М О Т И В И
към присъда № 71 от 25.03.2009 година, по
н.о.х.дело № 324/2009 година
по описа на Старозагорския районен съд.
С обвинителен
акт на Районна прокуратура Стара Загора подсъдимите С.А.И. – роден на 13.08.1990
година в град Харманли, живущ ***, българин, български гражданин, неженен,
неграмотен, безработен, неосъждан към датата на деянието, ЕГН **********, А.Д.М.
- роден на 16.12.1987 година в град Харманли,
живущ ***, българин, български гражданин, неженен, с основно образование,
безработен, неосъждан към датата на деянието, ЕГН **********, П.Д.Г. – роден на
13.05.1984 година в град Чирпан, живущ ***, българин, български гражданин,
неженен, с основно образование, безработен, неосъждан към датата на деянието,
ЕГН ********** и К.Д.И. - роден на 06.03.1987 година в град Стара Загора, живущ
***, българин, български гражданин, неженен, неграмотен, безработен, осъждан, изтърпяващ
наказание „Лишаване от свобода” в Затвора град Пазарджик ЕГН ********** са
предадени на съд за това, че на 21.08.2007 година в село Памукчии, област Стара
Загора, в условията на продължавано престъпление, в немаловажен случай, след
предварителен сговор помежду си, чрез използване на МПС – лек автомобил марка
„ВАЗ 20101”
с ДК № Х 6299 АК, и чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на
имот – счупване на два катинара на входни врати, са отнели чужди движими вещи –
600 купона за хляб на обща стойност 360 лева, една лозарска медна пръскачка на
стойност 49,20 лева, два медни бакъра с вместимост всеки 25 литра на обща стойност
73,80 лева, един меден бакър с вместимост 30 литра на стойност 41
лева и сумата от 500 лева, вещи и пари на обща стойност 1024 лева от владението
на К.Ж.И., и чужди движими вещи – радиатор за охлаждаща течност на двигател на
комбайн на стойност 513,30 лева и електрожен марка „Кракра” на стойност 167
лева, вещи на обща стойност 680,30 лева от владението на Г.П.Г., общо вещи и
пари на стойност 1704,30 лева, без тяхно съгласие, с намерение противозаконно
да ги присвоят, като деянието е извършено от подсъдимия К.И. в условията на
повторност, а подсъдимият С.И., макар и непълнолетен е могъл да разбира свойството
и значението на извършеното и да ръководи постъпките си – престъпление по
чл.195, ал.1, т.3, предложение първо, т.4, предложение първо и т.5 във връзка с
чл.194, ал.1 във връзка с чл.26, ал.1 от НК за подсъдимите А.Д.М. и П.Д.Г.,
престъпление по чл.195, ал.1, т.3, предложение първо, т.4, предложение първо и
т.5 във връзка с чл.194, ал.1 във връзка с чл.26, ал.1 във връзка с чл.63,
ал.1, т.3 от Нк за подсъдимия С.А.И. и престъпление по чл.195, ал.1, т.3, предложение
първо, т.4, предложение първо и т.5 във връзка с чл.194, ал.1 във връзка с
чл.28, ал.1 във връзка с чл.26, ал.1 от НК за подсъдимия К.Д.И..
Представителят
на Районна прокуратура – Стара Загора излага съображения, че поддържа обвинението,
както по отношение на фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт,
така и по отношение на правната квалификация на деянието, като пледира на
подсъдимите да бъдат наложени наказания при условията на чл.55 от НК, а именно:
на подсъдимите А.Д.М. и П.Д.Г. – наказание за всеки от тях „Лишаване от
свобода” в размер на 11 месеца, което на основание чл.66, ал.1 да бъде отложено
за изпитателен срок от 3 години; на подсъдимия С.А.И. – наказание „Пробация” с
пробационни мерки по чл.42а, ал.2, т.1 и т.2 за срок от 1 година и т.6 –
„Безвъзмезден труд в полза на обществото” 100 часа за срок от една година, а на
подсъдимия К.Д.И. – наказание 8 месеца лишаване от свобода, което да изтърпи
при първоначален „общ” режим. Пледира също така, в случай, че с присъдата на
подсъдимия С.И. бъде наложено наказание, различно от „Лишаване от свобода”, да
бъде отменена наложената му в досъдебното производство мярка „Забрана за
напускане пределите на Република България”.
Адвокат Д., в
качеството си на защитник на подсъдимия С.И., излага съображения, че е налице
пълно припокриване на направените от подзащитния му самопризнания със събраните
по досъдебното производство доказателства, с което се осъществява хипотезата на
чл.373, ал.2 във връзка с чл.372, ал.4 във връзка с чл.371, т.2 от НПК, а
относно размера на наказанието пледира на подзащитния му, с оглед младата му
възраст и липсата на осъждания към момента на извършване на деянието, да бъде
наложено наказание в най-нисък размер, а именно „Обществено порицание”.
Подсъдимият С.А.И.
поддържа казаното от адвоката си и изразява становище, че съжалява за
извършеното деяние.
Адвокат Й., в
качеството си на защитник на подсъдимите А.М. и П.Г., изразява становище, че
направените от подзащитните й самопризнания в пълна степен се припокриват със
събраните по досъдебното производство доказателства, като пледира при
постановяване на съдебния си акт съдът да вземе предвид факта, че към момента
на извършване на престъплението подзащитните й са неосъждани, поради което и на
основание чл.55 от НК да наложи на всеки от тях наказание 6 месеца лишаване от
свобода, което на основание чл.66, ал.1 да бъде отложено за изпитателен срок то
3 години.
Подсъдимите А.Д.М.
и П.Д.Г. поддържат становището на адвоката си, признават се за виновни и
съжаляват за стореното.
Адвокат Б., в
качеството си на защитник на подсъдимия К.Д.И., пледира при постановяване на
присъдата си съдът да вземе предвид направените от подзащитния му самопризнания
и съдействието, оказано от него за изясняване на обективната истина, като моли
да му бъде наложено наказание близко до минималния размер, предвиден в НК за това
престъпление.
Подсъдимият К.Д.И.
поддържа казаното от защитника си, признава се за виновен, съжалява за
стореното и моли при постановяване на присъдата да му бъде наложено на
най-лекото възможно наказание.
Съдът, като
прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и обсъди становищата
и доводите на страните, намери за установена следната фактическа и правна
обстановка:
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА
Подсъдимите К.Д.И., П.Д.Г., А.Д.М. и С.А.И. през 2007 година живеели в град
Харманли и били в приятелски отношения.
На 21.08.2007
година четиримата обвиняеми се събрали в кафене в град Харманли. Подсъдимият П.Г.
предложил да обиколят заедно околните села и да извършат кражба на вещи, които
да продадат и да си набавят парични средства. Четиримата подсъдими се съгласили
с направеното им предложение и се разбрали да осъществят намисленото същия ден,
както и да пътуват с лек автомобил марка «ВАЗ 2101» с регистрационен № Х 6299 АК, жълт на цвят и да превозят отнетите
вещи с него.
Същия ден
четиримата подсъдими се качили в лекия автомобил марка «ВАЗ 2101» с регистрационен № Х 6299 АК. Автомобила управлявал подсъдимият К.И..
Около 13:00 часа подсъдимите стигнали до село Памукчии, област Стара Загора.
След като влезли в селото по обиколен път, подсъдимият И. спрял колата на една
от улиците. Четиримата подсъдими се разбрали И., Г. и М. да слязат и да отидат
да огледат и откраднат вещите, а подсъдимият С.И. да придвижи колата до близко
намиращ се черен път, където да я скрие и да чака сигнал по мобилния си
телефон, за да отиде да ги прибере с откраднатите вещи. Тримата подсъдими И., Г.
и М. слезли от колата и се насочили към вътрешността на селото, като започнали
да се оглеждат за подходяща къща, в която да влязат. Подсъдимият С.И. придвижил
колата до уговореното място, където я спрял и започнал да чака.
Около 13:30
часа подсъдимите Г., М. и И. стигнали до дома на
свидетелката К.Ж.И.. Тримата подсъдими влезли в двора на къщата и разбили
катинарите, с които били заключени вратите на избата и на лятната кухня. Под
дюшека на леглото в лятната кухня подсъдимите намерили сумата от 500 лева и 600
купона за хляб и ги взели. В избата подсъдимите намерили една медна лозарска
пръскачка и три медни бакъра – съответно с вместимост 2 по 25 литра и 1 по 30 литра, и ги изнесли на
улицата в близост до къщата, аз да ги вземат по-късно с лекия автомобил.
На същата
улица, през няколко къщи, подсъдимите видели къщата на пострадалия Г.П.Г..
