№ 35116
гр. София, 30.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИНА М. ГЕНЖОВА
като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело №
20231110162205 по описа за 2023 година
Производство по чл.130 от ГПК.
Производството е образувано по искова молба на Е. Д. П. срещу
Прокуратурата на Република България за заплащане на обезщетение в размер
на 24000 лв. за неимуществени вреди, причинени в периода 13.07.2023г. –
06.11.2023 г. по пр.пр. № 14553/2018 г. по описа на ВКС като в исковата молба
са изложени твърдения, че вредите са претърпени в резултат на привеждане в
изпълнение на присъда по ВНОХД 102/2018г. на АСНС и КНОХД 1018/2019г.
на ВКС без правно основание, доколкото ищецът бил осъден по непредявени
обвинения за деяния, за които не е бил обвинен и предаден на съд. Сочи, че
подал жалба до прокуратурата по чл.422 НПК, но същата била оставена без
разглеждане. Твърди, че в тази връзка претърпял неимуществени вреди,
изразяващи се в депресия, отчаяние, страх, безнадеждност, паник-атаки,
безпокойство, както и нарушени правни очаквания.
Съдът намира, че изброените в исковата молба действия на
прокуратурата, имат характер на процесуални действия, които подлежат на
инстанционен контрол, който следва да бъде проведен в предвидените от
закона срокове и ред и бездействието от страна на лицето, което има право да
ги оспори, или несъгласието му с постановените актове при тяхното
обжалване, не може да бъде основание за преразглеждането им в рамките на
отделно исково производство. Съдът, като взе предвид изложеното, приема, че
искова молба е недопустима, с оглед твърденията в исковата молба ПРБ не е
надлежен ответник. При липса на процесуална легитимация, като абсолютна
1
положителна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на
правото на иск, производството спрямо ответника ПРБ е недопустимо.
Всякакви нарушения на правата гарантирани от правото на ЕС, настъпили от
подлежащ на обжалване съдебен акт могат да бъдат отстранени по пътя на
инстанционния контрол – виж определение № 45 от 03.02.2016 г. на ВКС по
гр. д. № 4823/2015 г., на III г. о. Недопустими са исковете за допуснати
нарушения на правото на ЕС с решение на съда, когато не са предявени срещу
последната инстанция по спора – изрично в този смисъл - определение №
60354 от 04.11.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1126/2020 г. на IV г. о.,
определение № 2399 от 1.07.2019 г. на САС по в. ч. гр. д. № 2846/2019 г.
Настоящият съдебен състав намира, че изложените от ищеца и неговия
процесуален представител твърдения не очертават фактическия състав на
непозволено увреждане, а касаят правилността на влязъл в сила съдебен акт по
наказателно производство, който не може да бъде пререшаван. Не е
допустимо по пътя на исковото производство съдът да проверява дали в друго
съдебно производство, приключило с влязъл в сила съдебен акт, са допуснати
процесуални нарушения, респ. дали постановеният акт (на съда или
прокуратурата) е правилен. В противен случай би се стигнало до хипотеза,
при която, настоящият граждански съд следва да преценява по същество дали
постановеният от държавното обвинение акт е бил правилен, но подобна
преценка излиза извън правомощията на гражданския съд и предвидения от
закона процесуален ред за проверка правилността на актовете. Тези
обстоятелства подлежат на проверка по пътя на инстанционния контрол, респ.
на съдебен контрол на актовете на прокурора, в случай че такъв е предвиден
от закона. Ето защо, не е допустимо ангажиране на отговорността на
държавата за описаните от ищеца извършени от прокуратурата действия по
пътя на настоящото исковото производство, доколкото същите не съставляват
деликт, нито извършена незаконна дейност от правозащитен орган в
хипотезите на чл. 2 ЗОДОВ, поради което и специалният ред за ангажиране
отговорността на съда по реда на Закона за отговорността на държавата и
общините за вреди се явява неприложим. Отделно от предходното, доколкото
ищецът се позовава на нарушение правото на ЕС, следва да се има предвид, че
твърдението за нарушение на ЕКПЧОС само по себе си е извън приложното
поле на чл. 2в ЗОДОВ, защото ЕС все още не се е присъединил към ЕКПЧОС,
поради което ЕКПЧОС не е част от правото на ЕС. Освен това ЕКПЧОС се
2
прилагат субсидиарно, доколкото липсва вътрешна правна уредба или норма
от вътрешното право е тълкувана и приложена в нарушение на норма от
ЕКПЧОС. В случая обаче липсват фактически твърдения за тези
обстоятелства.
Настоящият съдебен състав третира настоящия съдебния спор срещу
Прокуратура на република България - като „frivolous litigation“, в който са
въведени несериозни и изначално необосновани фактически и правни
аргументи, като ищеца-лице изтърпяващо наказание „лишаване от свобда“
отказва да се съобрази със силата на пресъдено нещо на вляза в сила присъда,
с която е осъден на наказание лишаване от свобода за тежко умишлено
престъпление и чрез завеждането на множество сходни съдебни производства
не само не съобразява поведението си с влезлия в сила съдебен акт, но и
постоянно възобновява правния спор.
С оглед на изложеното, предявеният иск се явява недопустим, поради
което подадената искова молба, въз основа на която е образувано настоящото
производство, следва да се върне и същото да бъде прекратено.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба вх.№322266/13.11.2023г. по описа на СРС,
подадена от Е. Д. П., и ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. №62205/2023г.
на СРС, І ГО, 169-ти състав.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3