдесет/лв.

      Водим от горното,Шуменският окръжен съд

 

 

                    Р                       Е                   Ш                      И   :       

 

    ОТХВЪРЛЯ ИЗЦЯЛО КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ  предявените от  ищеца ТБ”Биохим”АД-Шумен ,сега  УниКредит Булбанк”АД клон Шумен,  против  ответника ЕТ”Ивайло-83”-Шумен,със собственик и представител Х. А.Я., ЕГН **********,***     обективно съединени искове с основание :по чл.79ал.І от -частичен-за сумата 2000/две хиляди /щ.д./целият иск за 160000/сто и шестдесет хиляди/щ.д.-неиздължена сума по договор за банков кредит от 13.ХІІ.1994г. и по чл.86ал.І от -за мораторна лихва върху главницата в размер на 500 щ.д.,считано от 13.Х.1995г.  до датата на завеждане на делото-14.І.1999г.; по чл.55ал.І от -за неоснователно обогатяване със сумата 125288/сто двадесет и пет хиляди двеста осемдесет и осем/ щ.д.,,както и по чл.86 ал.І от -за  мораторна лихва върху същата сума до завеждане на делото в размер на 60585/шестдесет хиляди петстотин осемдесет и пет/щ.д.

         ОСЪЖДА      същия ищец да заплати на същия ответник направените от  последния деловодни разноски,възлизащи общо  на 7150/седем хиляди сто и петдесет/ лева.

        Решението  може да се обжалва пред  Апелативен  съд- Варна в  двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

                                                                        Окръжен съдия: