Р Е Ш Е
Н И Е
№260075
гр. Несебър, 26.03.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска
колегия, шести състав в публично заседание на шестнадесети март две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Валери
Събев
при участието на секретаря Мая Деянова, като разгледа гр. д. № 1010 по описа на Районен съд Несебър за 2020г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС.
От
ищците М.Г.П. и Д.И.П. срещу
собствениците в Етажната собственост на жилищна сграда „В.– Юг“, в гр. С.В.,
ул. „С.В.“ № .., бл. „В.– Юг“, вх. А, представлявани от управителя на етажната
собственост „С.Б.С.Р.“ ЕООД, е предявен иск с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС
за отмяна на решенията, взети от общото събрание на етажната собственост,
проведено на 12.10.2020г. Ищците твърдят, че по време на брака си придобили
собствеността върху апартамент А 4/2 в сградата в режим на етажна собственост.
Излагат, че на 12.10.2020г. било проведено събрание на етажната собственост.
Сочат, че не били уведомени надлежно за него – в нарушение на чл. 13, ал. 2 и
ал. 3 от ЗУЕС. Развиват се съображения в насока, че протоколът не отговаря на
изискванията на чл. 16, ал. 5 от ЗУЕС. Акцентира се върху нарушение на чл. 15,
ал. 1 от ЗУЕС относно кворума за провеждане на общото събрание. Сочи се, че не
е спазен срокът по чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС. Обръща се внимание, че от тях е
изпратено писмено уведомление по чл. 13, ал. 2 от ЗУЕС. Акцентира се върху
обстоятелството, че разпоредбата на чл. 13, ал. 2 от ЗУЕС няма императивен
характер за ищците, а само препоръчителен. Навежда се, че регистрацията на
участниците в събранието е от 02.10.2020г., поради което липсва списък за
регистрация от 12.10.2020г. С тези
доводи от съда се иска да уважи предявения иск. Претендират се разноски. Отправя
се възражение за прекомерност на претенцията за разноски на другата страна.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника – собствениците Етажната собственост на жилищна сграда „В.–
Юг“, в гр. С.В., ул. „С.В.“ № .., бл. „В.– Юг“, вх. А, представлявани от управителя
на етажната собственост „С.Б.С.Р.“ ЕООД, е подаден писмен отговор на исковата
молба, с който искът се оспорва. Твърди се, че при свикване на ОС е спазен чл.
13 от ЗУЕС. Сочи се, че е спазен изискуемият кворум. Навежда се, че протоколът
отговаря на изискванията на чл. 16 от ЗУЕС, а приетите решения са оповестени
при спазване на предвидения ред. Твърди се, че ищците не са отправяли
уведомление до управителя по чл. 13, ал. 2 от ЗУЕС, поради което тази норма не
е нарушена. Развиват се съображения за спазване на изискуемия кворум и
надлежното оповестяване на протокола. С тези доводи от съда се иска да отхвърли
претенцията на ищците. Претендират се разноски.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства и съобразно чл. 12 ГПК намира, че се установява следното от
фактическа и правна страна:
В тежест на ищците
по предявения иск по чл. 40 от ЗУЕС е да докажат, че са собственици на
самостоятелен обект в сградата, която се намира в режим на етажна собственост,
че са били взети решенията, чиято отмяна се иска, както и твърденията си, че са
отправили писмено уведомление до управителя на ЕС, с посочване на електронна
поща, адрес за призоваване в страната и телефонен номер, че не ползват
самостоятелния си обект.
В тежест на
ответника е докаже, че решенията са взети при спазване на законовите изисквания,
както следва: при спазване на изискванията за свикване на общото събрание, за
кворум, изискванията на чл. 16, ал. 5 от ЗУЕС.
