Решение по дело №2892/2023 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 203 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Делото е образувано по исковата молба на М. Р. М. с [ЕГН] чрез адв. Ст.Х. против ОДМВР – Пловдив за осъждането на ответника да заплати сумата от 6000 лева обезщетение за неимуществени вреди, които са претърпени при действията на полицейски служители от 02 РУ на ОДМВР – Пловдив по задържането на ищеца по реда на ЗМВР за 24 часа на 12.12.2021г. в [населено място] в района на Централна ЖП гара за периода от 12.12.2021г. до датата на подаването на исковата молба – 15.06.2023г. ведно със законната лихва върху сумата считано от датата на подаването на исковата молба до окончателното й изплащане.

В исковата молба се поддържа, че полицейските служители при 02 РУ на ОДМВР – Пловдив упражнили полицейско насилие при изпълнение на служебните си задължения по повод на задържането на ищеца на 12.12.2021г. по реда на ЗМВР за 24 часа със заповед рег. № 435зз-312/12.12.2021г. издадена от С. Н. С. на длъжност младши експерт при сектор КП на 02 РУ МВР - Пловдив като се държали грубо и арогантно, обискирали ищеца, посегнали да го ударят, наричали го с обидни думи и изрази, не му бил осигурен служебен защитник.

Горното според ищеца представлявали незаконосъобразни действия на полицейските служители, които са вредоносни и за които е претърпял болки и страдания, които се изразявали в унижение на човешкото достойнство, чувство за беззащитност тъй като ищецът не е сторил нищо, притеснения и неудобство.

Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.

Ответник ОДМВР – Пловдив чрез юрк. Ив.П. оспорва иска по основание и размер, алтернативно неговия размер, като възразява и за наличие на основания по чл. 5, ал. 1 и 2 от ЗОДОВ. Ангажира доказателства. Претендира разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив изразява становище за неоснователност на предявената искова молба.

Административен съд Пловдив, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, намира от фактическа и правна страна следното.

По делото не се оспорва от ответника, че на 12.12.2021г. в [населено място] в 21:30 часа със заповед рег. № 435зз-312/12.12.2021г. издадена от С. Н. С. на длъжност младши експерт при сектор КП на 02 РУ МВР – Пловдив на основание чл. 72, ал.1, т.1 ЗМВР за извършено престъпление по чл. 194, ал.1 НК във вр. с проверка по ЗМ № 736/2021г. по описа на 02 РУ на МВР, която касае осъществена кражба на 12.12.2021г. на портмоне в [населено място], в района на Централна ЖП Гара е заповядано задържането на ищеца М. за временно задържане на Второ РУ на МВР – Пловдив като от приобщеното ДП № 736/2021г. по описа на 02 РУ на МВР – Пловдив е установено, че е било образувано досъдебно производство, а ищецът е бил привлечен като обвиняем затова че на 12.12.2021г. в [населено място] при условията на опасен рецидив е отнел чужди движими вещи – парична сума в размер на 60 лева и 2 банкноти от по 5 евро от владението на В. Т. Т. без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл. 196, ал.1, т.1 вр. с чл. 194, ал.1 вр. с чл. 29, ал.1 буква „а“ НК. ДП е било приключено с мнение за прекратяване на основание чл. 243, ал.1, т.2 НПК тъй като е прието от разследващия полицай при 02 РУ на ОДМВР – Пловдив, че реално данни за отнемане на парична сума се съдържат единствено в показанията на разпитания по досъдебното производство пострадал Танински като от протокола за оглед на ВД и от останалите събрани доказателствени материали не може да се направи такъв извод.

По делото основното спорно обстоятелство е дали при задържането на ищеца на 12.12.2021г. около 9:30 часа спрямо него е било упражнено полицейско насилие, което да се е изразило в грубо и арогантно държане на полицейските служители, обискирали ищеца, имало ли посягане ищецът да бъде ударен, бил ли е наричан с обидни думи и изрази, бил ли му е осигурен служебен защитник в случай че такъв е бил поискан.

С писмен отговор вх. № 255/08.01.2024г. ответник ОДМВР – Пловдив посочва тримата полицейски служители, които са участвали при задържането на ищеца на 12.12.2021г. – свидетелите С. Н. С., Ф. А. Д., К. Н. М..

При разпита си и тримата свидетели си спомнят за случая със задържането на ищеца М., който познават от криминалния контингент предвид наличните криминалистични регистрации по линия на кражби и грабежи.

Св. К. М. описва ищеца като агресивен, импулсивен, в много случай неадекватен, който изпълнява разпорежданията на полицейските органи. Св. К.М. посетил на място местопроизшествието на 12.12.2021г. и провел беседа с таксиметровия шофьор Танински, който заявил, че ищецът му откраднал портмоне. При пристигането си св. К.М. не заварил ищеца поради което поискал съдействие от колегата си - св. С. С., който се качил в стаята в сградата на Централна ЖП гара при колегите си от „Жандармерията“, които прегледали записа и не след дълго лицето било установено и доведено. Св. К.М. заедно с колегите си св. Ф. Д. и св. Ст.С. го превели във Второ РУ и оформили документите му по задържането. Не били отправени обидни думи или изрази, нямало удари, нямало и арогатно отношение от страна на свидетеля към ищеца. Свидетелят си спомня, че служителите на „Жандармерията задържали ищеца и го предали полицейските служители от 02 РУ при ОДМВР -Пловдив.

Св. Д. описва идентична фактическа обстановка по случая като си спомня също, че служители на „Жандармерията“ са задържали ищеца и са го предали на него и колегите му, които го превели в сграда на 02 РУ, където била съставена необходимата документация по задържането на лицето. Св. Д. е категоричен, че нито той, нито някой от колегите му е имал някакво персонално отношение към ищеца.

Св. С. С. си спомня, че посетил местопроизшествието като искал да види какво точно се е случило тъй като таксиметровия шофьор казал, че портмонето му е открадното от ищеца точно пред самата гара, където има видеонаблюдение. Свидетелят се качил на втория етаж, където имало помещение на „Жандармерията“, за да прегледа записите от камерите. В този момент докато гледал записите, ищеца бил доведен от колеги от „Жандармерията“, които са били по пероните. Св. С. разговарял с ищеца на място, той потвърдил случката, но отричал кражбата като на видеозаписа се виждало някакво спречкване, пререкание. Ищецът започнал да се държи арогантно и предвид поведението му св. С. извикал колегите си св. Д. и св. К.М. с който го задържали и отвели във 02 РУ, където му били снети обяснения. Св. С. си спомня, че при задържането на ищеца не е била употребена сила, не е имало арогантно поведение от негова страна и от страна на колегите му, нито е имало посягане ищецът да бъде ударен или да са отправяни обидни думи или изрази към него.

По делото е приобщена справка от Дирекция „Жандармерия“, зонално жандармерийско управление – Пловдив вх.№ 10839/20.06.2024г. от която се установява, че при извършване на проверка в дневник за получени и предадени сигнали и разпореждания в ОДЧ на ЗЖУ – Пловдив за 12.12.2021г. не се констатира получен сигнал свързан с ищеца М., както и не се констатира, ищецът да е бил проверяван на 12.12.2021г. от служители на ЗЖУ – Пловдив.

От разпита на св. Т. Т. понастоящем в Затвора – Пловдив се установява, че този свидетел познава ищеца от 2019-2020г., когато е бил задържан по предишно негово дело. Свидетелят си спомня м.декември 2021г. тъй като на 21.12.2021г. имал рожден ден и в този период видял ищеца на Централна жп гара, който бил видимо наранен, имал пресни белези. Св. Т. попитал ищеца какво му се е случило, а последният отговорил, че му бил нанесен побой и го вкарали в някаква патрулка. Имал белези в лицевата част, липсвали му зъби. По-нататък св. Т. добавя, че ищецът му бил казал, че се бил сбил с някой и му е нанесен побой и завършва възприетото, че ищецът му споделил, че е бил бит в районно управление.

Съдът не кредитира показанията на св. Т., тъй като същите са противоречиви, нелогични, непоследователни и касаят предположения, а не пряко възприети факти и обстоятелства. На първо място, свидетелят свързва събитията от предмета на делото досежно датата на твърдените незаконосъобразни действия с рождения си ден, който е 21.12.2021г., а не 12.12.2021г. На второ място неясно е как ищецът е споделил на свидетеля за пресните си белези след като е бил вече задържан като нито един от тримата свидетели полицейски служители не споменава за разговор между ищеца и трето лице – св. Т., респ. неясно е защо ищецът е споделил, че е бил бил в районното управление, а в исковата си молба твърди, че му е посягано да бъде ударен при задържането му като никъде не се споменава да е извършван побой в районното управление от който да са възникнали претендираните неимуществени вреди. Трето, св. Т. веднъж свързва побоя на ищеца със задържането му, друг път със сбиване, а в исковата молба въобще няма твърдения за причинен побой, твърди се че е имало посягане ищецът да бъде ударен от полицейските служители при 02 РУ на ОДМВР – Пловдив. По-нататък св. Т. си спомня, че липсвали зъби на ищеца, а в исковата молба ищецът твърди, че зъбите са му опадали в резултат на притесненията от задържането му и пребиваването му в ареста.

Ето и защо свидетелските показания на този свидетел са напълно изолирани от показанията на св. Д., св. С. и св. К. М., които пък от своя страна са последователни, логични и непротиворечиви и като такива следва да бъдат изцяло кредитирани.

Видно от декларацията на л. 24 от делото ищецът е отказал адвокатска защита както по реда на Закона за правната помощ, така и упълномощаване на договорен защитник. Отказът му да подпише декларацията е удостоверен с подписа на св. К.М. съобразно изискването на чл. 74, ал.4 ЗМВР и Инструкция № 8121з-78 от 24.01.2015г. за реда за осъществяване на задържане, оборудването на помещенията за настаняване на задържани лица и реда в тях в Министерство на вътрешните работи.

Въз основа на така събраните доказателства и установената фактология, съдът намира от правна страна следното.

Съгласно чл. 203, ал. 1 от АПК исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на Глава единадесета, а за неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Чл. 1 от ЗОДОВ постановява, че държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като исковете се разглеждат по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

За да възникне правото на иск за обезщетение, задължително е необходимо наличието на няколко, кумулативно определени предпоставки, а именно: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината; незаконосъобразният акт, действието или бездействието да са при или по повод изпълнението на административна дейност; причинена вреда - имуществена или неимуществена; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието, и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Присъждането на обезщетение намира своето основание и в разпоредбата на чл. 5 от ЕКЗПЧ, приложим пряко по силата на чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България и предписващ, че всяко лице, арестувано или лишено от свобода в нарушение на изискванията на този член, се ползва с осигурено от националната ни правна система право на обезщетение. В горния смисъл е и Решение № 3280 от 6.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11732/2018 г., III отд.

В конкретния случай по делото заповед рег. № 435зз-312/12.12.2021г. издадена от С. Н. С. на длъжност младши експерт при сектор КП на 02 РУ МВР – Пловдив за задържане на ищеца за 24 часа по реда на ЗМВР не е била обжалвана и не е отменена. Извършеният обиск е по реда на ЗМВР от 12.12.2021г. и е съпътстващо действие по ЗМВР при задържането за 24 часа, респ. поради което и няма основание да се приеме че този обиск е вредоносен за ищеца.

По делото не е установено незаконосъобразно действие на полицейските служители от 02 РУ при ОДМВР – Пловдив при задържането на ищеца на 12.12.2021г., нито упражнено полицейско насилие, нито пък отправяне на обидни думи и изрази или посягане ищецът да бъде ударен.

Не се доказва полицейските служители – св. Д., св. С. и св. К. М. при изпълнение на служебните си задължения да са се държали грубо и арогантно, да са посягали да го ударят, да са го наричали с обидни думи и изрази. Ищецът изрично е отказал служебен защитник, което е надлежно документирано. Такива факти не се установяват нито при задържането на ищеца, нито при отвеждането му в сградата на 02 РУП – Пловдив.

Предвид на гореизложеното и тъй като не е налице нито отменен като незаконосъобразен административен акт, нито са налице незаконосъобразни действия или бездействия извършени от полицейските служители при изпълнение на служебните им задължения по задържането на ищеца на 12.12.2021г. предявения иск следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.

При този изход на спора и на основание чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ ищецът следва да бъде осъден да заплати разноски за осъществена юрисконсулска защита, съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на сумата от 100 лева.

Така мотивиран съдът

 

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения иск от М. Р. М. с [ЕГН] понастоящем в Затвора – Пловдив против ОДМВР – Пловдив за осъждането на ответника да заплати сумата от 6000 лева обезщетение за неимуществени вреди за периода от 12.12.2021г. до датата на подаването на исковата молба – 15.06.2023г., претърпени при задържането на ищеца по реда на ЗМВР за 24 часа на 12.12.2021г. в [населено място] в района на Централна ЖП гара от полицейски служители при 02 РУП на МВР – Пловдив ведно със законната лихва върху сумата считано от датата на подаването на исковата молба – 15.06.2023г. до окончателното й изплащане;

ОСЪЖДА М. Р. М. с [ЕГН] понастоящем в Затвора – Пловдив да заплати в полза на Областна Дирекция на Министерство на вътрешните работи [населено място], представлявана от своя Директор сумата от 100 лева разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение;

 

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.