О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 243 26.02.2020
година гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН
СЪД – ГР. СТАРА ЗАГОРА
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На
26 февруари ..…………………………………………………. 2020 година
В
закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ УРУКОВ
АТАНАС АТАНАСОВ
СЕКРЕТАР: Таня Кемерова …………………………………………………
Като
разгледа докладваното от съдията ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА…………
ч.гр.д.
№ 1077 по описа за 2020 година,за да се произнесе съобрази:
Производството е образувано по въззивна
частна жалба на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД против разпореждане № 12610 от 29.11.2019г.,
постановено по ч.гр.д.№ 6250/2019г. по описа на Старозагорския районен съд.
Жалбоподателят твърди, че обжалваното определение
е неправилно.Сочи, че в извлечението е посочен общия размер от 3 500,19 евро на
вноските за главница, които не са издължени на договорена дата и върху които е
начислявана лихва върху просрочена главница, на основание т. 4.2 от Договор за
банков ипотечен кредит на физическо лице № 56 от 29.10.2010г., общия размер от
30 781,53 евро на предсрочно изискуемата главница, върху която е начислявана
наказателна лихва на основание т.4.3 от договора, На гърба на представеното
извлечение са посочени дължимите и платени вноски след 05.05.2019г. за
главницата, както и размера на начислените и дължими лихви, включително
санкционните за съответните периоди. Също така в представеното извлечение е
посочено и основанието за настъпване на изискуемостта на вземането. Считат за
ненужно прекаленото формализиране на изискванията към това извлечение чрез
посочване в него на начина на определяне на лихвите по кредита.В заявлението са
посочили, че всички лихви и такси, формиращи претенцията на банката, са
начислени съобразно клаузите на процесния Договор за банков ипотечен кредит на
физическо лице № 56 от 29.10.2010г., като неизпълнението на задълженията по
контракта за заплащане на дължимите по него вноски, е довело до обявяване на
предсрочната изискуемост на цялото задължение по него. Твърдят, че заповедното
производство е едно привилигирировано по отношения на взискателя производство,
целящо бързина и явяващо се сурогат на едно евентуално по- продължително исково
производство, в което би следвало да бъдат разгледани въпроси, касаещи
необходимите изчисления на съответните лихви по кредита. Молят да се отмени
обжалваното разпореждане.
Съдът, като взе предвид направените в
частната жалба оплаквания и данните по първоинстанционното дело, намира за
установено следното:
Частната жалба е допустима, с оглед
подаването й в предвидения от закона срок, от процесуално легитимирано лице,
имащо правен интерес от обжалване на постановеното определение.
С разпореждане № 12610 от 29.11.2019г.,
постановено по ч.гр.д.№ 6250/2019г. по описа на Старозагорския районен съд,
съдът е отхвърлил заявлението на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД, ЕИК *********, против С.К.К.,
Х.Т.К., ЕТ „ХРИСТО КОЛЕВ“, ЕИК *********
, „ХРИСТО КОЛЕВ – АУТО“ ООД, ЕИК *********, за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, В ЧАСТТА, с която се претендират
сумата в размер на 392,26 евро- лихва за просрочена главница и наказателна
лихва в размер на 623,74 евро, както и за такси в размер на 37,71 евро и за
разходи за уведомяване 147,25 евро, като неоснователно.
В мотивите си първоинстанционният съд е
приел, че заявителят основава искането си на документ по чл. 417, т. 2 ГПК –
извлечение от счетоводните книги на Банката - заявител. Посочил е, че същото не
отговаря на изискванията на чл. 60, ал.2, т.3
ЗКИ, тъй като в представеното от заявителя извлечение от счетоводните му
книги не е посочен размерът (процентът), в който е начислено обезщетението за
забава върху просрочената главница за периода от 05.05.2019 г. до 26.11.2019г.,
а само търсената сума от 392,26 евро. Поради това от същото извлечение въобще
не става ясно дали същото обезщетение е било начислено в размер на законната
лихва, защото в противен случай това би противоречало на императивната норма на
чл. 33, ал. 2 ЗПК и би представлявало на това основание пречка да се издаде за
същото обезщетение заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК (чл. 411, ал. 2, т. 2,
пр. 1 ГПК). А според задължителната практика на ВКС, изводите на съда по чл.
418, ал. 2 ГПК трябва да са извлечени само от недвусмисленото съдържание на
извлечението от счетоводни книги, а не да се налага тълкуването му и/или
попълването на непосочена в него информация по чл. 60, ал. 2, изр. 2 ЗКИ от други
документи, какъвто е случая (Опр. 426-2009-I т.о.). Поради това СРС е приел, че
посочената непълнота в представеното от заявителя извлечение от счетоводните му
книги, не може да бъде попълнена от представения договор, а обуславя извода, че
същото извлечение не представлява в тази му (непълна) част годен от външна
страна документ по чл. 417, т. 2 ГПК, който да удостоверява подлежащо на
изпълнение вземане и за претендираното въз основа на него обезщетение за
забава, както изисква чл. 60, ал. 2, т. 3 ЗКИ (чл. 418, ал. 2 ГПК и Опр.
130-2012-II т.о.). Посочил е, че такава непълнота е налице и относно посочените
като „дължими такси по Тарифата“ сума в размер на 37,71 лева и такси за
уведомяване в размер на 147.25 евро, без да е посочено за какво са начислени таксите
и на основание какво, което пък препятства проверката на съда по чл.10а, ал.2 ЗПК. По отношение на посочената в
заявлението и в извлечението сума от 623,74 евро – за наказателна лихва, съдът
е приел, че заявлението в тази част
противоречи на императивната разпоредба на чл. 33, ал.1 ЗПК, съгласно която при
забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в
срок сума за времето на забавата. В случая не само, че поради непълнота в
извлечението на банката – заявител съдът е препятстван да провери дали
претендирата лихва за просрочена главница е в размер на законната лихва, ами
наред с нея и в пряко противоречие на чл. 33, ал.1 ЗПК заявителят претендира и
наказателна лихва.
Въззивният съд споделя напълно тези
съображения, поради което и на осн. чл.272 от ГПК препраща към тях.
С оглед на гореизложеното настоящия
състав намира, че на горепосочените основания заявлението за издаване на
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за сумите, както следва:
сумата в размер на 392,26 евро – лихва за просрочена главница и за наказателна
лихва в размер на 623,74 евро, както и за такси в размер на 37,71 евро и за
разходи за уведомяване 147,25 евро, следва да бъде отхвърлено като
неоснователно.
Предвид гореизложеното Старозагорски окръжен
съд намира обжалваното разпореждане за правилно и законосъобразно, поради което
следва да бъде потвърдено.
По изложените мотиви, Старозагорски
окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане
№ 12610 от 29.11.2019г., постановено по ч.гр.д.№ 6250/2019г. по описа на
Старозагорския районен съд.
Определението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.