Видно от нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 119, том IV, рег. № 2624, дело № 696 от 06.03.2008г. на нотариус Стоян Ангелов (на л. 6
– л. 7 от делото) ищците са собственици на апартамент А 4/2, находящ се в
сграда, построена в ПИ с идентификатор 11538.502.367 по кадатсралната карта и
кадастралните регистри на гр. С.В.. Между страните няма спор, че посоченият самостоятелен
обект се намира в сграда, находяща се в гр. С.В., ул. „С.В.“ № .., вх. А. Видно
от протокол, приложен от ответника (на л. 48 – л. 50 от делото) на 12.10.2020г.
се провело общо събрание на собствениците от етажната собственост в посочената
сграда, на което се взели решения, предмет на оспорване по настоящото дело.
Следва да се има предвид, че при предявен
конститутивен иск по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС, преценката за законосъобразност, която
е длъжен да извърши съдът, е ограничена само до изрично посочените в
исковата молба нарушения, представляващи самостоятелни основания за отмяна на
атакуваните актове на общото събрание. Това следва от характера на производството, което е исково и съдът дължи произнасяне само по заявените в исковата
молба основания. В този смисъл е и задължителната практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК - Решение № 58 от
25.03.2014г. на ВКС по гр. д. № 5704/2013г., I г. о.
В светлината на изложеното настоящият съдебен състав
счита, че следва да бъдат разгледани единствено възраженията за
незаконосъобразност на атакуваните решения, обективирани в исковата молба.
Възраженията на ищците могат да се разделят в следните групи: 1. не били
уведомени надлежно за него – в нарушение на чл. 13, ал. 2 и ал. 3 от ЗУЕС; 2.
протоколът не отговаря на изискванията на чл. 16, ал. 5 от ЗУЕС; 3. нарушение
на чл. 15, ал. 1 от ЗУЕС относно кворума за провеждане на общото събрание; 4.
не е спазен срокът по чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС.
Във
връзка с тези възражения съдът прави следните фактически и правни изводи:
По възраженията, че ищците не са уведомени надлежно – в
нарушение на чл. 13, ал. 2 и ал. 3 от ЗУЕС:
При разпределяне на доказателствената тежест на ищците е указано да докажат твърденията си, че са отправили писмено
уведомление до управителя на ЕС, с посочване на електронна поща, адрес за
призоваване в страната и телефонен номер, че не ползват самостоятелния си обект.
В случая общото събрание на етажната собственост е свикано
с покана (на л. 43 от делото), изготвена и подписана на 02.10.2020г. (с
нотариална заверка относно верността на приложения по делото препис рег. № 3325
от 02.10.2020г.) от Мая Иванова П. (собственик на апартамент А 4/3 в сградата -
по силата на нотариален акт на л. 74 от делото), Н.Н.– управител на „С.Б.С.Р.“
ЕООД (собственик на апартаменти А 3/3, А 2/8, А 2/7 в сградата – по силата на
нотариален акт на л. 75 – л. 76 от делото) и Атанас П. – ликвидатор на „Ист
Ком“ ООД (собственик на апартаменти А 1/1, А 1/2, А 1/3, А 1/4, А 1/5, Бистро,
А 1/7, А 1/8, А 1/9, А 2/1, А 2/2, А 2/3, А 2/4, А 2/5, А 2/6, А 2/7, А 2/8, А
2/9, А 3/1, А 3/2, А 3/3, А 3-4, А 3/5, А 3/6, А 3/7, А 3/8, А 3/9, А 4/1, А
4/2, А 4/3, А 4/4, А 4/5, А 4/6, А 4/7, А
4/8, А 4/9, портиерна и апартамент № 2 на първи етаж – по силата на
нотариални актове на л. 62 – л. 73 от делото). Собствениците свикали събранието
на основание чл. 12, ал. 2 и ал. 5 от ЗУЕС вр. чл. 13 от ЗУЕС, при
предварително определен дневен ред. С поканата се свикало общо събрание на
етажната собственост на 12.10.2020г. от 10:00 часа, което следвало да се
проведе в апартамент 2/8. Поканата била поставена във входното фоайе на
сградата на 02.10.2020г. в 16:00 часа, за което бил съставен и протокол на л.
44 от делото (с нотариална заверка за вярност на преписа № 3326 от
02.10.2020г.).
Разпоредбата на чл. 12, ал. 5 от ЗУЕС дава възможност и
на отделни собственици да свикат общо събрание на етажната собственост - в
неотложни случаи или когато е изминала повече от една година от последното
проведено общо събрание. В случая не се твърди (и не се установява) в периода от
една година преди 12.10.2020г. да е провеждано общо събрание на етажната
собственост в сградата, поради което инициаторите на общото събрание, в
качеството си на собственици на самостоятелни обекти в сградата, са имали
правомощието директно да свикат такова на основание чл. 12, ал. 5 от ЗУЕС.
Безспорно при свикване на общото събрание са спазени
разпоредбите на чл. 13, ал. 1 и ал. 7 от ЗУЕС, като е съставена покана, подписана от лицата,
които свикват общото събрание (нотариално заверена на
02.10.2020г.). Същата е поставена на видно и общодостъпно място на
входа на сградата не по-късно от 7 дни преди датата на събранието. Датата и часът на
поставянето са отбелязани върху поканата, съставен е протокол за поставянето й. Общото събрание е проведено след изтичане на повече от 8 дни от датата на поставяне
на поканата. В поканата са посочени дневен ред, дата, час и място на
провеждане на общото събрание. Не се споделят доводите на ищците за нарушение
на чл. 13, ал. 1 от ЗУЕС. В поканата и протокола за поставянето й изрично е
написано мястото, на което е поставена – „входното фоайе на сградата, вход А“.
С това е изпълнено изискването за поставяне на поканата на видно и общодостъпно
място. Очевидно става дума за фоайето на сградата, до което достъп имат всички
собственици и поставените там документи могат да бъдат възприети от всички. Не
може да се приеме, че мястото е неизвестно, тъй като в поканата и протокола за
поставянето й е очертано по напълно достатъчен и ясен начин. В поканата е
вписано, че „Ист Ком“ ООД се представлява от ликвидатор, а обстоятелството дали
той е уведомил съдружниците в дружеството е без отношение към спазване правилата
на ЗУЕС, тъй като е въпрос на вътрешни отношения.
Разпоредбата на чл. 13, ал. 2 от ЗУЕС (на която се
позовават ищците) предвижда възможност за собственик или
ползвател, който не ползва самостоятелния си обект или ще отсъства повече от
един месец, да уведоми писмено управителя или председателя на
управителния съвет, като посочи електронна поща и адрес в страната, на които да
му бъдат изпращани покани за свикване на общо събрание, както и телефонен номер. Ако собственикът се възползва от тази възможност съобщаването
за провеждане на общо събрание може да се извърши чрез устно уведомяване за
съдържанието на поканата, което се удостоверява с подпис на лицата, които
свикват общото събрание, или чрез изпращане на поканата на адрес в страната,
включително чрез електронна поща, ако такива са посочени (чл. 13, ал. 3 от ЗУЕС). Когато лицето не е посочило електронна поща
или адрес в страната, на които да се изпращат покани за свикване на общо
събрание, както и телефонен номер, то се смята за уведомено за свикване на
общото събрание по реда на ал. 1 – със залепване на
поканата (чл. 13, ал. 4 от ЗУЕС).
Очевидно е, че първата предпоставка за връчване на
поканата за свикване на общо събрание по специфичния ред на чл. 13, ал. 3 от ЗУЕС е писмено уведомление от собственика до управителя на етажната собственост
по смисъла на чл. 13, ал. 2 от ЗУЕС. В практиката си въззивната инстанция
многократно е имала повод да се произнесе по въпросите за значението на
писменото уведомление по чл. 13, ал. 2 от ЗУЕС. Така например в Решение № 508 от 30.04.2020
г. на ОС - Бургас по в. гр. д. № 1523/2019 г. и Решение № 261 от 25.02.2020
г. на ОС - Бургас по в. гр. д. № 1870/2019 г. е прието,
че ищецът следва да ангажира надлежни писмени
доказателства по смисъла на чл. 13, ал.
2 от ЗУЕС - за писмено
уведомяване на управителя на ЕС. В цитираните съдебни решения изрично е прието, че тези обстоятелства
не могат да се доказват със свидетелски показания с оглед забраната по чл. 164,
ал. 1, т. 3 ГПК за установяване на обстоятелства, за доказването на които
законът изисква писмен акт, тъй като в нормата на чл. 13, ал. 2 от ЗУЕС изрично е посочено
писмено уведомяване, т. е. представяне на акт в писмена форма, която е такава
за доказване на извършеното действие. В Решение № 422 от 13.04.2020
г. на ОС - Бургас по в. гр. д. № 165/2020 г. е прието, че уведомлението следва да е достигнало до управителя на ЕС и следва
да бъдат посочени доказателства за получаването му – напр. обр. разписка, нот.
покана, подпис на управителя и т. н.
Налага се извод, че за
възникване на фактическия състав за призоваване по чл. 13, ал. 3 от ЗУЕС ищците
е следвало да докажат на първо място изготвено от тях писмено уведомление,
което е достигнало до знанието на управителя. Такива писмени актове не са
ангажирани като доказателства по делото. Установяването на тези обстоятелства
със свидетелски показания не е било допустимо, поради което е постановен и
отказ за допускане на свидетел, който да установява изготвянето и връчването на
писмено уведомление. Не може да се приеме и тезата на ищците, че е следвало да
им се допусне свидетел, който да установява, че документът е изгубен.
Разпоредбата на чл. 165 от ГПК дава възможност за установяване съдържанието на
писмен документ със свидетелски показания, но само ако по делото е доказано, че
документът е загубен или унищожен не по вина на страната. В случая твърдения за
загубен или унищожен документ се правят за пръв път от ищците след постановен
отказ от съда да им бъде допуснат свидетел, което е недопустимо с оглед
забраната на чл. 147 от ГПК. Освен това (в унисон с цитираната съдебна практика
на въззивната инстанция) наличието на писмен документ само по себе си не е
достатъчно за доказване на обстоятелствата по чл. 13, ал. 2 от ЗУЕС, а е
необходимо да са налице доказателства, че този документ е връчен на управителя
на ЕС (разписка или други). Именно ищците би следвало да са държатели на такава
разписка и представянето на същата би било индиция, че действително уведомление
по чл. 13, ал. 2 от ЗУЕС е депозирано пред управителя. В случая ищците не
твърдят и не сочат доказателства за съставянето на такава разписка. Ето защо те
не са доказали връчване на уведомлението, поради което няма как да докажат и
обстоятелства, които са предпоставени от връчването му (като например загубване
или унищожаване от управителя на ЕС).
Съдът намира за безспорно
установено по делото (от протоколи от предходни провеждани събрания, от копие
на исковата молба на л. 57 – л. 59 от делото, от обстоятелството, че ищецът Д.П.
е съдружник в „Ист – Ком“ ООД), че адресът на ищците е бил известен на
управлението на етажната собственост. Това обаче само по себе си (без връчване
на уведомление по чл. 13, ал. 2 от ЗУЕС) не е достатъчно, за да възникване
задължение за инициаторите на общото събрание да изпращат покана за свикването
му до адреса на съответния собственик. Вярно е, че чл. 13, ал. 2 от ЗУЕС не е с
императивен характер, но неизпълнението на задължението по чл. 13, ал. 2 от ЗУЕС има за последица редовно връчване на поканата само чрез залепването й на
видно и общодостъпно място в сградата (арг. от чл. 13, ал. 4 от ЗУЕС), без да
са необходимо допълнителни действия за надлежно уведомяване на съответния
собственик.
С оглед горните съображения
настоящият съдебен състав не констатира нарушения в процедурата по свикване на
общото събрание и възраженията на ищците в обратната посока се приемат за
неоснователни.
По възраженията, че протоколът
не отговаря на изискванията на чл. 16, ал. 5 от ЗУЕС и е нарушена процедурата на
чл. 15, ал. 1 от ЗУЕС относно кворума за провеждане на общото събрание:
В чл. 16, ал. 5 от ЗУЕС е предвидено, че протоколът от
общото събрание следва да съдържа датата и мястото на провеждането му, дневният ред,
явилите се лица и идеалните части от етажната собственост, които те
представляват, номера на самостоятелния обект, начина, по който са гласували
лицата – "за", "против" или "въздържал се", техен
подпис, същността на изявленията, направените предложения и приетите решения. От
съдържанието на изготвения протокол на л. 48 – л. 50 от делото (с нотариална
заверка на верността му № 3432/12.10.2020г.) е видно, че в същия се съдържат
дата и място на провеждане на общото събрание. В него е инкорпориран дневният
ред. Посочено е и кои лица са се явили, като е отразено, че в 10:10 часа са
регистрирани 52,11 % идеални части от общите части на ЕС (с присъствието на Мая
П., Н.Н.и Атанас П.). В протокола е отразено, че списък с регистрираните лица е
приложен към него и представлява неразделна част. Списъкът също е приет като
доказателство по делото (на л. 45) и е с нотариална заверка на верността рег. №
3431 от 12.10.2020г. В него е вписано, че на събранието на 12.10.2020г. се
регистрирали за участие следните лица: „Ист Ком“ ООД (в ликвидация),
представлявано от ликвидатора Атанас П., притежаващо 41,52 % идеални части от
общите части; Мая П., притежаваща 2,55 % идеални части от общите части и „С.Б.С.Р.“
ЕООД, притежаващо 8,04 % идеални части от общите части. Видно от прието като
писмено доказателства площоразпределение на общите части в процесната сграда
(на л. 77 от делото), изготвено от оценител в Камарата на независимите
оценители в България, за притежаваните от представителите на участвалите в
събранието лица самостоятелни обекти са предвидени именно посочените проценти идеални
части от общите части на Етажната собственост. В протокола е отбелязано, че
събранието е продължило по реда на чл. 15, ал. 2 от ЗУЕС със същото мнозинство
(общо 52,11 %) в 11:00 часа, като е била направена и проверка дали има други
собственици пред сградата. Отразено е, че решенията са взети с мнозинство 100 %
от присъстващите (т.е. от текста на протокола става ясно как са гласували
участниците в събранието). В протокола фигурира същността на направените
изявления и подписи на участвалите в събранието лица.
С оглед горното съдът намира, че изготвеният протокол отговаря на всички
изисквания на чл. 16, ал. 5 от ЗУЕС. Не се констатират и нарушения при
формиране на кворума и мнозинството с оглед отразеното в списъка на
регистрираните лица, неразделна част от протокола. Не може да се приеме за
съществено нарушение отразената в долната дясна част на този списък дата –
02.10.2020г., 10:00 часа. От текста на протокола е видно, че регистрацията е
осъществена на 12.10.2020г. в 10:00 часа. В титулната част на списъка, също е
посочена дата 12.10.2020г. Списъкът и протоколът са с нотариална заверка
(следователно и достоверна дата по чл. 181 от ГПК) от 12.10.2020г. При всички
тези данни е очевидно, че регистрацията е извършена на 12.10.2020г., а
отразеното в списъка следва да се приеме за техническа грешка. Нещо повече – в
случая от значение е съдържанието на протокола от общото събрание, което не е
оспорено по реда на чл. 16, ал. 9 от ЗУЕС. Според задължителната практика на
ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК, напр. Решение
№ 8 от 24.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4294/2014 г., I г. о., ГК, протоколът е свидетелстващ документ, установяващ извършените от общото събрание
действия и взетите решения. Наличието на специални
изисквания към изготвянето и съдържанието на протокола, удостоверяване на
съдържанието му от изрично натоварени лица за това, определен начин за
оповестяването му и срок за оспорване на съдържанието му придават
доказателствена сила на протокола. След изтичане на срока за оспорване на
съдържанието му, протоколът се стабилизира и има обвързваща етажните собственици, третите лица и
съда доказателствена сила. За да е допустимо оспорването на протокола в съдебното производство е
необходимо етажният собственик на докаже, че е оспорил същия по надлежния ред
на чл. 16, ал. 9 ЗУЕС. Съдът намира, че изготвеният по делото протокол е
обвързал с доказателствената си сила ищците, поради което от значение е именно
отразеното в него, че регистрацията е осъществена на 12.10.2020г. от 10:00
часа. Наред с това от участниците в събранието е направено необходимото
(удостоверено в съдържанието на протокола) за проверка дали други собственици са
се явили към 11:00 часа и едва след като е установена липсата на такива и след
като други собственици не са се регистрирали, е пристъпено към провеждане на
събранието.
При така изложеното съдът достигна до извод, че са спазени изискванията
за кворум при провеждане на общото събрание, а така също и всички изискванията
на чл. 16, ал. 5 от ЗУЕС за съдържанието на протокола. Следователно и тези
възражения на ищците са неоснователни.
По възражението, че не е
спазен срокът по чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС:
Само по себе си това възражение има значение единствено за спазване на
сроковете по чл. 16, ал. 9 чл. 40, ал. 2 от ЗУЕС. В случая оспорване на протокола
не е направено от ищците, а искът им е предявен в рамките на срока по чл. 40,
ал. 2 от ЗУЕС (независимо от датата на оповестяване на протокола), поради което
възраженията за нарушена процедура по чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС не могат да доведат
до релевантни за спора правни изводи. Нещо повече – изготвените съобщение и
протокол (на л. 46 – л. 47 от делото) доказват надлежно оповестяване на
протокола, а с оглед приетото във връзка с възражението за нарушение на чл. 13,
ал. 3 от ЗУЕС за управителят на ЕС не е възникнало задължение да изпраща
протокола до адрес на ищците.
С оглед всичко изложено до тук съдът достигна до краен извод, че
предявеният иск следва да бъде отхвърлен.
При този изход на спора на ответника следва да се присъдят разноски в размер
на ..0 лв. – платено адвокатско възнаграждение (видно от договор на л. 42 от
делото). В тази връзка не следва да се уважава възражението на ищците за
прекомерност на адвокатския хонорар, заплатен от ответника. В случая става
въпрос за неоценяем иск (Определение № 588 от 18.07.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4046/2014 г., IV
г. о., ГК), за защита по който е предвидено минимално
възнаграждение за
процесуално представителство, защита и съдействие в размер
на 600 лв. (арг. от чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения). Следователно възнаграждение от ..0 лв. надвишава незначително този
минимален размер. От друга страна делото се характеризира с известна фактическа
сложност (с оглед събрания обем от писмени доказателства). Делото се
характеризира и с правна сложност – поставени са за решаване различни правни
въпроси, касаещи отделни етапи от провеждането на общото събрание на етажната
собственост. В тази връзка от страните са развивани различни по вид правни доводи.
Ето защо делото не може да се определи като такова без фактическа и правна
сложност, което да е предпоставка по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК, за
намаляване на заплатеното от страна възнаграждение към минималните размери.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС, предявен
от Д.И.П., ЕГН **********, с адрес ***, и М.Г.П., ЕГН **********, с адрес ***, за
отмяна на решенията, взети от общото събрание на Етажната собственост на
жилищна сграда „В.– Юг“, в гр. С.В., ул. „С.В.“ № .., бл. „В.– Юг“, вх. А,
проведено на 12.10.2020г., като ОСТАВЯ В СИЛА на
основание чл. 42, ал. 2 от Закона за управление на етажната собственост посочените решения.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Д.И.П., ЕГН **********,
с адрес ***, и М.Г.П., ЕГН **********, с адрес ***, да заплатят на собствениците
Етажната собственост на жилищна сграда „В.– Юг“, в гр. С.В., ул. „С.В.“ № ..,
бл. „В.– Юг“, вх. А, представлявани от управителя на етажната собственост „С.Б.С.Р.“
ЕООД, сумата от ..0 лв., представляваща направени по делото
разноски – платено възнаграждение за един адвокат.
Решението може да бъде обжалвано пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от връчване
на препис.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: