Р
Е Ш Е
Н И Е
№………../14.08.2017г.
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти състав, в публичното съдебно
заседание на двадесети април през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СВЕТОСЛАВ ВАСИЛЕВ
при секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 15114 по описа за 2015 г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове с правно
основание чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.).
Производството е образувано по иск на Р.И.К., ЕГН **********,
със съдебен адрес:***. Ищцата
твърди, че е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания
от изкълчване на лявата акромиоклавикуларна става, контузия на главата,
навяхване на шията, инерционна травма от камшичен удар в шийния отдел на
гръбнака, мозъчно сътресение, посттравматично стресово разстройство, контузна
рана в окципиталната част в окосмената част на главата, оток в областта на
лявата скапула, кръвонасядания и охлузвания по горните и долните крайници. Уврежданията
настъпили в резултат на ПТП, реализирано на 27.03.2013г. около 14.00 часа в около
14:00 ч. в гр. София. Ищцата се движела с лек автомобил „Опел Корса“ по бул.
„Тодор Александров“ в посока към бул. „Констатин Величков“. На кръстовището на бул.
„Тодор Александров“ с ул. „Хисар“ ищцата спряла в крайна лява лента, за да
изчака преминаващите направо в насрещната посока автомобили. По същото време по
бул. „Тодор Александров“ попътно и в същата лента се движел лек автомобил „БМВ
525“, с рег. № ********, управляван отК.Д.К.. Водачът не възприел навреме автомобила
„Опел Корса“, не успял да спре и го ударил в задната му дясна част. В резултат
на настъпилия удар, лекият автомобил „Опел Корса” бил изтласкан напред и
завъртайки се навлязъл в лентата за насрещно движение, където бил ударен от
друг лек автомобил. За автомобилът „БМВ 525“ е била сключена застраховка
„Гражданска отговорност“. Поради това Р.К. е предявила искове с правно основание чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.)
за следните суми: 1/ 40 000,00 лева, – застрахователно обезщетение за претърпените
неимуществени вреди, ведно със законната
лихва върху сумата от 27.03.2013г.
до окончателното ѝ изплащане; 2/ 2 537,30 лева
- застрахователно обезщетение за претърпените имуществени вреди, изразяващи се
в разходи за лечение, ведно със
законната лихва върху сумата от 27.03.2013
г. до окончателното ѝ изплащане.
Ответникът, З. „Б.И.“АД, ЕИК ******** не оспорва съществуването на застрахователно
правоотношение по отношение на процесния лек автомобил към момента на
настъпване на ПТП. Оспорва иска по основание и размер. Оспорва твърдените
травматични увреждания да са в пряка причинно следствена връзка с ПТП, оспорва
имуществените вреди. Претендира разноски.
Съдът като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства приема за установено следното:
Не е спорно между страните, че З. „Б.И.“АД е застраховател по
задължителната застраховка „Гражданка отговорност“, сключена за л.а. „БМВ 525“,
с рег. № ********.
От приключилото с влязло в сила решение НАХД № 13360/2014 г. по описа на Софийски
районен съд се установява, че на 27.03.2013 г., около 14:00 ч. в гр. София,К.Д.К.
управлявал лек автомобил БМВ, модел 525, рег. № ********, по бул. „Тодор
Александров“ с посока на движение от бул. „Вардар“ към бул. „Констатин
Величков“.К.Кирилов се движел с несъобразена скорост и без да спази дистанция,
с което нарушил правилата за движение по пътищата (чл. 20, ал. 2 и чл. 23, ал.
1 от ЗДвП). Поради това в района на кръстовището на бул. „Тодор Александров“ с ул.
„Хисар“ реализирал ПТП и по непредпазливост причинил на Р.И.К.-А. средна
телесна повреда, изразяваща се в счупване на лявата акромио-клавикуларна става,
което довело до трайно затруднение на движенията на левия горен крайник за срок
от 30 дни.
От заключенията на приетите по делото Съдебно-медицИ.ки експертизи,
изготвени от д-р Т.Д. – ортопед-травматолог, и от д-р Х.М. – неврохирург, както
и от събраните по делото медицИ.ки документи (епикризи, болнични листове, изследвания, амбулаторни листове) се
установява, че вследствие на претърпяното ПТП ищцата получила контузия на
главата, контузна рана на главата в тилната област, навяхване на шията,
изкълчване на лявата акромиоклавикуларна става, контузия на лявата раменна
става,
кръвонасядане на корема, контузия на двете коленни стави
и посттравматично стресово разстройство. Непосредствено след претърпяното ПТП на
ищцата била оказана спешна медицИ.ка помощ в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“, където ѝ е поставена имобилизираща яка на врата за период от 7 дни. Първоначално
лечението на ищцата било в домашно-амбулаторни условия за период от 14 дни.
След това била приета в болница, където е проведено оперативно лечение –
открито наместване и вътрешна метална фиксация на акромио-клавикуларната става.
След 3 дневният ѝ
престой в болница, лечението на ищцата продължило в
домашно-амбулаторни условия до м. октомври 2013 г. В този период тя провела и
10-дневно балнеосанаториално лечение. През м.октомври 2013 г. металната фиксация
била отстранена оперативно. Това наложило престой в болница за 3 дни, както и
лечение в домашни условия за 58 дни. В резултат на получените увреждания ищцата
търпяла болки и страдания за период от около 7-8 месеца. Болките били с по-голям интензитет през първите 7-8
дни непосредствено след ПТП, както и за около 3-4 дни след втората операция.
Движенията на крайниците на ищцата са възстановени в пълен обем. Освен белега
от проведените операции, ищцата няма остатъчни увреждания от произшествието. От
заключенията на вещите лица не се установява в бъдеще да настъпят болки и
страдания, пряко предизвикани от ПТП. За лечението си ищцата направила разходи,
от които в причинна връзка с процесното произшествие са такива в общ размер на 1
878,34 лева, а именно: 1 160,00 лева за импланти; 9,89 лева за аспирин и
дексофен; 5,51 лева за дексофен; 7,80 лева за дексофен и енетра; 16,44 лева за
нимезил, аулин, дексофен; 5,40 лева за дексофен; 606,30 лева (198,80 лева и
407,50 лева) за рехабилитация в балнеохотел „Стряма“; 30 лева за митела; 37
лева за шийна яка.
По отношение на твърдяното от ищцата мозъчно сътресение, д-р Т.Д. заявява,
че това увреждане би могло да е получено при описания механизъм на ПТП. В
същото време при разпита на д-р Х.М. същият е категоричен, че такова увреждане
не е получено от Р.К., тъй като липсват данни за загуба на съзнание и
черепно-мозъчна травма. Предвид противоречията в заключенията на двете вещи
лица по делото не е категорично установено в резултат на ПТП ищцата да е
получила мозъчно сътресение. Ето защо съдът приема, че такова не е получено от Р.К..
От събраните по делото показания на свидетелката С. И. А. се установява, че
в резултат на ПТП ищцата е имала нужда от помощ при обслужването си за период
от около 9 месеца, през който грижите за нея били извършвани предимно от свидетелката.
Грижите се състояли в помощ при ставане, обличане, къпане, приготвяне на храна,
почистване. Това се налагало тъй като ищцата трябвало да носи шийна яка и
подлакътник. Според показанията, след преживяното ПТП Р.К. не можела да спи,
събуждала се от кошмари и е изпитвала страх да шофира. Съдът кредитира показанията
на свидетелката като обективни и отразяващи непосредствени възприятия относно
правно-релевантни за спора обстоятелства.
По исковете с правно основание чл. 226 от КЗ (отм.):
Съгласно разпоредбата на чл. 226,
ал. 1 от КЗ (отм.), увреденият от деликт, причинен от застрахован по
застраховка „Гражданска отговорност”, има право да иска обезщетение за
претърпените вреди пряко от застрахователя. За да възникне субективното право
по чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) е необходимо да се установи, че в резултат на
виновното и противоправно поведение на лице, застраховано по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност”, са настъпили вреди, които са покрит риск
по застрахователния договор.
Съобразно чл. 257, ал. 2 КЗ (отм.),
застраховани лица по договора за застраховка "Гражданска отговорност"
на автомобилистите са собственикът на МПС, за което е налице валидно сключен
застрахователен договор, както и всяко лице, което ползва моторното превозно
средство на законно основание, т.е. всяко възможно ползване, изключващо
установяването на фактическа власт върху същото МПС чрез кражба, грабеж или престъпление
по чл. 346 НК. Ирелевантно за валидността на застрахователното правоотношение е
съгласието, респ. знанието, на собственика за осъщественото ползване на
неговата движима вещ. В основата на действащото нормативно разрешение е
концепцията, че субективните предели на задължителната застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите включват всеки изправен
водач, който притежава и/или използва застрахованото МПС - независимо от това в
какви отношения се намира със собственика. (така Решение № 133 от 28.10.2014 г. по т. д.
№ 2675/2013 г., Т. К., І Т. О. на ВКС; Решение № 522 от 20.10.2008 г. по т. д.
№ 274/2008 г., I т. о., ТК на ВКС). Ето защо не е необходимо да бъде установено
конкретното основание, на което делинквентът е ползвал процесния лек автомобил.
В интерес на ответника е въвеждането на евентуално възражение, че фактическата
власт върху автомобила е установена чрез престъпление. Затова върху ответната
страна пада и тежестта да установи това евентуално възражение. И след като по
делото нито се твърди, нито се доказа, делинквентът да е придобил владението
върху лекия автомобил чрез престъпление, то и същият като ползващо моторното
превозно средство лице има качеството на застрахован по смисъла на чл. 257, ал.
2 от КЗ (отм.).
С оглед на изложеното съдът установи,
че процесното ПТП е настъпило по вина на водача на лекия автомобил „БМВ“-К.Д.К.. За деянието, дееца,
вината и противоправността, съдът зачете обвързващата съгласно чл. 300 ГПК сила
на Решение от 28.10.2014 г., постановено по НАХД № 13 360/2014 г. по описа на Софийски
районен съд, влязло в сила на 10.03.2015 г.
След като поведението на
застрахования водач е виновно и противоправно, а вредите към трети лица са
покрит риск по застраховката, съгласно чл. 223, ал.1 от КЗ (отм.),
застрахователят дължи плащане на застрахователно обезщетение за причинените от
застрахования водач имуществени и неимуществени вреди.
По иска за обезщетяване на причинените
от ПТП неимуществени вреди :
От приетите по делото две
съдебно-медицински експертизи, както и от събраните свидетелски показания,
съдът установи, че в резултат на ПТП ищцата е търпяла неимуществени вреди. Относно размерът, съдът съобрази указанията, дадени с Постановление №
4/68г. на Пленума на ВС и с Постановление № 17/63г. на Пленума на ВС
и отчете силата, продължителността и интензивността на болките и страданията, както
са описани по-горе при установяване на фактическата страна на спора; общата
продължителност на лечебния и възстановителен период между 7 - 8 месеца (през 10-12
дни от които ищцата е търпяла болки и страдания с по-голям интензитет), затруднените
движения на ищцата за период от 7 дни, поради поставената шийна яка; възрастта ѝ към датата на ПТП – 45 г.; както и социално-икономическите условия към момента на настъпване на ПТП
и към настоящия момент.
Предвид всички тези обстоятелства по настъпването на вредите, вида и
характера на уврежданията, претърпените болки и страдания, степента на
увреждане и ефектът, който са оказали върху начина на живот на Р.К., съдът
намира, че справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди
възлиза на сумата от 30 000,00 лева.
По изложените съображения искът е доказан по основание до размера от 30 000,00
лева, до който следва да се уважи, ведно със законната лихва, считано от 27.03.2013
г. до окончателното й изплащане. За разликата над сумата от 30 000,00 лева
до размера от 40 000,00 лева следва да се отхвърли.
По иска за обезщетяване на причинените
от ПТП имуществени вреди :
Съдът установи, че от извършените от ищцата разходи за лекарства и лечение,
единствено платените 1 878,34 лева, са в причинна връзка с реализираното ПТП.
Не се установи останалите 658,96 лева да представляват разходи, които са на
правени в резултат на причинените от процесното произшествие увреждания. Ето
защо искът за обезщетяване на имуществените вреди е основателен и следва да
бъде уважен за сумата от 1 878,34 лева, а за остатъка до пълния предявен размер
от 2 357,30 лева следва да се отхвърли. На основание чл. 84, ал. 3 ЗЗД
ответникът дължи лихва върху сумата, считано от датата на непозволеното
увреждане – 27.03.2013 г., до окончателното плащане.
По разноските.
С оглед изхода на настоящото дело право на разноски имат и двете страни. Ищцата
е била освободена от внасяне на такси и разноски. Тя е била представлявана от
адвокат, но не претендира разноски за заплатено адвокатско възнаграждение. Ето
защо на Р.К. не следва да се присъждат разноски за производството.
Ответникът има право на адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство. Той претендира такова в размер на 3 500,00 лева. Предвид
направеното възражение за прекомерност, съдът, като съобрази правната и
фактическа сложност на делото, намира заплатеното от ответника възнаграждение
за прекомерно. Поради това на ответника се дължи възнаграждение за осъществената
адвокатска защита в минималния размер, съгласно Наредба № 1 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, а именно – 1 806,12 лева. Съразмерно на
отхвърлената част, ищцата следва да заплати на ответника 452,58 лева – разноски
по делото за адвокатско възнаграждение.
Ответникът следва да се осъди да заплати в полза на бюджета на Софийски градски
съд разноски за държавна такса, съразмерно на уважената част от исковете, в
размер на 1 275,13 лева.
При тези мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление ***, със съдебен адрес ***, да заплати на Р.И.К., ЕГН **********,
със съдебен адрес:***, чрез адв. Д.Й.Н. от САК, както следва:
1/ на основание чл. 226, ал.1 от КЗ
(отм.) сумата от 30 000,00 лева – застрахователно обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от следните
увреждания: контузия на главата, контузна рана на главата в тилната област,
навяхване на шията, изкълчване на лявата акромиоклавикуларна става, контузия на
лявата раменна става, кръвонасявдане на корема, контузия
на двете коленни стави и посттравматично стресово разстройство, причинени вследствие
на претърпяно застрахователно събитие, настъпило на 27.03.2013 г. в гр. София,
на кръстовището на бул. „Тодор Александров“ с ул. „Хисар“, резултат от
противоправното поведение на водача на лек автомобил „БМВ 525“, с рег. № ********,
ведно със законната лихва върху сумата от 27.03.2013 г. до
окончателното й изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСКА за разликата над сумата от
30 000,00 лева до сумата от 40 000,00 лева.
2/ на основание чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.) сумата от 1 878,34 лева – застрахователно
обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи
за лечение на увреждания, причинени, вследствие на претърпяно застрахователно
събитие, настъпило на 27.03.2013 г. в гр. София, на кръстовището на бул. „Тодор
Александров“ с ул. „Хисар“, резултат от противоправното поведение на водача на лек
автомобил „БМВ 525“, с рег. № ********, ведно
със законната лихва върху сумата
от 27.03.2013 г. до окончателното й изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСКА за
разликата над сумата от 1 878,34 лева до сумата от 2 357,30 лева.
ОСЪЖДА Р.И.К., ЕГН **********, да заплати на З. „Б.И.“ АД,
ЕИК ********, на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК сумата от 452,58 лева – разноски съразмерно на
отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК ********, да заплати на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК
сумата от 1 275,13 лева – държавна такса за производството съразмерно на
уважената част от исковете.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд
в двуседмичен срок от връчването на преписа.
СЪДИЯ: