Решение по дело №304/2022 на Районен съд - Смолян

Номер на акта: 126
Дата: 24 ноември 2022 г. (в сила от 24 ноември 2022 г.)
Съдия: Крум Гечев
Дело: 20225440200304
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 28 юни 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 126
гр. Смолян, 24.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на двадесет и
четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:*
при участието на секретаря *
като разгледа докладваното от * Административно наказателно дело №
20225440200304 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на *, с ЕИК: *, със седалище и адрес на
управление: г*, представлявано от физическото лице – търговец *, депозирана
чрез процесуалния представител – адв. * от АК – гр. Смолян, със съдебен
адрес: * против Наказателно постановление № 623823 – */07.02.2022г.,
издадено от директор на *, с което на жалбоподателят за нарушение на
разпоредбата на чл. 86, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗДДС във връзка с чл. 25, ал. 2 от
ЗДДС и чл. 25, ал. 6, т. 1 от ЗДДС и на основание чл. 180, ал. 1 ЗДДС е
наложена „имуществена санкция“ в размер на 3469.59 лева.
В съдебно заседание, жалбоподателят – редовно призован, се
представлява от адв. *, която поддържа жалбата.
Ответникът по жалбата – директор на * – гр. Пловдив, редовно
призован, представлява се от юрисконсулт *, която изразява становище за
неоснователност на жалбата.
Районен съд – гр. Смолян, като съобрази доказателствата по делото
поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна
страна следното:
Търговецът – жалбоподател * с ЕИК: *, със седалище и адрес на
управление: г* било бил регистриран по ЗДДС на 21.01.2003г. Същият
осъществявал търговска дейност и през 2019г. и подавал изискуемите справки
– декларации за отчетните периоди ведно с отчетните регистри към тях.
1
На 01.11.2019г. * издал фактура за продажба: № */01.11.2019г. с ДО в
размер на 17347,93 лв. и ДДС в размер на 3469,59 лв. с предмет плащане по
договор с „*“ * – Реконструкция път * с. *, гр. * и Акт 19 с Приложение 1В за
укрепителни бетонови скали № 2 и № 3.
На 12.12.2019г. * подал справка – декларация по ЗДДС с вх. № * от
същата дата за данъчен период месец ноември 2019г., като едноличният
търговец не декларирал ДДС от горепосочената фактура и не я описал в
дневника за продажби.
След извършване на проверка, обективирана в Протокол № П-
16002121135677-073-001 /21.12.2021 г. на *, инспекторите по приходите –
свидетелите Г. С. и П. К. констатирали, че * не е включил в дневника за
продажби и не е начислил дължимия данък при определяне на резултата в
справката декларация за данъчен период месец ноември 2019г.
На 06.12.2021г. свидетелката Г. С. – главен инспектор по приходите в * –
*гр – *, в присъствието на свидетелката П. К., съставила Акт за установяване
на административно нарушение с № * на *, като АУАН бил съставен в
отсъствие на нарушителя на основание чл. 40, ал. 2 ЗАНН след изпратена
покана с изх. № П-160021211135677-999-001/25.10.2021г.
* упражнил правото си в тридневен срок от връчване на АУАН да
депозира възражение. В същото се излага, че в своята практика едноличният
търговец няма пропуснато отразяване на фактура за продажби в декларациите
и дневниците по ЗДДС. Всички те са подавани в законоустановения срок.
Пропуснатата фактура № 44/01.11.2019 е отразена и дължимото ДДС по нея е
декларирано в по-късен период. Излага се, че нарушението не е умишлено.
Фактурата е останала в очакване на плащане по нея, което плащане е
получено с голямо закъснение чак през следващата година.
На базата на установеното било издадено процесното Наказателно
постановление № 623823 – */07.02.2022г., издадено от директор на *, с което
на жалбоподателят за нарушение на разпоредбата на чл. 86, ал. 1, т. 2 и т. 3 от
ЗДДС във връзка с чл. 25, ал. 2 от ЗДДС и чл. 25, ал. 6, т. 1 от ЗДДС и на
основание чл. 180, ал. 1 ЗДДС е наложена „имуществена санкция“ в размер на
3469.59 лева и същият е лишен от правото да упражнява дейност.
Описаната фактическа обстановка се установява по категоричен и
несъмнен начин от показанията на свидетелите Г. С. – актосъставител и П. К.,
както и от приложените към административнонаказателната преписка
писмени доказателства, надлежно приобщени към доказателствения материал
по делото, в това число НП № 623823-F-*/07.02.2022 г., Приложение към НП
от 07.02.2022 г.; Възражение от *; АУАН № F */06.12.2021 г.; Приложение
към АУАН от 12.01.2022 г.; Протокол от 21.12.2021 г.; Удостоверение за
извършено връчване по електронен път в *; копие на фактура от 01.11.2019 г.;
Протокол- Акт, образец 19 от 31.10.2019 г.; Договор за предоставяне на
персонал от 03.04.2019 г.; Анекс №1 към Договор за предоставяне на
персонал от 03.04.2019 г.; Справка[1]декларация за ДДС с вх.№ *; дневници-
продажби за ноември 2019 г.; Справка-декларация за ДДС с вх.№*/14.10.2021
г.; дневници- продажби за период септември 2019 г.; Заповед №
2
ЗЦУ1149/25.08.2020 г., както и справка- декларация за ЗДДС с вх.№
*/06.12.2019 г. за регистрираното лице „*“ *; покана за съставяне на АУАН №
*-999-*/25.10.2021 г., отправена до *в; дневник за покупки на „*“ *, приложен
към справка- декларация.
Разпитана в съдебно заседание, свидетелката Г. С. потвърждава
авторството на АУАН и поддържа констатациите в него като допълва, че
търговецът е подал справката-декларация на 12.12.2019г. Срокът за подаване
е 14 – дневен след изтичане на данъчния период, т. е. до 14.12.2019 г. Срокът
е 14 –то число на месеца, следващ отчетния период. Поканата e изпратена
чрез пощенски оператор и на електронен адрес, като е получена на
електроненния адрес на търговеца.
От показанията на свидетелката П. К. се установява, че * в качеството
си на задължено лице не е декларирал ДДС в размер на 3 469.59 лв. в
предвидените в закона срокове за периода месец ноември 2019 г. за издадена
фактура №44 от 01.11.2019 г. с данъчна основа на фактурата 17 347.93 лв. и
ДДС в размер на 3 469.59 лв. Нарушението е установено при извършена
проверка на * във връзка с възложена проверка и представените документи от
11.10.2021 г.
Настоящият съдебен състав намира показанията на разпитаните в хода
на съдебното производство свидетели като обективни, логични,
непротиворечиви и в пълно съответствие с приетите по делото писмени
доказателства, а и неоспорени от страна на жалбоподателя, поради което им
дава вяра.
Относно приложението на процесуалните правила:
Настоящият съдебен състав намира, че при съставяне на Акта за
установяване на административно нарушение и издаване на атакуваното
Наказателно постановление са спазени изискванията, визирани от
законодателя в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не се констатират
нарушения на процедурата по съставянето на АУАН и НП, които да са
съществени и да опорочават административнонаказателното производство,
както и да нарушават правата на нарушителя.
Съдът не споделя възражението на процесуалния представител на
жалбоподателя, че е нарушена разпоредбата на чл. чл. 42 от ЗАНН, доколкото
ако се приеме, че поканата е получена на 02.12.2021 г., то 7-дневният срок
изтича на 09.12.2021 г., т.е. три дни след като актът е съставен. *равено е и
възражение, че търговецът не дал съгласие и не е декларирал, че на
електронния адрес може да му се връчват съобщения, което също не се
споделя от настоящия съдебен състав поради следното:
От приложената по делото покана с изх. № П-*-999-*/25.10.2021г.,
издадена от орган по приходите при *, адресирана до жалбоподателя е видно,
че е дадено указание представител на търговеца да се яви в ТД на * – гр. *,
офис – гр. * в 7 – дневен срок от получаването, с оглед съставяне на АУАН.
Въпросната покана е изпратена на 26.10.2021г. на адреса на търговеца, вписан
в Търговския регистър, с известие за доставяне с обратна разписка. От
приложеното копие от обратната разписка става ясно, че въпросната покана
3
не е връчена на търговеца, тъй като същият не е открит на адреса. Това
обстоятелство обосновава наличието на предпоставките на чл. 40, ал.2,
предл. 1 от ЗАНН, а именно - нарушителят е известен, но не може да бъде
намерен, доколкото не е бил открит на адреса, обявен в Търговския регистър,
нито се е отзовал на съобщението на пощенската служба да получи писмото с
обратна разписка, изпратено му от органите на *. Покана за съставяне на
АУАН е бил изпратена и на деклариран електронен адрес, като с оглед на
това съдът приема, че са били налице законовите предпоставки за издаване на
АУАН в отсъствие на нарушителя, респективно не могат да бъдат споделени
възраженията на жалбоподателя.
Относно приложението на материалния закон:
Настоящият съдебен състав намира, че като не е включил в дневника за
продажби и не е начислил дължимия данък при определяне на резултата в
справката – декларация за данъчен период месец ноември 2019г.,
жалбоподателят е осъществил съставът на административно нарушение,
посочен в атакуваното наказателно постановление. Съгласно чл. 86, ал. 1, т. 2
и т. 3 от ЗДДС, регистрирано лице, за което данъкът е станал изискуем, е
длъжно да го начисли, като: т. 2. включи размера на данъка при определяне на
резултата за съответния данъчен период в справка-декларацията по чл. 125 за
този данъчен период и т. 3. посочи документа по т. 1 в дневника за
продажбите за съответния данъчен период". Съгласно чл. 86, ал. 2 от ЗДДС,
данъкът е дължим от регистрираното лице за данъчния период, през който е
издаден данъчният документ, а в случаите, когато не е издаден такъв
документ или не е издаден в срока по този закон за данъчния период, през
който данъкът е станал изискуем. Съгласно текста на чл. 82, ал. 1 от ЗДДС,
данъкът е изискуем от регистрирано по този закон лице - доставчик по
облагаема доставка, с изключение на случаите по ал. 4 и 5. Посочените в тази
разпоредба изключения не касаят жалбоподателят – търговец.
От обективна страна, изискването на закона относно фактическата
обстановка на нарушението, визирано в чл. 86, ал.1, т. 2 и т. 3 ЗДДС се
свежда до неизпълнение на задължение за включване размера на данъка при
определяне на резултата за съответния данъчен период в справка-
декларацията по чл. 125 за този данъчен период и посочване на документа по
т. 1 в дневника за продажбите за съответния данъчен период. В настоящия
случай, ирелевантни за съставомерността са обстоятелствата, поради които се
е стигнало до нарушението. Достатъчно основание за ангажиране
отговорността на юридическите лица, респ. едноличните търговци е
констатиране на неизпълнение от тях на задълженията им към държавата при
осъществяване на тяхната дейност.
В настоящия казус, търговецът не е изпълнил вменените му от
държавата чрез ЗДДС, свързани с данъчното законодателство задължения и
съответно на разпоредбата на чл. 83 от ЗАНН административнонаказателната
му отговорност е обективна и безвиновна. Настоящият съдебен състав
намира, че при осъществяване на своята дейност жалбоподателят е
извършил вмененото му нарушение, което е формално /на просто
извършване/, доколкото при всички случаи регистрирано лице, за което
4
данъкът е станал изискуем, е длъжно да го начисли като включи размера на
данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в справка-
декларацията по чл. 125 за този данъчен период и посочи документа по т. 1 в
дневника за продажбите за съответния данъчен период. В този смисъл съдът
намира, че санкционната норма е била правилно определена, като размерът на
наложената имуществена санкция в размер на 3469.59 лева е бил правилно
определен.
Съдът намира, че извършеното от страна на жалбоподателя
административно нарушение не може да се квалифицира като маловажен
случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като констатираното нарушение не
разкрива по-ниска степен на обществена опасност от типичната за този вид
нарушения.
С оглед изхода на спора, разноски се дължат в полза на ответника по
жалбата - директор на *, които съобразно представения по делото списък по
чл. 27е от Наредба за заплащане на правната помощ възлизат в общ размер на
150 лева за юрисконсултско възнаграждение.

Мотивиран от гореизложеното, Районен съд – гр. Смолян
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 623823 –
*/07.02.2022г., издадено от директор на *.
ОСЪЖДА *, с ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: г* да
заплати на * на основание чл. 37, ал. 1 ЗПП във връзка с чл. 27е от Наредба за
заплащане на правната помощ сумата от 150лв. /сто и петдесет лева/,
представляващи разноски за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в 14 – дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд – гр. Смолян на
основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
5