О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ …………./20.11.2020г., гр. Варна
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLIX състав, в закрито заседание, проведено в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 12478 по описа на ВРС за 2020г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството
по делото е образувано по повод предявен от „Т.Б." ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано
от Джейсън Кристос Кинг и Марек Слачик против К.П.К., с ЕГН**********, с адрес: *** 3 иск с правно
основание чл. 422 ГПК, за постановяване на решение, с което бъде признато за
установено по отношение на К.П.К., че дължи на ищеца „Т.Б." ЕАД сума в размер на 317,91/триста и седемнадесет лева и 91ст./лв.,
представляващо начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договорни
отношения между страните по вина на абоната на дружеството, начислена съгласно
т. 11 от договор за мобилни услуги от дата 17.08.2018г., както следва:
-
за неустойка за
предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 17.08.2018г. за мобилен
номер +359*********, сумата в размер на 77,46/седемдесет и седем лева и
46ст./лв., представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси
-
за неустойка за
предоставено за ползване устройство с отстъпка от стандартната цена в размер на
240,45/двеста и четиридесет лева и 45ст./лв., представляваща част от получената
отстъпка в пълен размер на 334,34лв.
С Разпореждане №266168/08.10.2020г. производството по делото е оставено без движение. На ищеца са дадени конкретни и точни указания по смисъла на чл. 127 и чл.128 ГПК, а именно:
1./ индивидуализира ясно и недвусмислено отделните вземания, включени в общо претендираната главница от 317,91 лв., а именно:
- вземане за предоставени мобилни услуги по съответния договор за мобилни услуги;
- вземане за лизингови вноски по съответния договор за лизинг на конкретна вещ;
- вземане за неустойка за предсрочно прекратяване на съответния договор за мобилни услуги;
- вземане за неустойка, равняваща се на разликата в цената на предоставеното на лизинг съответно устройство съгласно ценовата листа на мобилния оператор и заплатената от потребителя негова стойност;
- вземане за предсрочно изискуемия остатък от лизинговите вноски по съответния договор за лизинг, като посочи размер (глобална сума на отделните вземания, които са начислени във фактурите, а не разбивка по фактури) и период (за периодичните вземания – с посочване на начален и краен момент) за всяко от тези вземания поотделно, съобразявайки, че простото посочване на начислените суми по всяка фактура не представлява надлежна индивидуализация на отделните вземания, доколкото от същото не е ясен нито периодът на фактурираните задължения от предходен период, нито тяхното основание, нито от кои суми са приспаднати отстъпките, отразени във фактурата, нито кои задължения са погасени с извършените частични плащания;
2/ Като съобрази, че вземането по издадената заповед за изпълнение не съвпадат изцяло с претендираните в исковата молба вземания, /в ЗИ е посочено единствено вземането за неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент за услуги, а в исковата молба се суми за предоставени мобилни услуги, неустойка и лизингови вноски за ползвано мобилно устройство/, да уточни за кои вземания предявява иск по чл. 415 във. с чл. 422 от ГПК, като в случай, че предявява осъдителен иск за част от вземанията, да ги индивидуализира надлежно, като наведе надлежен осъдителен петитум.
3/ да посочи датата на падежа на задълженията, които не са били изпълнени в срок от ответника, въз основа на коя клауза от Общите условия е прекратен договора за мобилни услуги, кога изтича срока за изпълнение, определен в ОУ, след която дата ищецът може да прекрати договора, кога е прекратен договора и чрез какви правни или фактически действия.
4/ да уточни на какво фактическо основание /за какво неизпълнение на кое задължение на ответника/ са начислени предсрочно лизинговите вноски – прекратяване на договора за мобилни услуги и/или неплащане в срок на задълженията по лизинговия договор – кога е настъпило фактическото основание.
5/ да уточни прекратен ли е договора за лизинг, кога и как е прекратен договора за лизинг, ползва ли се от абоната лизинговата вещ или същата е върната на ищеца – ако е върната – кога.
6/ да формулира надлежен петитум, в който са отразени по основание и размер всички вземания поотделно, съобразно направените уточнения по т. 1, като съобрази, че е необходимо съответствието му с издадената заповед за изпълнение, като индивидуализира всяка една от претендираните суми по размер и основание, формулирайки на искане за установяване дължимост на съответстващи по размер и основание на тези в заповедта за изпълнение, издадена по ч.гр.д. № 6004/2020г. по описа на ВРС.
Указва на ищеца, че във връзка с прецизиране на петитума на исковата молба, следва да съобрази разясненията дадени с Т.Р. № 4/2014 г. ОСГТК на ВКС.
7/ да представи доказателства за довнесена по сметка на Районен съд – Варна държавна такса, формирана като разлика между сбора от дължимите такси по всеки от предявените обективно кумулативно съединени установителни искове (за главници за мобилни услуги по отделните договори, за лизингови вноски по отделните договори, за неустойки по отделните договори) в размер на 4 на сто от цената на иска, но не по-малко от 50 лв. за всеки иск, внесената по делото държавна такса от 25 лв. и внесената по заповедното производство държавна такса от 25 лв.;
8/ да представи представи препис от уточнителната молба за връчване на ответника.
Разпореждането е връчено на представител на ответника на 21.10.2020г.
С молба вх.№275778/26.10.2020г. ищцовото дружество отстранява част от констатираните нередовности. Предвид неизпълнение на указанието да представи доказателства за внесена по сметка на ВРС държавна такса, с ново Разпореждане №268500/27.10.2020г. съдът е продължил срока за отстраняване на нередовностите, като е указал на ищеца:
- да уточни правния си интерес от предявяване на установителен иск за сумата от 240,45/двеста и четиридесет лева и 45ст./лв., представляваща неустойка за предоставено за ползване устройство с отстъпка от стандартната цена, доколкото в издадената Заповед №2566/11.06.2020г. по ч.гр.д.6004/2020г. на ВРС подобна сума и основание за претендирането й не са присъдени, а правното основание за нейното претендиране е договор за лизинг от 17.08.2018г., различен от договор за мобилни услуги от дата 17.08.2018г., във връзка с който е издадена процесната Заповед.
- в случай, че предявява осъдителен иск за част от вземанията, да ги индивидуализира надлежно, като наведе надлежен осъдителен петитум.
- да представи доказателства за довнесена по сметка на Районен съд – Варна държавна такса, формирана като разлика между сбора от дължимите такси по всеки от предявените обективно кумулативно съединени установителни искове (неустойка във връзка с договора за предоставяне на мобилни услуги и за неустойка във връзка с договора лизинг) в размер на 4 на сто от цената на иска, но не по-малко от 50 лв. за всеки иск, след като приспадне внесената по заповедното производство държавна такса от 25 лв.;
- да представи представи препис от уточнителната молба за връчване на ответника.
Ищецът отново е бил предупреден, че при неизпълнение на указанията в цялост и в срок, производството по делото ще бъде прекратено, на основание чл. 129, ал. 3 ГПК.
С молба вх.№282906/19.11.2020г. ищцовото дружество внася уточнения по исковата си молба, но отново не изпълнява указанията за представяне на доказателства за довнасяне на дължимата за разглеждане на исковете ДТ, чийто размер самия процесуален представител в молба вх.№275778/26.10.2020г. определя като 75 лева.
Предвид изложеното, съдът счете следното:
Към настоящия момент предоставеният срок за изпълнение е изтекъл, а ищецът не е изпълнил в цялост дадените указания. По арг. от чл. 63, ал. 1 ГПК, определеният от съда срок не може да бъде продължаван служебно. Същевременно, преди изтичането на указания срок, ищецът не е сезирал съда с искане за продължаването му поради наличие на уважителни причини по смисъла на цитираната норма. Ето защо съдът намира, че поведението на ищеца, изразяващо се в неизпълнение на съдебните указания, влече порок на исковата молба, проявяващ се в ненадлежно сезиране на съда и обуславящ недопустимост на учреденото въз основа на нея производство, поради което същото подлежи на прекратяване. Съобразно нормата на чл. 64, ал. 1 ГПК процесуални действия, извършени след като са изтекли установените срокове, не се вземат предвид от съда. Предвид така констатираната нередовност на исковата молба, с която е сезиран и редовно проведената процедура по чл. 129, ал. 2 ГПК, соченото неизпълнение на съдебните указания за привеждането й в съответствие с изискванията на процесуалния закон съставлява основание за прекратяване на производството по делото по смисъла на чл. 129, ал. 3 вр. ал. 2 ГПК.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. №12478/2020год. по описа на ВРС, ХLIX - ти състав и ВРЪЩА исковата молба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненски окръжен съд в едноседмичен срок от получаване на съобщението за постановяването му от ищеца.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: