Решение по дело №636/2024 на Административен съд - Плевен

Производството е по чл.208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на О. В. П. с [ЕГН], представляван от адв.Л. Ч. – АК-Плевен, против Решение № 255/16.05.2024г. по АНД № 416/24г. по описа на РС-Плевен, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 23-0938-004194/10.01.2024г. на Н. Г. в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Плевен, с което на О. В. П. е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв. на основание чл. 183, ал.5 т.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) за нарушение на чл. 6 т.1 от ЗДвП. Посочва се в жалбата, че оспореното решение е неправилно. Твърди се, че по отношение на П. служителите на МВР имали субективно отношение, поради което издадените акт за установяване на административно нарушение (АУАН) и НП са незаконосъобразни. Сочи се, че не се доказва обстоятелството касатора да е преминал на кръстовището на „Дом на книгата“ при забранен сигнал на светофара, предвид липсата на приобщени записи от видео наблюдението в района и запис от боди камерите на полицаите. Твърди се, че поради обстоятелството, че тези видеозаписи се съхраняват само един месец, П. не е в състояние да обори доказателствената тежест на АУАН и да докаже защитната си теза. Посочва се още в жалбата, че неправилно първоинстанционния съд е отхвърлил аргумента на касатор относно здравословното състояние на детето на жалбоподателя, което е наложило да премине на жълт сигнал на светофара, вместо да спре и изчака следващият сигнал. Сочи се, че неправилно изводите за отговорността на водача са направени от съда единствено въз основа на справката за шофьорската дейност на П.. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени Решение № 255/16.05.2024г. по АНД № 416/24г. по описа на РС-Плевен, както и обжалваното НП.

В съдебно заседание касаторът О. В. П., се явява и се представлява от адв.Л. Ч. – АК-Плевен. Страната и процесуалният й представител молят съда да отмени оспореното решение и издаденото наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно.

Ответникът – Н. Г. в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Плевен, не се явява, не се представлява и не взема становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура-Плевен дава заключение, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

Административен съд – Плевен, трети касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:

Касационното оспорване е извършено от надлежна страна в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално допустимо.

Разгледано по същество е неоснователно.

Предмет на оспорване пред АС-Плевен е Решение № 255/16.05.2024г. по АНД № 416/24г. по описа на РС-Плевен, с което е потвърдено НП № 23-0938-004194/10.01.2024г. на Н. Г. в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Плевен, с което на О. В. П. е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв. на основание чл. 183, ал.5 т.1 от ЗДвП за нарушение на чл. 6 т.1 от ЗДвП.

Районен съд - Плевен приел за установено от фактическа страна, че на 18.12.2023г. около часа в гр.Плевен, на кръстовище, образувано от ул.“Димитър Константинов“ и бул.“Данаил Попов“ с посока на движение към ул.“ Гренадерска“, управлявал лек автомобил „Опел Зафира“ с рег.№ [рег. номер], като движейки се по ул.“ Димитър Константинов“ , не спрял на светещ, неразрешаващ червен сигнал на светофарната уредба, работеща при нормален режим, навлязъл в кръстовището и извършил десен завой, след което продължил движението си по бул.“Данаил Попов“. Пред актосъставителя водачът заявил, че е преминал на жълто, той като превозва дете, което трябвало да посети санитарен възел. Бил съставен АУАН П. депозирал възражение в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН, в които оспорил възприетата фактическа обстановка. Отбелязал, че е навлязъл в кръстовището на зелен сигнал, който се сменил на жълт, както и че поведението му изцяло е било продиктувано от необходимостта неговия син да посети тоалетната на пицария „Наполи“. Като приел за неоснователно изложеното във възражението и въз основа на АУАН, Началникът на Група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Плевен издал оспореното НП, с което на О. В. П. било наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв. на основание чл. 183, ал.5 т.1 от ЗДвП за нарушение на чл. 6 т.1 от ЗДвП.

Въз основа на приобщеното копие на заповед № 812з-1632/10.12.2021г. първоинстанционният съд приел, че както АУАН, така и НП-то са издадени от лица с материална компетентност. Съдът не установил и допуснати нарушения на процесуалните правила в хода на административнонаказателното производство.

Констатирал, че от приобщените гласни доказателства се оформяли две групи свидетели. От една страна съдът установил показания на свидетелите П. Х. М., Д. А. Х., от които се установило, че служителите на МВР се движели с патрулен полицейски автомобил непосредствено след моторното превозно средство, управляваното от П., и непосредствено въззприели преминаването му през процесното кръстовище на червен – сигнал на светофарната уредба, както и отнемане на предимство на пешеходци, готвещи се да предприемат пресичане на пътното платно, и увеличаване на скоростта, непосредствено преди преминаване през кръстовището. От друга страна били гласните доказателства в обясненията на О. В. П., който посочил, че навлязъл на жълт сигнал в кръстовището, поради обстоятелството, че имало задръстване, а малолетния му син имал нужда да посети тоалетна. Първоинстанционният съд не приел за достоверно изложеното от нарушителя, предвид липсата на доказателства в подкрепа на изложеното от П.. Обратно кредитира изцяло с доверие показанията на служителите на МВР, като подробни, съответни едни на други и непораждащи съмнение за тяхната достоверност.

Предвид горното РС-Плевен приел, че е безспорно доказано извършено нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП от страна на О. В. П., поради което правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Съдът обсъдил и обстоятелството, че размерът на наложеното административно наказание не подлежи на обсъждане, предвид фиксираният размер определен от законодателя . Изложил и мотиви за липса на предпоставките за разглеждане на случая като маловажен и обосновал като краен извод, че издаденото НП е както законосъобразно и правилно, поради което го потвърдил.

Решението е правилно и законосъобразно.

От настоящата инстанция не бяха констатирани съществени нарушения на съдопроизводствените правила, допуснати от РС-Плевен. При постановяване на решението съдът е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата, включени в предмета на доказване по конкретното дело. Възприетата от въззивния съд фактическа обстановка кореспондира със събраните по делото писмени и гласни доказателства, които са обсъдени от решаващия състав. Съобразени и преценени са представените по делото. При постановяване на решението не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което противно на твърденията в касационната жалба не е налице основанието по чл.348, т.2 от НПК.

Оспореното решение е постановено и в съответствие с материалния закон.

Касационният състав споделя извода на районния съд за доказаност на осъществено от касатора нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП.

Настоящата инстанция не споделя възражението на касатора за неправилна преценка на доказателствата от районния съд. По делото не са представени доказателства, които да опровергаят установените от въззивната инстанция факти чрез събраните писмени и гласни доказателства. Разпитаните в хода на въззивното производство свидетели – актосъставител и свидетел на извършването на нарушението и при съставяне на АУАН са дали ясни, точни и непротиворечиви показания относно времето, мястото и обстоятелствата на извършените нарушения. Свидетелските показания за посочените обстоятелства кореспондират със събраните писмени доказателства и законосъобразно са кредитирани от съда при формиране на фактическите му изводи.

Неоснователно е възражението на касатора, че актовете на актосъставителят и издателят на НП-то са обусловени от субективно отношение към водача на превозното средство. Доказателство за подобно отношение към П. не са налични по делото. Обратно, видно от писмените и гласни доказателства служителите на МВР се намирал в автомобил непосредствено след този на касатора, били са непосредствени очевидци на извършеното нарушение, като са възприели, че при преминаването на автомобила на П., находящи се на пешеходната пътека граждани били принудени да се отдръпнат и да го пропуснат. Последното обуславя категоричен извод, че сигналът на светофарната уредба за автомобилите е била червен. Нещо повече видно от показанията на св. Х., при смяната на сигнала на жълт, автомобилът на П. ускорил рязко скоростта, вследствие на което при смяната с червен сигнал автомобилът преминал кръстовището именно на забранен сигнал. Това ускоряване на автомобила на касатора сочи, че О. П. е възприел жълтия сигнал и вместо да изчака следващия такъв е ускорил, за да навлезе при жълт сигнал в кръстовището, но не е успял да го стори. Обясненията на жалбоподателя, че е имало тролей пред него и задръстване не се подкрепят от доказателствата по делото, поради което правилно не са кредитирани от първинсатницонния съд, а са възприети като защитна теза ведно с обяснението за неотложност при обслужване на малолетното му дете.

По отношение на възражението, че касатора е поставен в невъзможност да се защити поради обстоятелството, че не са съхранени видеозаписите от кръстовището респ. записите от боди камерите на служителите на МВР, то съдът го приема за неоснователно. Страната не е направила такова доказателствено искане пред административно наказващият орган в подаденото възражение с вх.№ 316000-50522/21.12.2023г. Искане за приобщаване на записите не е направено и в подадената жалба срещу НП-то с вх.№ 316000-6217/12.02.2024г. Поради процесуалното бездействие на жалбоподателя подобно искане е направено едва в съдебното заседание на 19.04.2024г. т.е. близо пет месеца след датата на извършване на нарушението.

Същевременно първинстанционният съд е изградил изводите си въз основа на изброените писмени доказателства, както и съответните им гласни доказателства в показанията на разпитаните свидетелите П. Х. М. и Д. А. Х.. Мотивирани са и правните изводи на съда и са изложени съображения във връзка с наложеното административно наказание. Съдът е разгледал възраженията и доводите на защитата на жалбоподателя, които е отхвърлил като неоснователни, излагайки съображения в тази насока.

С оглед на гореизложеното и при извършената на основание чл.218 ал.2 от АПК вр. чл.63в от ЗАНН проверка, настоящият касационен състав не установи наличието на пороци, засягащи валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт. Постановеното от районния съд решение е валидно и правилно и следва да бъде потвърдено, а касационната жалба-като неоснователна – да бъде оставена без уважение, със законните последици от това.

Водим от горното и на основание чл.63в от ЗАНН и чл. 221, ал.2 пр.1 от АПК, Административен съд – Плевен, трети касационен състав,

Оставя в сила Решение № 255/16.05.2024г. по АНД № 416/24г. по описа на РС-Плевен.

Решението е окончателно.

Препис от решението да се изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Плевен.