№ 1507
гр. Варна, 28.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести окТ.ври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Даниела Ил. Писарова
Членове:Светлана Т.а
Цветелина Г. Хекимова
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
като разгледа докладваното от Светлана Т.а Въззивно гражданско дело №
20223100502027 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Света София“ № 7, ет. 5, чрез
юрисконсулт Т. Т., срещу решение № 1909/13.06.2022г., постановено по гр.д.№ 14961/2021
г. по описа на ВРС, В ЧАСТТА за сумата от 1556 до присъдените 2188.92 лева,
представляващи застрахователно обезщетение, дължимо в полза на М. Р. И. с ЕГН
********** за понесени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на капак заден,
декоративна лента светлини ,стоп ляв ,стоп десен престилка задна, броня задна, капак заден
ляв, основа ляв стоп, ПВЦ облицовка престилка задна, рамка багажник, рамка леви врати,
колонка задна лява,основа заден ляв калник, уплътнение заден капак, по собствения на
ищцата лек авТ.обил марка „Ауди А4“, с рег. № * **** **, причинени в резултат на
реализирано на 01.09.2020г. ПТП, в гр. Велико Търново, което ПТП е реализирано по вина
на водача на л.а. марка „БМВ Х5“, с рег. № ** **** **, застрахован по Договор за
гражданска отговорност № ******* при ответното дружество, със срок на действие
18/12/2019г. до 17/12/2020г., ведно със законната лихва върху главницата 2188,92 лв.,
считано от представяне на удостоверение от ищцата за прекратена регистрация на МПС, на
основание чл. 432 вр. чл. 390 КЗ.
1
В жалбата се излага, че решението е неправилно, постановено в нарушение на
процесуалните правила, материалния закон и утвърдената съдебна практика. Сочи се, че
спорният въпрос е относно размера на дължимото обезщетение, доколкото не е спорен
въпросът относно размера на действителната стойност на авТ.обила, коректно изчислена от
вещото лице, изготвило съдебно автотехническата експертиза, както и че е налице тотал
щета. Поддържа се от въззивника, че въпросът относно размера на дължимото обезщетение
следва да бъде решен след определяне на запазените части на процесния авТ.обил. Позовава
се на изслушаната на САТЕ, съгласно която е установено, на база представените от ищеца
документи не са увредени основни агрегати като възел двигател, скоростна кутия, главно
предаване, кормилна рейка и други, които са основно пера в запазените годни части. Сочи
се, че при процесния авТ.обил запазените части са били в размер на 25%. На следващо място
се счита неправилен извода на съда, че следва да бъде присъдена законна лихва върху
главницата, след представяне на удостоверение от ищцата за прекратена регистрация.
Удостоверение от компетентните регистрационни органи за прекратяване на регистрацията
на моторното превозно средство не е представен и към настоящия момент и съответно ЗАД
„ОЗК – Застраховане“ АД не е изпаднало в забава и не дължи законна лихва. Настоява се
обжалваното първоинстанционно решение като неправилно и необосновано отменено, а
исковата претенция отхвърлена за съответната сума, изчислена като 25 % от действителната
стойност на авТ.обила, както и иска за присъждане на законната лихва. Настоява за
присъждане на разноски.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемата страна М. Р. И. чрез пълномощник адв. Й.А.
депозира писмен отговор, с който оспорва жалбата като неоснователна, неправилна и
необоснована. Твърди, че решението на първоинстанционния съд е правилно и мотивирано
и следва да бъде потвърдено. Счита, че от обезщетението следва да се приспадне само
сумата от 216 лева, която сума би получил собственикът при предаването на авТ.обила за
скраб. Моли за потвърждаване на решението и присъждане на разноски.
Страните не са направили искания по доказателствата
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД като взе предвид направените оплаквания с
жалбата, изложените доводи и съображения на страните, както и събраните по делото
доказателства намира за установено следното:
Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл. 267, ал. 1 ГПК, подадена е в срок от
надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Правомощията на въззивния съд съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК са : да се
произнесе служебно по валидността и допустимостта на обжалваното в цялост
първоинстанционно решение, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в
жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.
Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на
предоставената му правораздавателна власт и компетентност, поради което е валидно.
2
Производството по гр.д.№ 14961 по описа за 2021г. на ВРС е образувано по заявен от
М. Р. И. с ЕГН ********** срещу ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“, ЕИК *********
осъдителен иск и след изменението му по отношение на размера, за присъждане на сумата
от 2 188.92 лева, частичен от общия в размер от 3 211.42 лева, представляваща обезщетение
за причинени имуществени вреди на собственият на ищцата лек авТ.обил марка „Ауди А4“ с
рег. № * ** ** **, причинени в резултат на реализирано ПТП на 01.09.2020г., в гр. Велико
Търново, което ПТП е било реализирано по вина на водача С.С.Д., управлявал лек авТ.обил
марка БМВ Х5 с ДК №** **** **, застрахован по договор за гражданска отговорност със
застрахователна полица № ******* със срок на действие от 18.12.2019г. до 17.12.2020г. при
ответното дружество,ведно със законната лихва върху главното задължение, считано от
датата на предявяване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на вземането.
Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални
предпоставки във връзка със съществуването и упражняването правото на иск при
постановяване на съдебното решение в останалата част на заявения иск, обуславя неговата
допустимост, поради което въззвивният съд дължи произнасяне по съществото на спора.
За основателността на прекия иск с оглед вторичния характер на субективното право
по чл. 432, ал.1 от КЗ в тежест на ищеца е да докаже освен наличието на валидно
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между
деликвента и застрахователя, така също и наличие на деликт с всичките кумулативно
дадени елементи от неговия фактически състав: деяние (действие или бездействие), вреда и
нейния размер, противоправност на деянието, причинна връзка между деянието и вредата,
като вината на причинителя се предполага до доказване на противното.
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по тези факти, както и да
докаже възраженията си в отговора, а – при установяване на горното от ищеца – да докаже,
че е погасил претендираното обезщетение.
От ангажираните по гр.д.№ 14961/2021г. по описа на ВРС писмени доказателства –
двустранен констативен протокол за ПТП № ****, опис техническа експертиза по щета №
***********, се установява, че към момента на настъпване на ПТП на дата 01.09.2020г.
ответното застрахователно дружество е обезпечавало деликтната отговорност на водача на
лек авТ.обил марка, лек авТ.обил марка БМВ Х5 с ДК №** **** **, въз основа на
сключения договор за задължителна застраховка „ГО”, обективиран в застрахователна
полица ******* със срок на действие от 18.12.2019г. до 17.12.2020г.
В отговора на исковата молба ответникът признава, че след извършване на
калкулация на повредите на авТ.обила се установява, че ремонтът на МПС е икономически
неизгоден, тъй като стойността му надхвърля 70 % от застрахователната сума на МПС, при
което е налице тотална щета по смисъла на чл. 390, ал.3 от КЗ. Сочи, че с изплащането по
банкова сметка, посочена от пострадалия, на сума в размер на 988.58 лева, определена в
хода на ликвидация на щетата, обезщетението за претърпяна имуществена щета, в резултат
на застрахованата гражданска отговорност на виновния водач, е изцяло удовлетворено, като
заплащане на допълнително обезщетение би довело до неоснователно обогатяване на
3
ищеца. Ответното дружеството е настоявало, че от дължимото обезщетение следва да се
приспадне стойността на запазените части при реализацията им на вторичния пазар, чиято
обща стойност е не по-малко от 25 % от общата стойност.
Не е предмет на оспорване в исковото производство от страна на ответното
дружество механизма на ПТП, причинно-следствената връзка на настъпилата щета с
процесното ПТП, както и вида на реализираната вреда. Оспорва се размера на дължимото
обезщетение, във връзка с което е назначена и изслушана САТЕ.
Вещото лице е категорично, че нанесените щети, подробно описани в опис на щетите
на МПС от 02.06.2020г. съставляват тотална щета по смисъла на чл.390, ал.3 от КЗ. Вещото
лице обосновава извода си предвид изчислената обща сума, необходима за възстановяване и
пускане на авТ.обила в движение в размер на 3 367.57 лева с ДДС и действителната
стойност на авТ.обила, изчислена по средна пазарна цена в размер на 3 393.50 лева, при
което съотношението на стойността на разходите за пълен ремонт надвишава 70 на сто
действителната стойност на авТ.обила. Действителната стойност на увредената вещ е
изчислена по правилните критерии, с оглед предвиденото в разпоредбата на чл.400 от КЗ,
съгласно която при пълно погиване на застрахованата вещ се дължи цялата застрахователна
сума, която не може да надвишава нейната действителна стойност, т.е. подлежи на
възстановяване действителната стойност на авТ.обила, изчислена по средни пазарни цени,
определени към момента на увредата.
Съгласно чл.386, ал.2 от КЗ (чл. 208 от КЗ (отм.)) и предвид трайната практика на
ВКС, обективирана в решение №52/08.07.2010г. по т.д.№652/2009г. на ВКС, І т.о.; решение
№ 109/14.11.2011 г. по т.д.№ 870/2010 г. на ВКС, т.о.; решение №79/2009 г. по т.д.
№156/2009 г. на ВКС, т.о. и решение №165/24.09.2013г. по т.д.№469/2012г. на ВКС, т.о., при
съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да
определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към
момента на настъпване на застрахователното събитие, като ползва заключение на вещо
лице. Обезщетението не може да надвишава действителната (при пълна увреда) или
възстановителната (при частична увреда) стойност на застрахованото имущество, т.е.
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със
същото качество – чл.400, ал.1 от КЗ, съответно стойността, необходима за възстановяване
на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка,
строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка – арг. от чл. 400, ал.2 от КЗ.
Ответното дружество не е оспорило заключението на вещото лице относно пазарната
стойност на авТ.обила към деня на увредата. Страните не спорят относно факта на
извънсъдебно платеното обезщетение, преведено от застрахователя в размер на 988.58 лева,
както и относно размера на сумата от 216 лева, която ищцата би получила при предаване
авТ.обила на скраб, при което дължимото, но неплатено обезщетение в рамките на
действителната стойност на застрахованото имущество възлиза на сумата от 2 188.92 лева.
Основателно е възражението на ответното дружество относно необходимостта да
4
бъдат приспаднати от дължимото обезщетение и стойността на запазените части. По този
въпрос е налице трайноустановена практика – Решение № 165 от24.10.2013г. по т.д. №
469/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., според която при тотална щета стойността на запазените
части следва да се приспадне от действителната стойност на авТ.обила към настъпване на
застрахователното събитие.
Възражението, обаче, е останало недоказано в стойностно изражение, т.к. ответникът
макар да е поставил конкретна задача на вещото лице да посочи има ли запазени части от
МПС, които следва да се приспаднат от обезщетението, не е направило необходимите в
защита на искането си процесуални действия, след като вещото лице е дало отговор на
поставената задача, посочвайки, че не е наличен единен ценоразпис за продажба на резервни
части втора употреба, собственика като физическо лице не е оторизиран да извършва
демонтиране на детайли и тяхната продажба, нужно е място за съхранение на авТ.обила за
неопределен период от време, лица с технически умения да извършват демонтирането на
детайлите, както и тестване на тяхната ремонтна пригодност, съотв. автоекспертът не се е
ангажирал писмено с определяне стойностите на детайлите като употребявани резервни
части. Освен това изрично е пояснил в открито съдебно заседание, че доколкото авТ.обилът
е стар, около 24-годишен, то той не представлява интерес за центровете, които изкупуват
авТ.обили за разкомплектоване с цел реализация на части втора употреба. Възражението на
въззивника, че запазените части, които следва да бъдат приспаднати от обезщетението
възлизат на 25 процента от действителната стойност на авТ.обила, остава недоказано.
На следващо място, доколкото е налице тотална щета по отношение на процесния
авТ.обил, същият представлява излязло от употреба МПС по смисъла на параграф 1, т. 1, б.
"а" от ДР на Наредбата за излезлите от употреба моторни превозни средства, вр. чл. 18а, ал.
2, т. 1 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и
пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията
на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на
данни за регистрираните пътни превозни средства. На основание чл.18, ал.1 от Наредбата за
излезлите от употреба моторни превозни средства ищецът, като собственик на авТ.обила е
бил длъжен да предаде авТ.обила на специализиран център за разкомплектоване, предвид
изричната забрана в чл. 18, ал. 2, т. 1 и т. 2 от наредбата, гласяща, че предаването на излезли
от употреба МПС или отпадъци не може да се извършва по начини, различни от
предвидените в наредбата и на лица, които не притежават специално
разрешение. Законодателят е въвел допълнително изискване в случаите на тотална щета на
МПС, а именно представяне на доказателства за прекратяване на регистрацията му, като
условие за плащане.
В този смисъл и разпоредбата на чл.390, ал.1 от КЗ предвижда, че изплащането на
обезщетение по този ред при тотална щета е обусловено от представяне на удостоверение за
прекратена регистрация на МПС. Задължението е въведено ex lege, т. е. не е в зависимост от
Общите условия на отделния застраховател. Инициирането на административната
процедура не е поставено в зависимост и от това, дали застрахователят е изискал документа
5
за дерегистрация или не. Предприемането на тази процедура е в правомощията на
потребителя на застрахователна услуга и в негова тежест е представянето на предвидените в
закона доказателства с оглед интереса му от поставяне на длъжника в забава. /в този смисъл
е постановената непроменена практика на ВКС в реш.44/2015г. по т.дело –№775/2014г. на
Първо т.о.; реш.№59/2015г. по т.дело №1256/2014г. на Второ т.о. и др./ В настоящия случай,
доказателства за прекратяване на регистрацията на МПС /талон/, обезщетение за чието
увреждане е предмет на спора, не са депозирани, защото авТ.обилът е отремонтиран.
Съгласно практиката на ВКС, обективирана в решение № 44 от 02.06.2015г. по т.д.№
775/2014г., ВКС, 2-ро т.о., решение № 59/12.06.2015 г. по т.д.№ 1256/2014 г. на ВКС, 2-ро
т.о., дължимостта на обезщетението не е обусловена от факта на прекратяване на
регистрацията към момент, предхождащ съдебното решение по иска, съответно
изпълнението или неизпълнението на задължението за дерегистрация и представянето пред
застрахователя на доказателства за това няма значение за основателността на претенцията за
главницата (застрахователно обезщетение). Представянето на доказателства за
дерегистрация има значение относно началната дата на присъждане на лихва за забава при
изплащането на главницата, която следва да се свърже с представянето на доказателства за
прекратяване на регистрацията на авТ.обила, като условие за плащането й. В този смисъл
обезщетение за забава ще следва да се дължи, считано от датата на представяне на
застрахователя на доказателства за настъпване на това обстоятелство. При липса на
представени по делото такива, то възражението на въззивника се явява основателно и
началната дата на обезщетението за забава следва да се постави в зависимост от сбъдването
на това условие. Решението в тази част също е правилно и законосъобразно.
По разноските : С оглед резултата по спора ответникът, въззивник в настоящото
производство, следва да заплати на ищеца, въззиваем сторените разноски пред въззивната
инстанция в размер на 360 лева, като намира за неонователно възражението за прекомерност
на адвокатски хонорар, т.к. същия е към минимума, определен в Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения по чл.7, ал.2, т.1, съобразно финансовия интерес.
По изложените съображения, ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1909/13.06.2022г., постановено по гр.д.№ 14961/2021 г.
по описа на ВРС, В обжалваната ЧАСТ за сумата от 1556 до присъдените 2188.92 лева,
представляващи застрахователно обезщетение, дължимо от ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Света София“ № 7, ет.
5, в полза на М. Р. И. с ЕГН ********** за понесени имуществени вреди, изразяващи се в
увреждане на капак заден, декоративна лента светлини ,стоп ляв ,стоп десен престилка
задна, броня задна, капак заден ляв, основа ляв стоп, ПВЦ облицовка престилка задна, рамка
багажник, рамка леви врати, колонка задна лява,основа заден ляв калник, уплътнение заден
6
капак, по собствения на ищцата лек авТ.обил марка „Ауди А4“, с рег. № * **** **,
причинени в резултат на реализирано на 01.09.2020г. ПТП, в гр. Велико Търново, което
ПТП е реализирано по вина на водача на л.а. марка „БМВ Х5“, с рег. № ** **** **,
застрахован по Договор за гражданска отговорност № ******* при ответното дружество, със
срок на действие 18/12/2019г. до 17/12/2020г., ведно със законната лихва върху главницата
2188,92 лв., считано от представяне на удостоверение от ищцата за прекратена регистрация
на МПС, на основание чл. 432 вр. чл. 390 КЗ.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Света София“ № 7, ет. 5, в полза на М. Р. И. с ЕГН **********
сторените разноски пред въззивната инстанция в размер на 360 лева - адв.възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване, на осн.чл.280, ал.3, т.1 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7