№ 4826
гр. София, 18.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
при участието на секретаря К. Д. А.А
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело №
20211110151378 по описа за 2021 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от
ЗАД „Б. В. И. Г.“ АД срещу ЗК „Л. И.“ АД“ за заплащане на сумата от 5526,83 лева,
представляваща регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение за ПТП,
настъпило на 18.01.2021г. около 11:45 часа в село П., общ. Б., между лек автомобил марка
„А.“, модел „А.“ с рег. №, застрахован по имуществена застраховка при ищцовото
дружество и „У.“, модел „.......“, рег. №, чиято гражданска отговорност е застрахована при
ответника- щета № 470420212102644, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба-[1]02.09.2021г., до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от
205,72 лева, представляваща лихва за забава за периода от 21.04.2021г. до 01.09.2021г.
Ищецът твърди, че на 18.01.2021г. около 11:45 часа Н. П. К. е управлявал собствения
си лек автомобил марка „А.“, модел „А.“ с рег. № в село П., общ. Б., и на разрешен участък
от пътя е предприел маневра изпреварване на движещия се непосредствено пред него
автомобил „У.“, модел „.......“, рег. №. По време на изпреварването водачът на автомобил
„У.“ бил предприел необезопасена маневра за навлизане в лявата лента за движение
вследствие на което реализирал ПТП с изпреварващия го лек автомобил марка „А.“. От така
настъпилото ПТП били нанесени материални щети на л.а. „А.“, застрахован при ищеца по
застраховка „Каско стандарт“, застрахователна полица № 4704201410000636 с валидност от
00:00 часа на 15.05.2020г. до 23:59 часа на 14.05.2021г. Сочи, че автомобил „У.“ имал
сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с ответното
дружество съгласно застрахователна полица серия G0, номер 83119343. Поддържа, че
страните били подписали двустранен констативен протокол за ПТП, от който се
установявало, че виновен за реализиране на ПТП и възникналите материални щети бил
1
водачът на У.- И. А. И.. Твърди, че нанесените в резултат на ПТП-то щети били описани в
заявление за изплащане на застрахователно обезщетение и опис на претенция № 51-02010-
50/21/19.01.2021г. Били увредени следните части на МПС-то: облицовка на задна броня,
панел на заден десен калник 5 врата, преден десен калник, предна дясна врата, задна дясна
врата, задна дясна лята джанта. Сочи, че с доклад по щета № 470420212102644 от
12.03.2021г. застрахователното дружество било одобрило да се изплати обезщетение в
размер на 5501,83 лева. С преводно нареждане от 15.03.2021г. сумата била изплатена на „Т.
А.“ ЕООД, на което било възложено извършването на автосервизни услуги. Към
обезщетението били добавени ликвидационни разходи в размер на 25 лева. Поддържа, че
поканили ответникът да заплати дължимото обезщетение, но същият отказал с писмо от
21.07.2021г. Излага съображения, че с плащането на застрахователното обезщетение е
встъпил в правата срещу застрахователя по ГО на виновния водач. Искането към съда е да
уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който се
оспорват предявените искове. Оспорва се описания в исковата молба механизъм на
настъпване на ПТП, както и твърдението за вина на водача на МПС марка „У.“ за
настъпване на ПТП и на претендираните от ищцовата страна вреди. Сочи, че водачът на
МПС марка „А.“ нарушил разпоредбите на чл. 42 ЗДвП, с което станал основна причина за
настъпване на ПТП. Оспорва твърдението за наличие на причинно-следствена връзка на
претендираните щети с пътнотранспортното произшествие, вида, характера и степента на
уврежданията, както и твърдението, че същите са възникнали като резултат от процесното
произшествие. Искането към съда е да отхвърли предявените искове. Претендира разноски
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12
ГПК, приема за установено следното:
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да
установи при условията на пълно и главно доказване следните групи правопораждащи
факти: наличието на валидно към датата на ПТП правоотношение по имуществена
застраховка „Каско“ между ищеца и увреденото лице; наличието на валидно към датата на
ПТП правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника и
причинителя на вредата; настъпването и механизма на ПТП, вината на застрахования при
ответника водач, причинените от ПТП вреди, причинно-следствената връзка между вредите
и механизма на ПТП, стойността на вредите, както и извършеното от ищеца плащане към
увреденото лице.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже погасяване на претендираната
сума.
В конкретния случай с определението от 16.07.2023г., в което е обективиран
проектът за доклад, обявен за окончателен в проведеното съдебно заседание на 12.10.2023г.
съдът на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК е обявил за безспорни и ненуждаещи се от
доказване между страните следните обстоятелства: наличието на валидно към датата на
2
ПТП правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ между ищеца и увреденото
лице; наличието на валидно към датата на ПТП правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност“ между ответника и причинителя на вредата, както и извършеното
от ищеца плащане на застрахователното обезщетение.
Горните обстоятелства се установяват и от представената застрахователна полица по
застраховка Б. К. С. № 4704201410000636 от 08.05.2020г., както и от преводно нареждане от
15.03.2021г. на стойност 5505, 83 лева в полза на „Т. А.“ ЕООД.
Спорни между страните са въпросите за механизма на настъпване на ПТП, размера на
вредите и причинно-следствената връзка между уврежданията и ПТП-то, както и вината за
настъпване на събитието. По тези въпроси са събрани следните доказателства:
От двустранен констативен протокол за ПТП от 18.01.2021г. се установява, че лек
автомобил „А. А.“, рег. № е претърпял ПТП в с. П., общ. Б., около 11:45 часа. От
двустранния констативен протокол се установява, че товарен автомобил „У. .......“, рег. № се
е движил по път в с. П., като водачът предприема маневра за отклонение вляво като не
пропуска и реализира ПТП с попътно изпреварващия го отляво лек автомобил „А. А.“, рег.
№. В т. 12 от двустранния констативен протокол е посочено, че ПТП-то е настъпило за
товарен автомобил при завИ.е на ляво. Видимите щети по превозните средства, отразени в
протокола за ПТП са: за товарен автомобил „У. .......“, рег. №- предна броня в ляво; за лек
автомобил „А. А.“, рег. № МН- преден десен калник, заден десен калник, задна броня, задна
дясна джанта, десни врати и др.
От заключението на вещото лице по САТЕ се установява, че от така представения
механизъм на ПТП, сравнението на щетите в описа на застрахователя и отразените в
протокола за ПТП видими увреждания, се налага извод, че щетите по лек автомобил „А. А.“,
рег. № се намират в пряка и причинно-следствена връзка с настъпилото на 18.01.2021г.
произшествие в с. П., общ. Б.,ско. Експертът е посочил, че от ЗАД „Б. В. И. Г.“ АД бил
извършен оглед и бил съставен опис на увредените детайли по щета № 51-02010-50/21 от
19.01.2021г. Към датата на застрахователното събитие процесният автомобил бил в
експлоатация 4 години, 6 месеца и 25 дни, считано от датата на първоначалната
регистрация- 24.06.2016г. Вещото лице е уточнило, че в представения по делото опис детайл
„Панел заден десен“ е описан със степен „3+боя“, а във фактурата е калкулирана подмяна. В
заключението е приета степента съгласно описа на вредите- „3+боя“. От заключението се
установява, че стойността, необходима за възстановяване на лек автомобил „А. А.“, рег. №,
изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е 4243,07 лева.
Вещото лице е посочило, че от техническа гледна точка и от приложените по делото
доказателства се налага извод, че причината за настъпване на процесното ПТП е
поведението на водача на товарен автомобил „У. .......“, рег. №, който при маневра за
отклонение вляво не пропуска попътно изпреварващия го отляво лек автомобил „А. А.“, рег.
№ вследствие на което е настъпило ПТП. Експертът е уточнил, че предотвратимостта на
произшествието се намира в пряка и функционална зависимост от скоростта на движение на
двамата участници в момента на удара и от разстоянието между превозните средства в
3
момента на възникване на опасността. Поради тази причина не било възможно да се
определи дали водачът на лек автомобил „А. А.“, рег. № е имал възможност да предотврати
удара чрез аварийто задействане на спирачната уредба. Водачът на товарен автомобил „У.
.......“, рег. № е имал възможност да предотврати настъпването на процесното ПТП, ако е
пропуснал изпреварващия го отляво лек автомобил “А. А.“, след което безпрепятствено
завърши своето отклонение вляво. От заключението се установява, че няма данни за точното
място на настъпване на процесното ПТП, като съгласно уведомление за щета от водача на
лек автомобил „А. А.“, рег. № пътното-транспортно произшествие е възникнало на
разрешен участък от пътя за изпреварване.
При така събрания доказателствен материал съдът намира, че безспорно се
установява механизма на настъпване на ПТП от двустранния констативен протокол за ПТП,
както и от приетата САТЕ, която съдът кредитира като пълно и компетентно изготвена на
основание чл. 202 ГПК. Поради което приема, че по делото е установено по категоричен
начин, че на 18.01.2021г. товарен автомобил „У. .......“, рег. № се е движил по път в с. П.,
като водачът е предприел маневра за отклонение в ляво като не е пропуснал и е реализирал
ПТП с попътно изпреварващия го отляво лек автомобил „А. А.“, рег. №. От заключението на
вещото лице се установява, че настъпилите щети по увредения автомобил са в причинно-
следствена връзка с настъпилото ПТП.
Относно вината за настъпване на процесното ПТП съдът намира, че от
доказателствата по делото се установява, че водачът на товарен автомобил „У. .......“ е
нарушил разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗДвП.
Съгласно чл. 25, ал. 1 ЗДвП водач на пътно превозно средство, който ще предприеме
каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от
реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или
наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие
надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне
маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението,
които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата,
като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение. В ал. 2 е
предвидено, че при извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или
частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства,
които се движат по нея. Когато такава маневра трябва едновременно да извършат две пътни
превозни средства от две съседни пътни ленти, с предимство е водачът на пътното превозно
средство, което се намира в дясната пътна лента.
От цитираната разпоредба следва задължението на водача, който ще предприема
маневра за навлизане в друга пътна лента да се убеди, че няма да създаде опасност за
участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него,
и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на
движение. В случая, водачът на товарния автомобил е следвало да възприеме преминаващия
в лява лента и изпреварващ го лек автомобил „А. А.“ и да изчака неговото преминаване, т.е.
4
да го пропусне съгласно горецитираната разпоредба и след това безопасно да предприеме
маневра завИ.е на ляво и преминаване в съседна пътна лента. В този смисъл е и
заключението на вещото лице в отговора на задача четвърта, съгласно който водачът на
товарния автомобил е имал възможност да предотврати настъпването на процесното ПТП,
ако е пропуснал изпреварващия го отляво лек автомобил „А. А.“, рег. №, след което
безпрепятствено завърши своето отклонение в ляво. По делото не са ангажирани
доказателства да са били налице препятствия, които да са ограничавали видимостта пред
товарен автомобил „У. .......“, рег. №.
От така гореописаните разпоредби на ЗДвП се установява, че е вменено задължение
на водача, който ще извършва маневра, свързана с навлизане изцяло или частично в съседна
пътна летна да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея. В случая
водачът на товарен автомобил „У. .......“, рег. № не е изпълнил задължението си по чл. 25, ал.
2 ЗДвП, не е пропуснал МПС „А. А.“, рег. № и е станал причина за настъпване на
процесното ПТП.
На последно място, релевираното от ответника възражение за съпричиняване на
вредите е неоснователно. Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД има винаги, когато с
поведението си пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за
възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този
начин и самите вреди /или необходимо е действията или бездействията на пострадалия да са
в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният да е тяхно
следствие/. В конкретния случай в хода на съдебното дирене по делото не се събраха
каквито и да било данни и доказателства, от които може да се изведе заключение за
съпричастност на водача на увреденото МПС към възникването на вредите и техния обем, а
това обстоятелство е в доказателствена тежест на ответника. По делото не се установи, че
водачът на автомобила е управлявал същия с несъобразена скорост, респ. че е могъл да
предотврати реализирането на пътно-транспортно произшествие, респ. че е нарушил
цитираната от ответника разпоредба на чл. 42 ЗДвП. Съгласно същата водач, който ще
предприеме изпреварване, е длъжен: преди да подаде сигнал, да се убеди, че не го
изпреварва друго пътно превозно средство и че движещото се след него пътно превозно
средство или това, което ще изпреварва, не е подало сигнал за изменение на посоката си на
движение наляво; след като е подал сигнал, да се убеди, че има видимост, свободен път на
разстояние, достатъчно за изпреварване, и че може да заеме място в пътната лента пред
изпреварваното пътно превозно средство, без да го принуждава да намалява скоростта или
да изменя посоката на движение. В ал. 2 е регламентирано задължение на водача, който
изпреварва по време на изпреварването да осигури достатъчно странично разстояние между
своето и изпреварваното пътно превозно средство; когато при изпреварването навлиза в
пътна лента, предназначена за насрещното движение, да не създава опасност или пречки за
превозните средства, движещи се по нея; да се убеди, че като се движи с безопасна скорост,
може да извърши изпреварването за кратко време.
В конкретния случай по делото, както беше посочено, не бяха събрани доказателства
5
за поведението на водача на лек автомобил „А. А 4“. От заключението на вещото лице се
установи, че не може да се определи дали водачът на лек автомобил „А. А.“ е имал
възможност да предотврати удара чрез аварийно спиране на спирачната уредба. От
представения, обаче, констативен протокол и посочената позиция на двата автомобила,
както и от уврежданията върху същите, се установява, че лекия автомобил вече е бил
предприел маневра изпреварване и чак след това е последвало преминаването в съседна
лента на товарния автомобил.
Т.е. по делото се установи, че вина за настъпилото ПТП има единствено водачът на
товарен автомобил „У. .......“, рег. №, чиято гражданска отговорност е застрахована при
ответника. Не се доказа, при доказателствена тежест принадлежаща на ответника, че вина за
настъпилото ПТП има водачът на лек автомобил „А. А 4“. напротив, в уведомлението за
щета е посочено, че пътнотранспортното произшествие е настъпило на разрешен участък от
пътя за изпреварване, както и че водачът на товарен автомобил „У. .......“ е имал възможност
да го предотврати.
Поради гореизложеното съдът намира, че предявеният иск е основателен, доколкото
по делото се доказаха всички материалноправни предпоставки за уважаването му. Относно
размера на обезщетението същият следва да бъде определен именно на база средни пазарни
цени към датата на процесното ПТП, а не въз основа на Приложения № 1-6 на Наредба № 24
от 08.03.2006г. за задължителното застраховане по чл. 249, т. 1 и т. 2 КЗ (отм.) и за
методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на МПС,
издадена от КФН. Изрично в Методиката /чл. 4/ е предвидено, че тя се прилага само като
минимална долна граница в случаите, когато не са представени надлежни доказателства
/фактури/ за извършен ремонт на МПС в сервиз и за случаите, когато застрахователното
обезщетение се определя по експертна оценка. При предявена претенция за заплащане на
застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователното обезщетение по
действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното
събитие съгласно чл. 208, ал. 3 КЗ (отм.), като ползва заключение на вещо лице, без да е
обвързан при кредитирането му да проверява дали не се надвишават минималните размери
по Методиката. До този размер се суброгира в правата на удовлетворения кредитор и
платилият застраховател по имуществена застраховка „Каско на МПС“ спрямо
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на виновния водач съобразно
правилото на чл. 213, ал. 1 КЗ (отм.). В този смисъл е и съдебната практика, изразена в
Решение № 52 от 8.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 652/2009 г., I т. о., ТК, Решение № 109 от
14.11.2011 г. на ВКС по т. д. № 870/2010 г., I т. о., ТК, Решение № 209 от 30.01.2012 г. на
ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т. о., ТК, Решение № 165 от 24.10.2013 г. на ВКС по т. д. №
469/2012 г. по описа на ВКС, ІІ т. о., ТК. Същевременно стойността, изчислена на база на
средни пазарни цени е стойността, която съдът преценява като обективен критерий за
действително причинените вреди, тъй като тя е определена след проучване в цялост на
пазара на съответните части, боя, материали и труд, на който оперират официален сервиз за
съответната марка лек автомобил и други доставчици, респ. определянето на средните
6
пазарни цени предполага съобразяване на цените на двата вида икономически субекти.
С оглед на гореизложеното съдът приема, че следва да определи дължимото
обезщетение съобразно стойността, посочена от вещото лице в отговора на задача втора от
заключението, като взе предвид обстоятелството, че в представения по делото опис- л. 12 от
делото детайл „Панел заден десен“ е описан със степен „3+боя“, а във фактурата – л. 14 от
делото под т. 2 е описан „панел заден десен, подмяна, боядисване“. Съдът кредитира извода
на вещото лице, че следва да бъде включен детайла единствено в степента, описана съгласно
приетия опис на вредите. В проведеното съдебно заседание на 12.10.2023г. вещото лице е
уточнило, че няма становище от сервиза, от което да се съди, че този панел трябва да се
подмени, също няма представен и втори опис от допълнителен оглед, от който да се
установи, че този панел е даден за подмяна. Експертът е посочил, че следва да има
задължително опис или кореспонденция със сервиза, където да бъдат установени причините
за подмяна на самия детайл, какво е наложило подмяната на детайла след като в
първоначалния оглед същият е бил предвиден за ремонт. От заключението на вещото лице
се установява, че средната пазарна цена към датата на ПТП е 4243,07 лева, към която сума
следва да се прибавят 25 лева, ликвидацинни разходи по щета /като размерът на
ликвидационните разходи не е оспорен от ответника/, тоест общо 4268,07 лева /4243, 07 +
25/, до който размер предявеният иск е основателен, а за разликата над този размер до
пълния предявен размер от 5526,83 лева искът подлежи на отхвърляне.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
Разпоредбата на чл. 412, ал. 3 от КЗ задължава застрахователят по застраховка
"Гражданска отговорност" на увреждащото МПС да определи и изплати размера на своето
задължение по предявената регресна претенция или мотивирано да откаже плащането в срок
от 30 дни от получаване на всички документи по щетата, респ. 30 дни от получаване на
регресната покана, когато не са налице данни, както и в настоящия случай, адресатът на
поканата да е изискал допълнителни документи.
В настоящия случай от представеното известие за доставяне на писмо с изх. №
02072/16.04.2021г. се установява, че ответното дружество е получило същото на
21.04.2021г.- л. 26 от делото. Съгласно горецитираната разпоредба ответникът е изпаднал в
забава с изтичане на 30 дни от получаване на поканата, в случая от 22.05.2021г. След
изчисление с лихвен калкулатор на основание чл. 162 ГПК, съдът прие, че лихвите,
начислени върху приетата от съда за основателна сума- 4268,07 лева, възлизат на 122,11
лева, до който размер и за периода от 22.05.2021г. до 01.09.2021г. искът е основателен.
Предявеният иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъде отхвърлен за разликата
над 122,11 лева и за периода от 21.04.2021г. до 21.05.2021г.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни. Ищецът е сторил
разноски за държавна такса в размер на общо 271,07 лева, депозит за САТЕ в размер от 250
лева и претендира адвокатско възнаграждение в размер на 616,88 лева с ДДС като са
представени и доказателства за сторените разноски, тоест общо 1137,95 лева. С оглед
7
уважената част от исковете на ищеца следва да се присъди възнаграждение в размер от
871,48 лева. Ответникът е сторил разноски за депозит за САТЕ в размер от 100 лева и
претендира юрисконсултско възнаграждение, което съдът определи на основание чл. 25, ал.
1 НЗПП вр. чл. 78, ал. 8 ГПК на сумата от 100 лева. С оглед отхвърлената част от исковете
на ответника следва да се присъдят 46,83 лева.
В проведеното съдебно заседание на 15.02.2024г. процесуалният представител на
ответника се е отказал от искането за разпит на допуснатия свидетел и е направил искане
депозитът за призоваването му да бъде възстановен по банковата сметка, посочена в
платежното нареждане и в молбата, находяща се на л. 83 от делото. Съдът намира, че с
протоколно определение от 15.02.2024г. е отменил свое определение, с което е допуснал
събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на един свидетел при режим на
призоваване на ответника, поради което внесеният депозит в размер от 80 лева следва да
бъде върнат на ЗК „Л. И.“ АД.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „Л. И.“ АД, ЕИК, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул., №,,
да заплати на ЗАД „Б. В. И. Г.“ АД, ЕИК, със седалище и адрес на управление: гр. С., пл.,
№,, на основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД следните суми: сумата от 4268,07 лева,
представляваща регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение за ПТП,
настъпило на 18.01.2021г. около 11:45 часа в село П., общ. Б., между лек автомобил марка
„А.“, модел „А.“ с рег. №, застрахован по имуществена застраховка при ищцовото
дружество и товарен автомобил марка „У.“, модел „.......“, рег. №, чиято гражданска
отговорност е застрахована при ответника- щета № 470420212102644, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба- 02.09.2021г., до окончателното изплащане
на сумата, както и сумата от 122,11 лева, представляваща мораторна лихва за периода от
22.05.2021г. до 01.09.2021г., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за заплащане на
застрахователно обезщетение за разликата над уважения размер от 4268,07 лева до пълния
предявен размер от 5526,83 лева, както и иска за мораторна лихва за разликата над уважения
размер от 122, 11 лева до пълния предявен размер от 205,72 лева и за периода от 21.04.2021г.
до 21.05.2021г.
ОСЪЖДА ЗК „Л. И.“ АД, ЕИК, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул., №,,
да заплати на ЗАД „Б. В. И. Г.“ АД, ЕИК, със седалище и адрес на управление: гр. С., пл.,
№,, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 871,48 лева, представляваща разноски по
делото съразмерно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА ЗАД „Б. В. И. Г.“ АД, ЕИК, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
пл., №,, да заплати на ЗК „Л. И.“ АД, ЕИК, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул.,
№,, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 46,83 лева, представляваща разноски по делото
съразмерно отхвърлената част от исковете.
8
ДА СЕ ВЪРНЕ на основание чл. 4б ЗДТ на ЗК „Л. И.“ АД, ЕИК, със седалище и
адрес на управление: гр. С., бул., №,, внесения с платежен документ от 01.08.2023г. /л. 83 от
делото/ депозит за призоваване на свидетел в размер от 80 лева по банковата сметка,
посочена в платежното нареждане- л. 83 от делото.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчване на
препис от съдебния акт на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9