Р Е Ш Е Н И Е
№ 1767
гр. Русе, 29.10.2019 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Русе, XIV – ти граждански състав в публично съдебно заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди и
деветнадесета година в състав:
Председател : Милен Бойчев
при секретаря А.Х.,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 4571 по описа за 2019 година, за
да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с
правно основание чл. 422, ал.1 ГПК вр. чл. 430 ТЗ и чл. 86 ЗЗД и в условията на
евентуалност искове с правно основание чл. 430 ТЗ, чл. 92 и чл. 86 ЗЗД.
Постъпила е искова
молба от „Райфайзенбанк (България)“ЕАД срещу Д.Й.Г., в която се твърди, че на
05.07.2013г. между нея и ищцовата банка е сключен договор за потребителски
кредит, по силата на който й е предоставена в заем сума в размер на 10231,00лв.
Твърди се, че ответницата не е изпълнила задълженията си да погасява кредита си
съобразно уговореното в договора. Поради това на 28.03.2019г. кредиторът обявил
предсрочна изискуемост на вземанията си по договора и депозирал за тях
заявление по чл.410 ГПК за общо 4005,41лв., от които: изискуема главница в общ
размер на 3785.93 лева, от които: редовно падежирали главници за периода от
05.08.2018г. до 05.03.2019г. вкл. в размер на 1205,71лв.; предсрочно изискуема
главница в размер на 2580,22лв.; изискуема редовна лихва, начислена за периода
от 05.08.2017г. до 27.03.2019г. вкл. в размер на 134,89лв.; изискуема
наказателна лихва в размер на 84,59лв., начислена за периода от 05.08.2018г. до
10.04.2019г. вкл; законна лихва за забава за периода от 11.04.2019г. до
изплащане на вземането;
С оглед
обстоятелството, че издадената заповед била връчена на ответника в условията на
чл.47, ал.5 ГПК и дадените от съда указания за предявяване на иск за
установяване на вземането, се моли в настоящото производство да бъде
постановено съдебно решение, с което да бъде признато за установено задължението
на ответницата за сумите по издадената срещу нея заповед за изпълнение. В
условията на евентуалност се претендира ответницата да бъде осъдена да заплати
на ищеца предсрочно изискуема главница в размер на 2580,22лв., начислена
редовна лихва за периода 05.03.2019г. до 27.03.2019г. в размер на 10.97лв.,
изискуема наказателна лихва в размер на 16.71лв. начислена за периода от
28.03.2019г. до 10.04.2019г включително, както и законната лихва за забава
върху всяко отделно претендирано вземане, считано от датата на завеждане на
исковата молба до окончателното плащане. Претендира се присъждане и на
направените от ищеца разноски за заповедното и исковото производства.
В срока по чл. 131 ГПК, ответницата не е
депозирала становище по исковата претенция.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по
делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
Според
представените и неоспорени по делото писмени доказателства, на 05.07.2013г.
между „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД и Д.Й.Г. е сключен договор за
потребителски кредит, по силата на който ответницата е получила сумата от
10231лв., като се е задължила да върне същата заедно с уговорените в договора
възнаградителни лихви, такси и комисионни на 84 равни месечни вноски в размер
на по 156,93лв., първата от които с падеж 05.08.2013г., а последната на
05.07.2020г.
На 19.10.2015г.
между страните по договора е подписан Анекс №1, с който, задължението на
ответницата по процесния договор за кредит е „преструктурирано“, като за шест
от следващите погасителни вноски е уговорено плащането само на договорна лихва
без главница, а останалите са променени на 171,50лв. всяка.
На 06.03.2019г.
банката е изпратила писмо до ответницата като кредитополучател, с което е
обявила предсрочна изискуемост на вземането си по процесния договор за кредит
поради неплащане на дължимите погасителни вноски за периода 05.08.2018г. до
06.03.2019г. и е претендирала плащане на 3957,64лв., от които 3785,93лв.
главница и 171,71лв. лихва.
По депозирано от
ищцовото дружество заявление е образувано ч.гр.д.№****/2019г. по описа на РС –
Русе и издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
срещу ответницата с №***/17.04.2019г. за сумите 3785,93лв. главница, ведно със
законната лихва от 15.04.2019г. до окончателното изплащане на вземането,
134,89лв. редовна лихва за периода от 05.08.2017г. до 27.03.2019г. вкл.,
84,59лв. наказателна лихва за периода от 05.08.2018г. до 10.04.2019г., както и
разноски:80,11лв. държавна такса и 100лв. юрисконсултско възнаграждение. Заповедта
е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал.5 ГПК.
С молба от
02.10.2019г. ищецът по делото е посочил, че към 01.10.2019г. е внесена цялата
сума за погасяване на дълга по Договора за потребителски кредит от
05.07.2013г., изменен и допълнен с Анекс от 19.10.2015г.
Въз основа на така установената фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
Искът за
установяване на вземането на ищцовото дружество по издадената заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК е предявен в срока по чл. 415 ГПК и след като
заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал.5 ГПК, поради което се
явява процесуално допустим.
Представените и
неоспорени по делото писмени доказателства установяват наличието на твърдяното
в исковата молба облигационно отношение между страните по договор за банков
потребителски кредит. Ответницата не е възразила срещу исковата претенция,
въпреки, че е била лично уведомена за нея. Не е взела становище и по
последвалата от кредитора молба, че претендираното вземане му е платено след
образуване на настоящото производство. По тази причина и на основание чл. 235,
ал.3 ГПК, съдът следва да съобрази извършеното плащане и да отхвърли на това
основание предявеният установителен иск, без да се произнася по предявения в
условията на евентуалност осъдителен иск, каквото произнасяне би било дължимо,
но при отхвърляне на първия иск като неоснователен.
Доколкото плащането
на задължението, предмет на настоящото производство е извършено след неговото
образуване, то на основание чл. 78, ал.1 ГПК ответницата дължи заплащане на
направените от ищеца разноски за настоящото производство в размер на 91,22лв.
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150лв., който размер
е съобразен с материалния интерес, правната и фактическа сложност на делото и
чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ. За заповедното
производство дължимите на ищеца разноски са в размер на 180,11лв.
Така мотивиран, районният
съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ, предявеният от „Райфайзенбанк
(България)“ ЕАД, ЕИК831558413, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Никола Вапцаров“ №55, Експо 2000 срещу Д.Й.Г. ЕГН********** с адрес *** иск за установяване дължимостта на сумите : 3785,93лв. главница,
ведно със законната лихва от 15.04.2019г. до окончателното изплащане на
вземането, 134,89лв. редовна лихва за периода от 05.08.2017г. до 27.03.2019г.
вкл., 84,59лв. наказателна лихва за периода от 05.08.2018г. до 10.04.2019г. по
договор за потребителски кредит от 05.07.2013г. и за които е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу ответницата с №***/17.04.2019г.
по ч.гр.д.№****/2019г. по описа на РС – Русе, поради извършено плащане на
задължението в хода на производството.
ОСЪЖДА Д.Й.Г. ЕГН**********
с адрес *** да заплати на „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, ЕИК831558413,
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Никола Вапцаров“ №55, Експо
2000, сумата от 241,22лв. разноски
за настоящото производство и сумата от 180,11лв.
разноски за заповедното производство по ч.гр.д.№ ****/2019г.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Окръжен съд - Русе в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: