№ 214
гр. Велико Търново , 12.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на първи юни, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ИЛИЯНА ПОПОВА
Членове:ГАЛЯ МАРИНОВА
МАЯ ПЕЕВА
при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ГАЛЯ МАРИНОВА Въззивно търговско дело
№ 20214001000122 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение второ ГПК – въззивно
обжалване.
С Решение № 260039/19.11.2020 година по т. д. № 180/2019 година на Окръжен
съд Плевен ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД („Застрахователно акционерно дружество „ОЗК-
Застраховане“ АД) е осъдено да заплати на ЕЛ. В. Н. сумата 35 000 лева – застрахователно
обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите –
Застрахователна полица № BG/23/116001252720, със срок на покритието 4.05.2016 година –
3.05.2017 година, за причинените неимуществени вреди – претърпени продължителни
болки и страдания от комбинирана травма – контузия на главата и счупване на най-горната
част на големия пищял на лявата подбедрица, резултат от настъпило на 21.04.2017 година
пътнотранспортно произшествие на кръстовището на път I-2 – гр. Русе – гр. Варна, и път III-
205 – гр. Исперих – гр. Разград, причинено от И. Д. И. при управление на автобус „Темса“,
модел „Диамант“, с рег. № СА 40 ****, в независимо съпричинителство с водача на лек
автомобил „Фолксваген Голф“, с рег. № ЕН 42 ****, на основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса
за застраховането, ведно със законната лихва върху главницата от 11.01.2018 година до
нейното окончателно изплащане.
С посоченото решение претенцията за разликата над 35 000 лева до 50 000 лева е
1
отхвърлена като неоснователна и недоказана.
Със същото решение е отхвърлен иск на ЕЛ. В. Н. против ЗАД „ОЗК-
Застраховане“ АД („Застрахователно акционерно дружество „ОЗК-Застраховане“ АД) за
заплащане на законна лихва върху уважения размер на главницата за времето от 21.04.2017
година до 11.01.2018 година като неоснователен.
С посоченото решение ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД („Застрахователно
акционерно дружество „ОЗК-Застраховане“ АД) е осъдено да заплати на ЕЛ. В. Н. сумата
141.75 лева – направени разноски за възнаграждения за вещи лица, деловодни разноски
съразмерно на уважената част от иска, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Със същото решение ЕЛ. В. Н. е осъдена да заплати на ЗАД „ОЗК-Застраховане“
АД („Застрахователно акционерно дружество „ОЗК-Застраховане“ АД) сумата1 078.68 лева
– направени разноски за адвокатско възнаграждение с включен данък върху добавената
стойност и възнаграждение на вещи лица съразмерно на отхвърлената част на иска, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
С посоченото решение ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД („Застрахователно
акционерно дружество „ОЗК-Застраховане“ АД) е осъдено да заплати по сметка на Окръжен
съд Плевен сумата 1 400 лева – държавна такса върху уважения размер на предявения иск.
В законния срок е постъпила въззивна жалба от адвокат Б.Б. – пълномощник на
ЕЛ. В. Н., против Решение № 260039/19.11.2020 година по т. д. № 180/2019 година на
Окръжен съд Плевен в частите, с които е отхвърлен иска за сумата над 35 000 лева до 50 000
лева, присъдени са разноски. Във въззивната жалба се излага, че първостепенният съд
неправилно е преценил правните последици на установеното независимо съпричиняване на
вредите от страна на водачите на участвалите в пътнотранспортното произшествие превозни
средства и е намалил дължимото обезщетение на ЕЛ. В. Н. с 30%. С влязло в сила
Определение от 5.12.2017 година по НОХД № 792/2017 година на Районен съд Разград е
одобрено споразумение, с което е призната вината на водача И. И., управлявал автобус
„Темса Диаманд“, за настъпване на инцидента. От изслушаната по делото експертиза се
установява, че водачът на лек автомобил „Фолксваген Голф“ е допуснал закъснение при
използване на спирачната система и при своевременно спиране би предотвратил инцидента.
ЕЛ. В. Н. пътувала на предната седалка на автомобила „Фолксваген Голф“ и не е доказано
тя да е допринесла за настъпването на вредоносния резултат. Първостепенният съд е
заключил, че степента на независимо съпричиняване на водача на лек автомобил
„Фолксваген Голф“ е 30%. Съставът на Окръжен съд Плевен правилно е определил 50 000
лева за справедливо обезщетяване на претърпените от жалбоподателката неимуществени
вреди, но погрешно е намалил тази сума с 30% заради установеното независимо
съпричинаване на вредите от водача на автомобил „Фолксваген Голф“. Съгласно чл. 53 от
2
Закона за задълженията и договорите двамата водачи отговарят солидарно за нанесените
увреждания на ЕЛ. В. Н.. Правата на жалбоподателката като кредитор срещу солидарните
длъжници са уредени в чл. 122 от Закона за задълженията и договорите и са изцяло в неин
интерес. Разпоредбата на закона позволява на кредитора да иска изпълнение на цялото
задължение от когото и да е от длъжниците. Отговорността на застрахователя при
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е функционално обусловена от
тази на прекия причинител на вредите. При съпричиняване на вредите от няколко
застраховани лица, както е в случая, техните застрахователи, отговаряйки вместо тях по
силата на сключените застрахователни договори „Гражданска отговорност“, са солидарно
задължени както всеки от причинителите на увреждането отговаря солидарно с останалите
пред увреденото лице. Всеки застраховател в тези хипотези отговаря за цялото задължение
наред с останалите причинители на вредите. Увредените лица разполагат с възможност да
търсят цялото обезщетение само от един от застрахователите. Отговорността на
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите спрямо
пострадалия е солидарна и той ще отговаря за цялото задължение наред с останалите
причинители на вредите. Неправилният краен извод на първостепенния съд за размера на
обезщетението е обусловил погрешно присъждане само на част от разноските, направени от
ищцата.
Направено е искане да се отмени Решение № 260039/19.11.2020 година по т. д. №
180/2019 година на Окръжен съд Плевен в обжалваните части и да се постанови друго
такова, с което да се уважи изцяло иска, ведно със законната лихва от датата на уведомяване
до окончателното плащане; в полза на жалбоподателката да се присъдят направените
разноски пред първостепенния съд в пълен размер, както и разноските за въззивната
инстанция.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от
адвокат Т. Т. – процесуален представител на ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД
(„Застрахователно акционерно дружество „ОЗК-Застраховане“ АД), в който са изложени
аргументи за нейната неоснователност. Изтъква се, че постановеното решение е правилно в
частта, с която е отхвърлена претенцията за присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди за разликата над 35 000 лева до 50 000 лева – ЕЛ. В. Н. не е доказала да са
причинени вреди в степента, твърдяна в исковата молба; присъденото обезщетение напълно
съответства на претърпените от нея вреди; съдът правилно е отчел наличието и степента на
съпричиняване от страна на пострадалата.
С писмена молба адвокат Т. Т. – пълномощник на „Застрахователно акционерно
дружество „ОЗК-Застраховане“ АД, поддържа отговора на въззивната жалба.
Апелативен съд Велико Търново, след като разгледа жалбата, прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери
3
правилността на обжалвания съдебен акт съобразно правомощията си, приема за
установено следното:
Производството по търговско дело № 180/2019 година на Окръжен съд Плевен е
образувано въз основа на предявен от адвокат И. Й. – пълномощник на ЕЛ. В. Н., против
„Застрахователно акционерно дружество „ОЗК-Застраховане“ АД иск за сумата 50 000 лева.
В исковата молба се излага, че на 26.04.2016 година дружеството-ответник сключило
договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за автобус марка
„Темса“, модел „Даймонд“, с ДК № СА 40 ****. На 21.04.2017 година на кръстовището на
път I-2 (гр. Русе – гр. Варна) и път III-205 (гр. Исперих – гр. Разград) водачът И. Д. И.,
управлявайки автобус марка „Темса“, модел „Диамант“, с ДК № СА 40 ****, виновно
нарушил правилата за движение по пътищата, при което причинил телесни повреди на ЕЛ.
В. Н. – пътник в лек автомобил „Фолксваген Голф“, с ДК № ЕН 42 ****. Произшествието
настъпило при следния механизъм: автобусът, движейки се по пътя Исперих – Разград,
навлязъл в кръстовището без да спази предписанието на знак „Б2“ – Спри/ Пропусни
движещите се по пътя с предимство!, като не пропуснал движещия се по пътя с предимство
автомобил „Фолксваген Голф“, при което настъпил сблъсък между двете превозни средства.
Вината на водача И. Д. И. за настъпване на пътнотранспортното произшествие е установена
с одобрено споразумение по НОХД № 792/2017 година на Районен съд Разград (протокол от
5.12.2017 година).
При инцидента ЕЛ. В. Н. получила следните телесни увреждания: контузия на
главата и гръдния кош; разкъсване на менискуса и излив на кръвна колекция на лява
коленна става; счупване на най-горната част на големия пищял на лявата подбедрица
(неправилни фрактурни линии в областта на голямопищялното плато и външния кондил на
големия пищял). Получените травми причинили на пострадалата силни и продължителни
болки, затруднение на движението. Дълго време се оплаквала от главоболие и световъртеж.
Изпитвала силни болки в лявото коляно, движенията на левия крак били ограничени,
същият бил обездвижен. Направена била пункция за отстраняване на излива от коленната
става. Ползвала патерици при ходене. Към момента пострадалата продължава да усеща
болки в левия крак при ходене – движението е затруднено. Кракът продължава да е
подут, налага се да ползва медикаменти за болката, която се засилва при промяна на
времето и при натоварване. Понякога се нуждае от чужда помощ при движение.
С Молба с вх. № ЦУ 99-49/11.01.2018 година ищцата се обърнала към
застрахователя-ответник да определи и заплати обезщетение за причинените
неимуществени вреди. „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК-Застраховане“ АД
предложило обезщетение в размер на 5 000 лева, което не я удовлетворява.
Направено е искане съдът да постанови решение, с което да осъди
„Застрахователно акционерно дружество „ОЗК-Застраховане“ АД да заплати на ЕЛ. В. Н.
сумата 50 000 лева – обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди вследствие
4
получените увреждания при процесното пътнотранспортно произшествие, ведно със
законната лихва от датата на деликта – 21.04.2017 година, до окончателното плащане,
направените по делото разноски.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от адвокат
Т. Т. – пълномощник на „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК-Застраховане“ АД, с
който се оспорват твърдените увреждания, получени от ЕЛ. В. Н.; оспорва се наличието на
изключителна вина на водача И. Д. И. за пътнотранспортното произшествие; оспорва се
механизма на произшествието; наведено е възражение за принос от страна на пострадалата –
липса на поставен обезопасителен колан, на водача на автомобил „Фолксваген“; оспорват се
размера на исканото обезщетение за неимуществени вреди, претенцията за законна лихва.
Не е депозирана допълнителна искова молба.
В съдебно заседание пред първостепенния съд процесуалният представител на
„Застрахователно акционерно дружество „ОЗК-Застраховане“ АД оспорва претенцията.
Въззивната инстанция като прецени всички събрани по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност направи следните фактически и
правни изводи:
Решение № 260039/19.11.2020 година по т. д. № 180/2019 година на Окръжен съд
Плевен е валидно. Същото е допустимо в обжалваната част.
Съобразно изложените в исковата молба обстоятелства и направеното искане,
съдът смята, че предявеният от ЕЛ. В. Н. против „Застрахователно акционерно дружество
„ОЗК-Застраховане“ АД иск за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени
вреди е с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането.
Съгласно чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането увреденият, спрямо който
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл. 380 от Кодекса
на застраховането. При наличие на непозволено увреждане увреденият може да търси
обезщетение за причинените му вреди от застрахователя или от застрахования по свой
избор.
С договора за застраховка „Гражданска отговорност” застрахователят – в случая
„Застрахователно акционерно дружество „ОЗК-Застраховане“ АД, се задължава да покрие в
границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността
на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени
вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие – чл. 429, ал. 1,
точка 1 от Кодекса за застраховането. В застрахователното обезщетение се включват и
5
лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице
при условията на чл. 429, ал. 3 от Кодекса за застраховането (чл. 429, ал. 2, точка 2 от
Кодекса за застраховането).
Ангажирането на отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от Кодекса за
застраховането предпоставя съществуване на валидно сключен договор за застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите към датата на настъпване на
пътнотранспортното произшествие, осъществяване на състава на чл. 45 от Закона за
задълженията и договорите от застрахования. Фактическият състав на непозволеното
увреждане включва следните елементи: деяние (действие или бездействие), вреда,
противоправност на деянието, причинна връзка и вина, които трябва да са налице
кумулативно.
С протоколно Определение от 5.12.2017 година по НОХД № 792/2017 година на
Районен съд Разград е одобрено споразумение, с което И. Д. И. е признат за виновен в това,
че на 21.04.2017 година на кръстовището между път I-2 (гр. Разград – гр. Варна) и път III-
2005 (гр. Исперих – гр. Разград), при управление на автобус марка „Темса“, с ДК № СА 40
**** нарушил правилата за движение по пътищата и по непредпазливост причинил средна
телесна повреда на повече от едно лице, а именно: на Стефан Димов Стефанов, на ЕЛ. В. Н.
– контузия на главата и гръдния кош; наличие на изразен ставен излив в лява коленна става
и неправилни фрактурни линии в областта на голямопищялното плато и външен кондил на
големия пищял, довели до трайно затруднение в движението на левия долен крайник,
обусловено от счупването в най-горната част на големия пищял на лява подбедрица –
престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „а“, предложение второ, във връзка с ал. 1, б. „б“,
предложение второ, във връзка с чл. 342, ал. 1 от НК.
На основание чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд, респ.
одобреното от съда споразумение е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието относно това дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца. Влязлата в сила присъда на наказателния съд няма
задължителен характер за гражданския съд относно съпричиняването на
общественоопасните последици от страна на пострадалия (увредения), освен ако то
представлява елемент от състава на престъплението.
Не е спорно, че относно автобус марка „Темса“, модел „Диамант“, с ДК № СА 40
**** към датата на пътнотранспортното произшествие е налице валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите със „Застрахователно акционерно дружество
„ОЗК-Застраховане“ АД.
В съответствие с чл. 380 от Кодекса за застраховането на 11.01.2018 година
адвокат Иван Йочев – пълномощник на ЕЛ. В. Н., отправил застрахователна претенция
спрямо „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК-Застраховане“ АД за изплащане на
обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за причинените
6
от пътнотранспортното произшествие на 21.04.2017 година неимуществени вреди.
С Писмо с изх. № 99-572/6.02.2018 година застрахователното дружество
информирало представителя на увреденото лице, че е определено обезщетение в размер на
5 000 лева. ЕЛ. В. Н. не е съгласна с посочения размер на обезщетението.
По изложените съображения, съдът намира, че са налице предпоставките на чл.
432, ал. 1 от Кодекса за застраховането за ангажиране на отговорността на „Застрахователно
акционерно дружество „ОЗК-Застраховане“ АД.
От заключението, изготвено от експерта доц. д-р Д. П. Д., което съдът приема за
законосъобразно и обосновано, се установява, че вследствие на пътнотранспортното
произшествие на ЕЛ. В. Н. са причинени: контузия (натъртване, повърхностна травма) на
меките тъкани на главата; травма на лявата коленна става, изразяваща се в счупване на най-
горната част на големия пищял на лявата подбедрица (неправилни фрактурни линии в
областта на външния кондил-израстък и голямопищялното плато) и излив на кръв в ставната
капсула. Диагнозата „прясно разкъсване на менискуса (вътреставния диск)“ не е потвърдена
при направеното ЯМР изследване. Посочените увреждания са в пряка причинна връзка с
инцидента. Лечението, проведено на увреденото лице, се състои в покой чрез обездвижване
на крайника за един месец, за което са издадени болнични листове за временна
нетрудоспособност; еднократна ставна пункция с евакуация на натрупаната в ставната
капсула кръв; прием на обезболяващи медикаменти. Лечението е продължило 164 дни
според издадените болнични листове. Липсват документи за други лечебни действия
(операции, рехабилитация, прегледи и изследвания). В резултат на посочените травми на
главата и лявата коленна става ЕЛ. В. Н. е претърпяла болки и страдания, които условно са
били силни през първите две-три седмици, средни – през следващите три-четири месеца,
слаби – за още един и половина – два месеца. Основната функция на долния ляв крайник
след месец октомври 2017 година е напълно възстановена. Оплакванията при прегледа за
слаби болки при промяна на времето нямат съществено практическо значение за
ежедневната битова и трудова дейност на ЕЛ. В. Н..
Не съществуват медицински данни ЕЛ. В. Н. да е претъпяла други травми преди
и след настъпването на пътнотранспортното произшествие. ЕЛ. В. Н. не е имала разкъсан
менискус на лявото коляно в резултат на инцидента, станал на 21.04.2017 година. Тя обаче
не е водила нормален живот с причиненото счупване на най-горната част на големия пищял
на лявата подбедрица и излива на кръв в ставната капсула – търпяла е болки и страдания,
крайникът е бил имобилизиран, използвала е помощни средства при придвижване,
еднократно е осъществена пункция на ставата.
Въз основа на изложеното, съдът приема, че в резултат на пътнотранспортното
произшествие на ЕЛ. В. Н. са причинени: контузия (натъртване, повърхностна травма) на
меките тъкани на главата; травма на лявата коленна става, изразяваща се в счупване на най-
7
горната част на големия пищял на лявата подбедрица (неправилни фрактурни линии в
областта на външния кондил-израстък и голямопищялното плато) и излив на кръв в ставната
капсула.
Първостепенният съд е заключил, че обезщетение в размер на 50 000 лева е
справедливо за репариране на претърпените от ЕЛ. В. Н., описани по-горе. В отговора на
въззивната жалба се изтъква, че присъденото от първостепенния съд обезщетение в размер
на 35 000 лева съответства на реално претърпените от ЕЛ. В. Н. неимуществени вреди,
установени в хода на производството.
Съгласно чл. 52 от Закона за задълженията и договорите обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието „справедливост”
като морално-етично такова включва „съотношението между деянието и възмездието,
достойнството на хората и неговото възнаграждаване, правата и задълженията”. При
определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди релевантни са начина на
извършване на деликта, характера на увреждането, произтичащите от него физически и
психологически последици за увредения, техният интензитет и продължителност, възраст и
социално положение на съответното лице, които следва да се преценят в тяхната съвкупност
и с оглед общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитието на
обществото. Необходимо е да се отчитат и действителните икономически условия, а като
ориентир за размера на обезщетението трябва да се вземат предвид и съответните нива на
застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент. Към
21.04.2017 година, когато е настъпило пътнотранспортното произшествие, минималната
застрахователна сума по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите за неимуществени и имуществени вреди вследствие увреждане или смърт
за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите лица, е 10 000 000 лева (чл. 492, точка
1 от Кодекса за застраховането), а минималната работна заплата за страната е 460 лева.
Неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични,
нематериални блага, не могат да се възстановят. Предвиденото в закона обезщетение не е
компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно чл. 52 от Закона за задълженията и
договорите – по справедливост, от съда. На обезщетяване подлежат не само съзнаваните
болки, страдания и неудобства, причинени от увреждането и явяващи се пряка и
непосредствена последица от него, но и самото понасяне на увреденото състояние. В този
смисъл са и дадените разяснения в ППВС 4/1968 година – понятието „справедливост“ не е
абстрактно понятие и е свързано „с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства“, каквито са „характера на увреждането, начинът на
извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване
състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и
др.“ В горния смисъл е и практиката на Върховен касационен съд на Република България,
формирана с решения, постановени по реда на чл. 290 от ГПК – Решение № 83/6.07.2009
година по т. д. № 795/2008 година на ВКС, ТК, II т. о., Решение № 1/26.03.2012 година по т.
8
д. № 299/2011 година на ВКС, ТК, II т. о., Решение № 189/4.07.2012 година по т. д. №
634/2010 година на ВКС, ТК, II т. о., Решение № 95/24.10.2012 година по т. д. № 916/2011
година на ВКС, ТК, I т. о., Решение № 121/9.07.2012 година по т. д. № 60/2012 година на
ВКС, ТК, II т. о. и други съдебни актове.
Вземайки предвид всички релевантни за настоящото дело факти, заключението на
експерта доц. д-р Д. П. Д., обстоятелството, че основната функция на долния ляв крайник на
увреденото лице след месец октомври 2017 година е напълно възстановена, възрастта на ЕЛ.
В. Н. (към датата на произшествието не е имала навършени 47 години), липсата на данни за
трайни физически и психически увреждания, отчитайки икономическата конюнктура в
страната към този период и застрахователните лимити, заместващото обезщетение на
жалбоподателката (ищец в производството пред първостепенния съд) за причинените от
противоправното поведение на делинквента неимуществени вреди според настоящия
съдебен състав е в размер на 35 000 лв.
Заместващото обезщетение представлява парично право. Неговата обезщетителна
функция е насочена към получаване на имуществени блага, чрез които да се удовлетвори
морално увреденият, като емоционално се потиснат изживените неблагоприятни последици
от причинените му болки и страдания. В този смисъл съобразно обществено-
икономическите условия в страната към момента на настъпване на процесното
застрахователно събитие – 2017 година, наложилите се морални норми в обществото,
респективно съобразно съдебната практика, справедливият размер на заместващото
обезщетение при подобни травматични увреждания (контузия (натъртване, повърхностна
травма) на меките тъкани на главата; травма на лявата коленна става, изразяваща се
счупване на най-горната част на големия пищял на лявата подбедрица (неправилни
фрактурни линии в областта на външния кондил-израстък и голямопищялното плато) и
излив на кръв в ставната капсула) на пострадал в работоспособна възраст, който е
възстановен, съдебният състав приема, че заместващото обезщетение за преживените от ЕЛ.
В. Н. болки и страдания вследствие на настъпилото пътнотранспортно произшествие е в
размер на 35 000 лева. При определяне на обезщетението е съобразено обстоятелството, че
при настъпване на инцидента ЕЛ. В. Н. неминуемо е изживяла силен стрес.
Безспорно е, че при застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите
застрахователят разполага с всички материалноправни и процесуалноправни възражения,
основаващи се както на застрахователното му отношение със застрахования, така и на
деликтното такова. Застрахователят може да противопостави на третото лице всички
възражения, които се отнасят до основанието и размера на дължимото обезщетение (в това
число, че не е осъществен фактическият състав на непозволеното увреждане; пострадалият е
съпричинил вредите – чл. 51, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите; част от вредите
са вече поправени от застрахования и други). В производството по чл. 432, ал. 1 от Кодекса
за застраховането приносът на пострадалия трябва да бъде установен по категоричен начин
при условията на пълно и главно доказване от страната, която го е въвела (Решение №
9
92/24.07.2013 година по т. д. № 540/2012 година на Върховен касационен съд). В същия
смисъл е формираната практика на Върховен касационен съд на Република България по реда
на чл. 290 ГПК, обективирана в Решение № 54/22.05.2012 година по т. д. № 316/2011 година,
ІІ т. о.; Решение № 44/26.03.2013 година по т. д. № 1139/2011 година на ВКС, ТК; Решение
№ 151/12.11.2012 година по т. д. № 1140/2011 година на ВКС, ІІ т. о.; Решение №
74/04.06.2010 година по т. д. № 679/2009 година на І т. о.; Решение № 55/30.05.2009 година
по т. д. № 728/2008 година, І т. о.
Според Решение № 135/31.10.2011 година по т. д. № 971/2010 година на
Върховен касационен съд на Република България при извършване на преценка относно
съпричиняването на настъпилите в резултат на пътнотранспортно произшествие вреди
трябва да се отчита не само факта на осъществено от страна на пострадалия нарушение на
правилата за движение по пътищата, но и дали то е в пряка причинна връзка с вредоносния
резултат.
В заключението на експерта доц. д-р Д. П. Д. е отразено, че в представените
медицински документи не са описани външни травматични увреждания по кожата на
пострадалата, каквито е възможно да се получат при поставен предпазен колан, наричани
„контактни отпечатъци“ в съдебномедицинската практика. Подобни отпечатъци се
получават много рядко – откриват се при не повече от 3-4% от пострадалите. Наличието на
дрехи – особено по-дебели, действа като „защитна преграда“ и намалява възможността за
появата на контактни отпечатъци по кожата на пътника.
От заключението на вещите лица маг. инж. В. Т. И., доц. д-р Д. П. Д., което съдът
приема за законосъобразно и обосновано, е видно, че предпазните колани не фиксират
долните крайници, свитите в коленете крака биха могли да бъдат събрани и обърнати
наляво или надясно, напред или разкрачени – при поставен обезопасителен колан
крайниците и главата при удара ще се преместят към дясната предна част на лявата седалка
(на водача), към скоростния лост и междинните елементи между предните седалки на
купето, монтирани на пода. Констатираните травми на ЕЛ. В. Н. е възможно да бъдат
получени и при правилно поставен предпазен колан.
В съдебно заседание пред първостепенния съд експертите са пояснили, че
обезопасителният колан на предната дясна седалка не ограничава движението на тялото и
крайниците напречно и настрани, а само напред – по посока движението на автомобила.
Според маг. инж. В. Т. И. предпазен колан е използван от ЕЛ. В. Н. или би могъл да бъде
използван, защото при неговата липса рамената, част от тялото и главата ѝ биха се ударили в
предното стъкло на автомобила, но данни за такова преместване с по-голяма дължина,
съответно за такива травми.
Въз основа на изложеното, настоящият състав смята, че не се установява при
условията на главно и пълно доказване ЕЛ. В. Н. да е пътувала без поставен обезопасителен
колан и по този начин да е допринесла за настъпването на уврежданията, които е претърпяла
10
при инцидента. Приложението на чл. 51, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите е
недопустимо, когато приносът на увреденото лице не е установен при условията на пълно и
главно доказване, а е само предполагаем. Причинно-следствената връзка е обективен факт,
поради което прилагането на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от Закона за задълженията и
договорите не е обусловено от субективното отношение на увредения към настъпването на
деликта и произлезлите от него неблагоприятни последици. С оглед на изложеното, съдът
намира, че доводите на представителя на „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК-
Застраховане” АД за наличие на съпричиняване от страна на ЕЛ. В. Н. са неоснователни.
Съставът на Окръжен съд Плевен е направил извод, че водачът на лек автомобил
„Фолксваген Голф“, в който е пътувала ЕЛ. В. Н., с виновното си поведение е допринесъл за
настъпването на пътнотранспортното произшествие и степента на независимо
съпричиняване е около 30%, с този процент е намалил приетото за справедливо обезщетение
за понесените от ЕЛ. В. Н. неимуществени вреди.
При условие, че увреждането е причинено от неколцина, те отговарят солидарно
(чл. 53 от Закона за задълженията и договорите). Всеки делинквент отговаря пред
увреденото лице за всички причинени от деликта вреди в пълен размер, а не съобразно
съответния принос. Застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите отговаря по отношение на увредения в обема, в който и прекият
причинител на вредите – за целия размер на всички вреди, с оглед обусловеността на
отговорността на застрахователя от тази на делинквента. Отговорността на застрахователя е
ограничена единствено от застрахователната сума по договора. При множество причинители
на застрахователното събитие всеки застраховател, съответно Гаранционният фонд по чл.
518 от Кодекса за застраховането или институция, натоварена да извършва гаранционни
плащания, аналогична на Гаранционния фонд по чл. 518 от Кодекса за застраховането,
отговарят пред увреденото лице, както отговарят причинителите. Когато причинителите
отговарят солидарно, застрахователите, съответно Гаранционният фонд по чл. 518 от
Кодекса за застраховането или институция, натоварена да извършва гаранционни плащания,
аналогична на Гаранционния фонд по чл. 518 от Кодекса за застраховането, също отговарят
солидарно (чл. 499, ал. 7 от Кодекса за застраховането). В случаите, когато не може да се
установи приносът на всеки от участниците за възникване на застрахователното събитие, на
вредите или техния размер, отговорността се разпределя поравно между всички участници,
като всяка от страните има право на обезщетение в пропорциите, за които не носи
отговорност (чл. 499, ал. 6 от Кодекса за застраховането). В закона е регламентираната
възможност осъденото юридическото лице-застраховател да предяви регресна претенция за
заплатеното от него обезщетение. При няколко делинквента те отговарят солидарно за
пълния размер на вредата спрямо увреденото лице, но отношенията между тях се уреждат по
правилата на чл. 127 от Закона за задълженията и договорите, чл. 499, ал. 6 и 7 от Кодекса.
Кредиторът може да иска изпълнение на цялото задължение от когото и да е от длъжниците
(чл. 122, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите).
11
Въз основа на изложеното, настоящият състав смята, отговорността на
„Застрахователно акционерно дружество „ОЗК-Застраховане“ АД следва да се ангажира за
всички установени в хода на производството неимуществени вреди, причинени на ЕЛ. В. Н.
в резултат на пътнотранспортното произшествие, а не съобразно приноса за увреждането на
застрахования при него делинквент.
Въз основа на изложеното, съдът намира, че предявеният иск с правно основание
чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането от ЕЛ. В. Н. против „Застрахователно
акционерно дружество „ОЗК-Застраховане“ АД е основателен и доказан в размер на 35 000
лева. В останалата част – за разликата над 35 000 лева до присъдените 50 000 лева,
претенцията по чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди е неоснователна и недоказана.
Крайните изводи на въззивната инстанция, макар и по различни съображения,
съвпадат с тези на първостепенния съд. Решение № 260039/19.11.2020 година по т. д. №
180/2019 година на Окръжен съд Плевен в обжалваната част е правилно, поради което на
основание чл. 271, ал. 1 от ГПК следва да се потвърди.
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция ЕЛ. В. Н. следва да бъде
осъдена да заплати на „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК-Застраховане“ АД
сумата 1 440 лева – направени разноски (заплатено адвокатско възнаграждение с включен
данък върху добавената стойност). Възражението за прекомерност на заплатеното
адвокатско възнаграждение е неоснователно. Обжалваемият интерес е 15 000 лева.
Дължимото минимално адвокатско възнаграждение по чл. 7, ал. 2, точка 4 от Наредба №
1/9.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения е в размер на
980 лева. Договореното възнаграждение за процесуално представителство на дружеството-
застраховател пред Апелативен съд Велико Търново е в размер на 1 200 лева без данък
върху добавената стойност, което не е прекомерно съобразно действителната фактическа и
правна сложност на делото. В списъка на разноските на „Застрахователно акционерно
дружество „ОЗК-Застраховане“ АД е включена и държавна такса в размер на 500 лева, но
депозираната от дружеството въззивна жалба е оттеглена и е разпоредено нейното връщане
от първостепенния съд, поради което разноски за заплатена държавна такса не следва да се
присъждат.
Въз основа на изложеното и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Апелативен съд
Велико Търново
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260039/19.11.2020 година по т. д. № 180/2019
година на Окръжен съд Плевен в обжалваната част.
12
ОСЪЖДА ЕЛ. В. Н., с ЕГН **********, с адрес: село Софрониево, община
Мизия, област Враца, ******, със съдебен адрес: гр. София, ******** – адвокат И. Й., да
заплати на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК-
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Света София“
7, ет. 5, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Уилям Гладстон“ 20-22, ******* – „Адвокатско
дружество Х., Т. и И.“, сумата 1 440 (хиляда четиристотин и четиридесет) лева – направени
разноски (заплатено адвокатско възнаграждение с включен данък върху добавената
стойност) пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховен касационен съд на Република
България в едномесечен срок от връчването му при наличие на предпоставките по чл. 280 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13