Подсъдимият И. се покатерил по вратата на гаража и с ръце успял да извади едно
от стъклата, намиращо се в горната част на вратата. Влязъл през отвора и отвътре
отворил вратата. Подсъдимият И. и подсъдимият М. заедно проникнали в
помещението и вътре намерили електрожен „Кра кра”. Подсъдимият И. и подсъдимият М. избутали на улицата
намерения в гаража електрожен. В това време подсъдимият Г. видял в двора на
къщата, в близост до страничната ограда, радиатор за комбайн. Подсъдимият П.Г.
се обадил по мобилния телефон на подсъдимия И. и му казал да тръгва с колата,
за да прибере тях и откраднатите вещи, като му обяснил къде да ги намери.
Подсъдимите И. и М. започнали да бутат електрожена по улицата.
В същото време
към дома си с лекия си автомобил се прибирал свидетелят Г.Г.. Зад него с
каруцата си пътувал съседът му – свидетелят С.Т.. Когато наближил дома си,
свидетелят Г. видял подсъдимите и извикал. Тримата подсъдими оставили вещите и
тичешком се отдалечили от мястото. Докато бягал, подсъдимият М. хвърлил на
улицата чехлите, с които бил обут, и двамата с подсъдимия И. прескочили ограда
и влезли в двора на свидетелите С.Д.-Г. и Г.Г..
Подсъдимият И.
не успял да запали автомобила от стартера, като започнал да прави опити да го
приведе в движение посредством свързване на жиците, което го забавило.
Тичешком подсъдимите
И., Г. и М. се придвижили до автомобила и подсъдимия И.. Подсъдимият К.И. се
качил на шофьорското място, а останалите трима на местата за пътници на
автомобила и потеглили с него към покрайнините на селото. Междувременно свидетелите
Г.Г. и С.Т. се опитвали да намерят извършителите, като свидетелят Г. излязъл с
автомобила си по Димитровградския път, а свидетелят С.Т. ***. Свидетелят С.Т.
се обадил на кметицата на селото и я помолил да сигнализира полицията.
Свидетелката Ж.М. ***, се обадила в РУ на МВР – Стара Загора и тръгнала със
собствения си автомобил в посоката, където по-рано бил забелязан жълтият
автомобил на обвиняемите.
В близост до
главен път от град Стара Загора за град Димитровград автомобилът с четиримата
обвиняеми бил спрян от свидетелят Х.Н. и Стоян Ничев – двамата полицаи при РУ
на МВР – Стара Загора. При извършената проверка полицейските служители
установили, че пътниците в автомобила отговарят на описанието за извършителите
на кражбите, за които е бил подаден сигнала, поради което ги отвели в РУ на МВР
за обяснения.
Във връзка с
подадения сигнал в и пред дома на свидетеля Г.П.Г. бил извършен оглед,
констатациите от който били отразени в протокол за оглед на местопроизшествие,
в който е отразено и изземването на дактилоскопни следи от сваленото стъкло на
прозорец на гаража, както и изземването на чифт чехли от улицата пред дома му.
Изготвен бил и фотоалбум към протокола.
Съгласно
извършената в хода на разследването съдебно-оценителна експертиза, стойността
на вещите, отнети от владението на свидетелката К.Ж.И. е общо 1024 лева, а на
вещите, отнети от владението на Г.П.Г. е 680,30 лева.
Съгласно
заключението на извършената одорологическа
експертиза, при извършеното сравнително одорологическо изследване, миризмата,
иззета от чифт чехли, намерени на местопроизшествието, е идентична с мирисовия
материал на подсъдимия А.Д.М..
При
извършеното в хода на разследването разпознаване на лица на 22.10.2007 година
свидетелката С.Е.Д. е разпознала като лицето, преминало бегом през двора й,
подсъдимия А.Д.М..
Съгласно
заключението на извършената дактилоскопна експертиза, отразено в протокол
№138/11.12.2008 година, иззетите дактилоскопни следи от свалено стъкло при
оглед в село Памукчии на 21.08.2007 година, са идентични с отпечатъка от лява
длан на подсъдимия К.Д.И..
Съгласно
справка на КАТ – Хасково регистрационен №5878/25.10.2007 година, лек автомобил
марка „ВАЗ” модел „2101” с ДК № Х 6299 АК е собственост на Савко Тончев Савов и
Василка Славова Т. ***.
Към момента на
извършване на деянието подсъдимият К.Д.И. е бил многократно осъждан с влезли в
сила присъди за престъпления от общ характер. С присъда, влязла в сила на
01.03.2005 година, по НОХД №838/2003 година на
Районен съд – Стара Загора, на основание чл.25, ал.1 във връзка с чл.23, ал.1 от НК, му е определено и наложено едно общо наказание по НОХД
№70/2003, №76/2003, №838/2003, №773/2003, №695/2003, а именно „Лишаване от
свобода” за срок от 1 година за престъпления по чл.142 от НК и по чл.195 от НК,
извършени от подсъдимия И. като непълнолетен. Със същата присъда на основание
чл.25, ал.1 във връзка с чл.23, ал.1 от НК му е определено и наложено едно общо
накаазние по НОХД №44/2004
и №85/2004, а именно „Лишаване от свобода” за срок от 6 месеца за престъпления
по чл.194 от НК и по чл.195 от НК, извършени от подсъдимия И. като
непълнолетен. Осъждан е и с влязла в сила присъда за престъпление по чл.195 от НК, извършено като непълнолетен, по НОХД №683/2005
година на Районен съд – Хасково, влязла в сила на 18.07.2005 година, с която му
е наложено наказание „Обществено порицание”. Деянието, предмет на настоящия
обвинителен акт, подсъдимият К.Д.И. е извършил, след като е бил осъден с
описаните присъди за други такива престъпления, тоест в условията на повторност
по смисъла на чл.28, ал.1 от НК.
Извършеното от
подсъдимите К.Д.И., П.Д.Г., А.Д.М. и С.А.И. деяние не представлява маловажен
случай с оглед стойността на предмета на инкриминираното посегателство – в
размер над приетия ориентировъчен стойностен таван. Процесното
посегателство е с по-ниска степен на обществена опасност, предвид лошите
характеристични данни на подсъдимите и проявената от тях престъпна упоритост
при незачитане на чуждото имущество, обуславящи извод за високата им обществена
опасност.
По описания
начин подсъдимите К.Д.И., П.Д.Г., А.Д.М. и С.А.И. са осъществили две деяния,
които осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление – чл.195,
ал.1, т.3, предложение първо, т.4, предложение първо и т.5 във връзка с чл.194,
ал.1 от НК, извършени са през непродължителен период от време, при една и съща
обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от
обективна и субективна страна продължение на предшестващите – продължавано
престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК.
Макар и по
отношение на част от вещите, деянието не представлява опит, деянието приключило
в стадия на опита не се отразява значително на цялостната престъпна дейност на
подсъдимите. Довършеното деяние е по отношение на вещи и пари на стойност 860
лева, който количествен показател се отразява значително върху характера на
цялостната престъпна дейност и деянието не следва да се квалифицира като опит.
Изложената фактическа обстановка се установява от самопризнанията на
подсъдимите, свидетелските показания, протокол за оглед на местопроизшествие,
съдебно-икономическата експертиза, дактилоскопната
експертиза и одорологическата експертиза, протоколи
за разпознаване, както и от другите събрани в наказателното производство доказателства,
приобщени към доказателствения материал по реда на чл.281 НПК. Не се събраха
противоречиви доказателства, което да налага отделното им обсъждане.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО
От събраните в хода на съдебното следствие
доказателства, обсъдени по-горе, съдът счете за безспорно това, че подсъдимите са
автори на описаното по-горе престъпление. С него подсъдимите А.Д.М. и П.Д.Г. са
осъществили престъпния състав на престъплението по чл.195, ал.1, т.3,
предложение първо, т.4, предложение първо и т.5 във връзка с чл.194, ал.1 във
връзка с чл.26, ал.1 от НК, подсъдимият С.А.И. е осъществил престъпния състав
на престъплението по чл.195, ал.1, т.3, предложение първо, т.4, предложение
първо и т.5 във връзка с чл.194, ал.1 във връзка с чл.26, ал.1 във връзка с
чл.63, ал.1, т.3 от НК, а подсъдимият К.Д.И. е осъществил престъпния състав на
престъплението по чл.195, ал.1, т.3, предложение първо, т.4, предложение първо
и т.5 във връзка с чл.194, ал.1 във връзка с чл.28, ал.1 във връзка с чл.26,
ал.1 от НК.
От субективна
страна деянието е извършено от страна на подсъдимите при пряк умисъл на вината.
От обективна
страна е налице отнемане от фактическата власт на действителния собственик на
движими вещи, като съдът прие, че с изпълнителното деяние е налице прекъсване
на тази фактическа власт, тоест изпълнителното деянието на престъплението
кражба по смисъла на закона е довършено и противоправният резултат е настъпил.
Предвид
гореизложеното съдът намира за доказано по несъмнен и безспорен начин, че
подсъдимите А.Д.М., П.Д.Г., С.А.И. и К.Д.И. са осъществили от обективна и
субективна страна престъпния състав на посочената по-горе правна квалификация.
ОТНОСНО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
При определяне
на вида и размера на наказанието съдът се съобрази с принципите за
законоустановеност и индивидуализация на наказанието, залегнали в чл.54 от НК,
изхождайки от предвидено за гореописаното престъпление наказание “Лишаване от
свобода”, степента на обществената опасност на деянието и дееца и другите
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и с целите на наказанието,
залегнали в чл.36 НК.
В тази насока
съдът отчете смекчаващи вината на подсъдимите обстоятелства: направените пълни
самопризнания от подсъдимите и изразеното критично отношение към извършеното.
Отегчаващи
вината на подсъдимите обстоятелства в случая са лошите характеристични данни на
всички подсъдими, проявената престъпна упоритост към осъществяване на
посегателства към чуждо имущество.
Предвид
изложените съображения съдът определи на подсъдимия С.А.И. на основание чл.195,
ал.1, т.3, предложение първо, т.4 предложение първо и т.5, във връзка с чл.194,
ал.1, във връзка с чл.26, ал.1, във връзка с чл.63, ал.1, т.3, във връзка с
чл.55, ал.1, т.2, буква „б”, във връзка с чл.42а, ал.2, т.1, т.2 и т.6, във
връзка с ал.3, т.1 и т.3, във връзка с ал.1, във връзка с чл.42б, ал.1, ал.2 и
ал.5 от НК наказание „Пробация” при следните пробационни мерки:
1.„Задължителна регистрация по
настоящ адрес” за срок от една година;
2.„Задължителни периодични срещи с
пробационен служител” за срок от една година;
3.„Безвъзмезден труд в полза на
обществото” – 100 часа годишно за срок от една година.
Предвид изложените съображения съдът определи на
подсъдимия А.Д.М. на основание чл.195, ал.1, т.3, предложение първо, т.4
предложение първо и т.5, във връзка с чл.194, ал.1, във връзка с чл.26, ал.1,
във връзка с чл.55, ал.1, т.1 от НК наказание „Лишаване от свобода” за срок от единадесет
месеца, изтърпяването на което на
основание чл.66, ал.1 от НК отлага за изпитателен срок от три години, считано
от датата на влизане в сила на присъдата.
Предвид изложените съображения съдът определи на
подсъдимия П.Д.Г. на основание чл.195, ал.1, т.3, предложение първо, т.4
предложение първо и т.5, във връзка с чл.194, ал.1, във връзка с чл.26, ал.1,
във връзка с чл.55, ал.1, т.1 от НК наказание „Лишаване от свобода” за срок от единадесет
месеца, изтърпяването на което на
основание чл.66, ал.1 от НК отлага за изпитателен срок от три години, считано
от датата на влизане в сила на присъдата.
Предвид
изложените съображения съдът определи на подсъдимия К.Д.И. на основание чл.195, ал.1, т.3, предложение първо,
т.4 предложение първо, т.5 и т.7, във връзка с чл.194, ал.1, във връзка с
чл.28, ал.1, във връзка с чл.26, ал.1, във връзка с чл.55, ал.1, т.1 от НК наказание
„Лишаване от свобода” за срок от единадесет месеца при първоначален „общ” режим
на изтърпяване съгласно разпоредбата на чл.46, буква „б” от ЗИН.
В хода на
досъдебното производство на основание чл.68, ал.1 от НПК на подсъдимия С.А.И. с
постановление на Районна прокуратура – Стара Загора е наложена забрана за
напускане пределите на Република България, освен с разрешение на Районна
прокуратура. Предвид реда и начина на приключване на производството, съдът намери, че необходимостта от наложената мярка за процесуална принуда
„Забрана за напускане на пределите на Република България” е отпаднала, поради което и на основание чл.68, ал.6 от НПК
отмени същата.
На основание
чл.169 НПК съдът присъди в тежест на подсъдимите направените по делото съдебни
и деловодни разноски в размер на 78,60 лева.
ПРИЧИНИ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО
Причините и
условията за извършване на конкретното престъпление са ниското правно съзнание
и стремежът на подсъдимите да се облагодетелстват по неправомерен начин.
Водим от
горните мотиви, Старозагорски районен съд постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: