№ 96
гр. Сливен, 15.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Цанка Г. Неделчева
при участието на секретаря Галина Едр. Пенева
като разгледа докладваното от Цанка Г. Неделчева Административно
наказателно дело № 20252230200228 по описа за 2025 година
за да се произнесе съобрази:
Производството е образувано по повод жалба от И. Й. Й. с ЕГН ********** от
с. Ч., общ. Сливен, против НП № 24-0804-006885 от 20.08.2024 год., издадено от
Началник група в ОД на МВР – Сливен, Сектор „ПП“ – Сливен, с което е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 200,00 лева на основание чл. 179, ал.
2, предл. 2 от ЗДвП за нарушение на чл. 23, ал. 1 от ЗДвП и административно
наказание „Глоба” в размер на 200,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за
три месеца на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2,
б. „а“ от ЗДвП.
В с.з. жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява се от
процесуален представител, който поддържа жалбата, моли издаденото НП да бъде
отменено в частта относно нарушението на чл. 123 от ЗДвП и претендира направените
разноски за адвокатско възнаграждение.
В с.з. административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща
процесуален представител, който да изрази становище по жалбата.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята
съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото,
съдът намира за установено следното от фактическа страна:
На 30.07.2024 год. бил съставен АУАН, с фабр. № 5393 против жалбоподателя
за това, че на 25.07.2024 год. в 17,50 часа в Община Сливен, на път SLV1112 в посока
от с. Ч. към гр. Сливен управлява лек автомобил марка „Опел“ модел „Зафира” с рег.
1
№ *****, собственост на Д.Щ. П., като при управлението на автомобила и при км
29.000 преминаването през железопътен прелез попътно движещият се пред него
автомобил марка „Опел“ модел „Астра“ с рег. № *****, който намаля скоростта си на
движение и същият не съобразява поведението си с това, настига го и го блъска отзад,
в следствие на което настъпва ПТП с материални щети. Отразено е в акта, че след
настъпилото ПТП водачът Й. не останал на място за установяване на щетите, както и
не уведомил компетентните органи на МВР за случилото се и напуснал мястото на
ПТП-то. В акта било посочено, че са нарушени разпоредбите на чл. 23, ал. 1 от ЗДвП и
на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗДвП. Актът бил връчен лично на жалбоподателя на
30.07.2024 год. (л. 11 от АНД № 1127/2024 год. по описа на СлРС).
Въз основа на акта било издадено процесното НП № 24-0804-006885 от
20.08.2024 год., издадено от Началник група в ОД на МВР – Сливен, Сектор „Пътна
полиция” – Сливен, с което на жалбоподателя било наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 200,00 лева на основание чл. 179, ал. 2, предл. 2 от
ЗДвП за нарушение на чл. 23, ал. 1 от ЗДвП и административно наказание „Глоба” в
размер на 200,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за три месеца на
основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „а“ от
ЗДвП. В НП било отразено, че на основание чл. 189з от ЗДвП за нарушенията по ЗДвП
не се прилагат чл. 28 и чл. 58г от ЗАНН предвид високата обществена опасност на
деянието и неговият негативен отзвук сред останалите участници в движението. НП
било връчено лично на жалбоподателя на 04.09.2024 год. (л. 5 от АНД № 1127/2024
год. по описа на СлРС).
По повод подадената въззивна жалба от И. Й. Й. било образувано АНД №
1127/2024 год. по описа на СлРС приключило с Решение № 337/13.11.2024 год., с което
издаденото наказателно постановление било отменено като незаконосъобразно. Това
решение било обжалвано от въззиваемата страна и с Решение № 378/17.02.2025 год. по
КАНД № 639/2024 год. по описа на Административен съд – Сливен решението на
СлРС било отменено, издаденото НП било потвърдено в частта, с което на
жалбоподателя на основание чл. 179, ал. 2, предл. 2 от ЗДвП било наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 200,00 лева за нарушение на чл. 23,
ал. 1 от ЗДвП, а в частта относно наложеното административно наказание „Глоба” в
размер на 200,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за три месеца на
основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗДвП
било върнато за ново разглеждане на друг състав на СлРС, при спазване на указанията,
дадени в мотивите на решението.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от
събраните по делото гласни и писмени доказателства. Въз основа на нея направи
следните правни изводи:
2
Жалбата е процесуално допустима – подадена в законния срок от лице, имащо
правен интерес от обжалване, а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените актове по
ЗДвП имат доказателствена сила до доказване на противното. В хода на съдебното
дирене по настоящото дело не беше оборена доказателствената сила на съставения
АУАН относно констатираното нарушение. Безспорно се установи от разпита на
актосъставителя и на свидетел М., че е настъпило ПТП, при което автомобилът
управляван от жалбоподателя е блъснал отзад автомобила на свид. М.. Безспорно се
установи, че жалбоподателят не е останал на място за установяване на щетите, както и
не уведомил компетентните органи на МВР за случилото се и е напуснал мястото на
ПТП-то, което неправилно е квалифицирано от административнонаказващия орган
като нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗДвП.
Същевременно съдът съобрази, че съгласно т. 1 от Тълкувателно решение №
8/16.09.2021 год. на ВАС по т.д. № 1/2020 год., ОСС, I и II колегия, в производството
по реда на раздел пети, глава трета на ЗАНН, районният съд има правомощие да
преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително деяние,
когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по – леко наказуемо
нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. В този
смисъл е и разпоредбата на чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН, в която е посочено, че съдът
изменя акта по чл. 58д, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по –
леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на
нарушението.
В настоящия случай безспорно е установено от показанията на актосъставителя
и свид. М., че е настъпило ПТП само с имуществени щети и жалбоподателят не е
останал на местопроизшествието за да окаже съдействие за установяване на вредите от
произшествието, което в се явява нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ от ЗДвП.
Посоченото нарушение е еднакво наказуемо в сравнение с нарушението на чл. 123, ал.
1, т. 2, б. „а“ от ЗДвП, тъй като за същото е предвидено да се ангажира
административната отговорност на нарушителя отново на основание чл. 175, ал. 1, т. 5
от ЗДвП. Освен това не е налице съществено изменение на обстоятелствата на
нарушението, тъй като описаното деяние в обстоятелствената част на АУАН и НП
безспорно осъществява състава на нарушението на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ от ЗДвП.
Ето защо съдът намира, че следва да измени обжалваното наказателно постановление,
като преквалифицира деянието на жалбоподателя като такова по чл. 123, ал. 1, т. 3, б.
„а“ от ЗДвП.
В разпоредбата на чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП законодателят е предвидил, че се
наказва с лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от
50,00 до 200,00 лева водач, който наруши задълженията си като участник в
3
пътнотранспортно произшествие. В настоящия случай на жалбоподателя е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 200,00 лева и лишаване от право да
управлява МПС за три месеца. Съдът намира, че размерът на наложеното на
жалбоподателя административно наказание е в предвидения от закона размер и
отговарят в пълна степен на вината и на допуснатото нарушение.
Съгласно чл. 84 от ЗАНН във връзка с чл. 189, ал. 1 от НПК, с решението съдът
е длъжен да се произнесе на коя от страните възлага разноските по делото.
Възлагането зависи от това дали наказателното постановление е потвърдено, изменено
или отменено. Ако наказателното постановление бъде потвърдено или изменено
разноските се възлагат на жалбоподателя, защото с поведението си е станал причина те
да бъдат направени (ТР № 3/1985 год. по н.д. № 98/84 год., ОСНК). С оглед на това
съдът следва да отхвърли като неоснователно искането на процесуалния представител
на жалбоподателя за присъждане на направените разноски в производството (в този
смисъл Определение от 25.01.2022 год. по ЧКАНД № 205/2021 год. по описа на
СлАС).
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 24-0804-006885 от 20.08.2024 год.,
издадено от Началник група в ОД на МВР – Сливен, Сектор „ПП“ – Сливен, в частта
с което на И. Й. Й. с ЕГН ********** от с. Ч., общ. Сливен, е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 200,00 лева и лишаване от право да
управлява МПС за три месеца на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП за нарушение на
чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗДвП, като преквалифицира извършеното деяние от чл.
123, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗДвП на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ от ЗДвП.
ОТХВЪРЛЯ искането на процесуалния представител на жалбоподателя за
присъждане на направените разноски в производството като НЕОСНОВАТЕЛНО.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред СлАС в 14 – дневен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
4